Слънце в страната на изгряващото слънце

Препечатваме материала на г-н Теофан Германов от http://argumenti-bg.com/ без никакъв коментар - след като го прочетете, всичко ще ви стане ясно.

Премиерът Борисов огря Япония с многобройните си гафове.

Един стар виц от времето на тоталитаризма гласеше, че Тодор Живков след посещение във Франция, докато вечерял със съпругата си Мара Малеева я попитал: “Маро, аз на какво ти приличам, бе”. Първата дама отвърнала: “Ами, Тошо, как на какво – на първи секретар на ЦК на БКП. На какво друго да приличаш.” Живков отвърнал: “Не, бе. На нещо друго.” Вторият опит на Малеева също не бил успешен: “Е-е-е, Тошо, ами на председател на Държавния съвет сигурно.” Тогава Живков казал: “А, бе, май, на Господ приличам.” На въпроса “Що бе, Тошо?”, първият партиен и държавен ръководител отговорил, че е така, защото когато ходил по улиците на Париж или се срещал с официални лица всичките като го видели се тупали по челото и казвали: „О, мон Дьо, мон Дьо!”

Как е „Господ” на Японски авторът на тези редове не знае, но със сигурност подобни “божествени” емоции е предизвикал и нашият премиер при посещението си през девет планини, морета, океани и държави, та в десета – в Япония. Само трябва да се надяваме, че втрещените от нашия премиер японци не са възкликвали “Буда, Буда”, защото бдителният министър Цветанов веднага би ги заподозрял във връзки с РЗС, Яне Янев и в разпространяване на клевети и инсинуации на Трактора, след което щеше да им пусне по едно СРС и да ги просне по очи в някоя ранна утрин.

Но ситуацията с дипломатическите занимания на премиера щеше да бъде смешна, ако не беше твърде сериозна. Японският воаяж на нашите властимащи беше поредна, но очевидно не последна, сцена от опита на



Борисов да приложи методите и поведенческите модели от кръчмата в Банкя

върху световната политическа сцена.



За година и половина като премиер, Борисов успя да подобри рекорда от външнополитически гафове не само на първите демократични лидери, които шокираха чуждестранните политици с падане от самолетната стълба, с подминаване на кралски особи по коридора или с речи на английски, написани на кирилица със съответното произношение. Той успя да надмине и Тодор Живков, който си беше въобразил, че може в световната политика да говори и действа като на заседание на нашенското Политбюро, където всички го гледат в очите и ръкопляскат дори на най-голямата глупост. Разказват, че бившият член на Политбюро и вицепремиер по стопанските въпроси Тано Цолов години наред възхвалявал Тодор Живков като разказвал историята как при някакво посещение в Египет предизвикал възхищението на домакините като …прескочил една локва. Разбира се, партийният велможа описвал локвата като огромен ров, а подскока на Тато като “лъвски скок”. Лошото е, че днес ролята на някогашното Политбюро и на знайните и незнайни Таноцоловци се играе от така наречените свободни медии, които разбират свободата си като свобода да хвалят повече и повече нелепиците на властта.

Посещението на залязващия и затънал в скандали премиер-слънце Бойко Борисов в страната на изгряващото слънце Япония бе своеобразен апотеоз на дипломацията, която със самочувствието, че е много оригинален и интересен, прилага нашият пръв партиен и държавен ръководител. Откакто е премиер, а и преди това, Борисов в чужбина успя да обиди собствения си народ на “кофти матр’ял”, да затрудни преводачите с думи като “шменти-капели” или с описанията как вътрешният министър копал трупове с багер. Успя да отиде до Бразилия, скривайки поканата от държавния глава Първанов, към когото всъщност бе адресирана, с което да пренесе нашенските междуинституционални проблеми чак в Латинска Америка. Успя да се похвали с това, че Берлускони е мерил височайшия му гръб в педи, което си е чист намек, че е мутра, но поне Борисов го възприе като комплимент. Е, не успя да ни вкара в Шенген, нито да се овековечи в Рим с паметна плоча, но…може един ден и това да стане.



Тези дни банкянската дипломация стигна чак до Далечния Изток



Няколкото дни, в които на родна почва се вихреха скандали, бушуваше криза, цени летяха нагоре безконтролно, премиерът Борисов предпочете да се разходи до Япония, вместо да се занимава със “скучните” дела, последвали скорострелния вот на доверие, с който правителството реши да си осигури още шест месеца безметежно съществувание. Борисов реши да стартира шестте месеца междувотова ваканция с посещение в една от най-желаните туристически дестинации в света. А че пътуването на Бойко Борисов до Япония бе просто разходка и екскурзия на държавна сметка говори не друго, а факта, че огромната част от кореспонденциите, дописките и информациите от другия край на света бяха посветени на участието на премиера в спортни състезания, връчване на купи, получаване на подаръци, прилагане на хватки на министри по време на коктейл, коментари за качествата на българската жена (и за природните такива на България като цяло), за забраната за пушене в заведенията от 2013 година, за хранителния навик на японския аграрен министър, който обичал кисело мляко, и едва съвсем накрая и помежду другото – за срещата с японския премиер Наото Кан и за евентуалното идване на японска инвестиция в сферата на възобновяемите енергийни източници (същите, които държавата е длъжна така и така да изкупува на предварително фиксирани преференциални (много по-високи от тези на обичайните) цени). Обясниха ни и как Бойко Борисов е успял да се скара на японците за това, че малко инвестират в България, както и за фундаменталните му разсъждения по повод световния тероризъм, който ние, българите, борим с консумация на дюнери.

Акцентите, които един мислещ човек би трябвало да си извади от едно подобно посещение, програмата и резултатите му, са че това е било едно напълно лишено от съдържание пътуване на държавни екскурзианти, които са си поставили за цел, докато са на власт да поразгледат чужбината. Че това е така говори и фактът, че Бойко Борисов в тежката и пълна с лишения 2010 година се е разхождал по света цели 65 дни (по данни на Агенция БГНЕС), а вътрешният (забележете) министър Цветанов малко по-малко – 62. На разноски на държавата и гражданите външният министър Младенов е прекарал в чужбина цели 193 дни, което му дава



пълното право да кандидатства за естествен спътник на земята,





но пък Институтът по астрономия при БАН трудно ще може да го признае за такъв, защото е пред закриване. И тъй като резултатът от тези посещения не е свързан нито с членство в Еврозоната, нито с такова в Шенген, нито с някакви впечатляващи инвестиции, които да създадат работни места в кризата, то можем с чисто сърце да кажем, че тези хора са ходили на курорт и да си припомним култовата фраза от филма “С деца на море”, че когато ти си плащаш разходката е курорт, а когато на теб ти плащат за разходка – е командировка.

Фактът, че в Япония са осъществени протоколни срещи, които имат минимални резултати, а е заложено повече на атрактивни занимания, е достатъчно показателен. За разлика от нормалните екскурзианти, които в страна като Япония се интересуват от хилядите наистина важни и интересни исторически и културни паметници и забележителности и научават нещо повече за тази уникална култура, нивото на нашите министри-туристи (или поне на първия турист на Републиката) е твърде ниско и се свежда до посещението на спортни мероприятия. Не че това е лошо, но за японските висши среди е станало ясно (ако не е било предварително ясно предвид многобройните спортни мероприятия предвидени в програмата) точно



колко “високо” е интелектуалното ниво на българската власт



Безспорни са и няколкото супергафа, направени от нашенските властимащи. За страна, държаща толкова много на традициите, каквато е Япония, това, че премиерът отряза безцеремонно от програмата си частта с културните прояви и разглеждането на ключов за японската история храм, при това под предтекст, че му се спи, е огромна обида. Това е равносилно на нещо от типа японският премиер да откаже да поднесе цветя на Паметника на незнайния войн под предтекст, че му се пие саке или му се ходи на гейша (Берлускони може и да пропусне такова събитие по последния повод). Това, че Борисов в контекста на разговора за самураите и тяхната традиция се е разговорил за прелестите на българската жена, която била тайното ни оръжие, е равносилно на това японският премиер да разкаже за японската парна баня, когато нашите домакини му разказват, например, за героите от Априлското въстание. Естествено, един японец, представител на страна, в която строгият протокол и коректното поведение са в култ никога не би и помислил да прояви подобно неуважение. Гаф беше и прилагането на хватка към министъра на земеделието Мирослав Найденов, който буквално бе повален от премиера по време на публично мероприятие. Подигравката на премиера с един министър в страна, в която думи като “чест” и “достойнство” имат особено значение, също е създала шокиращо впечатление. Един своеобразен връх на случващото се е и това, че



Борисов успя да се скара на японските инвеститори,



че не инвестират достатъчно у нас. Явно премиерът не е доволен от това, че няма достатъчно ленти за рязане напоследък, нито че Япония малко подпомага чутовните успехи на ГЕРБ. Борисов забрави решаващата помощ на Япония за построяването на метрото като слънце, за което обича да ни напомня, че лично (дето се казва – с ей тия две ръце) е построил. Но и премиерът трябва да знае, че никой не инвестира в страна, в която властта взима решения от днес до довечера, и в която няма политическа и икономическа стабилност и компетентна (като пояснение за премиера – компетентна означава да има по-малко Калинки) администрация.

За сведение на Бойко Борисов и медийните подлизурковци, които бързаха да обясняват как японците едва ли не са били очаровани и приятно изненадани от балканския си гост, то би трябвало просто да си спомним, че японците са един много любезен народ, който с безизразно лице ще приеме всяка поднесена простотия, но впечатлението от госта ще остане ясно и еднозначно лошо.

Разбира се, най-големият гаф, който премиерът направи беше коментарът му за това, че ние се пазим от тероризъм като водим балансирана политика по отношение на арабите, които искали да правят бизнес у нас, защото на всеки ъгъл имало дюнери. Разбира се, можем да приемем премиерските откровения като шега и да издигнем лозунга “Всеки изяден дюнер – пирон в ковчега на Осама бин Ладен”, но проблемът е много по-сериозен. Първо – министър-председателят с лека ръка сложи знак на равенство между арабин и терорист, с което меко казано ще се влошат отношенията с арабските страни (и без това военният министър Аню Ангелов вече сгафи жестоко, обиждайки Сирия като терористична държава). Второ – Борисов си позволи да коментира такава деликатна тема по абсолютно лековат начин, което показва, че нашата страна няма реална стратегия за борба с тероризма и трето – не е коректно такава тема да се коментира извън страната и в контекста на траура и шока, който изпита Русия да се дава рецептата “дюнер срещу тероризъм”. Вероятно тези думи на премиера ще бъдат ясно разчетени в арабските страни и наистина ще се отразят зле на отношенията ни с тях за дълго.

След една подобна равносметка на японските воаяжи на първия партиен и държавен вожд можем да констатираме, че оттук нататък така и ще бъде – притеснен и уморен от вътрешните проблеми, скандалите и кризата, Борисов все по-често ще осенява света с присъствието си и с неповторимия банкянски хумор.



В чужбина никой не му показва СРС-та,



в които лобира за митнически далавери. Там кимат любезно на височайша глупост (то и у нас е така, но вече се пропуква), а и има възможност да ходи на интересни спортни прояви. Борисов навлиза в трети етап на своето политическо развитие. Ако отначало политическото му говорене в стил “Ей, виж там, че Мишо Бирата ми се обади да не го закачаме” бе много симпатично за електората и се превърна в „Бойкореа”, то след това бойкореата бе възнаградена с издигането на Борисов за кмет на София и за премиер и се превърна в “Бойкокрация”, то днес навлизаме в етапа на бойкомацията (съкратено от бойкова дипломация), който ще завърши с много по-тежки последствия от първите два етапа, защото безумният театър на абсурда, в който живеем става достояние по света, създават се реални гафове и лош образ на България по света. Създават се и реални опасности за България, създава се и усещането, че нашата висша политика не умее да произвежда нищо, освен безсмислени клишета и дебелашки шеги.

Затова, както има обществена инициатива “Ден без Бойко Борисов в медиите” си струва да предложим инициатива “Не пускайте този човек в чужбина”. Или поне да се замислим за нея, ако държим по света да не се смеят всеки път, щом се чуе думата “България”.

Бойко в Япония

Нашият "премиер" пак стана за резил - този път в Япония. Достатъчно е да се проследят репортажите и да се прочетат статиите. С голяма бизнес-мутренско-правителствена делегация, "премиерът" реши да наруши програмата, изготвена от домакините. И направи гафове, за които нашите вестници дори не се досещат. Например даде купата на българското правителство (WTF?!?) на монголски сумист.
Най-впечатляващо за нашите журналисти се оказа това:

Премиерът Бойко Борисов приложи с вещина няколко хватки от каратето върху... министъра на земеделието Мирослав Найденов. Това стана снощи на прием, даван от Японско-българската асоциация за приятелство в Токио.
Явно вдъхновен от средата, която му създават домакините в Япония - през целия ден го забавляваха с бойни изкуства, премиерът се изкуши да покаже какво е научил, докато е премятал противници на татамито.

Ищахът да премери сили с Найденов дойде на Генерала, докато наблюдаваше демонстрацията на двама дребнички японци, които с бойни викове се просваха един друг на паркета пред него.
“Айде, Миро, ти си наред”, изкомандва Борисов и, ще не ще, земеделският министър пристъпи напред със свити за отбрана юмруци. Които обаче не му помогнаха. Премиерът го хвана за ръката и за секунди му подкоси краката с ловка хватка.
Найденов явно се надяваше, че демонстрацията е приключила, но се наложи да изтърпи още няколко подсечки.
Японският майстор, наблюдаващ уменията на Борисов, вещо се намеси и назова името на хватката. А Найденов излезе от ситуацията с дребна жертва - откъсна се едно копче от ръкава му.

Какво разбираме от това посещение?
1. Че Бойко се излага като Бай Ганьо?
2. Че никой не смее да му направи забележка за поведението?
3. Че може да критикува президента, но заедно с това да го хвали индиректно за връчения орден на шефа на "Мейджи"?

Цецо Цветанов, поезията на Пейо Яворов и Възраждането

Цецо Цветанов пред радио "Фокус":

Водещ: И един въпрос встрани от темата за престъпността, може би, за да ни покаже, че животът има и красиви страни. Обичате ли Яворов?
Цветан Цветанов: Разбира се, и довечера съм съчетал точно най-приятната част на днешното ми посещение във Велико Търново е да посетя град Елена, където има специална поетична вечер, организирана от областната и общинската структура на ГЕРБ. Просто има 120 години от рождението на Нина Тодорова, любимата на Пейо Яворов. Смятам, че това също е един приятен момент от тежката програма, която ще имам днес.
Водещ: И един стих от Яворов, ако позволите. „С враг-врагувам мяра според мяра, с благ-благувам вяра, зарад вяра”. Актуални ли са тези написани преди 100 години думи?
Цветан Цветанов: Много са актуални и дори не само Яворов, всички наши възрожденци и всички наши достойни българи, които дадоха подобна поезия са много актуални в днешните условия и в днешните времена, в които живеем.

Какво разкрива това интервю?
1. Че Ц.Ц. не знае кога е било българското Възраждане?
2. Че когато полицаите започнат да се занимават с изкуство, обикновено се завършва с арестуването на общодостъпни библиотеки?
3. Че Ц.Ц. повече няма да дава интервюта на "Фокус"?
4. Че Ц.Ц. не знае, че любимата на Яворов не се казва Нина, а Мина?

Ц.Ц. се оказа прав за прякорите на Божидар Димитров

"Община Бургас финансира новата книга на министър Божидар Димитров" съобщава бодро "Сега":

Бургаската община е платила 59 800 лв. за издаването на най-новата книга на министър Божидар Димитров, озаглавена "История на Бургас".
Ананиева специално подчерта, че поръчали на Димитров да напише тази книга миналата година, преди още той да стане министър. "Ние обявихме обществена поръчка за издаването на подобно произведение. Поставихме условие авторът да е изявена личност, който в последните пет години да е писал и друга подобна книга", каза Ананиева. Министър Димитров точно в последните пет години написа и книгата "История на Созопол".
Ананиева не пожела да уточни кои други автори са кандидатствали, понеже те изрично поискали общината да запази анонимността им.

Какво разбираме от това съобщение?
1. Че далаверата на новите министри идва от общините, на които баш-тартор миналата година беше Боко Тиквата?
2. Че другите автори, които са пожелали анонимност, били Кардам, Тервел, Телериг и Черноризец Храбър?
3. Че "премиерът" няма да пипне "министър" Димитров?

Бойко, щом лъжеш на дребно, как ли ни лъжеш на едро?

В рамките на три седмици, "премиерът", "генерал" Борисов излъга най-малко веднъж, а може би дори и два пъти. Убедете се сами:

Десети февруари:

"Аз истински съжалявам, че не слушах майка ми, Бог да я прости, в това отношение, която ме беше записала на френски си спомням, плащаше в ония бедни времена такси да ходя частно да уча. Аз ходех да ритам топка."

Трети март, "Труд", "Вместо английски език Бойко учел да се бие":

"Не учех английски, а тренирахме карате."

Какво разбираме от тези изказани на глас мисли на Борисов?
1. Че явно лъже?
2. Че лъже поне в един от двата случая?
3. Че лъже и в двата случая?
4. Че го е срам да си признае, че не разбира чужди езици и се държи като бай Ганьо от романа на Алеко Константинов?

Бойко и рамката Му

Вулгарният език на нашия "премиер" достигна нови висоти - този път в предаването на двамата подмазвачи Иван и Андрей:


В предпоследното издание на "Шоуто на Иван и Андрей" по НТВ гостува сестрата на премиера Борисов Красимира Иванова, а в последното - самият минпредседател.

При гостуването на г-жа Иванова бяха осветени неизвестни факти от детството на Бойко Борисов в Банкя. Сестрата разказа, че с малкия ББ се карали кой да кара единственото колело в семейството. Велосипедът бил женски.

Оня ден при визитата на премиера в шоуто темата бе отново разчепкана, колелото на историята се завъртя назад, министър-председателят се отдаде на спомени с дефинитивни елементи.

***

Андрей: Хубаво ли беше колелото, дамското?

Бойко Борисов: Много. Разликата между мъжко и дамско знаеш ли каква е?

Андрей: Вие ще ми кажете.

Бойко Борисов: Защо се смееш? Каква е разликата?

Андрей: Не знам, ама звучи хубаво.

Иван: Ами аз си го представям с едно розово, с едни такива гирлянди отстрани.

Бойко Борисов: Беше зелено. Но понеже аз имам рамка (тактична пауза и усмивка на джентълмен)...

Иван/Андрей: Аха.

Бойко Борисов: ...а това е разликата между мъжкото и женското. Сиреч аз мога, ако искам, да си повозя някой на рамката.

(Бурни овации.)

Иван: А, значи проблемът е, че вие сте искал да си возите някой, но понеже дамското няма рамка, не може...

Андрей: Това е кофти.

Бойко Борисов: И доста возих!

(Бурни и продължителни овации. Бендът свири туш, водещите се клатуркат и смеят непринудено; Иван тръгва да задава въпрос, но спира наполовина с охкане, хихикане и възклицание: "Това е много хубаво"...)

Целият текст - в "Сега"

Какво разбираме от този разговор?
1. Че си имаме за "премиер" човек за пример - който ръси простотии от екрана, без да се замисли.
2. Че водещите Андрей и Иван са също толкова циници, колкото е и "премиерът"?
3. Че за подобно поведение, както пише и "Сега", в други държави премиерът вече би си подал оставката. Но там премиерите са премиери, а не "премиери", както у нас?

Бойко Борисов и Симеон Дянков

Изумителна простотия демонстрираха хората на ГЕРБ и ДСБ в „Шоуто на Азис” тази вечер. В шоуто Асен Агов се изживяваше като водещ, а гост бе финансовият министър Симеон Дянков. Тези двама управляващи не знаят, че „Приказката за стълбата” изобщо не е притча, а камо ли написана от Вапцаров. Тези двамата хубавци изобщо не са чували за Христо Смирненски!

В предаването финансовият министър Симеон Дянков изрече удивителното: „Имало някаква ПРИТЧА за стълбата…”, а Асен Агов го подпря с култовото: „Ааа, на Вапцаров…”.

Страховита простотия! Тези двама управляващи не знаят, че „Приказката за стълбата” изобщо не е притча, а камо ли написана от Вапцаров. Тези двамата хубавци изобщо не са чували за Христо Смирненски!

Тъпоумният разговор между Агов и Дянков премина и през въпроса на Агов, щял ли да си напълни гушката Дянков. На което финансовия министър му отговори, че можел известно време да си позволи да не мислел за пари, но не уточни колко е това известно време.

„Общо взето семейството ми е американско”, каза още финансовият министър. Дянков каза още, че май 2010 година щели сме да излезем от кризата, с което разсмя публиката.

Агов като една застаряла госпожа оповести, че не хвалел Дянков, но попита как живеел финансовия министър вече с тази популярност. Дянков нервозно, размахвайки пръстчета в ефир, му отговори, че в самолета не можел да си чете вече нещо нормално, защото наоколо имало българи, които се интересували кога ще излезем от кризата.

На фалцет Дянков сподели, че нямал лош сценарий за себе си, защото всичко, което искал да се случва, се случвало.

Какво разбираме от тази публикация на "Афера.бг"?
1. Че Бойко си е избрал за министър човек, който не познава българската литература?
2. Че Бойко си е избрал правилния човек за министър, защото не познава българската литература и е чел само спортните новини и понякога "Стършел"?
3. Че Асен Агов явно дълго време е вървял след победителите и вече не вижда откъде свети слънцето?

Бойко Борисов за религията, министрите, живота....

Бойко Борисов: Повечето министри са по-умни от мен

Министър-председателят в интервю за в. „168 часа”

- Г-н Борисов, след като постигнахте толкова много успехи, чувствате ли се щастлив човек?

- Успехите свършиха с вечерта на изборите. Хубаво е да станеш премиер на уредена държава, а не в такава, където всичко е изхарчено. В личен план моят най-голям успех беше като главен секретар на МВР. Това ми беше мечтата и я осъществих. Оттук нататък всичко, което правя, е следствие на създалата се ситуация. Човек е щастлив, когато си постави някаква цел и я постигне. Моята не е била да ставам премиер. Така че, нито съм щастлив, нито съм нещастен.


- Все ви е едно, че сте министър-председател?

- Не ми беше все едно, че съм главен секретар на МВР. Изживях го много тежко, когато царят си избра Румен Петков. Да си министър-председател е една чиновническа длъжност. Нищо повече. Сега най-важното е да не фалира държавата. Защото тя е пред фалит. Когато ни обясняваха, че няма финансово-икономическа криза, че тя ще подмине България, че сме много добре, а всъщност бурята е била на границата, те са си сключвали договори, харчили са си пари, без да направят нищо, за да предотвратят задаващото се бедствено положение.


- Какво сте готов да жертвате, за да се оправи държавата?

- Правя жертви всеки ден! Останах без приятели. В България за последните 20 години цели поколения бизнесмени са израснали с единствената мисъл, че бизнес се прави през държавата. По един или друг начин всеки един в бизнеса си е търсил държавна протекция. Но понеже след тези мои думи утре ще започнат да се появяват бизнесмени, които да обясняват, че не е така, нека не го казвам за всички, а за много голяма част от тях.


- Валентин Златев, примерно, как мислите, че ще реагира?

- Той е чиновник в една фирма. Така че ако "Лукойл" се е ползвал от държавна преференция, е едно. Но това не е неговата фирма. Той просто е директор там. В момента те са губещи, защото имат да вземат много пари от държавни и общински дружества. За София само бяха 12 милиона. Но вижте: цели курорти са давани на бизнесмени. Като се започне от „Дюни” и се стигне до „Слънчев ден”. Всички те са получили страшно много от държавата по различни схеми. Като се започне от Жоро Гергов и се стигне до Люси Стойков. Има поне още 10-15-20 като тях, за които знам. Всичко е минало по схеми и вече нищо не може да се върне. Заграбено е и край! Няма как да се върне!


- Защо вече нямате приятели?

- Всички, които ме познават през годините, се извъртяха да ми се обаждат да ме питат дали не може да продължи нещо от този род, дали нещо няма как да стане. И като им откажа, вече не ми се обаждат.


- Не се ли чувствате самотен без приятели?

- 40% от българите гласуваха за мен. Те са ми най-добрите приятели. Тук съм да свърша това, за което те са ме избрали. Иначе ежедневието ми е такова, че не ми остава време да се замислям за приятелите, които изгубих. Само, когато ме питате, се усещам какво е станало. Тези, с които се срещах, с които играех карти, тенис, вече ги няма.


- Вечер като си легнете преди да заспите, не се ли сещате за тях?

- Не! С влизането в тази въртележка, вече нямам личен живот. Личния живот го оставяме някъде настрани за друго време. Ето вчера (19.10. - б.а.) съм си легнал в 3 през нощта. Последно говорих с министър Цветанов за отвличането. Вечер като седна на телефоните у нас, и тези министри, които не съм ги чул през деня, ги чувам да знам какво са правили и докъде са я докарали. След което падам директно като труп в кревата и заспивам.


- Навремето Костов също каза, че няма приятели и тогава се изтълкува много лошо.

- Прав е бил! Като си на върха на властта е много лесно да помогнеш на някого, който ти е приятел. Но за сметка на държавата. Аз подобни неща няма да правя! За никого!


- Ще жертвате ли министри, депутати в името на успеха?

- Разбира се! И те го знаят. Ако искаме да докараме реформите докрай, ни трябва по-дълго време на управление, трябва да запазим доверието на обществото.


- Това значи ли, че искате следващ мандат?

- Въпросът не е нито в следващ мандат, нито за някакви планове в тази посока. Големите проекти като магистралата, метрото и други като тях в една нерегулиарна държава, каквато е България в момента, изискват дълъг период от време, за да бъдат осъществени. Сега като гледам какво са правили тройната коалиция, като гледам политическото пространство от какви субекти е населено, спечелването на още един мандат е добър вариант за България. Затова министрите и депутатите не трябва да спират да работят.


- И ги изпитвате всяка вечер?

- Изпитвам ги! И те се стараят много. Знаят, че от тях няма човек, на когото мястото да му е гарантирано. И са много отговорни.


- Ще станете ли по-богат в края на мандата?

- Пари отдавна не ми трябват.


- Имате достатъчно?

- Просто не съм сребролюбец. Това, което си имам, ми стига предостатъчно. И то ми е от преди да стана държавен служител. Не ми трябва нищо повече. А тази служба в момента, както и кметската, така ангажира, че то няма и къде да ги харчиш тия пари. Нито можеш да отидеш на някой остров, нито да пазаруваш. Нищо! Ако вземаш пари, трябва някъде да ги складираш и те за нищо не ти трябват. Държавата се е погрижила за всичко - кола, телефон, заплата.


- Като свърши мандатът? Ако не сте премиер?

- Ами отивам си на къщата в Банкя и си седя там. Малко ли съм дал? Идва следващият и действа.


- Отказвате се от политиката?

- Е, ами то остарява човек.


- Страх ли ви е от този момент? Страх ли ви е от старостта?

- Всяка възраст си има положителните страни. Тази динамика ме уморява в интерес на истината. Като главен секретар грам не се уморявах, ама бях по-млад. Сега вече много се уморявам. Най-много от това, че на ден ставам арбитър на поне десет абсолютно различни теми. Днес съм се занимавал с ин витрото, след това с тотото, след това с военния министър, след това с вас, след това с докторите, чакам Цветанов да ми докладва за отвличането и така нататък. Това уморява. Непрекъснато трябва да се концентрирам върху коренно различна област и накрая да взема решение. Сгреша ли, след два часа агенциите почват да гърмят.


- Страх ли ви е да не вземете грешно решение?

- Да! Едно грешно решение на премиера влачи след себе си милиони загуби или цели съсловия да страдат. Всички чакат моите решения и това са реални, живи хора. Които като чуят какво съм решил, или ми се радват, или ме псуват. При тази динамика и всичките тези решения, които вземам, да се сбърка е невъзможно. Затова се е случвало да се извинявам и затова толкова много слушам експертите. Накрая вземам това решение, което касае добруването на повече хора. Това е кантарът: За кое съсловие или за повече хора ще бъде по-добре. Така вземам решенията.


- Старостта все пак плаши ли ви?

- Е, не ни остава да живеем дълго, защото при това изразходване няма да имаме време много да стареем. А и аз остарях рано. На 19 години бях младши лейтенант командир на курс. Отговарях за маса народ. На 23 имах отбор по карате, спортистите ми бяха с две-три години по-малки от мен, а ми казваха "шефе". Отговорността състарява. Тя ти взема безгрижието и младостта.


- Смъртта? Страх ли ви е от нея?

- Че кой не го е страх!


- Има ли нещо, след като човек умре?

- Надявам се да има! Мисля си, че и там трябва да съществува някакъв ред.


- Заплахите срещу вас?

- Накърнили сме много интереси, но не искам да обсъждам тази тема.


- Носите ли още пистолет?

- Да!


- Вярващ ли сте?

- Абсолютно!


- Как си представяте Господ?

- Горе има една сила, която ни наблюдава. Бди над нас. Наказва ни, когато е нужно. Трябва така да живееш и да действаш, че да се опитваш пред нея да си чист. Не случайно в религията има и дявол, и ангел. И когато дяволът започне да се върти около нас, трябва да има страх от Бога и да не се подлъгваме.


- Въртят ли се много дяволи в Министерския съвет?

- Ако се въртят, ще ги намерим и изловим и тях, както вещиците.


- Има ли Рай и Ад?

- Е, не мога така категорично да го кажа. Но вярвам, че има някаква висша сила над нас. Не случайно, като ни потъна корабът и се издавиха моряците, оцеля само този, който в джоба си имаше иконка на свети Никола. За някои може да е случайно, за мене не е. А тези, който са прегрешили, рано или късно ги наказват.


- От тази гледна точка какво става с досегашните управляващи?

- Те половината не са християни. За Доган е ясно. БСП беше партията, която взривяваше доскоро църкви. Какви християни да има там? Партията е същата. Това, че са лицемерни, си е за тяхна сметка. Но Господ вижда, че са лицемерни!


- Ще ги накаже ли за нещата, които са правили досега? Ще горят ли в Ада?

- Не е моя работа да говоря подобни неща. Не се бъркам в работата на Началника! (Сочи с пръст към небето.) Каквото прецени Господ това да прави. Той където реши, там да горят.


- Може би само това ни е останало? Да вярваме, че Бог ще накаже тези, на които все им се разминава на земята?

- Не е така! Първо, народът ги наказа. Не е лесно да те сринат така, както сринаха БСП и Станишев. Надявам се и правосъдната система да си свърши работата. Знаете вече за колко души сме дали материали. За себе си съм сигурен, че повечето ще получат присъди.


- Кои са тези хора?

- Не мога да посоча имена. Вече не говоря като Бойко Борисов, говоря, като премиер. Когато говори човек с моя пост, може да казва неща, които вече са само факти. Иначе ще излезе, че се бъркам на съдебната власт, което е недопустимо. Въпреки безобразията там, факт е, че Висшият съдебен съвет се опитва да се очиства. Имам мнение по въпроса кой и за какво трябва да влезе в затвора, както имам мнение и за футбола и за медиите. Не го казвам, за да не се бъркам.


- Всички искаме нещо да се случи най-накрая.

- Хората не са глупави. Те виждат какво правим ние и какво правеха тези преди нас. Това е най-важното - какво правиш! Всички виждат и метрото, и детските градини, които преди мен само ги приватизираха. Спрях заменките с горите! Само това да е, ще съм доволен. Нямам претенциите да съм идеален и да съм най-умен. Но това, което правя, е по-добро от това, което правеха останалите досега.


- Кой е по-умен от вас?

- Много са! От министрите повечето са по-умни от мен. По-образовани са, езиково подготвени. И затова съм спокоен! Защото след няколко години ще има на кого да се остави и партията, и държавата. На тях им липсва това, което имам аз - воля, опит и характер да се случват нещата. Кой щеше да посмее да изгони Вълка от София? Кой щеше да посмее да разбута незаконните постройки по околовръстното за Южната дъга? Аз поемам ударите, а те са умните хора, които генерират идеи.


- Стенограмите на Министерския съвет, не оставят такова впечатление. Там даден министър докладва точка, казвате: "Приема се!" и това е. Защо не ги обсъждате?

- Точките влизат в Министерски съвет след като са минали за съгласуване през всички министри. Те си говорят и обсъждат от сряда до сряда. Накрая идва резултатът. Ако се окаже, че трябва нещо да се допровери или доогледа, аз оттеглям точката, докато се изчистят нещата. Няма никакъв проблем. Който е работил с мен, знае, че винаги може да ме убеди в позицията си. Няма случай да съм се заинатил и да съм казал, че ще стане както съм го решил аз.


- Отворен сте за всякакви предложения?

- Слушам много внимателно. Довечера (20.10. - б.а.) съм поканил у нас всички, които са свързани със здравната реформа. И министри, и лекари, и специалисти, и шефове на болници. Ще ги изслушам по здравната реформа и накрая ще взема решение.


- Как, като не сте здравен специалист?

- Не съм, но като чуя всички, които ви изброих, и техните идеи, ще си съставя мнение по въпроса. Ще реша какво да подкрепя. Ако другите са съгласни с мен, ще стане така. Ако не са, ще стане другото.


- Тоест, може да сте стигнали до някакво заключение, но ако нямате мнозинство с тези, с които се обсъжда, не приемате?

- Точно така! Това означава да чуеш експертите. И ако трябва да се плати политическа цена за това решение, да мога да я платя. Но да знам защо я плащам! Въпреки че на никой премиер не му е приятно да закрива болници или поликлиники, понякога такива неща трябва да се направят. Да се прецени кое е най-добре за хората. Дали да страдат 2000 лекари и медицински сестри примерно, но за сметка на това 200 000 хиляди човека да се лекуват по-добре!


- Сравняват стила ви на управление с този на Тодор Живков. Познавахте го лично. Има ли нещо общо между вас?

- Казах ви как работя. Дали е правилно или не, бъдещето ще покаже. Тодор Живков съм го пазил, след като падна от власт. Имах възможността с часове да слушам начина, по който той е управлявал държавата. Имал съм възможността да слушам както него, така и върха на монархията. Така че знам как са действали и двете системи. Което сега ми е от голяма полза.


- Какво научихте от Тодор Живков и царя? Нещо важно, което сега ползвате.

- Аз съм дисциплиниран човек. Бил съм наемник, плащано ми е да ги охранявам. Никога не бих си позволил да коментирам това, което по това време съм видял, разбрал и чул. Ще кажа само следното: за Тодор Живков това, с което започваше и свършваше, беше държавата. Държавата, държавата, държавата... Само за това говореше. Беше му болно, като виждаше как всичко се разграбва и руши пред очите му. Как откраднаха банките, заводите, стопанствата, керемидите, тухлите на краварниците дори... Как изчезна напоителната система в селското стопанство, една от най-добрите в Европа. До тръба я откраднаха! Ако сега я имаше, земеделците щяха да са много по-добре. От царя съм научил, че е много важно, ако можеш да замълчиш, да го направиш.


- Той мълча дълго време.

- И беше два мандата на власт!


- Къде сбърка царят в началото? Имаше такива големи надежди, като се върна.

- Довери се на хора, които нямаха кауза. Юпитата, юристите, знаете как беше. Имаше няколко кръга в самото управление и всеки теглеше към себе си, а той не се намеси авторитетно и навреме. Не ги спираше. След яхтения скандал, ако на мен ми се случи нещо подобно, не дай, Боже, всичко трябваше да бъде ометено. Всичко! За да няма съмнения в него. Но не искам да му бъда съдник и анализатор. Иначе оценката си я дадоха хората: един милион го чакаше на площада, като дойде, сега има двама общински съветници в София. Всички видяха аз какво направих и какво правя. Затова понасям ударите - защото знам за какво са. Да помогна на хората! Лошото е, че дойдохме в ужасно труден момент. И понеже ме питахте дали съм щастлив да съм пример: не мога да имам радост от живота в тази ситуация. Отивам при Саркози и не мога да се зарадвам, защото той ме пита за корвети, за чужди ангажименти.


- Тодор Живков и царят бяха ли щастливи?

- За царя не мога да кажа. Той винаги си е криел чувствата. Тодор Живков много страдаше към разпада на държавата. Това, което казваше, е, че държавата трябва да се пази и да е силна. Факт е, че 10 години след като падна тогавашната система, все още има какво да приватизираме. Значи в тази област може да му се даде добра оценка.


- Искате ли да приличате на някой от тях?

- Искам да приличам на себе си. Със своите плюсове и минуси. Моля Господа да не си опетня името и на този пост. Не искам да изпадна в ситуация да имам конгреси като на БСП, ВМРО или сините. В такава ситуация трябва достойно да се оттеглиш, след като повече не те искат.


- Ако царят ви беше оставил главен секретар, къде щяхте да сте сега?

- В МВР. Ако бях останал главен секретар, управляващите нямаше да правят тия неща. А ако ги правеха, щях да ги хвана. Не спестих на царя яхтения скандал, нали? В крайна сметка явно пак щях да стигна дотук. Но ако Станишев наистина е искал да лови корумпираните, щях да му ги ловя и без ДАНС.


- В крайна сметка какво искате да постигнете? Кой е добрият вариант, който виждате пред себе си?

- България да стане средноевропейска държава! Като Чехия и Полша. Да се върнем там, където сме били - средно възнаграждение за Европа, хората да имат повече пари, средни нива на корупция. Да не сме най-бедни и корумпирани. Ще направим магистралата и метрото. Образованието, здравеопазването и сигурността са на първо място. Да не станат по-неграмотни хората, да има по-добри клиники, по-малко престъпления.


- Вдигнахте парите за здраве.

- В Европа е така: здравето се плаща скъпо! В България, когато ти отворят капака на БМВ-то или телевизора, само за това искат 50 лева и всички си ги плащат без проблеми. Но като отидат да им отворят корема, им се вижда скъпо. Трябва да почнем да сменяме начина на мислене и манталитета. Няма друг начин.


- Да сменим чипа, както казваше царят?

- Трябва да се говори! Да се обсъждат проблемите. Да има гражданско общество. В Европа и Америка затова дисциплинират населението със забрани. Във Франция като бях - седя в хотела и никъде не се пуши! Като знам, че е забранено, и на мен не ми се и пуши! Няма да стоя на улицата да се излагам и да дзиндзирикам!


- Какво искате да дисциплинирате в българите?

- Движението по пътищата. Това в момента е безобразие! Никой не спазва правилата. Всеки кара, както иска, и не се интересува от другите. Трябва да се говори и говори, докато тези, които го правят, започнат да се срамуват.


- Само с говорене и срам едва ли ще стане?

- Ами какво да направим? Да сложим някой с пушка на светофара да ги цели, като минават на червено? Трябва обществото да не допуска подобни неща. КАТ да му вземе книжката, а който не си върши добре работата, да напусне системата. Видяхте колко уволнения имаше в МВР. Ако във Виена си хвърлиш фаса на улицата, поне петима ще спрат да ти кажат: "Чакай бе, какво правиш?!" Но не искам да прозвучи, сякаш целта ми е само да дисциплинирам и наказвам хората. Трябва да развием гражданското общество. Не да чакаме държавата, Държавна сигурност или някой друг да върви след нас да ни санкционира. И медиите трябва да обясняват тези неща. За да може, когато внасяме някои тежки закони за наказания и глоби, обществото да знае с каква цел се прави. Не да ни приписват, че вървим към диктатура и само тормозим хората.


- Да не се притесняваме, че ще има диктатура?

- Това са глупости! Но ще трябват още няколко поколения, докато нещата се оправят окончателно. В момента навсякъде е пълно с агенти на ДС. Онази система още си се брани.


- И сега има назначени много полицаи и бивши служители на важни постове. Не се ли прилива ДС в МВР?

- Не! В парламента направихме необходимата лустрация. Сега ще видите, като излязат досиетата на дипломатите. Ако ги отрежем всичките, които са били свързани със службите, във Външно ще останат сигурно 10 човека. Просто тези системи са заложени така и сега плавно излизаме от тях. Най-накрая.


- Колко време ще ни трябва за това?

- Две, три, четири години най-много!



- Щастливи ли ще са българите след четири години под ваше управление?

- Дано сме доволни. Работя в посока да сме доволни и да не ни е срам. Това е, което ще ме направи наистина щастлив!



Интервю на НИКОЛАЙ ПЕНЧЕВ


Какво разбираме от това интервю?
1. Много неща, кое от кое по-важни: бил религиозен, но Господ му бил началник, а не бил сигурен има ли ад. И Господ съществувал, за да ни е страх от дявола.
2. Бил тъп, но смел.
3. Работи да направи българите не щастливи, а доволни. А българите кога са доволни всички знаем - когато на Вуте му е зле!
4. Че по света дисциплинирали хората със забрани, а не с възпитание.

Какво още разбираме? Пишете коментари под текста!

Бойко послъгва на дребно. А на едро?

От делниците на един луд:

Пък в кампанията "Направи си кмет” установила, че само 8% от столичани желаели попфолкът да е любима музика на бъдещия кмет. Гледайте с какви глупости занимават хората! Е, Бойко като слушаше турбофолк, та какво? Не го ли избрахме, че и повторихме? И Ивана ходеше да му пее по десет пъти „Кой сега е номер едно?!” Макар че той криеше музикалните си предпочитания. Като го питаха, когато стана главен секретар, каква музика обича, той не каза турбофолк, а каза „филмова музика”!
Един политик не бива да си позволява да лъже, дори и за дребни неща. Щото който лъже на дребно, после ще почне и на едро. Аз не се съмнявам, че обича Енио Мориконе и саундтракът на „Кръстникът”, но едва ли колкото Ивана… Та си позволявам да кажа, че Бойко послъгва на дребно.

Какво разбираме от цялото интервю?
1. Че Бойко Борисов послъгва на дребно?
2. Че се преструва на разбиращ от култура?
3. Че се преструва на чел Достоевски?