Слънце в страната на изгряващото слънце

Препечатваме материала на г-н Теофан Германов от http://argumenti-bg.com/ без никакъв коментар - след като го прочетете, всичко ще ви стане ясно.

Премиерът Борисов огря Япония с многобройните си гафове.

Един стар виц от времето на тоталитаризма гласеше, че Тодор Живков след посещение във Франция, докато вечерял със съпругата си Мара Малеева я попитал: “Маро, аз на какво ти приличам, бе”. Първата дама отвърнала: “Ами, Тошо, как на какво – на първи секретар на ЦК на БКП. На какво друго да приличаш.” Живков отвърнал: “Не, бе. На нещо друго.” Вторият опит на Малеева също не бил успешен: “Е-е-е, Тошо, ами на председател на Държавния съвет сигурно.” Тогава Живков казал: “А, бе, май, на Господ приличам.” На въпроса “Що бе, Тошо?”, първият партиен и държавен ръководител отговорил, че е така, защото когато ходил по улиците на Париж или се срещал с официални лица всичките като го видели се тупали по челото и казвали: „О, мон Дьо, мон Дьо!”

Как е „Господ” на Японски авторът на тези редове не знае, но със сигурност подобни “божествени” емоции е предизвикал и нашият премиер при посещението си през девет планини, морета, океани и държави, та в десета – в Япония. Само трябва да се надяваме, че втрещените от нашия премиер японци не са възкликвали “Буда, Буда”, защото бдителният министър Цветанов веднага би ги заподозрял във връзки с РЗС, Яне Янев и в разпространяване на клевети и инсинуации на Трактора, след което щеше да им пусне по едно СРС и да ги просне по очи в някоя ранна утрин.

Но ситуацията с дипломатическите занимания на премиера щеше да бъде смешна, ако не беше твърде сериозна. Японският воаяж на нашите властимащи беше поредна, но очевидно не последна, сцена от опита на



Борисов да приложи методите и поведенческите модели от кръчмата в Банкя

върху световната политическа сцена.



За година и половина като премиер, Борисов успя да подобри рекорда от външнополитически гафове не само на първите демократични лидери, които шокираха чуждестранните политици с падане от самолетната стълба, с подминаване на кралски особи по коридора или с речи на английски, написани на кирилица със съответното произношение. Той успя да надмине и Тодор Живков, който си беше въобразил, че може в световната политика да говори и действа като на заседание на нашенското Политбюро, където всички го гледат в очите и ръкопляскат дори на най-голямата глупост. Разказват, че бившият член на Политбюро и вицепремиер по стопанските въпроси Тано Цолов години наред възхвалявал Тодор Живков като разказвал историята как при някакво посещение в Египет предизвикал възхищението на домакините като …прескочил една локва. Разбира се, партийният велможа описвал локвата като огромен ров, а подскока на Тато като “лъвски скок”. Лошото е, че днес ролята на някогашното Политбюро и на знайните и незнайни Таноцоловци се играе от така наречените свободни медии, които разбират свободата си като свобода да хвалят повече и повече нелепиците на властта.

Посещението на залязващия и затънал в скандали премиер-слънце Бойко Борисов в страната на изгряващото слънце Япония бе своеобразен апотеоз на дипломацията, която със самочувствието, че е много оригинален и интересен, прилага нашият пръв партиен и държавен ръководител. Откакто е премиер, а и преди това, Борисов в чужбина успя да обиди собствения си народ на “кофти матр’ял”, да затрудни преводачите с думи като “шменти-капели” или с описанията как вътрешният министър копал трупове с багер. Успя да отиде до Бразилия, скривайки поканата от държавния глава Първанов, към когото всъщност бе адресирана, с което да пренесе нашенските междуинституционални проблеми чак в Латинска Америка. Успя да се похвали с това, че Берлускони е мерил височайшия му гръб в педи, което си е чист намек, че е мутра, но поне Борисов го възприе като комплимент. Е, не успя да ни вкара в Шенген, нито да се овековечи в Рим с паметна плоча, но…може един ден и това да стане.



Тези дни банкянската дипломация стигна чак до Далечния Изток



Няколкото дни, в които на родна почва се вихреха скандали, бушуваше криза, цени летяха нагоре безконтролно, премиерът Борисов предпочете да се разходи до Япония, вместо да се занимава със “скучните” дела, последвали скорострелния вот на доверие, с който правителството реши да си осигури още шест месеца безметежно съществувание. Борисов реши да стартира шестте месеца междувотова ваканция с посещение в една от най-желаните туристически дестинации в света. А че пътуването на Бойко Борисов до Япония бе просто разходка и екскурзия на държавна сметка говори не друго, а факта, че огромната част от кореспонденциите, дописките и информациите от другия край на света бяха посветени на участието на премиера в спортни състезания, връчване на купи, получаване на подаръци, прилагане на хватки на министри по време на коктейл, коментари за качествата на българската жена (и за природните такива на България като цяло), за забраната за пушене в заведенията от 2013 година, за хранителния навик на японския аграрен министър, който обичал кисело мляко, и едва съвсем накрая и помежду другото – за срещата с японския премиер Наото Кан и за евентуалното идване на японска инвестиция в сферата на възобновяемите енергийни източници (същите, които държавата е длъжна така и така да изкупува на предварително фиксирани преференциални (много по-високи от тези на обичайните) цени). Обясниха ни и как Бойко Борисов е успял да се скара на японците за това, че малко инвестират в България, както и за фундаменталните му разсъждения по повод световния тероризъм, който ние, българите, борим с консумация на дюнери.

Акцентите, които един мислещ човек би трябвало да си извади от едно подобно посещение, програмата и резултатите му, са че това е било едно напълно лишено от съдържание пътуване на държавни екскурзианти, които са си поставили за цел, докато са на власт да поразгледат чужбината. Че това е така говори и фактът, че Бойко Борисов в тежката и пълна с лишения 2010 година се е разхождал по света цели 65 дни (по данни на Агенция БГНЕС), а вътрешният (забележете) министър Цветанов малко по-малко – 62. На разноски на държавата и гражданите външният министър Младенов е прекарал в чужбина цели 193 дни, което му дава



пълното право да кандидатства за естествен спътник на земята,





но пък Институтът по астрономия при БАН трудно ще може да го признае за такъв, защото е пред закриване. И тъй като резултатът от тези посещения не е свързан нито с членство в Еврозоната, нито с такова в Шенген, нито с някакви впечатляващи инвестиции, които да създадат работни места в кризата, то можем с чисто сърце да кажем, че тези хора са ходили на курорт и да си припомним култовата фраза от филма “С деца на море”, че когато ти си плащаш разходката е курорт, а когато на теб ти плащат за разходка – е командировка.

Фактът, че в Япония са осъществени протоколни срещи, които имат минимални резултати, а е заложено повече на атрактивни занимания, е достатъчно показателен. За разлика от нормалните екскурзианти, които в страна като Япония се интересуват от хилядите наистина важни и интересни исторически и културни паметници и забележителности и научават нещо повече за тази уникална култура, нивото на нашите министри-туристи (или поне на първия турист на Републиката) е твърде ниско и се свежда до посещението на спортни мероприятия. Не че това е лошо, но за японските висши среди е станало ясно (ако не е било предварително ясно предвид многобройните спортни мероприятия предвидени в програмата) точно



колко “високо” е интелектуалното ниво на българската власт



Безспорни са и няколкото супергафа, направени от нашенските властимащи. За страна, държаща толкова много на традициите, каквато е Япония, това, че премиерът отряза безцеремонно от програмата си частта с културните прояви и разглеждането на ключов за японската история храм, при това под предтекст, че му се спи, е огромна обида. Това е равносилно на нещо от типа японският премиер да откаже да поднесе цветя на Паметника на незнайния войн под предтекст, че му се пие саке или му се ходи на гейша (Берлускони може и да пропусне такова събитие по последния повод). Това, че Борисов в контекста на разговора за самураите и тяхната традиция се е разговорил за прелестите на българската жена, която била тайното ни оръжие, е равносилно на това японският премиер да разкаже за японската парна баня, когато нашите домакини му разказват, например, за героите от Априлското въстание. Естествено, един японец, представител на страна, в която строгият протокол и коректното поведение са в култ никога не би и помислил да прояви подобно неуважение. Гаф беше и прилагането на хватка към министъра на земеделието Мирослав Найденов, който буквално бе повален от премиера по време на публично мероприятие. Подигравката на премиера с един министър в страна, в която думи като “чест” и “достойнство” имат особено значение, също е създала шокиращо впечатление. Един своеобразен връх на случващото се е и това, че



Борисов успя да се скара на японските инвеститори,



че не инвестират достатъчно у нас. Явно премиерът не е доволен от това, че няма достатъчно ленти за рязане напоследък, нито че Япония малко подпомага чутовните успехи на ГЕРБ. Борисов забрави решаващата помощ на Япония за построяването на метрото като слънце, за което обича да ни напомня, че лично (дето се казва – с ей тия две ръце) е построил. Но и премиерът трябва да знае, че никой не инвестира в страна, в която властта взима решения от днес до довечера, и в която няма политическа и икономическа стабилност и компетентна (като пояснение за премиера – компетентна означава да има по-малко Калинки) администрация.

За сведение на Бойко Борисов и медийните подлизурковци, които бързаха да обясняват как японците едва ли не са били очаровани и приятно изненадани от балканския си гост, то би трябвало просто да си спомним, че японците са един много любезен народ, който с безизразно лице ще приеме всяка поднесена простотия, но впечатлението от госта ще остане ясно и еднозначно лошо.

Разбира се, най-големият гаф, който премиерът направи беше коментарът му за това, че ние се пазим от тероризъм като водим балансирана политика по отношение на арабите, които искали да правят бизнес у нас, защото на всеки ъгъл имало дюнери. Разбира се, можем да приемем премиерските откровения като шега и да издигнем лозунга “Всеки изяден дюнер – пирон в ковчега на Осама бин Ладен”, но проблемът е много по-сериозен. Първо – министър-председателят с лека ръка сложи знак на равенство между арабин и терорист, с което меко казано ще се влошат отношенията с арабските страни (и без това военният министър Аню Ангелов вече сгафи жестоко, обиждайки Сирия като терористична държава). Второ – Борисов си позволи да коментира такава деликатна тема по абсолютно лековат начин, което показва, че нашата страна няма реална стратегия за борба с тероризма и трето – не е коректно такава тема да се коментира извън страната и в контекста на траура и шока, който изпита Русия да се дава рецептата “дюнер срещу тероризъм”. Вероятно тези думи на премиера ще бъдат ясно разчетени в арабските страни и наистина ще се отразят зле на отношенията ни с тях за дълго.

След една подобна равносметка на японските воаяжи на първия партиен и държавен вожд можем да констатираме, че оттук нататък така и ще бъде – притеснен и уморен от вътрешните проблеми, скандалите и кризата, Борисов все по-често ще осенява света с присъствието си и с неповторимия банкянски хумор.



В чужбина никой не му показва СРС-та,



в които лобира за митнически далавери. Там кимат любезно на височайша глупост (то и у нас е така, но вече се пропуква), а и има възможност да ходи на интересни спортни прояви. Борисов навлиза в трети етап на своето политическо развитие. Ако отначало политическото му говорене в стил “Ей, виж там, че Мишо Бирата ми се обади да не го закачаме” бе много симпатично за електората и се превърна в „Бойкореа”, то след това бойкореата бе възнаградена с издигането на Борисов за кмет на София и за премиер и се превърна в “Бойкокрация”, то днес навлизаме в етапа на бойкомацията (съкратено от бойкова дипломация), който ще завърши с много по-тежки последствия от първите два етапа, защото безумният театър на абсурда, в който живеем става достояние по света, създават се реални гафове и лош образ на България по света. Създават се и реални опасности за България, създава се и усещането, че нашата висша политика не умее да произвежда нищо, освен безсмислени клишета и дебелашки шеги.

Затова, както има обществена инициатива “Ден без Бойко Борисов в медиите” си струва да предложим инициатива “Не пускайте този човек в чужбина”. Или поне да се замислим за нея, ако държим по света да не се смеят всеки път, щом се чуе думата “България”.

Бойко в Япония

Нашият "премиер" пак стана за резил - този път в Япония. Достатъчно е да се проследят репортажите и да се прочетат статиите. С голяма бизнес-мутренско-правителствена делегация, "премиерът" реши да наруши програмата, изготвена от домакините. И направи гафове, за които нашите вестници дори не се досещат. Например даде купата на българското правителство (WTF?!?) на монголски сумист.
Най-впечатляващо за нашите журналисти се оказа това:

Премиерът Бойко Борисов приложи с вещина няколко хватки от каратето върху... министъра на земеделието Мирослав Найденов. Това стана снощи на прием, даван от Японско-българската асоциация за приятелство в Токио.
Явно вдъхновен от средата, която му създават домакините в Япония - през целия ден го забавляваха с бойни изкуства, премиерът се изкуши да покаже какво е научил, докато е премятал противници на татамито.

Ищахът да премери сили с Найденов дойде на Генерала, докато наблюдаваше демонстрацията на двама дребнички японци, които с бойни викове се просваха един друг на паркета пред него.
“Айде, Миро, ти си наред”, изкомандва Борисов и, ще не ще, земеделският министър пристъпи напред със свити за отбрана юмруци. Които обаче не му помогнаха. Премиерът го хвана за ръката и за секунди му подкоси краката с ловка хватка.
Найденов явно се надяваше, че демонстрацията е приключила, но се наложи да изтърпи още няколко подсечки.
Японският майстор, наблюдаващ уменията на Борисов, вещо се намеси и назова името на хватката. А Найденов излезе от ситуацията с дребна жертва - откъсна се едно копче от ръкава му.

Какво разбираме от това посещение?
1. Че Бойко се излага като Бай Ганьо?
2. Че никой не смее да му направи забележка за поведението?
3. Че може да критикува президента, но заедно с това да го хвали индиректно за връчения орден на шефа на "Мейджи"?

Бойко - пожарникар?

Вчера Бойко посрещна пожарникарите, оказали помощ на Израел.
Момчетата заслужават похвала и поощрение и Министерски съвет прие предложението на "премиера" да им се дадат парични награди от 1000 лв. Това е добрата новина.

Лошата е, че Бойко се опитва да използва и тази добра новина за своите "премиерски" неволи:

"Бойко Борисов каза, че пет години е бил заедно с огнеборците в пожарите и рискът никога не ги е спирал; температурата е 1200 градуса навсякъде в пожара, каза Борисов. Още от войната израелците помнят какво сме направили за тях. Вие днес, с това, което показахте там, след Москва, и след Израел, мисля, че направихте добра реклама за България - каза Борисов." След което "премиерът" се впуска в критика към... Първанов!

Какво разбираме от тази новина?
1. Че "премиерът" не е разбрал, че по време на войната (Втората световна) не е имало държава Израел и "израелци", а евреи, но нещо го притеснява да спомене тази дума?
2. Че "премиерът" вероятно не иска да дразни коалиционния си партньор Волен Сидеров, известен с антиеврейските си книги?
3. Че "премиерът" не може да се стърпи и да се изсере на всяко мероприятие с голяма реч срещу триглавата коалиция и Първанов?

Бойко-Путин: голям шлем, голям член, голям праз?

Отмина историческото посещение на руския премиер при наш Бойко. Пътьом руският политик се видя и с президента Първанов - нещо, което не бе известно в началото, когато нашият "премиер" обявяваше как Путин щял да дойде в събота, за да могат "хубаво да си поговорят". "Хубавото" се оказаха 15 минути на четири очи. Другото бяха не разговори, а пълна капитулация.

Прочетете стенограмата от срещата. След това интервюто на "премиера" Борисов пред "24 часа" и пред бТВ. След това и интервюто на бившия премиер Костов по Нова.

Какво разбираме от тези документи?
1. Че Бойко е предал интересите на България?
2. Че ще строим руска АЕЦ?
3. Че ще плащаме изграждането на "Южен поток"?
4. Че, както казва Костов, сме се предали без бой?

Бойко и Путин

Какво четем из руските медии?

Строительство АЭС "Белене" и газопровода "Южный поток" исключительно важно для Болгарии – премьер

"Я считаю исключительно важным строительство АЭС "Белене", потому что в противном случае, к 2020 году в Болгарии возникнут проблемы с производством электроэнергии, в то время как соседняя Турция, будет иметь четыре атомных электроцентрали", - отметил председатель болгарского правительства.

"От всего сердца поддерживаю проект АЭС "Белене", - заявил Б.Борисов, подтвердив, что "переговоры с инвесторами из Германии находятся в завершающей стадии".

Б.Борисов отметил также, что в отношении российских энергопроектов "он поддерживает хороший диалог с главой российского правительства Владимиром Путиным".

Какво разбираме?
1. Че "мъжагата" Бойко се е огънал пред руските интереси - точно така, както се огъват всички български премиери, с изключение на Иван Костов?
2. Че Бойко поддържа "с цялото си сърце" строежа на безкрайно неекологичната и опасна АЕЦ "Белене"?
3. Че Бойко иска да натрие носа на Първанов?

Бойко и хомексуализмът

Не е възможно всички в ГЕРБ да са хетеросексуални (статия от "24 часа")
Радослав Стоянов*

В петък, 22 октомври 2010 г., ден след като в медиите излезе информация за т.нар. „гей скандал" с Яне Янев от РЗС, медиите широко цитираха изказване на премиера, в което той заявява твърдо и непоколебимо, че „[в] ГЕРБ мъжете обичат жени, а жените обичат мъже".

Това „качество" на ГЕРБ премиерът постави в една поредност с това, че финансирането на партията е публично, приходите й са обявени на сайта на Сметната палата и др. подобни „плюсове".

Няма как да не реагирам на това изказване, експлоатиращо по популистки начин твърдения за отсъствието на нехетеросексуални хора в ГЕРБ, не само защото представянето на този факт като позитив е недопустимо, обидно и унизително за гей-лесбийската общност, но и защото той е неверен; не е вярно, че в ГЕРБ няма нехетеросексуални хора. И това е факт, в който съм имал възможността да се уверя лично.

Аз, разбира се, не твърдя, че Борисов лъже. Оставям отворен въпроса как е толкова убеден в това си изказване, как го е проверил. Действително е възможно той да вярва в това, въпреки присъствието на Дим Дуков в редиците на партията. Но дори премиерът да вярва в подобно нещо, то показва една дълбока неинформираност и неадекватност по тази тема. Защо?

Първо - това твърдение е невъзможно. Както е невъзможно да има „горчиво сладко" или „топъл студ", така е невъзможно и в една многочислена партия, която и да е тя, да има само и единствено хетеросексуални хора. Това, струва ми се, е почти неосъществимо, доколкото хомосексуалността е естествено разпространено явление, и - освен ако премиерът не твърди че съществува „филтър" за членуване в ГЕРБ, както и начин да се провери сексуалната ориентация на членската маса на партията - то е малко вероятно нито един хомо- или бисексуален човек да не е попаднал в нея.

Второ - недопустимо е това твърдение да се рекламира като позитив на партията. По същия начин би било недопустимо да се прокламира етническа или верската й хомогенност. Хората с различна сексуална ориентация не са по-неспособни да участват успешно и активно в политическия живот. Световната политика в миналото и днес познава не един успешен държавник или политик с нехетеросексуална ориентация. Още повече - в 21 век в рамките на Европейския съюз ние трябва да сме наясно с основните европейски ценности, сред които е и разнообразието в обществото, което върви редом с толерантността и социалното включване на всеки, който може да има позитивен принос. Това ли се опитва да каже премиерът? Че нещо, което противоречи на тази основна ценност, е политически дивидент за ГЕРБ!?

България е част от Европейския съюз, който насърчава страните-членки и политическите им партии да работят усърдно и всеотдайно за преодоляване на предразсъдъците и дискриминацията спрямо ЛГБТ хората. ГЕРБ не само няма ясно формулирана политика и позиция в това отношение, но напротив - вече няколко пъти премиерът отправя в публичното пространство коментари, носещи негативни внушения, употребявайки нехетеросексуалността като компромат срещу политически опоненти. Това е архаична и срамна практика, която няма място в европейското пространство в 21 век. Това е удар по достойнството на всеки български гражданин, данъкоплатец и избирател, който принадлежи по един или друг начин към гей-лесбийската общност.

Да бъдеш хомо- или бисексуален не е лошо или срамно и със сигурност не е компромат или дискредитиращ факт, както не бихме определили така факта, че някой е синеок, по-висок или по-нисък, леворък, от друго вероизповедание, етнически произход, с увреждане или пък с наднормено тегло, например. Всички хора са равни по достойнство и права.

Напротив - партия, която широко рекламира добрата си работа и позитивните си оценки от „европейски партньори", би трябвало да е горда от присъствието на такива хора в редиците й.

Хомосексуалността е компонент от човешката психика; тя има дълбоко вкоренена в човешкото съществуване природа, принадлежи към същността на човешкото достойнство, идентичност и индивидуалност и не е въпрос на съзнателен или несъзнателен избор, на културни модели или мода, на философски убеждения или ценности. Сама по себе си тя не е предпоставка за никакъв дефицит на преценката, стабилността, издръжливостта или на общите социални или професионални способности; не е фактор, предопределящ противообществени прояви и не създава конкретна заплаха или явна доказуема вреда спрямо обществото. Тя не е престъпление.

Поради това начинът, по който премиерът Бойко Борисов борави с тази тема, аз мога да определя само като обидна и грозна злоупотреба. Още повече - злоупотреба, раждаща неистини, като митичния хетеросексистки образ на ГЕРБ.

Считам още, че за всеки човек, пък бил той и премиер, е недопустима публична изява от позицията на неинформираността. Тази неинформираност, за съжаление, направлява настроенията на цялото ни общество, което поддържа жестоки и оскърбителни стереотипи за ЛГБТ хората, като ги култивира и у подрастващите, както чрез традицията на възпитанието, така и чрез влиянието на крайно-десни и религиозно ориентирани организации и политически фракции, които в историческа перспектива винаги са били свързани с подчертано хомофобни нагласи. Скандалното тук е, че всички тези стереотипи биват публично преутвърждавани, и то от високата публична позиция, която господин Борисов държи.

За мен е шокиращо, че докато в Европарламента се обсъжда взаимното признаване на узаконените форми на съвместно съжителство на еднополови двойки между страните-членки на ЕС, тук, в България, трябва да повдигаме въпроси за политическото говорене, характерни за политическите първолаци на посттоталитаризма. Нима не сме се придвижили напред от онзи момент до днес? Или може би се връщаме назад? Оставям последното за размисъл.

____
* Радослав Стоянов е студент по психология в Нов български университет и ЛГБТ активист (ЛГБТ е абревиатура, ползвана в социалните науки, означаваща някои конкретни сексуални малцинства, а именно лесбийки, гей мъже, бисексуални и транссексуални)

Какво разбираме от статията?
1. Че се намери най-накрая някой, който да забележи хомофобията на Бойко?
2. Че този някой е добре запознат с европейските ценности?
3. Че се забелязва все по-силно желание у Бойко да насажда "анти" чувства?
4. Че атаката му срещу хомосексуалните хора издава някаква скрита форма на хомосексуализъм?

Бойко Борисов и газовите преговори

Успяхте ли да разберете какво са се разбрали Русия и България по време на т.нар. газови преговори в Евксиноград?

Какво четем между редовете?

"България и Русия се споразумяха по-ниски цени при доставка на газ за страната ни, отпадане на посредниците в търговията с газ между двете страни от 1 юли 2011г. Подписана е и т.нар. "пътна карта" за изграждането на газопровода "Южен поток"."

Да? Наистина ли? Много добра новина... Но нещо ни кара да се питаме "Възможно ли е и вълкът да е сит, и агнето - цяло", защото в Русия медиите пишат, че резултатите от преговорите "удовлетворяват и двете страни", т.е. и Русия е получила нещо, но ние не знаем какво?

"Нашата цел беше да защитим интересите на българските потребители", декларира днес премиерът и добави: "Ако цената на газа беше останала висока, топлофикациите щяха да фалират, а гражданите щяха да бъдат принудени да потърсят алтернативни източници на отопление".

Т.е. - ток? С което ще фалират централите ни? От друга страна, ако сега няма да ползват ток, то защо ни е АЕЦ "Белене"?

"Премиерът обаче отказа да огласи конкретните параметри на постигнатите договорености, като уточни, че това е по желание на руската страна."

Нали "премиерът" цяла година критикува тройната коалиция точно заради тайнствеността около постигнатите договорености? Защо сега повтаря техните ходове? И как ще го обясни? Е, с тези медии никой няма да посмее да го попита, нали?

"Трайков обясни, че договорените корекции ще важат със задна дата - от 1 юли тази година, и в резултат от тях в "Булгаргаз" ще остават около 10 млн. евро. на тримесечие."

Т.е. 40 млн. евро / годишно. За това ли бе цялата борба? Ами нали толкова пари нищо не са, както каза сам "премиерът" по повод нефтопровода Бургас - Александруполис?

Вице-президентът на "Газпром" пък казал:

"Искам да подчертая, че България, като отчитаме действието на този преференциален период, се намира и ще продължи да се намира в положение на предимство в сравнение с нейните съседи".

Опа? Появява се някакъв "преференциален период"? Какъв е той? До 1-ви юли 2011 г.? До края на 2011 г.?

Някой разбра ли дали наистина има постижения или всичко е просто шменти-капели, за да може Бойко да помпа имидж? Толкова рев по медиите - за 40 млн. евро?! Нищо чудно, че руснаците са щастливи!

Бойко и Берлускони

Двамата политически гении на Европа се срещнаха в София, поговориха, хапнаха, пийнаха, отправиха комплименти към младите девойки. После се уригнаха, изпърдяха и отидоха да се изпикаят в езерото Ариана. След това Берлускони отлетя към стария си приятел полк. Кадафи, а Бойко продължи с празнуването на рождения си ден.

Happy birthday, Mr. Prime Minister!

Какво разбрахме от новините от 13-и юни?
1. Че и двамата са хора и нищо човешко не им е чуждо?
2. Че меракът не напуска мъжете, дори когато са на 70?

Бойко и географията

Ето какво се появи в новините:

Бойко Борисов: Освен това още нещо, което е много важно да знаят зрителите.
Водещ: Набързо само да ви помоля да го кажете.
Бойко Борисов: Защото и аз не го знаех. Ние имаме, при подписването на споразумение с ЕС клауза, в която подпомагаме слабите и бедни държави.
Водещ: Кои?
Бойко Борисов: И тези пари, които ние опрощаваме реално, ще ни влязат в тази точка все едно сме... Вместо да внасяме вноски да подпомагаме бедните страни, ние ще искаме тези пари да ни се приспаднат все едно сме ги дали сега за тези страни.
Водещ: Ама Сирия не е бедна.
Бойко Борисов: Моля?
Водещ: Сирия не е бедна.
Бойко Борисов: Ами то аз не знам да има в Арабския свят бедна страна.
Водещ: Е именно де. Кого подпомагаме тогава?

Какво разбираме от това?
1. Че Бойко си мисли, че "Арабския свят" включва само богатите на петрол страни? Явно не е чувал, горкият, за Египет, например?
2. Че не знае за елементарното задължение на България да подпомага не само "слабите и бедни държави", а и съседите?
3. Че не знае, че няма силни и слаби държави, а такива, в които се управлява демократично и такива, в които властта се наследява по най-недемократичен път?

Бойко ходи на мач в Мадрид на държавни разноски

Е-Вестник пише:

Бойко Борисов е ходил с правителствения самолет „Фалкон” на мача „Реал” – „Барса” в Мадрид. Това научи e-vestnik от добре осведомени източници.
За ходенето на мача не беше тайна – няколко вестника съобщиха. Но за „Фалкона” – никой не съобщи. Това посещение на мач щеше да остане скрито, ако не са любопитните журналисти и испанските медии.

Странното обаче е, че няколко вестника съобщиха накратко, че премиерът Бойко Борисов гледал в Мадрид мача „Реал” – „Барса”, сякаш това е най-естественото нещо на света, особено при страна в криза, където същият този премиер обяснява как трябва да затягаме коланите и спира плащания за какво ли не, включително социални.

Формалният повод да иде българският премиер на този прочут мач е среща с лидера на испанската народна партия Мариано Рахой. Дори гледали заедно мача.
Представя ли си някой какво щеше да стане, ако бившия премиер Станишев беше отишъл с правителствения самолет да гледа подобен мач с някой европейски лидер на социалистите? Самият Бойко щеше да изригне кат’ вулкан.

Сега – мълчание. Щом е за Бойко – може. Да си ходи човекът на мач, той е пич, запалянко като нас, що да не гледа „Барса” – „Реал”? – ще кажат феновете му. Само че защо заради това трябва да плаща данъкоплатецът?

И това е двоен стандарт. Защо за Бойко може всичко, което не е позволено на предишните?
Що не се обади и някой политик по случая? Къде е Сидеров, този защитник на народните пари? Що не попита Борисов как така троши от окастрения бюджет за разходки до Мадрид? Не. Тишина. Сидеров е като на тупан малката пръчка в очертаващата се двойна коалиция ГЕРБ – „Атака”. Бойко думне с тъпана, Волен тръцне с малката пръчка отзад.

Може би някой трябва да каже на Борисов – я се качи на стария ТУ 154 и лети с него, като си толкова голям популист, че спря поръчката на новите два самолета „Еърбъс”, които поръча предишното правителство. И добре че по-предишния премиер Симеон купи това малко самолетче „Фалкон”, че сега щяха да бъдат потрошени повече пари за футболната разходка.

Не е ли редно партията ГЕРБ да плати това пътуване до лидера на сродната партия там?

Не е ненормално един премиер да иде на мач. Например за същия мач имал билет и полският президент Качински, съобщават испанските медии. Но той отменил ходенето, за да пътува за Катин и същия ден загина.
Ненормално е обаче да си уреждаш партийна среща, за да гледаш мач. Щото на това намирисва работата. Защитниците на премиера сигурно ще кажат – ама важно е, партийна среща, с лидера на сродна партия в Испания. Важно, да. Що не иде на собствени разноски? Или с другарката си Цветелина, тя да му плати?

Навремето Пенчо Кубадински стриктно се пазел да ходи на лов из Африка, макар всички да бяха убедени, че е потрошил много държавни пари за това. Самият той обясни, че използвал, като го канят домакините в африкански държави, на официални посещения. И тогава го водели на лов, защото му научили мераците и защото няма къде толкова да го заведат по заводи и рафинерии, като у нас.

Сегашният премиер по-правилно ли постъпва от Кубадински?

Какво разбираме от тази статия?
1. Че има журналисти, които все пак се осмеляват да протестират?
2. Че такава статия може да се появи само в Интернет?
3. Че на Бойко не му пука вече за мнението на хората?

Бойко и отказът от суверенитет

Според "Дневник"

"Кметът на Габрово Томислав Дончев ще бъде предложен за министър, отговарящ за еврофондовете, заяви премиерът Бойко Борисов в кулоарите на парламента. По време на парламентарния контрол той каза, че се обмисля назначаването на нов министър за управление на еврофондовете, но преди това иска да чуе мнението на представители на Европейската комисия за тази стъпка."

Уважаеми читатели,
представете си сега как Никола Саркози във Франция, Гордън Браун във Великобритания или Силвио Берлускони в Италия канят хора от Брюксел в Париж, Лондон или Рим, за да ги попитат дали могат да си назначат нов министър в кабинета.


Какво разбираме от това?
1. Че Бойко се е отказал от правото да управлява държавата самостоятелно?
2. Че се е поставил в услуга на чужди държави?
3. Че следващата стъпка ще е да звъни в Брюксел, за да попита дали може да свика заседание на Министерския съвет и какъв да е дневният ред?

Гордън Браун - Бойко Борисов: 3:0

Предисловие

Г-н "премиер", когато сам пускате новините за "разговорите" си с чуждите премиери, не забравяйте, че те ще публикуват истинските ви разговори. Вижте какво пише на сайта на британския премиер:
- поздравил ви е за пратените още 30 души войници в Афганистан;
- съгласили сте се, че има нужда от развитие на икономиката в региона;
- ще засилите сътрудничеството между Обединеното кралство и България.
Резултатът е 3:0, от една напълно формална среща, която е траяла заедно с превода 45 минути. Споменаваме превода, защото Гордън Браун не Ви е казал "конгречюлейшънс, дженерал". Вие си знаете защо - най-малкото, защото все още не сте предали на англичаните убийците на Георги Марков. А за това какво значение има вашата "историческа" среща, можете да се досетите и сам, ако видите, че единствените публикации на английски са в любимите ви издания - българските "Стандарт", "Фокус" и "novinite.com".

"Премиерът" Бойко направи официално посещение в Англия. Освен че беше посрещнат като бай Тошо, Той успя да "договори" и инвестиции.

"Британски фонд ще инвестира около 100 млн. лв. в производство на електромобили в България. Това съобщи премиерът Бойко Борисов, който днес се срещна с представители на фонда в Лондон."

А като капак на всичко нашият "прмиер" и "генерал" от милицията е казал и това:

"В заключение Бойко Борисов заяви, че е помолил британските служби отново да прегледат архивите си за нови документи, които биха могли да хвърлят светлина върху убийството на Георги Марков."

Какво се питаме?
1. Защо премиерът съобщава за "инвестициите", а не самият фонд?
2. Кой е този "британски фонд" и защо крият името му?
3. Кои са желаещите българи, които ще си купуват електромобилите в България?
4. Може ли да има по-голяма наглост и цинизъм, от това човек, стремил се цял живот да работи като милиционер в МВР, вкл. и по времето, когато това МВР е организирало убийството на Георги Марков, да настоява британските служби да търсят нови документи?!

Бойко и Гордън Браун

Според английските вестници, премиерът Гордън Браун е започнал специална диета, като яде по девет банана на ден.


Питаме се дали това не е:
1. Във връзка с посещението на премиера на банановата република на Европейския съюз в Англия?
2. Намек, че ни взимат за маймуни?

Бойко и Румяна Желева

Днес се заформя поредният скандал, свързан с министъра на външните работи, г-жа Румяна Желева.

След като президентът отказа да подпише указ за уволнението на посланиците ни в Турция и САЩ, министър Желева заяви:

"по реда на Конституцията президентът не разполага с правомощията да връща за преразглеждане вече взето решение на МС. Отказът на президента да издаде указ за освобождаването на посланиците обаче не противоречи на Конституцията." Тя подчерта, че ако правителството няма доверие на посланиците, то може да предложи те да бъдат отзовани.

Само че г-жа Желева е предложила освобождаването на посланиците на осн. Чл. 6. от Закона за дипломатическата служба.

Чл. 6:
(1) Министърът на външните работи ръководи, координира и контролира
осъществяването на държавната политика в областта на външната политика на Република
България и международните отношения.
(2) Министърът на външните работи ръководи дипломатическата служба.

Президентът, резонно, посочи две причини за отказа си да отзове посланиците:

Едната причина е формална, защото не е спазена процедурата по предварително съгласуване. Процедура, която сме използвали винаги, и която не съм измислил аз, каза той.
Второ, има по-важно, съдържателно обяснение. Аз държа да знам какво е точно нарушението и кой е отговорен на всеки един етап. Ако са посланиците разбира се, те ще бъдат отзовани и ще бъдат заместени с други, но ако има други виновници аз не бих искал именно нашите посланици да са тези, които образно казано “да операт пешкира”, подчерта държавният глава.

На което Желева отвръща:

„Имам желание да запозная президента с факти и доказателства от дисциплинарното производство по случаите, но не мога да му ги предоставя, защото законът го забранява. Готова съм да поискам съгласие от двамата служители и да предоставя събраните доказателства по производството”, обясни Желева.

Какво разбираме от тези мнения?

1. Че Румяна Желева не се е консултирала с президента предварително и той го използва веднага?
2. Че Министерски съвет е взел решението прибързано?
3. Че това може да е една от капките, които ще натежат при избора на Желева за еврокомисар?
4. Че решението на Министерски съвет е заради нарушения по изборите, но днес Желева ни каза, че е заради загубено доверие. Последно?

Бойко и външната му мини-щърка

Коментар на Иван Бакалов:

Външната министърка Румяна Желева вчера няколко пъти каза по телевизията: “Ние преЦЕНЯМЕ” (че имало нарушения на закона с имоти на посолства в чужбина).
Горката, не знае колко е близо до поп-фолка. Почти всички фолкпевици в интервюта пред камера така се изразяват – “аз преЦЕНЯМ”.

Здрав провинциализъм тресе силиконовите хубавици, но за една външна министърка това е непростимо. На тая жена й липсва образование – още от началното училище. Как може да си се дипломирал и да не се научиш да говориш на правилен български?
И такава посредствена особа, освен че е външен министър, я предлагат за еврокомисар. Ами тя щом на български не може да каже правилно преценявам, как ли ще го каже на английски? Тогава резилът ще е по-голям – международен. Ще излага не някаква група или партия, а България.

Сега у нас има голяма търпимост към диалектното говорене. Противно на мнението на разни провинциалисти, то не е нещо безобидно или шик, както се опитват да го представят. Във Великобритания например се смята, че ако говориш на диалект, ти си от ниски социални слоеве, маргинал. Не може човек, който е във върховете на обществото – дали власт, наука, култура – да говори на диалект. Израз е на лошо възпитание и образование.
В случая с Желева не става дори дума за диалект, а направо за нискокачествено образование, въпреки че тя се пъчи с дипломи в биографията си. Говорът й издава неграмотност.

Изразът селяния често се употребява обидно към хора от провинцията. Понякога с основание, понякога – не. Провинциализмът не означава място на произход – извън София. Той е манталитет, начин на мислене, фалшиво надуто самочувствие, без покритие. И е пряко свързан с говора на хората във властта. Не е само Желева. Чуйте ги от трибуната на парламента- пълно е с хора, които говорят на ужасен диалект, обидно.

Но приликата на Желева с фолкпевиците – поне в начина на говорене – ще й донесе успех. Тук такива работи се харесват. Селянията побеждава.

Какво разбираме от този коментар?
1. Че е-вестник още не е купен от Делян Пеевски?
2. Че г-жа Желева е идеалният кандидат за еврокомисар - защото и в Европа селянията побеждава?
3. Че г-н Бакалов не е прав да си мисли, че "горката не знае колко е близко до фолк-певиците"? Знае, знае, а и се гордее с това!?

Бойко Борисов по пътя към полицейската държава

"Премиерът" ни ощастливи в съботния ден с поредните откровения, с някои бележки от независим журналист, споделени същата вечер в едно столично заведение:


Поканих ви по един неприятен повод, неприятен защото вече и аз не знам в каква държава сме живели, как се е работело със специалните служби, как са се спазвали законите, на кой може да се има доверие. Огромен риск пред евроатлантическите партньори да спрат изобщо да комуникират с България. Но понеже вече имам негативен опит отпреди десетина дена, един ден мислих дали да го споделя публично, за да не ме изпреварят, защото съм убеден, че ще бъде пуснато пак чрез медиите като информация.
*
"Премиерът" споделя, че не знае на кой може да се има доверие. Това е знак, че предстоят промени в администрацията. Вероятно е да има спиране на диалога с България поради действия на администрацията, за което ще бъдат обвинени предишните обвиняващи. Обърнете внимание на това, че е мислел цял ден.
*
И понеже аз не мога да лъжа, щях да ви кажа същата история, само че след 4-5 дни. Затова ви загубих времето в събота, но при това положение, повярвайте ми, когато резолюрирам да се извърши проверка за нещо вече, истински се надявам, че няма да попадна на същите хора, които са вършили всичките тези неща.
*
Оказва се, че е можел да каже същото след 4-5 дни, но не искал да лъже и мислел един цял ден. Въпросът, който остава без отговор, е: каква е разликата между един и четири дни. И какво се очаква от "евроатлантическите" ни партньори в понеделник-вторник, че Бойко Борисов така се е разбързал след "цял ден мислене"?
Освен това става ясно, че неговият страх да не се попадне на "същите хора" означава, че премиерът Станишев няма нищо общо с този случай, макар че от цялото интервю човек остава с друго впечатление.

*
Както много пъти съм ви казвал, при мен когато дойде един материал, аз задължително освен подпис, слагам и резолюция. Такива резолюции предишният премиер не е слагал.
*
Въпрос: дали по закон има право и задължение на такава резолюция премиерът, или този "премиер" нарушава или спазва законите повече от предишния?
*
Аз съм честен с вас и ви казвам в какви условия правителството работи, с какви служби. Вие от нас очаквате борба с престъпността.
*
Значи се очаква статистика, от която ще се види, че новото правителство само говори, но нищо не постига.
*
Сериозните служби, сериозните офицери, по сериозните операции, особено международните, идват при мен, все едно съм главен секретар - от страх да не изтече информация.
*
Това е предупреждение към останалите служби и офицери, които не ходят при него "все едно е главен секретар" - да си имат едно наум, за да не бъдат обявени за "несериозни". А пък навремето, когато стана "кмет", Борисов така правеше проверки по строежите и шофьорите му даваха книжките си, защото го мислха за "главен секретар".
*
Обвинител на държавата е главният прокурор не съм аз. И ако той и сега не потърси необходимата отговорност от тези, които са допуснали да се правят тези неща, никой няма да му вярва за в бъдеще.
*
Значи "премиерът" ще готви промени в Прокуратурата, защото както знае всеки нормален човек, главният прокурор по закон не се занимава с търсене на отговорност от когото и да е. Търсенето на отговорност от всички, макар и не по закон, се превърна в част от потта и миризмата на "премиера" Бойко Борисов.
*
Въпрос на мнение е дали, когато този материал излезе в публичното пространство, се чувствам премиер на държава с устои. Аз не се чувствам такъв в момента.
*
Изводът е ясен: ще трябва да се въведе полицейско или военно положение, да се ограничат някои права на гражданите, за да се появят устоите на държавата?

Бойко и Македония

Осъждането на Спаска Митрева предизвикаха гнева Му:

Съжалявам, че македонското правителство и държава подходиха по този начин. Българската дипломация направи всичко. От наша страна имаше необходимото мълчание, за да няма упреци за някакво вмешателство. Молихме се на македонската страна като на приятели и съседи, но от там се подиграха с нас", заяви "премиерът". Той допълни, че не разбира каква е тази съдебна система, според която се решава майка с пеленаче да бъде в затвора. Бойко Борисов добави, че Македония ще чака много помощ от България тепърва за предстоящите си присъединявания и допълни, че от страна на България и лично от него това многократно ще им бъде напомняно.

Какво разбираме от това?
1. Че "премиерът" ни е отмъстителен?
2. Че приема за подигравка правосъдието в Македония?
3. Че Се държи като в детската градина?
4. Че в отмъстителността Си е готов да постави членството на Македония в НАТО и Европейския съюз на карта?