Златните магистрали на Борисов

от вестник "Сега":

При ГЕРБ всеки километър е златен

За шест месеца кабинетът промени 8 пъти идеите си къде и какво ще се ремонтира, и колко ще струва това. Така един участък излиза ту 7, ту 10, ту 37 млн. лв.

 

Когато премиерът съветва да показваме "пътища, аули, библиотеки и спортни зали и да не коментираме нищо", това е по-скоро знак да се вгледаме по-внимателно какво се случва с парите за инфраструктура. На пръв поглед любимите на Борисов пътища са една от малкото области, в които той демонстрира последователност. Зад стройната програма от рязане на ленти обаче стои една особено хаотична политика на това управление. Подробен прочит на документите поставя под съмнение способността на управляващите въобще да планират какво и кога се ремонтира и срещу какви пари. Приоритетните пътни проекти непрекъснато се подменят, а цената на един и същи обект може да се различава драстично в различните месеци.

----

Начинът, по който бюджетът налива извънредни средства за строеж и ремонт на пътища у нас, е удивително потаен, като се има предвид колко шум се вдига около всеки етап на въпросните обекти. Постановление № 86 на Министерския съвет, с което се отпускат допълнителните пари извън официално гласуваните от парламента разходи не е сред стратегическите документи на регионалното министерство, въпреки че в него става дума за пътища повече, отколкото във всеки друг нормативен акт. Единственият шанс да се запознаете с него е да влезете в правната система на правителството, но пък трудно ще се ориентирате за какво точно става дума. Причината е, че от април до края на 2012 г. документът е променян осем пъти - част от пътните проекти в него ту изчезват, ту се появяват, а стойността им рязко се мени. Така парите, отпускани с постановлението, нарастват от 85 млн. на 128 млн. лв. Не изглежда много на фона на милиардите, които получаваме от ЕС за инфраструктура, но не е и малко, за да се харчи по този начин. За сравнение - очакваните приходи от новия данък върху лихвите тази година са 110 млн. лв. Кабинетът непрекъснато увеличава и средствата за резервни пътни проекти, които се реализират, ако се спестят средства - от 28.7 млн. лв. на 121.7 млн. лв.

На практика намеренията на правителството се менят всеки месец от 25 април 2012 г. насам, когато е прието постановлението. В края на годината кабинетът още по-трескаво размества суми и проекти - с парите за пътища министрите се занимават и на 12 декември, и на последното си заседание преди Нова година на 19 декември. Сумите, естествено, непрекъснато се увеличават. Всичко това се прави без яснота защо се маха един или се добавя друг проект.

Няма никакво обяснение

защо цената на един пътен участък може да се увеличи няколко пъти за няколко месеца. Смущаващо е, че тези точки обикновено не влизат в дневния ред, нито пък се обявяват впоследствие. Както във всички случаи досега вносител на промените е премиерът Бойко Борисов.

Изключение от потайността, с която се разпределят парите за пътища, е драматичният случай с трите виадукта на магистрала "Хемус" и магистрала "Тракия". Във всяко друго отношение той е отличен пример за хаотичната политика на кабинета в този ресор. За спешната реконструкция на виадуктите Борисов настоя лично в поредица изявления, от които изглеждаше, че съоръженията всеки миг ще се срутят. После всякакви експерти определиха на око най-различни цени и срокове за ремонтите. В крайна сметка се разбра, че работата не е от толкова спешен характер, и не е чудно, че стартът й все още предстои. Какво обаче се случи междувременно?

Заради "спешните" виадукти министрите извадиха четири от проектите за ново строителство, които чакаха пари от бюджета. Сред тях е и участък от автомагистрала "Хемус", чиято стойност първоначално е 10.767 млн. лв. Той отшумява в резервите, които ще видят бял свят, ако се спестят пари. Това "понижение" кой знае защо се отразява и на стойността му - тя вече е 7.7 млн. лв. Това се случва на 1 юни. В края на август любопитният проект претърпява един далеч по-рязък обрат и изграждането на трасето до Варна вече се появява в документите с цена 37.7 млн. лв.

"За участъка от АМ "Хемус" първоначално е предвиден бюджет, съобразен с възможностите за финансово осигуряване. През август 2012 г. стойността е коригирана до сумата, необходима за цялостно реализиране на проекта" - така от Агенция "Пътна инфраструктура" обясниха пред "Сега" метаморфозите в сумите. Тези колебания в стойността на обектите обаче са хронични. Първоначално за ремонта на трите виадукта например са отпуснати по 14 млн. лв., независимо че те са с различни параметри. По-късно сумите са коригирани и намалени - на 10.3 млн. и 13.6 млн. за съоръженията на "Тракия" и на 10 млн. лв. за виадукта на "Хемус".

Интересен завой прави и иначе чудесното намерение да се ремонтира пътят на юг от Царево. Първоначално кабинетът определя 3.148 млн. лв. за ремонт на шосето до Ахтопол. "Плановете ни са от Царево до Резово да стане еднa хубава двулентова отсечка. Тя ще свързва едни от най-хубавите места по нашето Черноморие. Имаме финансовите възможности да постигнем това. До края на годината всичко трябва да е приключило. Даваме пари и за нови археологически разкопки, така
 

до есента ще се поздравим не само с нов път,

но и с нова визия за туризма тук", заявява на 1 юни 2012 г. вицепремиерът Симеон Дянков, цитиран от "БургасНюз". Тогава той прави първа копка на пътя, чийто строител е "Бургаспътстрой" АД, част от "Холдинг Пътища" на Васил Божков. На 28 август обаче е факт нова промяна в постановлението, с което пътят е удължен до Резово, а цената му скача на 8 448 000 лв.

По това време - в края на лятото, общата сума за пътища се увеличава от 85 млн. на 103 млн. лв. Тогава отново е върнат един от проектите в "Ново строителство" - участък край обход Поморие, който ще струва 5.5 млн. лв. Добавени са и два изцяло нови проекта за рехабилитация на републиканската пътна мрежа за 7.2 млн. лв. Не минават обаче и два месеца и премиерът отново размества суми и обекти. На 10 октомври общата сума става 113 млн. лв. Тогава се увеличават с още 5 млн. лв. парите за нови проекти, а парите по програма "Поддържане на републиканската пътна мрежа" изненадващо скачат от 4.8 млн. лв. на 27.3 млн. лв.

С последната промяна, където отпуснатата сума става 128 млн. лв, се дават допълнително 10 млн. лв. за изцяло нов проект - преодоляване на свлачища по пътя Видин - София - Кулата, и почти двойно се увеличават средствата за три отсечки, изпълнявани със заем от Европейската инвестиционна банка. Например парите, които се отпускат за рехабилитация на част от пътя Силистра - Шумен, нарастват от 2.126 млн. на 4.443 млн. лв. Сумата е променяна два пъти за осем месеца.

Агенция "Пътна инфраструктура" отговаря протоколно на въпроса защо се налага отпускането на допълнителни пари за ремонта за пътища, след като разполага с одобрен бюджет за това. В същото време милиони евро се дават и за съфинансиране на европроекти за пътища. "Необходимостта от подобряване състоянието на републиканската пътна мрежа, която е около 20 хил. километра, налага отпускането на допълнителни средства. Немалка част от второкласните и третокласните пътища не са ремонтирани от 20-30 години, а те се ползват ежедневно от хората за връзка между отделните населени места. В условията на ограничени финансови ресурси е разумно да се пренасочват средства в рамките на бюджетната година", коментираха от Агенция "Пътна инфраструктура".

Тази странна политика обаче поражда и по-големия въпрос

откъде правителството отделя парите,

които така произволно размества чрез постановление № 86. Според първоначалния му вариант това става чрез преструктуриране на целеви разходи по централния бюджет. Съмненията на опозицията обаче са, че това става за сметка на скрит буфер в бюджета, който се използва от министрите за насочване на пари по приоритетни за тях проекти. Депутатът от "Коалиция за България" Димчо Михалевски е на мнение, че буферът в миналогодишния бюджет е между 400 и 600 млн. лв., но никой не може да каже колко точно. Той се зарече и да отправи питане към регионалното министерство колко от отпуснатите пари по постановление № 86 са били усвоени. Преди празниците, въпреки поредното разместване в последните работни дни, управляващите се кълняха, че ще ги усвоят на 100%.

 

(цялата статия - в "Сега")

Бойко и Путин

Руският вестник "КоммерсантЪ" пише от София голям материал, който препечатваме изцяло поради фундаменталното му значение за българския политически живот:

К "Южному потоку" присобачили Болгарию

В субботу премьер Владимир Путин в Софии встретился с болгарским премьером Бойко Борисовым. В этот день были наконец подписаны документы о создании СП по трубопроводу "Южный поток", которых ждали от Болгарии уже не один год. Еще один подарок болгарский премьер не хотел афишировать, но, по его словам, российский премьер предложил показать подарок всем журналистам и членам делегаций. С подробностями из Софии — специальный корреспондент "Ъ" АНДРЕЙ КОЛЕСНИКОВ.

Когда больше года назад партия Бойко Борисова выиграла парламентские выборы, а сам он стал премьер-министром и встретился в первый раз с Владимиром Путиным, показалось, что мастер спорта по дзюдо вряд ли когда-нибудь найдет общий язык с мастером спорта по каратэ.

На первой же встрече господин Путин в очень резких выражениях предложил новому болгарскому премьеру определиться наконец со строительством нефтепровода Бургас—Александруполис. Эта идея обсуждается уже около десяти лет, и российский премьер заявил, что за год построен чуть ли не весь российский участок ВСТО, а несчастные несколько десятков километров российско-болгарского нефтепровода, выгодного всем, кто задействован в этом проекте, до сих пор являются предметом головной боли болгарского правительства (прежнее правительство уже было согласилось строить, но тут-то и пришла очередь ему уйти).

Идея трубопровода "Южного потока", который должен был выходить на берег в Болгарии, зависла в территориальных водах третьих стран. Россия назло Болгарии даже начала рассматривать вариант создания такого СП в Румынии. Очевидно, это подействовало. К вчерашним переговорам все было готово. Главе "Газпрома" господину Миллеру и его болгарскому коллеге оставалось только подписать соглашение акционеров и устав акционерного общества, где доли поделены 50 на 50. Они это и сделали.

После этого премьеры провели пресс-конференцию. Болгарский премьер нависал над столом как боксерская груша и при этом сидел почти вполоборота к Владимиру Путину и зорко смотрел по сторонам, так что, с одной стороны, казалось, что ему не очень интересно тут, а с другой — он невольно заставлял вспоминать о его прошлом охранника VIP-персон.

— Я хотел бы подчеркнуть,— заявил тем временем Бойко Борисов,— что в соответствии с дорожной картой по "Южному потоку" мы опережаем сроки, зафиксированные в ней, на несколько месяцев.... на два месяца.

Болгарский премьер и дальше много говорил о том, как он постарался, чтобы опередить время. На самом деле складывалось впечатление, что ему хочется, прежде всего, опередить Владимира Путина.

— Вчера,— сказал болгарский премьер,— мы разговаривали с еврокомиссаром Оттингером (европейский комиссар по энергетике.— А. К.), с тем чтобы можно было согласовать это соглашение, которое должно соответствовать европейскому законодательству... Мы договорились, и я благодарю премьера Путина, что они согласились с тем, чтобы счета проекта "Южный поток" были открыты в болгарском Банке развития — 100-процентном болгарском банке.

У Бойко Борисова, казалось, не было никакой уверенности во Владимире Путине как в переговорщике. Иначе бы болгарский премьер не сказал:

— Я бы хотел, чтобы он (российский премьер.— А. К.) повторил еще раз, что болгарские архивы 1939-1944 годов будут возвращены в Болгарию. Он отметил в рамках пленарного заседания, что подобные культурно-исторические ценности должны быть возвращены той стране, которой они принадлежат.

Бойко Борисов хотел, чтобы Владимир Путин перед журналистами повторил то, о чем они говорили наедине. Позже он вообще пообещал опубликовать все стенограммы субботних переговоров с российским коллегой, а это как минимум странно в дипломатической практике.

Он еще не знал, как аукнется все это в конце пресс-конференции.

— Что касается атомной электростанции "Белене", мы договорились, что эксперты будут продолжать работу, направленную на то, чтобы мы имели самую дешевую и в то же самое время самую надежную станцию в Европе (почему бы нет?) и в мире,— продолжил Бойко Борисов.

Его стремление объять необъятное нисколько не удивляло. Достаточно было посмотреть на него, чтобы понять: на тренировках он давно привык к такому подходу.

— Что касается цен на газ,— сказал господин Борисов,— мы надеемся, что ответ будет получен в ближайшем будущем от премьера Путина, потому что мы не раз говорили о том, что это имеет большое значение для конкурентоспособности болгарской экономики.

Казалось, Болгария, как и остальные европейские страны и как Украина, например, хочет скидок на цену, которая получается в результате расчетов общеевропейской формулы цены на нефть, и старается продать свое участие в "Южном потоке", а также участие России в строительстве атомной станции в Белене в пакете с ценами на газ.

— Что касается нефтепровода Бургас—Александруполис,— закончил болгарский премьер,— то я еще раз заявил нашу позицию. По мнению населения и специалистов, прокладка этого нефтепровода нарушит экологический баланс.

Тут дало о себе знать советское прошлое Болгарии и самого Бойко Борисова, потому что только в этом прошлом беспроигрышно было ссылаться на мнение трудящихся.

Кроме того, стало понятно, что проект Бургас—Александруполис, по мнению болгарских переговорщиков, в этот пакет не входит.

Впрочем, Владимир Путин публично не соглашался с версией пакетного соглашения. На вопрос, "объявлена ли капитуляция болгарской стороны и будут ли действительно снижены цены на газ", он переспросил:

— Простите, о каких компромиссах идет речь, я не понял? Я не понял, о каких компромиссах вы говорите?

Болгарская журналистка взволнованно уточнила:

— Шла речь о том, что какая-либо из сторон должна пойти на компромисс, для того чтобы были подписаны эти документы. Например, достигнут ли какой-то компромисс по ценам на газ, для того чтобы был осуществлен проект "Южный поток"?

— Проект "Южный поток" никак не связан с ценами на газ,— пожал плечами российский премьер.— Что мы предлагаем? Прямо с российского берега провести трубопроводную систему на болгарский берег и гарантировать на 100% ритмичное, устойчивое энергетическое снабжение самой Болгарии и южной части Европы — вот о чем идет речь. Сегодня Болгария получает от российской стороны за транзит небольшого количества газа в другие страны примерно €600 млн... или долларов... точно не помню. А если мы осуществим проект "Южный поток", то Болгария будет получать только за то, что на ее территории лежит труба, почти 2,5 млрд. Вот эти средства можно использовать на то, чтобы довести до конечного потребителя газ по более низким ценам.

Бойко Борисов тоже не согласился с идеей пакетного соглашения. Но для него отрицать вероятность такого соглашения, как оказалось, важно по другим причинам:

— Мы никогда не увязывали между собой различные проекты, потому что это отдельные проекты, которые отдельно развиваются. Никогда между нами не было посредников! Я хочу подчеркнуть это. И конкретный пример: Берлускони (премьер-министр Италии.— "Ъ") никогда не разговаривал со мной по теме проекта "Южный поток" и ни по какой-либо другой теме, несмотря на то что между нами прекрасные отношения — между мной и господином Берлускони, между господином Путиным и господином Берлускони!

Болгарский премьер не в состоянии был удержаться от того, чтобы не сравнивать свою дружбу с итальянским премьером с его же дружбой с российским, потому что такое сравнение, каким бы лестным оно ни было для Владимира Путина, все равно было в пользу Бойко Борисова.

Для него важнее всего, кажется, было убедить общественность, и не только болгарскую, но и европейскую, что он самостоятельный политик. И почему-то чем старательнее он убеждал, сидя по-прежнему вполоборота к российскому премьеру (и к присутствовавшему в зале еврокомиссару), тем меньше в это верилось.

И вот этого он не отрицал:

— По-моему, мы с господином Путиным защитили свое реноме людей с характером! Никто ни перед кем не капитулирует!

Болгарская журналистка спросила о проекте так называемого третьего энергетического пакета ЕС:

— Он серьезно меняет вообще весь механизм требований к поставкам энергоресурсов в Европу. В этой связи хотела бы узнать ваше мнение об этом энергетическом пакете. Как он сказывается на переговорах по цене на газ и может ли он отразиться на реализации проекта "Южный поток"?

Эта тема интересовала российского премьера:

— Решение, которое предлагает Еврокомиссия, продиктовано благими соображениями, направленными на либерализацию рынка газа. Однако к чему сводятся предложения по этому энергетическому пакету? К тому, чтобы те компании, которые владеют трубопроводным транспортом, не имели возможности и права прокачивать энергоресурсы, в том числе газ, по этим трубам. Это означает, что в какой-то участок магистральных труб могут вклиниться малые компании, которые не имеют отношения ни к самому транспорту, ни к производству газа. И это будет дополнительная накрутка на конечную цену. Это первая угроза, которая возможна при реализации этого энергетического пакета.

Российский премьер оказался, мягко говоря, не сторонником третьего пакета:

— Ну и, наконец, это, безусловно, будет сдерживать развитие самой энергетической инфраструктуры в Европе. Если, скажем, такие крупные игроки, как "Газпром", не будут иметь права строить новые инфраструктурные объекты, то совершенно очевидно, что развитие — это касается не только "Газпрома", это касается и крупных европейских компаний, которые занимаются добычей,— я просто убежден, что развитие инфраструктуры будет замедлено. Это значит, что будут инфраструктурные ограничения на поставку на европейский рынок энергетического сырья, а в условиях ограничений поставок энергетического сырья будут держаться высокие цены.

С этим согласился даже Бойко Борисов.

Интригующий момент возник в конце пресс-конференции, когда журналистка болгарской газеты "Труд" попросила объявить окончательную цену строительства АЭС в Белене.

Российский премьер через стол посоветовался с сидящим в стороне главой "Росатома" Сергеем Кириенко:

— Мы можем назвать?

Тот кивнул.

— Болгарская сторона настаивала на том, чтобы российские партнеры назвали именно конечную цифру,— заявил Владимир Путин.— Мы готовы это сделать. Сейчас.

— Прямо сейчас? — переспросили сразу несколько болгарских журналистов.

Они уже несколько месяцев добиваются этой цифры от своего правительства.

— Да,— удовлетворенно произнес господин Путин.

— Давайте! — раздалось сразу с нескольких сторон.

— Не могу этого сделать,— пожал плечами российский премьер, поглядев на Бойко Борисова.— Это возможно только по согласованию с болгарской стороной.

Болгарский премьер оказался в сложном положении. Но он в конце концов первый начал с идеи подтверждать все публично.

— Знаете, я не раз ставил вопрос о цене, причем конечной цене АЭС "Белене",— произнес он после некоторой паузы.— Потому что Болгария имеет исключительно отрицательный опыт — водохранилище Цанков Камык. Объявляется одна цена, а в дополнениях добавляются суммы, которые в два-три, иногда в четыре раза увеличивают цену, указанную в основном контракте. Именно поэтому много раз публично мы говорили о том, что подписанный контракт с прежним правительством составляет €3,99 млрд. Но это не окончательная цена, не конечная цена, потому что сюда не входят инфляционный индекс, затраты на инфраструктуру, цена кредитов по договору.... Прежнее правительство было некорректным, когда говорило о конечной цене. Мы требовали, чтобы эксперты, представители двух стран, определили конечную цену с процентами и кредитами, чтобы знать, что АЭС "Белене" будет стоить столько-то миллиардов через 50, 60 или сколько-то месяцев...

Нет, не захотел болгарский премьер услышать конечную цену. Не в его это было, видимо, интересах. По информации "Ъ", правительству Болгарии пока неоткуда взять вообще никаких денег на постройку этой станции, так что оглашение цены и в самом деле не на руку болгарскому премьеру, который на днях заявлял российским переговорщикам, что правительство его страны готово продать иностранным партнерам 80% болгарской доли в этом проекте — только бы построить АЭС.

Казалось, что пресс-конференция закончилась, и ее участники даже встали, как вдруг Бойко Борисов сказал, что он подарил господину Путину болгарскую овчарку и что "он (Владимир Путин.— "Ъ") попросил, чтобы мы показали эту собаку вам".

Похоже, Бойко Борисов не очень хотел, чтобы все тайное стало явным, раз специально добавил, что это господин Путин попросил показать подарок людям (в том числе и из Еврокомиссии, которым болгарский премьер тоже демонстрирует стальной характер по отношению к России).

Владимир Путин взял овчарку на руки. Болгарский премьер наконец повернулся к нему лицом. И только тут я обратил внимание, как они похожи.

Щенок болгарской овчарки и болгарский премьер, я имею в виду.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че един руски вестник публикува това, което нито един български вестник не смее да каже, а именно, че царят е гол?
2. Че Андрей Колесников повече няма да получи виза за България?
3. Че след статията в "Конгрешънъл куотърли" (на български тук)това е поредният материал в чуждестранната преса, в който се казват истини за "премиера"?
4. Че лъсна поредната некадърна проява на "премиера"?

Официозът на властта

"Стандарт" иска да назначи нов редактор.

понеделник, 20 септември 2010

София

Агенция Стандарт нюз обявява конкурс за редактор.

Търсим опитен журналист, с минимум 5 г. стаж като редактор, мотивирана и отговорна личност, която да умее бързо да реагира на новинарския поток и да има добра компютърна грамотност.
Владеенето на чужди езици е предимство.

Кандидатите да изпратят подробно CV и кратко мотивационно писмо защо смятат, че трябва да заемат позицията, до 26 септември 2010 г. включително.

След селекция, избрани кандидати ще бъдат поканени за събеседване.

Обаждания и уточнения по телефона са нежелателни.

Изпращайте CV и мотивационно писмо на адрес:

nkopandanova@standartnews.com

Предлагаме мотиви, ако решите да се прежалите и да кандидатствате. Мотивите са от 1-во лице, женски род. Ако сте мъж, не кандидатствайте с тези мотиви!

1. Обичам бате Бойко! Направо съм влюбена в него. Искам го!
2. На 23 години съм, имам 5 годишен трудов стаж.
3. Обичам да свиря на флейта! Най-много обичам на бате Бойко и бате Цецо флейтата!
4. Нося къса пола и имам дълги крака!
5. Бюстът ми е естествен и голям!
6. Не клюкарствам и не споделям какво съм открила, когато гледам моите идоли отблизо!
7. "Стандарт" е официоз, а аз работя само официално и за официални лица, следователно ставам отвсякъде за работа в този вестник! Готова съм на проби с ръководството, ако се налага!

В сайта на "премиера" цензура няма!

Получихме писмо от Айнур Солакова, което публикуваме изцяло, без редакция:

Сигнал до в-к "24 часа" (За т.нар. Скандална история)

!!! Откакто участвах в групи против ГЕРБ във Facebook, няма достъп до профила ми през търсачки, а така си влизах в моя акаунт през гугъл-търсачака с написване на името си (Aynur Solakova - и се появяваше фейсбука ми на първо място) - до преди най-много седмица. Но откакто се регистрирах в групите...
Не мога да повярвам, че е във връзка с членството ми в подобни фейсбук групи! И други участници са отразяни по същия начин, проверих.
Че не ги харесвах ГЕРБ-ерите е факт, но сега вече ги мразя!!! Да посегнат на свободата на словото, да има цензура - Господи, в какъв режим попаднахме...
Силно се надявам да откриете причината за това мистериозно изчезване на фейсбук-името ми от търсачката, а съм дала права да се намира при търсене. Четох и за цензурата във Фейсбук в България. Дано "премиерът" (в кавички) не Ви е наложил и на Вас да премълчавате неудобните истини в стремежа си да подхрани патологичния си нарцисизъм.

Какво разбираме от писмото?
1. Че "24 часа" не го публикуват?
2. Че при нас цензура няма, за разлика от тази в "24 часа"?

Цветан Цветанов лъже, маже, лепи плочки...

Съдия Нели Куцкова е направила анализ на доклада на ЕК, публикуван в EUinside.eu, с автор Ралица Ковачева:

Нели Куцкова е съдия в Софийския апелативен съд и говорител на Съюза на съдиите. Г-жа Куцкова има близо 30-годишна кариера като съдия, била е заместник-министър на правосъдието (1992-1993), член на ВСС (1999-2003), съосновател е на Правната инициатива за обучение и развитие ПИОР и е известна с откровените си изказвания и непримиримата си позиция по отношение на провеждането на съдебната реформа. Обърнахме се към нея за коментар по доклада на ЕК от 20 юли, който предизвика силно напрежение между изпълнителната и съдебната власт (вижте коментар по темата). Ето прочитът на доклада според съдия Куцкова (подчертаването е нейно).

Не мога да проумея пълната липса на самокритичност, ясно видима у висши представители на властта. Всички много доволни, всички много похвалени и горди. Само съдът пречи, разбира се. Цитират се избрани части от доклада, които вдигат рейтинг, а други се премълчават. Например, по показател 6 „България засили усилията си да противодейства на организираната престъпност и да възстанови доверието в публичните институции. Арести на добре познати криминални фигури в резултат на насочени операции бяха осъществени. В някои от случаите бяха инициирани и съдебни процедури. В същото време събирането на качествени доказателства в досъдебното производство остава сериозен проблем, както и дългите процедури и чести забавяния на съдебна фаза.”

Хората, които разбират от правораздаване, знаят, че наказателните дела се бавят в съдебна фаза по две основни причини. Едната е, когато доказателствата са събрани некачествено и се налага всичко наново да се проверява в рамките на един публичен състезателен процес. Това са свидетели, експертизи, съдебни поръчки до други държави – може да отнеме години. Друга причина са придобилите европейска известност „медицински” причини за забавяне на делата в съдебна фаза. От Съюза на съдиите близо една година водихме преговори с Министерството на здравеопазването за промяна в Наредбата, която регламентира издаване на болнични листове.

Целта ни беше в съответния болничен лист лекарят да бъде длъжен да отбелязва, че този документ ще служи за представяне пред органите на разследването, прокуратурата и съда. Превенция, така да се каже, към услужливи лекари. Защото съвсем не са само „Маргините”, които боледуват. Заради заболявания се отлагат стотици дела – и граждански, и търговски, и административни. Всяка страна по дело, която има интерес от проточването му, използва както законни, така и недотам законни похвати за отлагане. Един такъв похват са „болничните листове”, за които ние се обърнахме към МЗ.

И да сте живи и здрави журналистите. Нещата съвсем бяха потънали, но добре, че веднъж ваша колежка притисна министър Гайдарски с питане :”Какво става с предложението на Съюза на съдиите”, та нещата се задвижиха. Това също беше „натиск отвътре”, който доведе до някакъв напредък. И затова много ме радва препоръка № 3 в доклада, „Да настоява за създаването на агенция „Медицински инспекторат" с цел подобряване на качеството и целесъобразността на медицинските документи, изисквани от съда.”

Не чух някой да коментира и препоръка № 5 към България: „Да провежда реформа в полицията с цел създаване на компетентна криминална полиция, която е в състояние да прилага най-добрите практики на страните-членки”. Мисля, че всички забележки и препоръки трябва да се четат и обсъждат в тяхната логическа, юридическа и политическа свързаност, а не да се вади само това, което е изгодно за „трупащите рейтинг”. Защото хвърлянето на камъни върху съда може временно да се харесва на местно ниво. Но Брюксел не ни оценява по рейтинга на нашите политически избраници, а по свършената работа. Особено сериозно трябва да се четат препоръките. И ако не се забележи сериозното предупреждение за обществените поръчки например, то догодина Брюксел няма да ни пощади. Та дори да бъде забранен със закон ”пречещият” съд и всички съдии, които имат нахалството да не мислят като вицепремиера, да бъдат вързани на позорния стълб.

Какво казва докладът по отношение на специализирания съд?

Никъде в доклада не видях изрично одобрение на идеята. Прави впечатление, че много добре се оценява Стратегията на Министерство на правосъдието. В тази стратегия никъде не се говори за такъв съд. Там се предлага „дебат за специализирани съдилища”. В доклада се съдържа следната препоръка към България: „Да осъществи специализирани практически обучения и специализация на полицейските служби, прокурорите и съдиите за повишаване на тяхната експертиза и ефективност при работа по комплексни дела, в частност по отношение на икономически и финансови престъпления и организирана престъпност”.

Не за пръв път се препоръчва „специализация в разследването”, но няма и думичка препоръка за „специализиран съд”. Но в техническата част се съдържа и едно ясно предупреждение. То е казано в характерния неутрален и възпитан брюкселски стил, поради което е май непонятен за някои наши юнаци: „Създаването на специализирани структури трябва да зачита процесуалните права и да бъде съвместимо с българското съдебно устройство”. Че има нужда от обучение и специализация, като във всяка една професия – има, разбира се. Но това да се тълкува като препоръка за „специализиран съд” и то създаден по идея не на Министерството на правосъдието, а на МВР, е вече твърде рисковано. И като проследи човек логическата линия: препоръките в доклада на ЕК препращат към Стратегията на МП, в която специализиран съд няма, очевидно и възторг от конкретната идея няма.

А специализиран съд не е само това, което си представя ръководството на МВР. Административните съдилища също са специализирани. В някои европейски държави има специализирани трудови съдилища. От години в България се говори за специализиран съд за непълнолетни. Защото изключително важно е специалното отношение към младите престъпници, които все още подлежат на превъзпитание. Но в нашата страна се налага виждането, че добрата наказателна политика се изразява само в тежки наказания. Никой не говори за това, как да спасим децата на България да не станат закоравели престъпници. И ако се опитаме да разсъждаваме далновидно и държавнически, а не конюнктурно и рейтингово, можем да стигнем до извода, че е много по-важно да спасиш душа, отколкото да отрежеш глава.

За обжалването „от плажа”:

Без да съм Марк Грей, и аз се дразня, когато подсъдимият профучава с „Мерцедес”-а си покрай съдията, който тича да хване трамвая. Виждала съм го с очите си. Но задържането под стража е мярка за ”неотклонение”. Ако подсъдимият не се „отклонява”, ако се явява редовно на всяко съдебно заседание и не се опитва да проточва процеса, съдът няма основание да го задържи, дори да го е осъдил на 15 години. Това е регламентацията в закона. Ако в закона се приеме, че след постановяване на осъдителна присъда подсъдимият се задържа незабавно, присъдите няма да се обжалват от плажа.

За леките присъди в резултат на „споразумение”:

Българският законодател въведе „споразумението”, заемайки го от държави с утвърдено демократично правораздаване. И характерното за него е, че самопризнанието на подсъдимия спестява време и средства за продължителен процес, срещу което призналият се за виновен получава снизхождение от държавата. А понякога споразумението е за предпочитане и от страна на обвинението, когато то не е сигурно, че доказателствата му ще издържат в съда. Определено обаче то не трябва да води до незаслужено леки наказания, това е деморализиращо. Може би е добре, инспекторатът при ВСС да направи един цялостен анализ на всички дела, приключили със споразумение и на тази база да се направят съответните изводи – законодателството ли е несъвършено или съдебната система е недопустимо снизходителна. Дали е масово явление или само в определени случаи.

Защото в общественото пространство и до европейските експерти достигат само единични случаи, които може и да са заслужено критикувани, но това не може да обоснове цялостно премахване на споразумението. Никога няма да забравя, какво беше първото дело със споразумение, което влезе на времето в Софийския окръжен съд. Тогава прокуратурата съзнателно изчака законът да влезе в сила, за да предложи споразумение. Една жена беше обвинена за убийство - по непредпазливост, но убийство. Звучи страшно, нали? Но в действителност беше много по-страшно. Жената беше убила собственото си дете, като дала заден ход с колата си, без да го вижда.

Ако го нямаше споразумението, тази жена трябваше да преживее целия процес, да дава показания как е премазала детето си. И накрая да бъде наказана от съда като истински престъпник, въпреки че съдбата вече й беше наложила най-жестокото наказание за една майка. Такива дела разбира се, са изключение, но много често споразумението е дори по-изгодно за пострадалите от престъплението, отколкото за извършителя. Например по делата за пътно-транспортни произшествия, които са масовият случай. Колкото по-бързо приключи наказателното производство, толкова по-бързо пострадалите ще си получат обезщетението. Нещата не са прости и еднозначни и не трябва да се решават прибързано. Защото една бърза и на пръв поглед ефектна законодателна промяна може да доведе до негативни последици в продължение на години. Определено критиката трябва да бъде обсъдена, но интелигентно и отговорно.

Волята за реформи „отвътре”:

Ние от Съюза на съдиите много преди ЕК започнахме да критикуваме и шуробаджанащината в системата, и безпринципните назначения във ВСС, и липсата на обективни критерии при оценяване на съдийската работа. И нас, например, много ни радват констатациите и препоръките в доклада, свързани с повишаване на компетентността на съдиите и с възможностите на ВСС да регулира натовареността в различните звена на съдебната система. И за да бъда конкретна – всички съдии имаме нужда от допълнително обучение. И не само по наказателните, а и по гражданските, търговските и административните дела. Делата, които гледаме, са функция от обществените отношения. И колкото по-сложни стават споровете за собственост, за търговски сделки, за правата върху интелектуалната собственост; колкото повече се налага прилагане на европейско право и право на други държави, толкова по-остра е необходимостта от допълнително обучение.

С две ръце се подписвам под препоръка № 2: ”Да подобри съдебната практика в прокуратурата и съдилищата чрез детайлен анализ на съществуващите недостатъци, с помощта на чужди експерти. Да разработи наръчници за най-добри практики, обучителни програми, образователни схеми за специфични случаи и да въведе системно управленско наблюдение/контрол в съдилищата и прокуратурите. Да осъществи специализирани практически обучения и специализация на полицейските служби, прокурорите и съдиите за повишаване на тяхната експертиза и ефективност при работа по комплексни дела, в частност по отношение на икономически и финансови престъпления и организирана престъпност”.

Като само искам да добавя, че се надяваме, чуждестранните експерти да са наистина качествени и да искат да помогнат, а не само да се отчита дейност и да се оправдават разходи. И както нас ни контролират за какво харчим европейски пари, така и да ни питат, имали ли сме полза от европейските експерти. Но на практика се получава един парадокс: в съдилищата, където се гледат най-сложните дела, работата е толкова много, че на колегите рядко им остава време да отидат да се обучават. А други колеги от леко натоварените съдилища по 2-3 пъти годишно са на обучение в Института по правосъдието.

Препоръките на ЕК са адресирани както към съда, така и към органите на разследването и прокуратурата. Съюзът на съдиите възнамерява да направи едно сериозно и задълбочено обсъждане на тези препоръки и да прецени какво можем да направим самите ние за подобряване на работата си. Както разбрахме, Върховният касационен съд също готви национално съвещание по доклада. А що се отнася до другите две власти, на тях също можем да им бъдем полезни. Но е необходимо да са готови да ни чуят, да се опитат да вникнат в това, което им казват хората от практиката. А не само да използват съда, за да оправдават собствените си недостатъци и да градят рейтинг, разрушавайки една от трите власти.

Какво разбираме от този анализ на съдия Куцкова?
1. Че Цв.Цв. ни лъже?
2. Че заради този анализ на съдия Куцкова няма да й дадат да говори в централните всекидневници или по големите телевизии?
3. Че има издания, които си позволяват да казват истината за управляващите?

Още една публична тайна за Бойко лъсна

За мнозина днешния брой на вестник "Труд" ще остане в историята с първото публично разкритие за личния живот на Бойко. Направено е от Кеворк Кеворкян:

"Един пример ни даде “Календар” на Нова, когато Даниела Тр. и Николай Дойнов защитиха малката Мария от големия Б. Б. Ден преди това бяхме чули най-фамозната реплика напоследък на нашия Бойко, отправена тъкмо към горката Мария.

Небето беше безоблачно, дори кротък ветрец не смущаваше покоя на премиера, изобщо нищо не предвещаваше този трясък от устата на гръмовержеца: “Точно на тебе знаеш кога ще ти отговоря!” Това прозвуча като писъка на вувузела в спокойна нощ в малко провинциално градче.

А само два дни преди това и ръководството на Нова телевизия бе заявило смело, че няма никакъв натиск от страна на правителството върху влюбените им главици.

И уууу - вувузела. Но в “Календар” водещите не се поколебаха, вероятно самосиндикално, да разчоплят вувузела. Сториха го тънко, но и достатъчно категорично. За останалите медии тази реплика мина почти незабелязана.

Мария (Цънцарова), от своя страна, кротко поясни, че “нямат история с премиера”. Може би пък точно това да е причината."

Какво разбираме от този откъс?
1. Че за пръв път в сериозен вестник се появява информация за връзките на "премиера" с журналистките?
2. Че за пръв път някой намеква, че ако дадена журналистка не е имала "история с премиера", това може да е причина за неговия гняв?
3. Че това може да е последната статия на Кеворкян, особено ако срещу него се настроят не само хората около "премиера", но и самият Борисов?

Бойко и свободата на Интернет

Преди няколко дни в Парламента се завъртя поредната идея за контрол върху сайтовете, уж по време на избори.

По-долу публикуваме отговор на анонимни блогъри - също като нас - на тези опити.

А какво разбираме ние от намеренията на "депутатите"?

1. Че се страхуват от Интернет и затова искат да го контролират?
2. Че демонстрират некадърността си, като си мислят, че могат да имат контрол върху цялата Световна Мрежа?
3. Че на Бойко явно не му харесва свободата в Интернет - защото иначе не би се опитвал да я ограничава, нали?

Моят блог е крепостта на ума ми!

Ние анонимните блогъри, заявяваме, че не сме съгласни с новите напъни на правителството , да наложи цензура върху свободното изказване на мнение и отношение, към даден човек или проблем в интернет, използвайки различни благовидни предлози.

Ние заявяваме, че ще браним своята анонимност, до пълното разобличаване на политическите, икономическите и журналистическите машинации, използвани от политическите партии и отделни политически лица, с цел покриване на истината и цензуриране на мнението на отделният човек.

Ние заявяваме, че сме против всякакъв насилствен опит за налагане на публикуване на странично мнение, под формата на статия-отговор, на блога където пишем, освен ако не сме дали изрично съгласието си за това (свободни при нас са коментарите), тъй като интернет е достатъчно голям за да може засегнатият да направи свой блог, където ще може да отговори в какъвто размер си иска.

Нашият блог е крепостта на ума ни и ние избираме кой да поканим на гости в него. Задължаването да даваме право на отговор на всеки почувствал се засегнат е все едно да ни съдят за дискриминация защото каним на гости в къщи само приятелите си, а не всеки когото срещнем на улицата и когото не харесваме.

Ние заявяваме, че от днес нататък, ще работим с всички сили, за това тези управляващи и техният безумен популизъм да бъдат разобличаванеи и осмивани, както и за предсрочното прекратяване на мандата им.

Ние призоваваме, всички блогъри, всички ползватели на социални мрежи, всички интернет потребители, всички търсещи истината, свободата и възможност за свободно изразяване и общуване в интернет, независимо дали ни харесват или ни мразят, да се противопоставят с цялата сила на тяхното перо, на този пореден опит за погазване правата на отделния гражданин. Защото днес може да е на власт партията на която симпатизирате, но утре на власт може да дойдат вашите политически опоненти и законите да се обърнат срещу вас.

Ние знаем, че тази стъпка на правителството, разкрива неговият страх, неговата паника, неговата обърканост и неговото неистово желание да държи под тотален контрол медииното пространство, за да прикрие своята некадърност, безхаберие и неадекватност.

Нашето мнение е, че това правителство води страната ни към упадък и банкрут, до нова Виденова зима. Ние не искаме да допуснем това и ще работим, доколкото го позволяват силите ни това да не се случи.

Нашето оръжие са клавиатурата, мишката и развинтеното ни въображение. Ние сме политически дезориентирани и не принадлежим към нито една политическа, силова или бизнес групировка. Ние ще осмиваме всичко и всеки, навсякъде и по всяко време. Ние ще се ебаваме с властимащите, така както те се ебават с нас. Смехът е последното ни, но най-силно оръжие.

Бойко и медиите

Бойко пусна своята помощница Румяна Бъчварова, която зададе три въпроса на медиите. Въпросите, както са формулирани, са риторични, разбира се.

1. Има ли случаи, в които от името на, или чрез представители на българското правителство е бил оказван натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите, които представлявате?
2. Срещали ли сте действие или решение на българското правителство, с което са били ограничавани правата на медиите ви да бъдат свободно финансирани, развивани и разпространявани?
3. Тълкувате ли решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи и в частност СЕМ и КРС, като ограничаване независимостта на българските медии и влияние върху редакционната им политика в интерес на правителството.

Ние не сме от медиите, получили въпросите, затова не виждаме смисъл да отговаряме, а на главните редактори, които вече отговориха бихме искали да зададем един-единствен въпрос:

Вие как успявате да се погледнете в огледалото всяка сутрин, без да се засрамите поне малко?

Иначе ето как биха изглеждали нормално зададени въпроси, но не от началника на кабинета на "премиера":

1. Има ли случаи, в които Бойко Борисов ви е звънял директно или ви е пращал SMS - на вас или на ваш репортер, за да сподели информация, от която вашият вестник да направи новина?
2. Имало ли е намек от нечия страна, че ако политиката на вестника не е в подкрепа на Бойко Борисов, това може да се отрази върху средствата, които рекламодателите харчат като пускат реклами при вас?
3. Мислите ли, че СЕМ и КРС са независими от правителството?

Бойко и Цветелина

Е-Вестник публикува статия, посветена на забогатяването на другарката на Бойко Борисов от по-ранните му години, Цветелина.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че нищо случайно в България няма?
2. Че Бойко си държи контрола върху далаверите, но за пред хората го дават разделени?
3. Че "еВестник" скоро ще бъде посетен от добре облчени държавни служители?

Ето и текстът на статията:


СИБанк, в която Цветелина Бориславова е съдружник и шеф на надзорния съвет, е в мощен възход. Депозитите на държавни фирми в банката са се увеличили двойно само за 3 месеца. В края на миналата година в “Цветелинбанк”, както шеговито я наричат в интернет форумите, има 41 милиона лева държавни средства. На 31 март 2010 година те вече са 80 милиона лева. От шесто място сред българските банки по този показател СИБанк за няколко седмици заема втора позиция след Корпоративна търговска банка. Това се случва по време на криза, докато общият размер на депозити от държавни фирми в банки намалява. Отделно “Цветелинбанк” процъфтява с високи комисионни от данъци, винетки, здравни вноски, такси за издаване на нови парсопрти, глоби от МВР и др.
Според финансови анализатори парите на държавата се депозират на принципа “всички сме братовчеди”. В България държавните компании не избират обслужващи банки с конкурс по Закона за обществените поръчки. Прилагат се “собствени критерии”. Това изкривява пазара и води до внезапен просперитет на определени банки за сметка на други, твърдят финансисти.
През 2009 година Цветелина Бориславова е в топ 10 на най-богатите българи с лично състояние, което неофициално се оценява на повече от 300 милиона лева. Според Бойко Борисов половинката му сама е постигнала този финансов успех. Той нямал нищо общо с бизнеса й. Дали е така?

Как Цветелина срещна Бойко и от външнотърговски представител стана съдружник на СИК-аджията Румен Николов – Пашата?

Някогашният охранител на Тодор Живков, който по-късно се издига до главен секретар на МВР, кмет на София и настоящ премиер на България - Бойко Борисов среща дамата на сърцето си в автосервиз. Той е женен, тя е омъжена, но между тях пламват чувства. Развеждат се и от 1992 година заживяват на семейни начала. Преди демократичните промени бащата на Цветелина - Борислав Карагьозов е служител на Първо главно управление на Държавна сигурност. Работил е в посолствата на България в САЩ, Индонезия и Румъния. Бившият й съпруг Стефан Абаджиев, от когото има две дъщери, е син на Иван Абаджиев, бивш министър на външните работи по времето на Тодор Живков, член на Политбюро на ЦК на БКП и посланник в Румъния.

През 2006 година Цветелина си спомня с носталгия за първите романтичните години с Бойко Борисов пред вестник Труд: “В началото имаше много силна любов. В първите години Бойко не искаше нито за миг да се отделяме един от друг. Бяхме постоянно заедно - и в работата си, и в свободното си време. Но след това всеки тръгна по своите задачи, по самостоятелна пътека на своето развитие и някак си се раздалечихме.” Преди 1989 година Цветелина е учила в Букурещ философия, а в България е завършила английска, испанска филология и международни икономически отношения. Работила е във външно-търговското дружество “Инко” и е била представител за Балканите в Международната комисия за автоматични системи.

След като се свързва с Бойко Борисов, той я прави съдружник в редица фирми с мутренска репутация. Така дамата с няколко висши образования се оказва съсобственик и управител на “Интерпрайм тобако” ООД, заедно със СИК-аджията Румен Николов – Пашата. Тя става и съдружник на Бойко Борисов във фирмите “ИПОН”, “ИПОН – 2”, съсобственик и управител на“Сириус -2”, на разни офшорки и др. През 1997 година джипът й е взривен, а Цветелина оцелява, тъй избухнал, докато го отключвала с дистанционното, претърпява операции. В резултат на преживените травми, изпада в депресия.


Как Цветелина става шефка на СИБанк

През 1996 година 9 български банки, сред които Стопанска банка, (сегашната СИБанк) фалират. Тогавашният премиер Жан Виденов пада от власт и на негово място идва Иван Костов. Новият министър-председател е в тесни приятелски връзки със Славчо Христов, ресторантьор, близък до СИК и Бай Миле. От ресторанта на Славчо Христов - “Олимп” идва името на т. нар. приятелски кръг “Олимп” – хора от ръководството на СДС, които се събират в ресторанта. Там те обсъждат и впоследствие приватизират държавни фирми, купуват курорти, печелят най-големите конкурси за обществени поръчки и усвояват предприсъединителни фондове на ЕС. С кръга “Олимп” са свързани и някои фигури от мутренската групировка СИК. По времето на Костов СИК измества ВИС-2 от лидерските позиции в охранителния и др. бизнес.

Бойко Борисов и Цветелина, които са бизнес партньори с един от босовете на СИК - Румен Николов-Пашата, добре познават Славчо Христов. А по времето на Костов фирмите на бившия ресторантьор са във възход. Той става собственик в курортите Златни пясъци, Пампорово и на “Бороспорт”, която стопанисва Боровец. През 2000 година Славчо Христов притежава чрез офшорни дружества над 40% от БРИБанк и е председател на надзорния й съвет. Същата година БРИБанк приватизира фалиралата Стопанска банка, двете се обединяват и получават името “СИБанк”.
Къщата на Цветелина Бориславова на ул. “Славянска” в София, където тя живее отскоро с дъщеря си. Къщата е и консулство на Исландия, на която Бориславова е почетен консул. Снимка: e-vestnik

През банката започват да минават всички държавни плащания – на НОИ, БТК, НЕК, МВР, митници и др. След скандалната приватизация на “Нефтохим – Бургас” банката започва да обслужва и парите на “Лукойл”. Малко след това охранителната фирма на Бойко Борисов и Цветелина “Ипон” (която охранява обекти на Славчо Христов) сключва договори за охрана с “Лукойл”, “Мобилтел” и фирми, близки до властта.

През 2001 г. правителството на Иван Костов е дискредитирано. Бойко Борисов става охрана на новия кандидат за премиер на България Симеон Сакскобургготски, а Цветелина Бориславова, която знае испански, придружава царица Маргарита на различни събития. Цветелина е член на управителния съвет на “Бентонит” Кърджали и ОЦК Кърджали, които са акционери в СИБанк на Славчо Христов. След идването на Симеон Сакскобурггатски на власт, Цветелина Бориславова е издигната за председател на Надзорния съвет на СИБанк – основният източник на доходи за предишната власт. Целта е банката да запази приходите от държавни учреждения, уредени по времето на Иван Костов. Несметно богатият по това време Славчо Христов решава, че е разумно да се оттегли. Така половинката на Бойко Борисов поема управлението на банката, в която много от акционерите са офшорни фирми и е спрягана като една от най-големите перачници на пари в държавата.

Бойко - главен секретар на МВР, Цветелина - шефка на СИБанк

След назначаването на Цветелина за шефка на надзора, СИБанк се освобождава от офшорките, вдига капитала няколко пъти, продава дялове, купува компенсаторки, строи хотели, финансира ВЕЦ-ове и изложби, продава основния пакет акции и просперира. Много от държавните плащания минават през СИБанк и при премиера Симеон Сакскобургготски и при Сергей Станишев.

Офшорните фирми излизат окончателно от банката през май 2003-а, когато Цветелина изкупува от „Ванкарем Лимитед” 4.065% от капитала на СИБанк. Още толкова придобива и Светослав Божилов (бивш главен прокурист и основател на банката, заедно с Емил Кюлев). Делът от 8.895% на друга офшорка -„Бидефорд трейдинг” се разпределя между членове от ръководството на банката. Казанлъшкото предприятие „Руно” (собственост на Цветелина) купува 4.825%, притежавани преди това от „Менцел трейдинг лимитид”. С още няколко врътки чрез фирма „Катекс” - Казанлък Цветелина придобива нови дялове в банката.

Правителството на НДСВ управлява България, а Бойко Борисов е главен секретар на МВР. Предизборните обещания, че далаверите на кабинета Костов ще се разследват, не се сбъдват. Голяма част от бизнеса на кръга “Олимп” е преминал в ръцете на Цветелина Бориславова. СИБанк е основен кредитор и акционер в „Пампорово” АД, приватизирано чрез подставена фирма от Славчо Христов. През 2004 г. банката започва да финансира строителството на нови писти, лифтове и луксозни хотели в курорта. Същата година „Мултигруп” преотстъпва на СИБанк бившата резиденция на Тодор Живков „Перла” в Приморско. Банката придобива 5% от Ти Би Ай (която е мажоритарен собственик на “Булстрад”, “Доверие” и др.) и започва да предлага комбинирани банкови, пенсионни и застрахователни услуги.

Въпреки успехите в бизнеса, Цветелина е нещастна в личния си живот. Тя се оплаква пред медиите, че отношенията й с Бойко охладнели. “Откакто той стана главен секретар на МВР, нещата между нас доста се промениха. Явно новите предизвикателства го вкараха в друга посока. Имахме доста тежки периоди. Чувствала съм се през цялото време пренебрегната и доста самотна. Бих казала, че на моменти той се е отнасял жестоко към нас и към нашите отношения. Дори имаше въпроси, които са ме вълнували, отговорите на които съм чела през медиите. Защото това бяха дълги периоди, през които ние въобще не сме общували. Той не разговаряше вкъщи, дори не се прибираше”, казва Цветелина.
Къщата на Бориславова, гледана отстрани. Двете сгради са свързани със стъклена конструкция, а от другата страна има градина и още една постройка. Цената на имота и ремонта според някои оценки достига 4 млн. евро. Снимка: e-vestnik

През 2006 година Цветелина Бориславова пряко и косвено притежава вече 46,78% от капитала на СИБанк. Другият голям акционер си остава Светослав Божилов. Покрай приватизацията на БТК “Цветелинбанк” прави финансов удар, за който се говори, че е използвала вътрешна информация. Когато исландският милиардер Тор Бьорголфсон приватизира 65% от БТК, СИБанк започна бясно да изкупува компенсаторки на безценица. Хората ги продават за жълти стотинки на брой, защото са загубили надежда, че някога ще могат да им вземат реалната цена от 1 лев. Изведнъж правителството на НДСВ обявява, че 35-те останали процента от БТК ще се продават срещу компенсаторки. Цената на брой надхвърля левче за една нощ. Хората са прецакани, а СИБанк става акционер с 35% в БТК. Говори се, че СИБанк е само посредник в тази сделка, а реалният купувач пак е Тор Бьорголфсон. Впоследствие милиардерът придобива 34% от СИБанк. Месеци по-късно увеличава дела си до 49%, като плаща подобаващо на досегашните акционери, тоест и на Цветелина Бориславова.


Бойко Борисов - кмет на София, Цветелина инвестира 1 милиард лева

В края на 2007 година Бойко Борисов е кмет на София. Мажоритарният пакет от 75% от капитала на СИБанк е продаден на белгийската КВС (собственик и на ДЗИ) за 295 млн. евро, но Цветелина пак остава собственик на 22,3% и шефка на Надзорния съвет. Същата година тя е избрана за почетен посланик на Исландия в България и става един от основателите на Сдружение “Глобална България”. В него членуват Светослав Божилов (банкер, съосновател на БРИБанк и СИБанк, близък с Емил Кюлев), Франк Бауер (финансист, шеф на Българо-американски инвестиционен фонд), Красимир Гергов (рекламен бос, консултант и неофициален собственик на бТВ по онова време), Венелина Гочева (главна редакторка на “24 часа”), Сашо Дончев (шеф на “Овъргаз”, фирмата на “Газпром” в България), Валентин Златев (шеф на “Лукойл” - България), Иван Кръстев (политолог), Стефан Попов, Иво Прокопиев (бизнесмен, издател на “Капитал” и “Дневник”, Красен Станчев (икономист, анализатор), Левон Хампарцумян (банкер, шеф на “Булбанк”), Огнян Шентов (шеф на Центъра за изследване на демокрацията) .

За да противодейства на еколозите, които протестират срещу унищожаването на природата, Цветелина учредява и “Асоциация за устойчиво развитие на планините”, заедно с други големи инвеститори в курортите. В нея влизат Кирил Асенов - ски комплекс “Перелик”, Георги Крумов, управляващ съдружник в “Екуест”, ангажиран с проекта “Супер Боровец”, Симеон Пешов - президент на “Главболгарстрои”, Цеко Минев и др. По това време са започнали прокурорски проверки по големите проекти “Супер Боровец”, “Паничище” и “Перелик”.

През февруари 2008 година фондът на Цветелина Бориславова Си Ес Ай Еф (CSFI) обявява, че ще вложи близо 1 милиард лева във възобновяеми енергийни източници, промишленост, финансови услуги и имоти. Част от поректита са свързани с биомаса, изграждане на вятърни паркове край Каварна и строителство на банков център на “Цариградско шосе” в София с обща площ от 100 хил. кв.м.
Фондът Си Ес Ай Еф е собственик и на 47% от “Пампорово” АД и възнамерява да изгради ваканционно селище в село Стойките до Пампорово.

Министър на икономиката по това време е Петър Димитров от БСП. Той напада Бойко Борисов с твърдението, че инвестициите, които Цветелина се готви да направи, имат връзка с неговата дейност: “Погледнах регистрацията на фирмите, в които кметът на София Бойко Борисов е участвал. Той почти навсякъде е с Цветелина. Тоест, там юридически декларира, че са заедно. А когато става въпрос за бизнес начинанията, Цветелина е нещо отделно и различно. Аз нямам нищо против модерните семейства. И когато става въпрос за мижави пари, вероятно не си струва да се споменават. Но тук официално в медиите беше обявено, че ще се правят инвестиции за 1 милиард лева. Разбирате за какво си говорим? Как изведнъж се намира в България такъв инвеститор и се оказва, че той няма никакво отношение към семейството на Бойко Борисов? Това просто не е сериозно”. Той приканва финансовото разузнаване и агенцията за национална сигурност да се самосезират и да направят проверка, но това не се случва.

В началото на 2009 година Цветелина Бориславова продава още 4% от СИБанк за 29.3 млн. лв. и остава с дял от 18.3%. Но в личния живот на банкерката проблемите с Бойко Борисов се задълбочават. В типичния си стил кметът признава пред медиите, че му се е случвало да кръшка на Цветелина. В друго интервю споделя: „С Цветелина не сме се разделяли, няма и да се разделяме, просто живеем в две отделни къщи.” По жълтите вестници тръгват клюки за интимните му връзки с поп фолк певицата Ивана, с разни журналитски и др., а Цветелина започва да посещава коктейли и събития в компанията на други мъже.

Но бизнесът си върви. Вестник “Струма” публикува информация, че Стоян Сарийски - Стенли, който е приятел на по-голямата дъщеря на Цветелина Бориславова - Ралица, е участвал в поръчка за 50 млн. евро за изграждането на софийското метро. Стоян Сарийски е съдружник в разложката фирма “Бул лес строй” заедно с Иван Стойчев и Антон Гешев. В отговор Бойко Борисов се сопва на медиите, че лично набил въпросния Стенли, защото заварил веднъж дъщеря си да плаче, и допълва: „Ако идете и проверите, ще видите, че няма такова участие“ на фирма на Стенли в строежа на метрото.

Вестник “Дума” прави проверка и доказва, че Бойко Борисов лъже. Фирмата на Стоян Сарийски-Стенли “Буллес строй” ООД съвсем реално участва в строежа на софийското метро. Камиони и техника на дружеството се виждат в цяла София. Проверката във фирмения регистър ДАКСИ показва, че Стенли е собственик на 32% от “Буллес строй” ООД, която е сред големите доставчици на бетон за строежа на метрото. Отделно Стенли и и Цветелина Бориславова са свързани индиректно чрез повече от десет търговски дружества. Според вестник “Дума” поръчките на Стенли с общината са се договаряли пряко, без конкурс по Закона за обществените поръчки. Фирмата “Буллес строй” участва още в “разчистване в районите “Искър”, “Панчарево”, “Кремиковци” и “Слатина” и в “отстраняване на остров в язовирна чаша” на яз. “Мрамор”. Само чрез тези две кметски поръчки “Буллес строй” ООД заработва от столичната община още 637 373 лв.


Бойко Борисов става премиер, още държавни пари тръгват към СИБанк

Няколко месеца, след като Бойко Борисов става премиер на България, СИБанк удвоява приходите си от депозити на държавни фирми и печели конкурса за разпространение на винетните стикери през следващите 4 години. Междувременно “Цветелинбанк” събира от гражданите нереално високи комисионни при плащане на различни държавни такси. Форумите в Интернет са пълни с примери от различни институции. Хората се възмущават: „В КАТ за около 20 лв. глоба се дължат 2 лева комисионна на СИБанк”; „КАТ Велико Търново – 1 лев такса за издаване на талон „без нарушение“ към шофьорска книжка и три лева банкова такса. 18 лв. за преиздаване на книжката и още три лева такса. Не може с един превод - трябва с два отделни, за да вземат два пъти комисионната. СИБанк – 6 лв за две минути”.

В София година всички данъци и осигурителни вноски се плащат през СИБанк още от 2006 година. Тогава банката на Цветелина печели конкурс на НАП с обещанието изобщо да не удържа на гражданите такса за превод на суми към държавния бюджет. По-късно обаче (удобно настанена в монополна позиция) СИБанк едностранно въвежда такса за гражданите. Ръководството на НАП безмълвно приема промяната в условията на договора, с което узаконява принудата над гражданите да плащат надутите комисионни на Цветелина.

Велислава Дърева, в "24 часа" е публикувала статията "Защо Б. Б. подсвирква под прозорците на Първанов":

“Станишев, излез, бъди мъж! В Банкя, като някой те покани да се биеш, или се биеш веднага, или бягаш! Аз много пъти съм бил в тежка битка, аз се биех с чантата на гърба от нас до училище и обратно!"

Тъй подвикваше и подсвиркваше през лятото на 2008-а под прозорците премиерски Б. Б. Така разбира политиката - като тупаник сред мегдана.

Тогава кметът Б. Б. твърдо вярваше, че няма нищо по-лесно от това да си премиер: "Имаш един телефон с копчета и привикваш всеки, който ти трябва!" До оня ден Б. Б. припознаваше Станишев за свой противник и враг, който трябва да бъде сразен, дискредитиран, унизен, омацан и превърнат в посмешище. Б. Б. постигна тази своя цел, победеният Станишев вече не му е враг, а жертва на президентските козни. Днес Б. Б. има нова цел по пътя към завладяване на властта и припознава Първанов за свой противник, който трябва да бъде сразен, дискредитиран, унизен, омацан и превърнат в посмешище. Въпреки фалшивата парола “Цв. Цв. - президент!” премиерът Б. Б. твърдо вярва, че няма нищо по-лесно от това да си президент и вече 9 месеца подсвирква и подвиква под Първановите прозорци:

“Казал съм - веднага на избори!

Излизай, Първанов, на всички избори! Отказваме се ние от мандата и той от мандата и решаваме проблема!"

Кой проблем? Чий проблем? На държавата? На обществото? На народа?

Нищо подобно! Единственият проблем на Б. Б. е самият Б. Б. Който толкова се обича, та чак се ревнува. А всеки е готов да пожертва всичко за любимия човек, нали така!?

Какъв му е проблемът на Б. Б.?

Б. Б. не иска да управлява. Защото не може. Защото управлението означава отговорност. А той не иска да носи отговорност. Той иска да властва, да владее. Безразделно и безгранично. Без съюзници изменници и съюзници мошеници.

Без Сидеров на шия и Костовия кинжал зад завесата. Без синдикати и опозиция. Без президент, който вече и не желае да спори с него, обаче периодично го атакува вероломно и в гръб. Без Цв. Цв. дори, който прочее с цялата си безличност е истинският бъдещ гаулайтер. В сравнение с него Б. Б. е рицар.

Б. Б. не понася тая сган от лекари, пенсионери, учени, съдии, прокурори, млади майки и прочее некачествен човешки мат`рял, който му се мотае из краката, дърпа го за крачола и периодично го плаши със стачки ("Ще ми стачкуват те на мене!").

Б. Б. презира тоз мат`рял, който довчера пееше в захлас "Бате Бойко, ти си пич!", а днес се оказа тъй оцапан, че едва-едва отся един некомуникативен и недиалогичен темерут, та го тури за министър. Щото да си комуникативен и диалогичен, е доказателство ако не за извършено углавно престъпление, то поне за престъпно намерение.

По тази причина Б. Б. си избира министрите на някой разклон, но за по-сигурно - на оня ъгъл, където се засичат неговата милиционерска философия за технологията на властта и тайнствените папки на ДАНС, из които пълзят анонимни доноси, подслушани разговори и агентурни сведения за всеки неудобен, невъзторжен и независим човек.

Б. Б. реставрира Държавна сигурност, превърна я в главен и решаващ инструмент и фактор, мотив и принцип на властта, на управлението, на правосъдието. И управлява чрез нея. Чрез възродената ДС. Но който възражда ДС, сам си монтира капана.

Окрилената милиционерщина рови в личния живот на всеки гражданин, решава и контролира съдбата му, съди го и го осъжда.

Който е забравил що е ДС - ще си спомни. Който не знае - ще научи. Според критериите на този мутант няма невинни. Всички са виновни. Пред властта. Независимо и въпреки всички доказателства за невинност.

Някога оправданието беше "битката с враговете на партията и народа". Днес оправданието го гледаме всеки ден в мащабните многосерийни филмови продукции на Киностудията на МВР, творчески колектив "Октопод". Те няма да получат "Оскар", нито "Златна палма". Но подаряват нещо безценно за всяка тоталитарна власт - всеобемащ, възхитен страх и щастливо опиянение. Страх пред бруталната сила и опиянение, че най-сетне някой дойде и отмъсти за всичките 20 г. преход, подгизнали и разядени от корупция и грабеж.

Ще мине време и възхитеното народонаселение ще открие, че само с кино не се живее. Опиянението ще се изпари мигом, щом Нане и Вуте открият, че цялата битка е била не срещу Октопода, а за неговото преструктуриране и легитимиране като свежо гримиран, овластен и всевластен политико-икономически субект. А ореолът на Б. Б. ще се поощърби в най-неподходящия момент - току за президентските избори.

Б. Б. е бегач на къси политически разстояния. За дългите се искат тактика, стратегия, усилие и издръжливост. Ще бъде истински срам, ако бегачът се превърне в беглец.

Б. Б. е премиер и стачник срещу стачкуващите. На тоя тротоар и на отсрещния. Едновременно. Тъй както в неговата богата душевност съжителстват в един оксиморон дон Корлеоне и Корадо Катани. И това ако не е еманацията на българската народопсихология!

Б. Б. периодично размахва плашилото на собствената си оставка. Защото правителството няма да реши нашите проблеми - то само по себе си е проблем.

И защото иска още власт. Иска всички власти да са му подвластни. На него лично. Законодателна, изпълнителна, съдебна, президентска, медийна, финансова, политическа, партийна, видима и невидима, явна и тайна, надземна и подземна. Майната й на конституцията! Б. Б. бездруго гази из нея като бик през детелините.

Б. Б. иска цялата власт да бъде в неговото зорко око, в неговите яки ръце, под неговия личен контрол и надзор. Иска цялата власт да бъде негова функция, да произтича от него и да принадлежи на него. Единствено. Само тогава ще намери тъй потребния му душевен покой.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че има журналисти, които все още мислят в нашата държава?
2. Че "24 часа" се опитва да се преструва на независим вестник?
3. Че някой най-накрая се осмели да извика "Бойко е гол!"?

Бойко и каракачанките

От "Сега":

"После" предлага на читателите си интерактивен експеримент - в текста по-долу (из реално интервю на агенция "Фокус") навсякъде, където се споменава Каракачанското куче, заменете с Бойко Борисов; вместо "туристи" четете "престъпници"; в ролята и на собствениците, и на стадото, е народът.

Фокус: Какъв е характерът на Каракачанското куче, по-какво се отличава от останалите кучета?

Атанас Вучков, секретар на Международната асоциация Каракачанско куче: Каракачанското куче много бързо преминава към активна форма на охранителна дейност. Когато бъде предизвикано, то без колебания е готово да защитава до смърт собственика си и повереното му стадо или обекта, който охранява. В същото време, докато собствениците му го извикат да спре, то моментално се успокоява. Връзката между собственика и кучето е много силна. Има хора, които се разбират с кучето си само с поглед и кучето знае какво трябва да направи. То не е като немската овчарка - да му се даде команда, за да атакува. Кучето, което работи със стадо, обикновено наблюдава изключително внимателно какво се случва около него и обкръжаващата го среда. Когато види, че има заплаха, обикновено ако става дума за човек, кучето започва да го лае отдалече. Когато "натрапникът" не разбере този сигнал, кучето вече излиза пред стадото, прекъсвайки пътя на "натрапника" към животните, а ако той е неблагоразумен да тръгне, кучето брани до смърт повереното му стадо... Безкрайно агресивните кучета не вършат работа, защото... днес туристите са почти навсякъде, няма усамотено кътче, винаги има туристи. Едно агресивно куче - си давате сметка какво може да направи. Каракачанското куче именно с тази си вродена мярка, само да взема решение докъде може да проявява агресия, е много ценно. Именно заради това спечели и симпатиите в САЩ. Имаме регистриран клуб в Щатите - Американска асоциация за Каракачанско куче. В САЩ са толкова много доволни от работните качества на Каракачанското куче... Там са изпитвали работните качества на кавказката овчарка, на кангала, обаче са впечатлени от работните качества на Каракачанките.

Какво разбираме от тази публикация в "Сега"?
1. Че в най-скоро време на Сашо Дончев, собственикът на вестника, ще му се стъжни?
2. Че в "Сега" скоро ще влязат качулките на МВР?
3. Че все още има хора, които забелязват идиотщините във "Фокус"?

Бойко и Алексей - ези и тура

В интервю за "Гласове" двама известни български журналисти - Иван Рачев и Иван Бакалов говорят в прав текст за нашия "премиер" и за Трактора. Прочетете някои моменти от това дълго интервю тук или идете на сайта за целия текст. Ако сайтът "Гласове" е закрит от МВР, пробвайте и в "Афера.БГ".

-И.Б.: Главният секретар на МВР Калин Георгиев заяви след акцията, че разработката е от един месец. При толкова много обвинения един месец работа е абсурд.
-Ако правилно ви разбирам, според вас Алексей Петров е изцяло и само свързан с подземния свят, оспорвате неговото участие в специалните служби?
-И.Р.: Добре, Косьо Самоковеца беше нещатен сътрудник на НСС. Димата Руснака беше нещатен сътрудник на НСС. Две трети от убитите са сътрудничили.
-Но никой от тях не е бил съветник на шефа на ДАНС.
-И.Р.: Това вече е друг въпрос. Ето например Иво Тонев. Той е дясна ръка на Николай Гигов от сто години. „Опицвет” и Кристиян Младенов са свързани с „Локомотив София” по един или друг начин. Защо Бойко Борисов даде на Иво Тонев тотото?
-Защо?
-И.Р.: Не знам, някой да попита Бойко Борисов. Това момче е син на Атанас Тонев, шеф на БДЖ по социалистическо време, който изнесе поне 15 хиляди цистерни с бензин по време на югоембаргото.
###
-И.Б.: Акциите на Бойко Борисов по времето, когато беше главен секретар на МВР, се свеждаха до голям шум и накрая нищо като доказателства. Когато хванаха наркодилъра Киро Японеца, направиха тараш и не можаха да извадят нищо като доказателства. Само един незаконен пистолет. Тогава шефката на Съюза на съдиите каза: „Какъв е този шум при това мижаво обвинение?”. Абе не е и мижаво, пет години е по Наказателния кодекс. Тогава и това не издържа, но би трябвало да действат така. Така правят и по света – като нямаш друго, намираш онова, за което можеш да го осъдиш. Например вкараха един от големите наркобосове в Колумбия за 48–50 месеца в затвора за незаконно притежаван пистолет. Не могли да докажат другото, ама за това го вкарали. Нашето МВР и това не може да направи. Ако у нас извадят стари дела, ще намерят толкова случаи на заловени с незаконно оръжие. Могат да ги изповкарат всичките в затвора за това. То бяха престрелки по кръчми и какво ли не.
###
-А какво се случва сега в ДАНС, там остана лобито, с което толкова си противоборстваше Алексей Петров? Как коментирате тезата, че операция „Октопод” е лична вендета?
-И.Б.: Още един повод да кажа, че има нещо съмнително в тази акция. Неговият съперник Иван Драшков е зам.-председател на агенцията. Въпросният Драшков е сложна смесица между сталинизъм и съвременен ченгесарски бизнес. Синът му е на 26 години, но има комплекс от 80–100 апартамента, който струва милиони. Казват, че бил взел кредит. Аз смятам, че няма банка в България, която да даде кредит на 26-годишен човек за толкова голям комплекс. Кредит, който няма с какво да покрие, няма ипотека, няма нищо. Освен ако някой не е показал в банката една папка. Така може да бъде даден кредит. Братът на Драшков пък продаде имот с фалшивия подпис на Бойко Борисов.
-И.Р.: Е, да, ама кой го купи? Купи го Емил Димитров, който е депутат от ГЕРБ, и Славян Теофилов, който е сикаджията на Слънчев бряг и беше на трето място в бургаската листа на РЗС.
-И.Б.: Въпросът е, че този имот е откраднат от общината с фалшив подпис. Борисов лично каза, че този подпис не е негов и отиде в съда.
-И.Р.: Да приемем, че подписът е фалшив. Алексей Петров като каза лично, че е бил 20 години служител на държавата под прикритие, защо никой не му вярва?
###
-Как коментирате разминаването в изказванията на вътрешния министър и на главния прокурор във връзка с акция „Октопод”?
-И.Б.: Цветанов е некомпетентен и няма юридически познания. Много е важно да има квалифицирана полиция, но ние живеем във водевил – вътрешен министър е синът на шофьора на Григор Шопов.
-И.Р.: Цветан Цветанов е бил оперативен помощник на Борисов. В това отношение главният покурор е предпазлив и е много прав да не говори нищо. Даже ако забрани на Николай Кокинов и на Роман Василев да приказват, ще е още по-добре. Не е важно сега да приказват, важно е после да се види какво е събрано и ако се стигне до процес, той трябва да е открит. Ако не се стигне до процес, МВР и наблюдаващите прокурори трябва да излязат и да кажат: „ние не успяхме в това и това, смятахме така, обаче истината се оказа друга”, както е в САЩ и в Западна Европа. Там не ги е срам да си признаят, че не са успели да докажат нечие престъпление.
-И.Б.: В българското общество нагласите са тоталитарни. Смята се, че е достатъчно да посочиш някого, да кажеш, че е бандит, и той моментално да бъде прибран. Хората са недоволни и се връзват на тази кукичка, дето я пуска Бойко Борисов – „ние ги хващаме, те ги пускат”. Те ги пускат, защото няма доказателства. В САЩ знаят къде живее шефът на мафията, ФБР дава годишно по няколко милиона долара да го подслушва и следи. Той е на свобода и го дебнат една, две, три години, докато дойде моментът да го хванат за нещо и да го вкарат в затвора. Така, джаста-праста като при Сталин, не може. Принцип от римското право е: по-добре десет виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора. У нас нагласите са обратни. По-добре десет невинни в затвора, отколкото един виновен на свобода.
-И.Р.: Не, по-добре десет някакви си в предварителния арест, а после кой откъде е.


Какво разбираме от това интервю?
1. Че двамата Ивановци са решили да се жертват?
2. Че сенчестата част от живота на "премиера" не е чак толкова скрита?
3. Че сред нас все още има хора, които не се страхуват да приказват?

Търсим автори

Уважаеми читатели, търсим автори, които искат да пишат в този блог. Изпращайте електронна поща на адрес skaramush.bg@gmail.com с посочени ваши публикации. Ако бъдете одобрени, ще получите покана, с която ще имате право да пишете тук.

Молбата ни е продиктувана от факта, че дейността на "премиера" става толкова разнопосочна, че имаме нужда от лекари, инженери, спортисти, полицаи и т.н., които да могат да разсъждават над неговите поредни откровения.

Анонимността ви е гарантирана - ние никога няма да кажем на милицията кой ни е писал, а за по-сигурно ще изтрием дори и писмото от вас.

Бойко и чуждите езици

Бойко Борисов пред бТВ:

Репортер: Премиерът Бойко Борисов изгледа изслушването в Европейския парламент. Остана доволен, без да е изненадан от резултата.
Бойко Борисов: Тук е въпрос на психика. И на реакции.
Репортер: Какво си мислите, сбъркахте ли при предишния си избор или просто беше стечение на обстоятелствата?
Бойко Борисов: Не, не съм сбъркал, просто бяха създадени такива условия, че нашият кандидат беше поставен в много тежка ситуация. Месеци наред преди това се водеше кампания срещу нея. И тя не издържа.
Репортер: Чувахте ли се с нея скоро?
Бойко Борисов: Надявам се да се възстанови от това, което й беше причинено. Животът не свършва с един невзет изпит.
...
Репортер: Вие с чуждите езици как се справяте на този етап?
Бойко Борисов: Справям се прекрасно, защото, виждате практиката в Европейския парламент е всеки си говори на неговия език. Така че изобщо не се усеща необходимост да знаеш чужд език. Разбира се, аз си комуникирам прекрасно с хърватите, с македонците, руснаците, което пък не могат да правят другите. Да имаш какво да кажеш. Ако имаш какво да кажеш, както и Ердоган ме разбра, както и Меркел ме разбра, и Саркози ме разбра, и Берлускони ме разбра, и Ромпуй ме разбра, и г-н Барозу ме разбра, става лесно.
Репортер: Трябва да благодарите на преводачите защото вероятно си давате сметка какъв дебат предизвика вашата реч в Германия и реплики от типа „шменти капели”.
Бойко Борисов: Има неща, които няма как да бъдат обяснени. Това, което убягна от вас, защото виждам, че това ви е впечатлило, беше, че на тази среща беше и един много поставен министър в оставка от социалистите. И аз бях принуден, всъщност поставих си го него за цел и си дебатирах изцяло с него. Мисля, че нямаше тема, по която да може да ме обори.
Репортер: Не че омаловажавам посланията ви, но просто истината е, че вие сте труден за превеждане и ви сравняват с Тодор Живков и неговия изказ. Вие как гледате на това?
Бойко Борисов: С кой ли не са ме сравнявали. Аз истински съжалявам, че не слушах майка ми, Бог да я прости, в това отношение, която ме беше записала на френски си спомням, плащаше в ония бедни времена такси да ходя частно да уча. Аз ходех да ритам топка. Ако имах време сега, макар че можете да направите експеримент, в колата имам една кутия. На нея съм си написал на листчета глаголи, думи изречения.
Репортер: На английски?
Бойко Борисов: На английски. И си запаметявам и наизустявам.
Репортер: Например?
Бойко Борисов: Много. Сега ще е смешно още повече да казвам, но така, като се говори бавно, разбирам какво казват. Или най-малкото веднага ми се наострят ушите. Но за тези, които биха искали да чуя, да им кажа. Чуя ли “Congratulation, Borisov”, не слушам нататък. И това го помня още, знам в МВР особено като шефовете на други служби идваха и казваха за дадена операция “Congratulation, general”, знам, че нататък няма какво да слушам.


Какво разбираме от това интервю?
1. Че Бойко Борисов не се е чувал с Румяна Желева - сега слуховете вече са факт, казан от самия "премиер"?
2. Че за Бойко Борисов най-важното е да чуе думата "поздравления" и след това вече не слуша?
3. Че за Него да бъде сравняван с комунистическия диктатор Живков е нещо напълно нормално?

Бойко и Слави

Кой Слави ли? Слави Трифонов, а не Слави Бинев.

Снощи Слави Трифонов нанесе няколко удара върху "премиера" Борисов, които обаче едва ли ще имат някакъв ефект върху хлъзгавия Бойко. Слави обвини медиите, че се слагат на "премиера", че не смеят да пишат критични материали срещу него и др.п.

Какво разбрахме от това интервю със Слави Трифонов?
1. Че когато нещата не са станали по неговия хатър, той изведнъж става анти-Бойко?
2. Че Бойко се сношава редовно с българската журналистика?
3. Че управлява държавата със SMS-и?
4. Че за всички тези неща е писано нееднократно, дори и в нашия блог?

Бойко и "Дойче веле"

Как да не го обичаш Бойко…

Тази седмица нашата кореспондентка в Берлин беше поканена на пресконференция с българския премиер Бойко Борисов. Ето полемично-сатиричните бележки на Маринела Липчева-Вайс, написани отвъд информационния повод:


Българските журналисти са насядали край масата и очакват премиера, който закъснява. „Той се извинява и пита дали имате кафенце”, мило съобщава премиерският сътрудник. Журналистите кимат утвърдително и се поотпускат - друго си е човек да е сред близки хора, особено в чужбина. След малко премиерът чука на вратата - шегичка! Журналистите се отпускат още повече. Ами наш човек, това е! Знае как да те предразположи, не е като на пресконференция на германското правителство! Свои сме си...

Спомени, спомени...

Журналистите подхващат темата за промените отпреди двайсет години и премиерът се сеща за това, че животът му тогава се въртял в кръга от работа и тренировки. Вестници не четял с изключение на кръстословиците и спорта - нали по другите страници пишело едно и също! Къде ги тези времена сега! Днес всичко e ужасно сложно, объркано, нечестно... Противникът дебне отвсякъде, а и „завистта”, повтаря няколко пъти уморено премиерът.

Добре, че тук на Запад са приятелите. „Ние сме си от едно семейство”, казва доволно премиерът по повод на европейската консервативна партия. Тук го уважават. Него, а не президента канят, когато трябва да се представя държавата! Ето на - дават му и наградата на Европейския съюз на данъкоплатците. Баварският барон, шеф на въпросния съюз и страстен ловец, знае защо, вметна германското списание „Шпигел”, припомняйки за настойника на ГЕРБ - баварския ХСС. Никой от журналистите в Берлин обаче не се сеща да пита за такива неща, както и защо въпреки самоотвержената си битка срещу ченгетата, съсипали държавата, премиерът е поканил най-малко едно от тях на правителствената софра? Сърце не ти дава да мъчиш с гадни въпроси този достоен боец, водещ битки по всички фронтове!

"Вий знайте ли, госпожо!”

Рефренът от старата градска песен зазвучава всеки път в ушите на журналистите, когато премиерът използва галантното обръщение към кореспондентката, седнала до него. Атмосферата става още по-мила, по-родна някакси, и на журналистите им идва да закимат утвърдително, когато колежката им бива благо смъмрена, че не си подготвя въпросите предварително. Така й се пада, като разваля хубавата приказка и настоява да научи откъде ще дойдат новите дипломати на България, след като 90% от сегашните са ченгета и трябва „да се ометат”, както казва премиерът.

Хубаво е, когато има ясно очертани граници и твърди правила, като тези например: „Око за око - зъб за зъб!”, „Аз на тебе - ти на мене” и... „Да си имаме уваженията!”. В Берлин премиерът се оплака: „Те, бившите от тройната коалиция, злословят срещу нас в Брюксел”. Ден по-късно от Брюксел той обясни твърдо, че бюджетът на държавата му е по-мил от запазването на президента. Някой да си е мислил нещо друго?

Всички са на мегдана

Вярно, в Берлин премиерът даде да се разбере, че уважава президентската институция, но всъщност не за нея става дума, а за човека там, който не спира да му подава услужливо поводи за атаки... Каква ти битка между институциите! Мъжки двубой тресе държавата и всички са се хванали на хорото. А политиката? Тя е емоции: любов и омраза, радост и завист.

„Аз говорих, ама вие какво ще напишете...”, казва с чаровна усмивка премиерът вместо сбогом. Ох, как да не го обичаш! И разбира се, всички знаят какво да напишат...

Автор: Маринела Липчева-Вайс/Редактор: Александър Андреев

Какво разбираме от тази статия?
1. Защо г-жа Липчева-Вайс работи в "Дойче веле", а не в БНР?
2. Защо нито един журналист в български вестник не би могъл да напише такава иронична критика?
3. Че все пак има независими медии, поне в Германия?

Бойко и външната му мини-щърка

Коментар на Иван Бакалов:

Външната министърка Румяна Желева вчера няколко пъти каза по телевизията: “Ние преЦЕНЯМЕ” (че имало нарушения на закона с имоти на посолства в чужбина).
Горката, не знае колко е близо до поп-фолка. Почти всички фолкпевици в интервюта пред камера така се изразяват – “аз преЦЕНЯМ”.

Здрав провинциализъм тресе силиконовите хубавици, но за една външна министърка това е непростимо. На тая жена й липсва образование – още от началното училище. Как може да си се дипломирал и да не се научиш да говориш на правилен български?
И такава посредствена особа, освен че е външен министър, я предлагат за еврокомисар. Ами тя щом на български не може да каже правилно преценявам, как ли ще го каже на английски? Тогава резилът ще е по-голям – международен. Ще излага не някаква група или партия, а България.

Сега у нас има голяма търпимост към диалектното говорене. Противно на мнението на разни провинциалисти, то не е нещо безобидно или шик, както се опитват да го представят. Във Великобритания например се смята, че ако говориш на диалект, ти си от ниски социални слоеве, маргинал. Не може човек, който е във върховете на обществото – дали власт, наука, култура – да говори на диалект. Израз е на лошо възпитание и образование.
В случая с Желева не става дори дума за диалект, а направо за нискокачествено образование, въпреки че тя се пъчи с дипломи в биографията си. Говорът й издава неграмотност.

Изразът селяния често се употребява обидно към хора от провинцията. Понякога с основание, понякога – не. Провинциализмът не означава място на произход – извън София. Той е манталитет, начин на мислене, фалшиво надуто самочувствие, без покритие. И е пряко свързан с говора на хората във властта. Не е само Желева. Чуйте ги от трибуната на парламента- пълно е с хора, които говорят на ужасен диалект, обидно.

Но приликата на Желева с фолкпевиците – поне в начина на говорене – ще й донесе успех. Тук такива работи се харесват. Селянията побеждава.

Какво разбираме от този коментар?
1. Че е-вестник още не е купен от Делян Пеевски?
2. Че г-жа Желева е идеалният кандидат за еврокомисар - защото и в Европа селянията побеждава?
3. Че г-н Бакалов не е прав да си мисли, че "горката не знае колко е близко до фолк-певиците"? Знае, знае, а и се гордее с това!?

Бойко послъгва на дребно. А на едро?

От делниците на един луд:

Пък в кампанията "Направи си кмет” установила, че само 8% от столичани желаели попфолкът да е любима музика на бъдещия кмет. Гледайте с какви глупости занимават хората! Е, Бойко като слушаше турбофолк, та какво? Не го ли избрахме, че и повторихме? И Ивана ходеше да му пее по десет пъти „Кой сега е номер едно?!” Макар че той криеше музикалните си предпочитания. Като го питаха, когато стана главен секретар, каква музика обича, той не каза турбофолк, а каза „филмова музика”!
Един политик не бива да си позволява да лъже, дори и за дребни неща. Щото който лъже на дребно, после ще почне и на едро. Аз не се съмнявам, че обича Енио Мориконе и саундтракът на „Кръстникът”, но едва ли колкото Ивана… Та си позволявам да кажа, че Бойко послъгва на дребно.

Какво разбираме от цялото интервю?
1. Че Бойко Борисов послъгва на дребно?
2. Че се преструва на разбиращ от култура?
3. Че се преструва на чел Достоевски?

Бойко Борисов и ТИМ

Какво разбираме от това мълчание на Борисов?
1. Че има нещо общо с ТИМ?
2. Че не иска да отговаря на такива нагли въпроси?
3. Че далаверата е ясна, но никой вестник не я е подхванал?

Бойко Борисов и задръстванията в София

От блога на Филипа Радионова, оригинално заглавие "На думи и на дела":

„Оборище“, „Раковски“, жълтите павета на „Цар Освободител“.

От там минава голяма част от трафика в София. Хората, които пътуват от единия към другия край, нямат голям избор на трасета. Понеже всички шосета водят към Центъра.

„Оборище“, „Раковски“ и жълтите павета на „Цар Освободител“ днес отново бяха затворени. В пиковите следобедни часове, а една част и вечерта, когато минавах през района. В резултатат алтернативните улици бяха повече от задръстени, за което както винаги допринасят разни селяци, спрели на аварийки по средата на платното.

И ето как протекоха мислите ми: Първо се учудих, че в 20 часа движението е по-натоварено и отколкото в 17. После се сетих, че днес на гости ни е Берлускони. След това се поправих, че всъщност е на гости на Премиера Борисов. И тогава си спомних как Кметът Борисов разказваше, че редовно пишел писма на ръководителите на бившето правителство и парламент. В писмата молел, искал, заплашвал (не знам коя форма на общуване е използвал) да престанат с делегациите, понеже столицата и без това е задръстена. Срещал само мълчание и неразбиране.

Впоследствие констатирах, че това е изначална глупост. Не може да посрещаш делегации в Люлин или Обеля. Не може и да не вземеш нужните мерки за сигурност.

Та значи. Или Кметът Борисов е бил крайно наивен, или е бил краен популист, или и двете. Та ми се струва, че Премиерът Борисов трябва да напише едно писмо сам до себе си в новото си качество и функции. И да си припомни, какви ги е приказвал.

Четете бавно: Това е частен случай, показателен за общото. Кметът и Премиерът са названия за един и същ човек. Този човек или не внимава какво говори, или много внимава да е твърде хубаво, да не кажа илюзорно.

Четохте ли бавно? Думите, делата, реалността... нали?

Какво разбираме от тази публикация?
1. Че има хора, които си спомнят какво е говорил "кметът", а сега "премиер" Бойко Борисов?
2. Че Бойко Борисов е бил не наивен, а циничен?
3. Че такава публикация няма да се появи в нито един вестник, дори и в "Галерия"?