Татяна Дончева в интересно интервю пред "
Гласове":
"Г-жо Дончева, защо въпреки скандала с българското представяне в Европейския парламент рейтингът на Бойко Борисов остава устойчив? Според вас кои са плюсовете и минусите на това правителство, на управленския стил, налаган от премиера?
Бойко Борисов е натоварен с очаквания, в него хората виждат Индже войвода. Те знаят неговото минало, но смятат, че той познава тъмните страни на нашата държава и има воля и желание да реши определени проблеми и да въздаде справедливост. Очакването, че той ще въздаде справедливост, още не е изтляло и ще трябва да има още натрупвания в самоубеждаването на хората, че те не са направили верен избор. Прави впечатление цялата работа в кабинета, при която ключови законодателни решения биват отменяни, както бяха последните две с ветото на президента. Промените в Закона за отбраната са ключови. Това е инициатива на правителството, която се вкарва в парламента, изкарва се благодарение на дисциплината на мнозинството и сериозната критика, която върви успоредно, и накрая министър-председателят излиза и казва, че подкрепял ветото на президента, защото нямал време да се занимава с парламента. Ами това не е нещо, което е създадено в парламента, това е правителствена политика. Николай Младенов и Аню Ангелов вложиха много усилия това да бъде създадено и прокарано. Мисля, че аналогична ще бъде ситуацията с Наказателно-процесуалния кодекс.
Тоест една от характеристиките на този управленски стил е неглижирането на собствения екип.
Характеристиките на този управленски стил са следните – ние сме взели властта, защото аз съм начело, аз, Кралят Слънце. Всички министри и депутати са там, защото аз така съм казал. Това, което аз казвам, е само онова, което съм казал в момента. Дали то ще бъде валидно и след няколко часа, никой не гарантира. Няма цели в обозримото бъдеще, няма управленска визия. Има желание да се справим с лошите, но как се структурира то като конкретни действия, как се подреждат те във времето и как се отстояват, когато са оспорвани – това е встрани от интереса на премиера. Там всяко чудо е за три дни, понякога и за три часа. Прави впечатление специфичният му подход към хората, с които работи и на които е дал отговорности. Всеки е временно, докато благоволи премиерът. Няма как да обясниш защо слагаш съветници, които след няколко дни оттегляш. Казусът „Илиян Михов” е също така неясен. Аз бих искала да ви дам няколко фрагмента за размисъл. Появява се кандидатурата на Илиян Михов и миналата седмица, кой знае защо, в. „Труд” публикува пространно интервю с една психоложка от БАН, която определя по снимките на Михов и Дянков, че те биха били психологически несъвместими за работа в екип. Това нещо беше тиражирано на следващия ден в сутрешните блокове. Всеки, който знае как се борави с медиите в България, е наясно, че няма друг в момента освен офиса на министър-председателя, който би могъл да аранжира подобно захапване на темата и нейното ретлансиране. И накрая следва едно полуоттегляне на Илиян Михов, който казва: „Ах, позволете ми да си помисля”. Аз мисля, че офисът на Бойко Борисов е подсказал контраиграта срещу Михов и той е в правото си да се запита: „Всъщност аз в чий кабинет да вляза, те искат ли ме, или не ме искат”. Отдавам това на обстоятелството, че самият Борисов събра няколко икономически клана, които са в много ожесточена конкуренция. Каква е позицията на кръга „Валентин Златев”, на кръга „Капитал”, на ТИМ? Това е малко неясно, всичко е косвено. Чий кандидат е Илиян Михов, кой го е лансирал и защо го стопират? Виждам, че Кръстьо Петков е намесен в рубрики, за да обясни нещо срещу Симеон Дянков. Това ответна реакция на казуса „Желева” ли е? Защото Румяна Желева също е нечия креатура. И докато те вътре се разправят кой да надделее, Бойко Борисов заема следната позиция – „аз нямам визия, нямам стратегия, достатъчна е моята личност и хората трябва да бъдат щастливи, защото моята личност ги управлява”. Няма такъв управленски стил, който да води до движение напред, защото всъщност няма и мисъл, нито цел някаква. Смятам, че това ще се отрази пагубно върху външната политика, защото там такива импровазации са изключени.
Този министър-председател според вас заложник ли е на клановете, за които говорите?
Той не само е заложник на клановете, хора, които го познават, са ми казвали още преди много години, че той е човек, който добросъвестно обещава, добросъвестно поема ангажимент, но е възможно няколко часа по-късно също така добросъвестно вече да е на друго мнение.
Преди време казахте, че миналото на Бойко Борисов и връзките в това минало ще създадат проблеми, които в един момент ще се окажат неудържими. Кои връзки имате предвид?
Бойко Борисов има минало и това минало е, общо взето, на събирането на взятки по „Витоша”. Оттогава той има приятели и врагове. Една част от тези приятели и врагове са мъртви. В голямата си част те загинаха по времето на неговото главно секретарство, когато всеки път се обясняваше, че се разпределя наркопазар или някакъв друг пазар. Мъртвите имат роднини и близки приятели, които работят обикновено по законите на мафията, тоест „имам да ти връщам”. Има и друга категория, които са живи. Те са се наместили в сенчестия бизнес и в светлия бизнес. Тези хора имат също определени отношения с него. Отношенията Бойко Борисов–Алексей Петров също ще бъдат тепърва пред очите на всички. В момента Алексей Петров е в по-слабата позиция, обаче не знам дали и докъде те ще имат възможности в тази война. Например ситуацията с „Наглите” и тяхното разплитане или ограничаването на възможностите за разплитане също е показателна. Арестуваният Хамстер е вторият човек в компанията „Лев Инс”, а „Лев Инс” е застрахователна компания с много голяма клонова мрежа и с много клиенти, има и специални отношения с МВР. Обвинението срещу един човек, че е ръководител на групата за отвличания, предполага събирането на някакви доказателства. Двумесечното стоене на точката „банкнота, намерена в портфйела на жената на арестувания”, е неудържима позиция. След като преминаха първите арести, стана ясно, че съдът остави само двама-трима в ареста, тоест за останалите прокуратурата нямаше данни да поиска постоянен арест. Има конструиране на тезата кой е ръководил „Наглите” и тя е, че ръководители са едни от убитите с намерените трупове. Много лесна теза. Не ми се вярва обаче и тези, които са нейни автори, да смятат, че това е така. Ако искаме да бръкнем с пръст в раната, трябва да видим кога са най-многобройните отвличания, по кое време и при кои длъжностни лица. Като се започне от министри, заместници, шефове на служби, хората в Столичното управление на МВР, които са работили по случаите. Да се обяснява как едни автокрадци могат да ръководят системата на МВР, да влизат в честотите на МВР, да заглушават комуникациите по време на предаване на откупи, да бъдат транслатори на информация, която очевдно е била известна на много тесен кръг в ръководния състав, това ми се вижда нелепо.
Защо управляващите не искат да бръкнат с пръст в раната? Липсват им умения и компетентност или умишлено не го правят?
Аз съм склонна да приема липсата на умения. Цветан Цветанов е продължение на почина всеки старшина – генерал и шеф на служба. Този почин започна още от времето на Румен Петков. ВИФ образованието не може да даде резултат. Тези хора са може би запознати с част от емпиричния материал за подземния свят. Но от това да си чувал нещо по слухове и да го сглобиш в доказателства, които са годни за съд, има много голяма разлика. Това е първият министър, който разказва веществени доказателства. До този момент такъв не е имало. Преследването на престъпници е часовникарска работа и понякога милиметър или косъм в треакторията могат да заковат случая или да дадат възможност на някого да се измъкне. Прави впечатление също така дългото разследване срещу Златко Баретата. Не е възможно повече от година доказателствата ти срещу Златко Баретата да стоят все на едно и също ниво. В първите два месеца съдът ще ти го задържи на базата само на искане и на много постни данни, но оттам нататък трябва нещо да се случва, трябва нещо да се развива.
Подчертахте важността на това, че Борисов е човек с минало. Някои определят този факт като резил за политическата ни система, но за голяма част от хората това не накърнява неговия образ, не снема симпатиите.
Мисля, че Борисов е симпатичен, защото хората смятат, че той е един от тях. От тяхната черга е и в неговия произход те могат да видят себе си. Смятам, че това е отрицание на псевдопартийната аристокрация на бившата номенклатура, която се оказа, че пак е възстановила позициите си на първа писта в политическия, обществения и икономическия живот.
Всъщност „миналото” на Борисов не е нещо толкова необичайно за политическата ни класа. Партийните номенклатури също изградиха подобен тип връзки, така че каква е разликата?
Аз говоря за онази номенклатура, която обществото беше отхвърлило през 1990 г. и която се оказа отново възкръснала като птицата феникс. На връха на БСП стоят децата на бившата висша номенклатура и техните приятели. На върха на НДСВ бяха изведени други техни приятели. През периода 2001–2005 г. министрите и заместник-министрите на НДСВ бяха в прекрасни отношения с ръководството на БСП, и то си беше естествено, защото те като деца бяха играли заедно, техните бащи се познаваха. Аз помня един вот на недоверие, когато зададох въпроса „Кой докара царя и защо”. Георги Лозанов и група коментатори казаха тогава, че това бил десен въпрос. Това е нормален въпрос. Кой управлява България и кой извади тези хора, защо и в името на какво? След това се оказа, че има едни линии с пари, с които започнаха да застрояват морето. Тези пари не са от заплати в лондонското Сити. Вижте инвестициите на „Екуест”, които бяха покупки на молове и продажби очевидно не за парите, които са вложени в това строителство. Вижте драмата със софийския боклук и всъщност имаме ли отговор на въпроса кой е собственикът на софийския боклук – Вълка, „Екуест” и Георги Крумов или някой друг зад тях. Защо се наложи Станишев да имитира криза за боклука, само по PR причини ли, за да покаже няколко месеца преди изборите, че той може да изчисти София за разлика от кмета, или става дума за подялбата на много пари?
Въпросът „Кой докара царя и защо” е нормален колкото въпроса „Кой докара Бойко Борисов и защо”. Как приемате тезата, че Борисов е изкуствено конструиран, инженерен проект?
Серозно я приемам. През 2003 г. беше създадена една организация – „Глобална България”. В нея бяха Цветелина Бориславова и някакъв кръг и имущество. Кога всъщност ние ще се заровим във въпроса как стана прехвърлянето на банката от Славчо Христов на Цветелина Бориславова и наистина ли има такова прехвърляне? Кога някой ще се зарови в делата и в транзакциите и ще види има ли прехвърляне по регистър, има ли финансови плащания за това. Прехвърлянето на акциите на една банка от един на друг собственик не може да стане без пари, а тук стана след един разговор. Кой всъщност е истинският собственик на тази банка, който, минавайки през Емил Кюлев, след това мина през Славчо Христов по времето на Костов и след Славчо Христов мина на Цветелина Бориславова? Другият кръг бяха Сашо Дончев, Валентин Златев, Иван Кръстев, кръгът „Капитал”. Една част от тези хора не могат да бъдат обявени за леви, други като Златев са работили винаги и в левицата, и в десницата, защото в крайна сметка Иван Костов даде „Нефтохим” на „Лукойл” и точно на този собственик. В този кръг са също в. „24 часа” и Българо-американската кредитна банка. Когато през 2005 г. аз трябваше да бъда първият конкурент на Борисов в онези „обречени” избори, вече беше ясно, че отивам на избори, при които Борисов се подкрепя от президента, от министъра на вътрешните работи, от Вальо Златев и че той е четвъртият човек в карето с целия ресурс, който стои зад „Глобална България”. Аз имам за себе си теза, че вероятно към 2003 г. Бойко Борисов не е бил определен още за лице и са имали много други кандидати за това място, но Борисов най-много е прилегнал, оказал се е най-обществено продаваем и това е решило нещата, поради което те и досега, общо взето, делят поста и нещо модифицират.
Изредихте доста хора отдясно и отляво. Кое е онова, което събира в една точка техните интереси?
Парите. В България нещата са прости и всичко започва с това – „Дай да вземем едни пари”. За да вземем едни пари, трябва да вземем държавата, определени властови позиции. Аранжираме си избори, аранжираме си финансовата подкрепа на определени олигархични кръгове, започваме от едни стъпки и после разширяваме. Те даваха мило и драго да не изпуснат Столичната община през 2005 г. Не искаха в никакъв случай да допуснат някой друг да влезе, някой който не им е под контрол, защото това им разваля цялата схема с места, терени, строителства, обществени поръчки, метра и какво ли не още. И те бяха готови да направят невъзможното, но никога не е стоял въпросът за ляво и дясно. Не, те си бяха интерпартийни обединения на много здрави и ясни финансови интереси.
Илюстративен за това е начинът, по който се гласуваше в Столичния общински съвет, своеобразните мнозинства там. Къде е тогава мястото за политика? Излиза, че разговорите за липсата на алтернатива и за това колко важно е да има такава, са абсолютно безпредметни, защото всяка възможна алтернатива би била просто клонинг на този инженерен проект, отново задвижен от нечии финансови интереси.
Без инженерство в политиката не може. Трябва да има група хора, които на базата на това което се случва да могат да сглобят алтернатива. Политическата система на България крещящо се нуждае от автентичност и на лявото, и на дясното. Не от субекти, записали се в Европейската народна партия, в Либералния алианс и в Партията на европейските социалисти, които са ги приели, защото имат нужда от евродепутати и влияние. Това означава изграждане на политическия живот на нови основи. Да се твърди, че можем за една нощ да съборим всичко и да започнем от голата поляна, е невъзможно. Много хора са се наредили на интереси в сегашното статукво и всеки, който смята, че това е погрешен и порочен модел, който съсипва нацията, ще срещне голяма съпротива. Или трябва да приемем това статукво, което е латиноамериканско, или трябва да се помъчим да го променим. Мисля да започнем от най-простото нещо – да оставим Бойко Борисов на десницата. Ако сред десницата има хора, които виждат цялата нелепост на това положение, те би трябвало да вложат някакви усилия да се самоорганизират.
Там има ли такива хора според вас? Всъщност как ще приключи бракът между Борисов и Костов? Опитва ли се лидерът на ДСБ да се върне на властови позиции, като употреби Борисов?
Аз уважавам Костов като администратор и никога не съм крила, че той е човек, от когото има какво да се учи в управлението на държавата. Смятам обаче, че той имаше един Рубикон – президентските избори през 2005 г., на които създаде впечатление, че е продал мача на Първанов. Тогава в десните среди имаше говорене под сурдинка, че Костов не е нелогичен човек и че той не прави просто така подобни стъпки. Смятам, че от този момент той загуби упованието на десните хора. Никой не е оспорил, че той беше един много добър министър-председател, който направи много полезни неща, но направи и много вредни неща с начина, по който раздържавяваше. Когато аз поставих темата за куфарчетата, имах предвид това как държавната собственост на България стана частна. Това беше един етап, който продължи 15 години и завърши с царя и с приватизацията на големите монополи. Но преди това беше Костов с приватизацията на индивидуалната собственост, а преди това бяха други и аз не отричам, че съответните ръководства на БСП също са били причастни. Като почнем от 1990 г. насам, тази трансформация беше извършена грабителски и в ущърб на много широки слоеве. Днес тези широки слоеве не желаят да простят това. Така че Костов, както и да се домогва, е вече във фазата на политическата гимнастика. Не виждам и Мартин Димитров да има мая за нещо, което е мащабно. Но десни хора, които смятат, че Бойко Борисов не може да представлява дясното, има. По същия начин стои въпросът за лявото.
Има ли в днешното управление хора, които се съпротивляват на стауквото? Симеон Дянков такъв човек ли е?
Не, Симеон Дянков е смешен човек. Задават му сериозни въпроси, той няма отговор и ги отминава с един замах, защото не отговарял на провалени политици. Защо след като миналата година сме се напънали да сме на нулев дефицит, въпреки че всички други държави от ЕС са пуснали дефицита, сега изведнъж правим едно голямо число дефицит още през януари? Налагаме тенденция в следващите два-три месеца да даваме аналогично, ако не и по-голямо число. Добре, ама тази работа е като геометричната погресия, тя върви като лавина. Как ще я спреш от април нататък? А той казва: „О, аз оттам нататък вече ще бъда на минус с дефицита и накрая на годината пак ще финализирам като нула”. А как ще излязат приходите и разходите, разплащането по поръчки и сделки, които са изпълнени? Не можеш на абсолютно резонни въпроси да отговаряш с това, че еди-кой си е провален политик. Що за отношение към бизнеса у един американски възпитаник е да каже, че държавата вместо да плати на бизнесмените онова, което е договорено и изработено, ще им поиска 10%. Аз не знам някъде по света някой да прави пазарна икономика по този начин. В същото време много самонадеяно, много плитко, безконечни административни реформи в министерството, без да е ясно кой за кого отговаря. Добре, това все още не е на повърхността, за да го видят и обикновените хора, ама аз ви връщам към Жан Виденов през 1996 г. Можехте ли да кажете към март-април тогава какво ще се разрази в късната есен?
А вие можете ли кажете какво ще се разрази сега, след няколко месеца? Твърдите, че това правителство я кара на автопилот от самото начало. Колко дълго може да продължи това?
На автопилот е, поради което смятам, че казусът „Желева” е известен само защото имаше препитване в Европарламента. Но в кабинета има доста „Желеви”. Отначало дамите в екоминистерството ми правеха разумно впечатление. Първите стъпки на Нона Караджова и на екипа бяха визионерски и с практическа полза. Сега гледам слисано как се занимават с някакви писма. Ама какви изгубени или скрити писма, вие имате проблем с Европейската комисия. Тя иска, като дойде чиновникът, за да провери някакъв проект, информационната система да позволява това. Кой я прави тази ситема, поръчана ли е на някого, без тази система кой ще сертифицира изпълнените поръчки? Темата за европрограмите и начина, по който се отпускат пари, има един куп подробности и детайли и те трябва да бъдат направени. Може да има сто правителства виновни преди това, но ако ние и към момента не сме ги направили, никое българско правителство няма да получи пари. Влизам и в темата здравеопазване – какво значи да кажеш на един куп малки населени места, че се затварят болниците, защото някъде имало друга норма. Някъде има и магистрали. Сто километра можеш да ги минеш за един час. Тук има райони, в които и 15 км не можеш да минеш за един час. Да, няма с какво да ги минеш за един час.
Може би с хеликоптери?
Така ли? Може и с корвети. Как ще караш хората в района на Кърджали, в района на Смолян? Нали, докато ги закараш до областния център, те ще умрат половината. В тази работа трябва да има сметка, етапи и икономическа логика. Аз мисля, че начинът, по който се управляват тези системи, е много порочен.
Но въпросът за кадровата политика е проблем на цялата политическа класа. Скоро говорих с експерт в здравеопазването, който сподели, че в рамките на ГЕРБ и Синята коалиция има немалко хора, които разбират от здравеопазване, но те не са основни действащи лица. Цялата здравна политика се олицетворява от Лъчезар Иванов и може би от Божидар Нанев. Способните са изтикани в периферията.
Това е проблем. Ние правим министър някого, който е написал предизборната програма, която пък представлява едни тиренца със захарни памуци. И после казват: „Ами той да стане министър, пък тогава – както дойде”. И как да дойде? Тече си едно русло в съответното министерство, което се решава от един чиновнически пласт. Те обикновено не правят нищо и защо да правят. Нали много министри са сменили, и този ще го сменят. И какъв е резултатът от тази администрация? И ляв да дойде да управлява, и десен да дойде де управлява, те нямат нагласа да седнат и да изпълняват екшън план. Те имат задача да имитират дейност. Ние не искаме да разберем, че без да се огледаме и да изтикаме на преден план хората, които могат повече от нас, не може да се реши и нашият проблем. Какво като някой стане голям началник, но не може нищо. Каква е тази смешничка във фонд „Земеделие”? Искра Фидосова ли е емблемата на ГЕРБ за юрист? Аз познавам няколко юристи в парламентарната им група, които са къде-къде по-добри. Опасявам се, че сме във фазата „нашествие на простотията” и това не може нищо позитивно да даде. Проблемът ни е в интелектуалната недостатъчност."
Какво разбираме от това интервю?1. Че има политици, които казват "А", но не искат да кажат оставащите букви от азбуката?
2. Че Татяна Дончева можеше направо да каже какво е открила, когато е правила справките във фирмените регистри?
3. Че договорките на икономическите кланове са по-силни и от най-силния глас, пък бил той и женски?
