Георги Първанов за Бойко и бойковщината

Публикуваме това интервю от 22.12.2010 г., излъчено по БНТ, поради фундаметналния му характер.

Водещ: Без изрични предисловия казвам, че гост на „Денят започва” е президентът на България Георги Първанов. Добро утро, здравейте.
Георги Първанов: Добро утро.
Водещ: Г-н президент, в четвъртък, утре, Министерски съвет ще излезе с предложение към вас да отзовете посланиците, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност (ДС), ще го приемете ли?
Георги Първанов: Веднага искам да кажа, че не бих приел бланкетно предложение, защото винаги съм бил убеден, че отговорността не може да бъде колективна. Аз и в предишните дни заявих, че съм готов да гледам име по име, да отворим всяка папка, да я прочетем заедно с министъра или с премиер. Даже нещо повече, аз предлагам да имаме готовност да качим тези папки в интернет, да ги отворим за обществото. Т.е. решенията, които ще вземем за всеки един от тях, да бъдат под контрола на обществото. Ако някъде има някой, който да е сгрешил, който да е донасял за колегите си или пък да е работил против националния интерес, ще подпиша незабавно. Но, както общо взето имам представа за по-голямата част от случаите, хората просто са си вършили работата в името на държавния интерес, а държавата и тогава, и сега е една и съща, независимо от това кой управлява. Мисля, че тези хора трябва да бъдат запазени, да бъде запазено тяхното достойнство.
Водещ: Г-н президент, към момента на подписването на тези укази, само да уточним, че става въпрос за 33-ма дипломати, които в момента представляват страната ни зад граница, знаехте ли за тяхното минало в ДС?
Георги Първанов: За част от тях аз знаех, те бяха обявени, така, както знаеше и сегашното правителство, защото по различни поводи тези имена бяха обявявани.
Водещ: Т.е. не би трябвало в този случай да е проблем да поемете отговорност за това, че след 2002 г., когато започва вашият мандат, че процентът на дипломатите с агентурно минало се е увеличил от 30% на 50%.
Георги Първанов: Т.е. искате да кажете, че при Иван Костов са били 30%, което само по себе си е новина. Аз мисля обаче, че в случая едно подобно сравнение е некоректно. Първо, защото наистина никой при подобни назначения не прави справки в архивите. Това може да прави единствено Комисията по досиетата, по отделен график, който всички вие добре познавате. Второ, моят критерий винаги е бил в това, дали човекът е кадърен, дали може да се справи, дали е доказал себе си. Така че от тази гледна точка, аз естествено си поемам отговорността.
Водещ: Вие преди малко казахте, че сте за стриктен, диференциран подход към отделните личности, чийто досиета бяха огласени, нали правилно ви разбрах?
Георги Първанов: Точно така.
Водещ: Но мислите ли, че във външнополитически план нашите настоящи съюзници от ЕС и от НАТО, най-вече, също са склонни да гледат диференцирано на тези хора?
Георги Първанов: Първо ние трябва да им обясним за какво става дума и второ, отново ще припомня, че част от тези имена бяха обявени преди години и от това не е произтекъл никакъв проблем. Тези хора отидоха посланици, изпълняваха своите ангажименти, тези хора, някои от тях, организираха успешните посещения на министър-председателя в западни, в европейски страни.
Водещ: Знаете ли, когато казвате за индивидуалната преценка, си мисля, че тук отново опираме до моралния казус. Добре, вие ще отворите досиетата на всеки един от тези 33-ма дипломати, ще се прецени име по име, личност по личност, случай по случай, но в крайна сметка крайната оценка отново ще е въпрос на морал, и до толкова, до колкото с премиера Борисов имате различни възгледи – как ще излезете от тази патова ситуация с дипломатите ни?
Георги Първанов: Аз не знам защо имаме различни възгледи сега, на този етап, с премиера. Аз помня добре, когато той правеше много ясно разграничение през 2008 г., в едно негово изказване, между разузнавачите и доносниците. За мен това е ключовият проблем. Второ, когато става дума за морала, мисля че тук е ключът към разбирането на понятието. Аз не приемам хора, които са свързани с предишния режим в една или друга степен на други позиции да бъдат нравствените съдници, да бъдат моралните ментори на обществото ни, в частност по този въпрос. Кажете ми как сегашният министър-председател, който е преподавал в школата на МВР, който е бил част от обучението на репресивния апарат на тогавашния режим, как той сега ще съди онези чиновници, които коректно са си вършили работата. Второ, питам пак за морала и за двойния стандарт – защо ние искаме тези 30 или 40 души да платят сметката на прехода, а има едни 1400 души, или колкото са, които бяха обявени в МВР и за които не даваме да падне косъм от главата им. А това са хората, които отговарят за сегашната сигурност. Сигурността, разбирана в НАТО-вския смисъл на думата, сигурността, разбирана като част от Шенгенското пространство. Значи, те остават, а онези, които са били на дипломатическа работа, ще трябва да им отрежем главите, образно казано – това не го разбирам.
Водещ: Знаете ли, в това студио министър Цветанов каза, че тези хора от МВР, обаче не са натоварени с никакви политически решения, от тях не зависят никакви политическия решения в МВР.
Георги Първанов: А дипломатите какви политически решения взимат? Те изпълняват волята на институцията, нищо повече, така че няма място за двоен стандарт. Разберете, има 4 хил. души, чиито имена са в списъка. Аз съм за това, всички тези имена да излязат в публичното пространство, не само като имена, а и с папката, която стои зад тях.
Водещ: Колкото до директното ви обвинение към премиера, че по някакъв начин е свързан с подготовката на някогашния репресивен апарат, готов ли сте за отговора, който ще получите от страна на премиера?
Георги Първанов: Аз не се притеснявам от нищо. Казвам това, което звучи сега, с ясното съзнание, че тази полемика трябва да продължи до изясняването на истината. Единственият критерий за решаването на този въпрос е истината.
Водещ: Вицепремиерът Цветан Цветанов тук, в това студио, каза, че ГЕРБ има политическата воля да сложи точка на тази тема. Как обаче приемате многоточието, което беше сложено с оставките на министъра без портфейл Божидар Димитров и зам.-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров?
Георги Първанов: Павлин Димитров, признавам, че го познавам бегло, но впечатлението ми е за един добър професионалист. Що се отнася до Божидар Димитров, аз мисля, че проблемът там не е папката, защото от онова, което знам, което излезе в публичното пространство, той просто е работил по националната кауза така, както работи и сега. Според мен Божидар Димитров си отиде, заради многобройните гафове, които направи и това трябваше да се случи. Той беше използван, употребен и захвърлен.
Водещ: Добре, ще наложите ли вето, ако управляващото мнозинство все пак в близките месеци гласува такива промени в Закона за дипломатическата служба, които в една или друга степен има лустрационен характер?
Георги Първанов: Лустрацията беше предмет на няколко решения на Конституционния съд, които трябва да знаем и да помним. Така че имайки предвид това, което се е случвало в предишните години, имайки предвид, впрочем, позицията и на много български държавници от предишния период – аз мисля, че не бива да се допуска лустрация.
Водещ: Между впрочем тук, в това студио, вчера зам.-председателят на ДПС Лютви Местан изрази много интересна теза, че ако се стигне до лустрация, това може да отреже главите на продукта на ДС, но не и на продуцентите, на хората, които са вербували тогава хората.
Георги Първанов: Това е една логична теза. Аз пак казвам, така, както вървят нещата с много стара дата, забележете, от хора, които, образно казано, са задрямали около 1990 г., които не са провели своята битка като дисиденти, като противници на предишния режим, сега се събуждат и решават да водят тази битка. Водят я със същата страст така, както са громили империализма преди 1989 г. Справка, г-н Асен Агов, има една блестяща книга, издадена в „Партиздат” - „Против империализма”. Справка, ако щете дори Иван Костов, чийто статии в „Работническо дело” всички помним. Така че, аз се опасявам, че онези, които са били идеолози, онези, които са допринасяли в не по-малка степен за предишния режим, ще останат отново недосегаеми.
Водещ: Защо България не успя да прочете историята си много, много отдавна, преди 20 години, ако трябва да стигне до някакъв катарзис и да отвори нова страница?
Георги Първанов: Аз мисля, че България прочете много разумно своето минало, тези 45 години. Не случайно ние сме единствената страна в региона на Балканите от бившите страни от соцлагера, в която нямаше етнически, нямаше граждански конфликт. И за мен това е едно от големите достижения на прехода, този негов мирен характер. Нещо повече, аз винаги съм апелирал към това, да се намери формулата, механизмът за постигането на едно национално помирение по миналото, защото така до безконечност ще гледаме в огледалото за обратното виждане, всеки ще идва в името на нова идеологическа битка и ще стоим в опашката, както сме сега, в икономически и социален план на Европа.
Водещ: Добре, да обобщим. Как виждате конкретно излизането от кризата с дипломатите?
Георги Първанов: Казах, случай по случай този въпрос трябва да бъде решаван в един коректен диалог, с участието на експертите и пред очите на обществото.
Водещ: Там, където имате противоречия с премиера, как ще се процедира, до толкова, до колкото едно решение за отзоваване зависи от двама ви?
Георги Първанов: Ще трябва да огласим аргументите си пред обществото, а обществото да прецени кой е прав.
Водещ: Виждате ли някакъв аналог, някакви връзки между това, че когато беше приет в края на 2006 г. на Никулден Законът за досиетата, както го наричаме съкратено, бяхме на прага на ЕС, сега, четири години по-късно чакаме някакви позиции по влизането ни в Шенген. Случайност ли е това, че сега излязоха тези досиета, а в ключов момент преди да влезем в ЕС излезе Законът за досиетата?
Георги Първанов: Не, не мога да открия някаква аналогия, а и не мога да открия никаква логика, което е по-важно.
Водещ: Всъщност, през 2006 г., когато този закон беше гласуван, какво си помислихте, когато това стана факт? Ужасихте ли се от размерите на щетите, които могат да бъдат нанесени?
Георги Първанов: Винаги съм си давал сметка, че това ще нанесе доста поражения. Говорим не само за поражения, за всяка отделна личност, защото аз познавам много хора, за които има папки несъдържащи нищо особено. Познавам много хора, в чийто папки има една наистина достойна позиция. Въпреки всичко, те са под един знаменател. Това е личната драма. По-големият проблем е драмата за националната ни сигурност, защото няма съседна държава, която да е сложила на скенера своите разузнавачи.
Водещ: Ако към този момент, обаче сте имал такива притеснения, защо не наложихте вето на този закон?
Георги Първанов: Защото, аз съм го обяснявал и друг път, не бих искал да се създаде впечатлението, че аз търся решение на някакъв личен проблем. Това е въпрос, деликатен и за мен, както добре се знае, и което е особено важно, имаше тотална политическа воля в предишния кабинет, така че едно връщане на този закон щеше просто да забави влизането му в сила от порядъка на няколко дни, но не и да го спре.
Водещ: Преди няколко дни казахте, че целият този скандал с досиетата ви прилича на един филм на разлайване на кучетата, на опит да се отклони общественото внимание от истинските, от сериозните ни проблеми като общество. Случайно или не, в същия ден излезе социологическото проучване на „Алфа Рисърч”, а малко по-късно и на НЦИОМ за това, че се наблюдава за първи път ерозия към доверието на кабинета на Бойко Борисов и това недоверие, и тази ерозия е именно, заради скандалите, в които живеем в последните няколко месеца. Според вас, има ли правителството политическа воля да сложи точка този път не на досиетата, а на скандалите, в които битува и живее държавата ни?
Георги Първанов: Аз направих аналогия с този наистина хубав филм, който показва технологията на скандалите като начин за излизане от тежка управленска криза. Истината е, че самото правителство създава тези скандали. Целта е, за мен поне, да се покрие онова, което е тежко като проблематика, което е кризисно в управлението. Не е вярно, чух преди малко министърът да казва, че няма напрежение, че няма конфликт в здравеопазването. Просто медийно, обществено конфликтите в здравеопазването са покрити от тези скандали, но истината е, че здравеопазването ни е в тежка кома. Истината е, че проблемите в науката, във висшето образование са изправили на ръба на оцеляването този сектор. Да не говорим за ситуацията с доходите, които са изяждани от инфлацията, да не говорим за постоянно, трайно безработните. Т.е. ние имаме една продължаваща криза и тя се изразява не само в депресията, в която сме и която не знам колко време ще продължи, тя се изразява и в криза на управлението. За мен големият проблем е в това. И нека да ви кажа, ако беше време, когато можеше лесно министър-председателят да хвърли отговорността на тройната коалиция или на президента, после дойде време, в което станаха виновни неговите министри, сега отговорността е негова. И става все по-ясно, че България има един слаб премиер. Става ясно, че премиерът няма достатъчно управленски капацитет, няма решимост да преодолява проблемите, които има пред България и пред всеки един отделен българин. И завършвам отговора с нещо, което ми направи впечатление. Едно предаване преди няколко дни гледах, където чух трогателна история за шерифската значка на малкия Бойко, и се сетих, че на България й трябва не шериф, а й трябва добър стопанин. Трябва й знаещ, кадърен човек, който да управлява страната.
Водещ: Как стигнахте в отношенията си с премиера до тук? Защо толкова силно се обтегнаха вашите отношения?
Георги Първанов: Аз мисля, че голяма част от това напрежение, което се създава, е свързано с един съдържателен спор – спор за политики. Разбира се, има и личен елемент и това не датира от сега. Както вероятно помните, имаше няколко вълни – искания за импийчмънт, за отстраняването на президента – които бяха натоварени с много персонални нападки. Но аз се стремя да не давам ухо на персоналното, търся наистина дебата по политическите въпроси.
Водещ: Всъщност, г-н президент, премиерът Борисов ли е вашият антипод в политиката?
Георги Първанов: Аз не се съизмервам с когото и да е било в политиката, това би било твърде елементарно. Ако ми задавахте този въпрос преди 10 и повече години, щяхте да ме питате за Иван Костов.
Водещ: И вие вероятно щяхте да кажете да.
Георги Първанов: През различните периоди на прехода аз съм имал своята полемика, а понякога дори своя сблъсък с носителите на различни политически тенденции и в това няма нищо лошо. Хората трябва да преценят колко сме различни ние със сегашния или с предишните премиера и в крайна сметка кой е прав, и кой е крив.
Водещ: Въпросът е как ще изкарате оставащата повече от една година, но да кажем, една година от мандата ви? Не страдат ли от това противопоставяне между вас сфери, включително като дипломацията, където общо решение трябва да се вземе, ако щете отбраната?
Георги Първанов: Ще караме, понеже стана дума за отбраната, както казват в казармата, по устав. Т.е. ще се опираме твърдо на Конституцията и законите, които са създали механизми за общуване между отделните институции. Но държа наистина всеки да си изпълнява ангажиментите по Конституция, защото буквално от последните дни има пак сигнали, информация за това, че във външно министерство се спира информация за президентската институция. Намирам това за недопустимо, за доста елементарно в отношенията.
Водещ: За да бъдем по-директни, вярно ли е, че са ви скрили поканата за инагурацията на Дилма Русев в Бразилия в началото на 2011 година, че вие въобще не сте получили тази покана?
Георги Първанов: Говорителят на външно министерство на практика го потвърди, като каза, че министърът е определил кой пътува за Бразилия. Но аз така или иначе нямаше да пътувам, поради липсата на средства. Президентският бюджет е твърде оскъден в последните години и аз не мога да си го позволя. Ще поздравя, както го направих и при избори, г-жа Дилма Русев, ще потвърдя поканата си за визита в България, но нека пътуването да го реализира премиерът.
Водещ: Това не ви се случва за първи път. При предишното управление Симеон Сакскобургготски не ви показа една покана по повод подписването на членството ни в ЕС. Броите ли ги тези неща?
Георги Първанов: Това не са най-тежките проблеми в отношенията между институциите. Намирам това за доста периферно и доста дребно, за да се занимаваме с него.
Водещ: Като казвате по Конституция, всъщност по Конституция вие свиквате Консултативния съвет по национална сигурност и през годините може би една от най-често дискутираните теми е била борбата с организираната престъпност. Каква е оценката ви за борбата с организираната престъпност?
Георги Първанов: Да, и да отбележа, че Консултативният съвет по национална сигурност поне на два пъти е обсъждал тази тема. Трябва да кажа още веднъж, за пореден път, че това правителство тръгна силно или поне претенциозно в битката с престъпността. Казал съм добри думи за операция „Наглите” и ги потвърждавам. От там нататък, обаче виждам как нещата отиват на зле. Виждам първо, че има едни забежки към много показност, към дребнотене. „Факирите” и всякакви други такива неща трябва да се случват ежедневно и от това да не се правят телевизионни сериали. Виждам, за съжаление, че големите босове, както аз понякога образно съм се изразявал, акулите ги няма в полезрението на министъра на вътрешните работи. Как, питам за пореден път, може да се сложи на скенер, да се подслушва родилното отделение в Горна Оряховица, ако това е необходимо, разбира се, нека да се прави, но не може да се подслушват, не може да се хванат в крачка, в престъпна дейност босовете с тези доста характерни прякори, които всички ние добре знаем. Нямам обяснение за това.
Водещ: Кои са тези босове, всъщност, и тези акули? Темата за акулите, между другото, е ваша теза още от 2003 г. и 2004 г.
Георги Първанов: Точно така.
Водещ: Така че може би това е упрек, както към министър Цветанов в момента, но също толкова упрек към Михаил Миков, към Румен Петков и всички други предходни министри. Но, кои са босовете, които искате да видите зад решетките?
Георги Първанов: Безусловно. Аз не искам да фокусирам вниманието си върху сегашното министерство и Министерски съвет. Не е добре от устата на президента да излизат тези характерни прякори. Аз не знам дори истинските имена на някои от тези хора. Те се подвизават в медиите именно чрез „партизанските” си имена. Но всички добре ги знаем - тези, които имат огромни палати, тези, които въртят огромен ресурс във времето, в което, както виждаме, се събарят бараките край Искър.
Водещ: Какво е вашето обяснение, какво ги прави недосегаеми, за да не са зад решетките?
Георги Първанов: Е това е големият въпрос. Аз имам чувството, че има двоен стандарт в борбата с престъпността. И ако мога да продължа темата, мисля че са основателни въпросите за това, увеличила ли се е, и ако е да, вярно ли е, че с 50% е увеличението на контрабандата за последната една година? Има ли увеличен незаконен трафик на хора? И не е ли това причината за вчерашното писмо, чието съдържание аз не познавам в автентичния му вид, но във всеки случай очевидно е, че Германия и Франция по инициатива на френската страна са на път да отложат приемането ни в Шенгенското пространство. И тук обяснението не е в дипломатите, а обяснението е в това, че ние не сме си свършили добре работата.
Водещ: Не е ли странно, че големи приятели на България, каквито са Ангела Меркел и Никола Саркози, сега ни слагат крак, прът в колелото на членството ни в Шенген? Ударът е малко приятелски, огънят е приятелски.
Георги Първанов: В тези неща няма приятелство. Тук има много строги изисквания, които ние трябва коректно да изпълним. Нека да припомня, че така беше през цялата 2001 г. – 2006 г. Когато говорихте за тези посланици, това е времето, в което България покри много стриктно онези 30 глави, изискванията с отговарянето на десетки аргументи, с написването на десетки хиляди страници, така че наистина нашите съюзници казаха категорично да на членството на България, убедени с аргументите, които ние сме представили, а не защото са били добри приятели и уважават нашето минало.
Водещ: Все пак можете ли да използвате контактите си с тези двама лидери, за да промените решението за Шенген или това е невъзможно, според вас?
Георги Първанов: Цялата есен аз имах доста срещи с някои от тези лидери, поне с половината от лидерите в рамките на големите форуми, на които участвахме заедно, и първата, да не кажа, основната тема, която аз съм поставял е за членството на България в Шенгенското пространство. Но отново искам да кажа, има добронамереност, там има политическа воля, но позицията по тези въпроси се формира на едно конкретно, експертно ниво, като се отмятат съответните критерии.
Водещ: Наистина ли всичко е само на експертно ниво, според вас, дали няма и някаква друга задкулисна политическа логика?
Георги Първанов: Допускам, че има емоционален елемент. И най-лесното е тук да кажа - спират ни за Шенген, защото сегашното правителство е слабо, корумпирано и не знам си какво, така, както имаше в предишните години по отношение на тройната коалиция. Истината е, че има неща, които помрачават, които хвърлят и политическа сянка, например случаят с ромите по всяка вероятност е повлиял на отношението към България. Но отново искам да кажа, че не бива да смятаме, че той е определящ. Определящи са техническите критерии.
Водещ: Полезните ни ходове в тази ситуация?
Георги Първанов: Полезните ни ходове са да влезем в диалог, за да изясним какво още допълнително се очаква от нас и да го изпълним в срока, с който разполагаме.
Водещ: Г-н президент, преди 9 години дойдохте на власт, спечелихте първия си мандат в президентството с образа на социалния президент. Защо социалният президент отказа да наложи вето върху промените в Кодекса за социално осигуряване така, както анонсирахте преди няколко дни?
Георги Първанов: Първо, аз съм готов да изнеса цяла лекия по темата социален президент.
Водещ: Моля ви да не е лекция, а да е отговор.
Георги Първанов: Но ще ви дам отговор и на този въпрос. Този закон, тези промени са наистина объркани. Те са част от едно сложно законодателство, в което няма полезен ход. Ще ви кажа защо. От една страна чрез отпадането на точковата система, наистина буквално от 1 януари много хора ще бъдат изправени пред необходимостта или да работят още три години при положени, че вече са си подготвила багажа да се пенсионират, или да си платят една непосилна сума от няколко хиляди лева. От друга страна, ако върна този закон, това означава да създам многобройни проблеми на редица категории работници, например, тежките категории работници – на миньорите – и на безработните също в някаква степен. Така че ние, консултирайки се с експертите, със синдикатите, преценихме, че е по-доброто законът да се пусне. Но аз категорично настоявам да се намери решение чрез една законодателна промяна, защото наистина е несправедливо. Трябва да има гъвкавост в пенсионната ни система, трябва да има възможност наистина хората, които са си работили достатъчно време, да не бъдат наказвани за това, чрез подобни промени.
Водещ: А убеден ли сте, че управляващото мнозинство ще приеме такава законодателна промяна?
Георги Първанов: Иска ми се те да чуят аргументите, защото наистина от това те няма да спечелят кой знае колко, но ще бъдат ощетени много хора. Дали са 10 хил., дали са по-малко, както г-жа Христина Митрева обясняваше, аз не мога да преценя, но дори и да става дума за 100 души, ние сме длъжни да имаме социална чувствителност.
Водещ: Направихте анонс за вето и към новия изборен кодекс, той, разбира се, все още не е факт, но така или иначе, какво ви притеснява там, че да говорите за вето, евентуално?
Георги Първанов: Да, ветото е твърде възможно, но преди това ще кажа две добри думи за самия изборен кодекс. Първо, заради факта, че това е първото мнозинство, което се хваща да обобщи всички изборни норми в един документ, и второ, че го прави достатъчно рано преди изборите. От там нататък, обаче имам достатъчно критики. Първо, защото наистина се връща към норми, които са от преди повече от 10 години. Лишават се от възможността да избират своите кметове населените места до 500 души. Няма да избират своите кметове районите на големите градове. Въвежда се една двустепенна регистрация за коалициите, която вдига много летвата за редица партии, особено малките партии практически ще бъдат унищожени, ще бъдат изправени пред невъзможността да участват в тези избори. Намалява се, поне от това, което знаем като проект, съставът на общинските съвети. Или с други думи, освен, че се създават условия за служебна победа на ГЕРБ, на управляващите в тези избори, има опасност да се създадат проблеми, да се обездвижи, да се отслаби местната власт с едни такива закони.
Водещ: А как гледате на изискването за уседналост, не го споменахте това?
Георги Първанов: В този му вид изискването няма да проработи, както вие виждате, вече са създадени условия, преместват се маса избиратели от една община към друга. Това по-скоро е някаква форма на разчистване на междупартийни сметки.
Водещ: Как гледате на идеята, одобрена, ако не се лъжа, вчера от Народното събрание, местни и президентски избори на една дата?
Георги Първанов: Би трябвало да ме попитат.
Водещ: Ето, аз ви питам.
Георги Първанов: Едни от тези избори – местните - трябва да ги насроча аз. Но гледам позитивно, естествено, на възможността да бъдат обединени, защото първо, не би трябвало да харчим излишни пари за избори в рамките на един месец два избора. И второ, което е по-важно, може би това ще създаде условия за една по-голяма активност. Не съм сигурен, защото в крайна сметка активността зависи от отношенията към политиката и към политиците, а не само от изборните норми.
Водещ: Все още може би е рано, но горе-долу, мислил ли сте кога да насрочите местните избори, в какъв интервал от време да са догодина?
Георги Първанов: Вероятно ще бъдат октомври или ноември. Трудно ми е да кажа, трябва да преценим заедно с експертите и в консултация, разбира се, както винаги е било, с парламентарните партии.
Водещ: Големите енергийни проекти – АЕЦ „Белене”, „Южен поток”, „Бургас-Александруполис” – ваша е фразата, че трите, събрани заедно, правят голям шлем. Не се ли пропука, обаче този голям шлем, след като правителството на Бойко Борисов дойде на власт?
Георги Първанов: Първо, за пореден път да поясня. Наистина става дума за нещо много значимо. За тези 20 години България, българско правителство или институциите не са подписвали такъв пакет от мащабни проекти, какъвто ние направихме през 2008 г. Второ, аз наистина имам съмнения, че правителството и лично г-н Борисов няма реално да придвижат тези проекти. Оставам на страни факта и ситуацията около „Бургас-Александруполис”. Там наистина екологичната оценка е решаваща. Но много бавно, много мудно се работи по „Южен поток”. Там ние започнахме първи, ако си спомняте. Ние стартирахме проекта „Южен поток”. Едва сега, може би последни, ние подписваме за създаването на предпроектната компания и освен това остават много неизяснени въпроси. Големият проблем, обаче е „Белене”. И аз имам чувството, че премиерът Борисов просто се ослушва, образно казано, да види кой ще надделее в обществения дебат. А в рамките на това мотаене, ние губим вече 15-16 месеца. Това е време, в което Турция много мащабно, много динамично реализира проектите за развитието на ядрената си енергетика. Същото е със северните ни съседи. Т.е. ние губим темпо, което може да се окаже решаващо.
Водещ: Т.е. мислите, че подписването на меморандум с руската страна в края на ноември, не е нищо съществено, не е придвижило нещата по никакъв начин, така ли?
Георги Първанов: Не, съществените неща предстоят, ако се случат изобщо.
Водещ: Добре, през лятото вие доста категорично заявихте, че ако се наложи, ако смятате, че има нужда, а такава явно има според вас, ще инициирате референдум за АЕЦ „Белене”, но досега не сте го направили, защо?
Георги Първанов: Не го направих, защото буквално след моето изявление, премиерът Борисов взе една коренно различна позиция. Той прегърна идеята за строителството на „Белене”. Осъществиха се серия от разговори, които внушаваха, че наистина се работи много активно. Аз все пак мисля, че полезното време за решението на този въпрос изтича. То е в рамките на 2011 година. И ако все пак правителството отсече и каже, че „Белене” няма да се случи, то аз съм склонен да възобновя своята идея. Защото това е голям проблем, по който, струва ми се, българите трябва да се произнесат. Това е тема за референдум.
Водещ: Т.е. ако в края на тази година няма решени, в рамките на 2011 година вие сте готов да инициирате този референдум – да се строи или не АЕЦ „Белене”, има ли нужда България или не?
Георги Първанов: Да. И мисля, че това трябва да стане не по-късно от датата на изборите за президент и местна власт, т.е. да съчетаем три в едно.
Водещ: Добре. Любопитно ми е какъв е прочитът ви на разкритията на „Уикилийкс”. Четете ли „Уикилийкс”?
Георги Първанов: Чета това, което е за България, и частично за останалите държави.
Водещ: Разкритията за „Белене”, които станаха – Германската компания Ер-Ве-Е се отказа от проекта „Белене”, не само заради икономическата криза, а заради съмненията в безопасността и способността на българските партньори да работят според европейските практики – пише бившият ни посланик американски, тук, Нанси Макалдауни.
Георги Първанов: Това, което цитирате, е проблем на американската страна. Това е тяхната версия на случващото се. Може би най-добре от Ер-Ве-Е могат да кажат защо са си тръгнали. Сигурно всеки един от нас има своята версия. За мен една от версиите е точно това забавяне, това не изясняване на ситуацията, в това число и около финансирането. Но като става дума за публикациите в „Уикилийкс”, аз мисля, че наистина какво би станало, ако един български посланик пише от Вашингтон подобни неща, дава подобни тежки оценки за американската политика, за случващото се в американското общество. Мисля, че ние трябва да формираме своята позиция не по това какво е казал, дали в кореспонденцията, която сега се огласява, или публично, както в последно време е доста активен настоящият американски посланик - не от позицията на един или друг посланик, а от собствения си национален интерес. Така, както ние го четем обосновано.
Водещ: Още един, обаче интересен, цитат от „Уикилийкс” ще ми позволите. Намесено е името на тогавашния премиер Сергей Станишев и се говори за неговите обвързаности с Русия и енергийните олигарси в България. Кои са енергийните олигарси, всъщност, има ли в България такива, според вас?
Георги Първанов: Аз не знам дали може да се говори за олигархия в България. Олигархията е очевидно едно понятие, което е привнесено от Русия. То беше измислено, за да се внуши някаква аналогия с управлението на Путин. Олигархията е срастването на икономическата и политическата власт. И друг път съм казал, кога се осъществи това срастване, макар и не в мащабите на Русия – тогава, когато се разпродаваха имуществата, фабриките, банките в България и това беше преди повече от 10 години.
Водещ: Добре, да не ги наричаме олигарси. Но все пак за никого не е тайна, че има сериозни влиятелни кръгове в България, които имат енергийни интереси, свързани с Русия, не са ли опасни те наистина за доброто бъдеще на България в това отношение?
Георги Първанов: Зависи от едно или друго управление, защото сигурно в енергетиката има бизнесмени, които са свързани и с Русия, със запада, и не само със запад, а може би и с някои други интереси. Правителството и институциите са тези, които ще поставят всичко на мястото му. Ще поставят правилата, по които ще работи един или друг бизнесмен.
Водещ: Добре, на финала да поговорим и за АБВ. Вероятно тези, които в момента ни гледат вкъщи се питат защо не задаваме въпроси за АБВ. Г-н президент, не е ли твърде неопределен образът на гражданското движение, което представихте? Не реанимирате ли, откровено казано, скучни за българската общественост лица, хора, които вече са им омръзнали?
Георги Първанов: Ще се затрудните, ако ви питам кое от лицата на АБВ е скучно.
Водещ: Е, ще ме поставите в неудобно положение да назова конкретни лица, но има такива.
Георги Първанов: Не бих казал. Точно тук не се оправдаха очакванията, които бяха внушавани в периода до 11 ноември, че ще бъдат скучни, изхабени, че ще бъдат хора, свързани със службите, русофили и не знам си какви. Това не стана. Събраха се 200 души, кадърни, можещи хора, доказали се, повечето от тях. Тези 60 кметове, например, много от интелектуалците, хора, които са били в управлението и много млади хора имаше. Всяка оценка, г-жо Марчева, е въпрос на сравнение. Ако искате, можем да сравним тези 200 или 120 души от тях с това, което беше ГЕРБ в началото. Аз не помня имената на ГЕРБ при старта на формацията. За съжаление, трябва да кажа, че не помня много от имената на сегашната парламентарна група, не повече от 3. Но отново искам да кажа, че ние нямаме намерение да се съпоставяме на всеки етап с една или друга формация. АБВ е формация, която има маратонски цели, която няма намерение да пробяга спринтово една дистанция.
Водещ: Това е много интересно. Какво ще се случи на 40-тия километър тогава на този маратон? Казахте, че за такова бягане сте настроени.
Георги Първанов: Надявам се, на 40-тия километър идеите, алтернативните разработки и визии, които излизат от АБВ, да получат своя шанс за реализация в управлението на страната.
Водещ: Но тук въпросът е, може би, за профила на движението. Все пак излиза ясно, че в момента са относителни понятията дясно, ляво в съвременната политическа действителност. Но по-скоро социални или по-скоро либерални ще бъдете, като генератор на идеи?
Георги Първанов: Аз се питам тройната коалиция социална ли беше? Или ГЕРБ дали са десни? Напротив, за съжаление, ГЕРБ са призвани сега да реализират либерални, дори консервативни елементи в политиката и не го правят. Има едни забежки по левия популизъм. За мен в едно бъдещо управление и го казвам за пореден път, дори преди 15 години съм отстоявал тази теза, е в доброто съчетание, в баланса между либералното и социалното. Защото трябва да има ефективни антикризисни стратегически мерки, които да поощряват бизнеса и в същото време да се държи за социалната цена на тези реформи. Ще ви кажа още нещо. Сега се дебатира по това, дали да има коледни добавки или да се строят магистрали. Това не е коректен дебат. Аз съм бил против коледните добавки, това е намигване към електората. Но сега, когато инфлацията е изяла замразените от правителството доходи и на работещи, и на пенсионери, коледните добавки биха могли да компенсират това, което се случва и от там нататък да имаме едно по-активно потребление. Това ще рефлектира върху производството. Ето я веригата.
Водещ: Г-н президент, въпросът, който вероятно мнозина вълнува, е в края на този маратон дали АБВ ще си остане гражданско движение или ще стана нещо друго – партия?
Георги Първанов: Това ще преценят участниците в самото движение. Не съм аз този, който еднолично ще реши въпроса.
Водещ: Но не изключвате вероятността да се превърне и в партия?
Георги Първанов: В партия няма да се превърне по две причини. Първо, защото аз не искам да се занимавам с партийна дейност. И второ, защото вътре в АБВ има хора, които са свързани, даже някои от тях са лидери на партии с традиции – земеделци, социалдемократи, някои от патриотичните формации. Нека те да запазят своя облик, своята идентичност.
Водещ: В рамките на една коалиция?
Георги Първанов: Дали ще има коалиция или не, това първо ще решат, отново казвам, самите хора. И второ, това ще се определи от проблемите и предизвикателствата, пред които България ще бъде изправена през следващите години.
Водещ: Разочарова ли ви позицията на Стефан Данаилов, знам, че сте приятели с него, който днес казва в интервю за „24 часа” – АБВ не ме грабна, очаквах млади, а не възрожденци като мен?
Георги Първанов: Това е нормална позиция за скептицизма на един интелектуалец. И аз го разбирам. За съжаление, предполагам, че не само моят приятел Стефан Данаилов не може да намери нещо, да открие нещо в политическото и в общественото, гражданското пространство, което да ни грабне. И аз се взирам много внимателно. И ако говорим за хората, за съжаление, можещите, не само млади и стари, вече не са към политиката, не съм към управлението, те бягат към бизнеса или бягат към чужбина. Това е големият проблем на България в момента. Това не е проблем на някоя от партиите или на АБВ.
Водещ: И като заговорихме за движения, може би партии, може би коалиции, кажете откровено имате ли амбиция към сградата срещу вас, към „Дондуков” №1, имате ли амбиция към премиерския пост на едни следващи парламентарни избори?
Георги Първанов: Никога не съм имал, въпреки че сигурно е имало моменти, в които бих могъл да реализирам подобна стъпка. Още по-малко сега бих могъл да помисля за това след 20 години по върховете на политиката. Мисля обаче, че всички ние и аз бих дал своя принос за това, да се намери силен екип и силен, можещ министър-председател в един следващ период.
Водещ: Още около идейния или идеологическия профил на АБВ искам да ви попитам. Има ли място едно просветено русофилство в съвременна България, което е полезно за страната, а не като някое русофилство от миналото, негативно?
Георги Първанов: Няма място за филство, има място единствено за отстояване на националния интерес. Впрочем, позволете ми тази нескромност, по време на моето президентство стремежът ми е бил и мисля, че го постигах, да се постигне добрият баланс в отношенията със САЩ, като наш стратегически партньор, с Русия, като традиционен партньор, особено в икономическата сфера, на една равностойна основа. Разбира се, всичко това в рамките на нашето членство в ЕС, като един солидарен член на ЕС. Израз на комплекс е да се търси някакво филство, да се залепим за някой голям брат. Мисля, че ние сме по-силни с характера на външната си политика. Както аз съм го казвал и друг път, съжалявам, че трябва да се повторя – България може да прави енергетика с руски тръбопроводи, с руско участие в „Белене”, но да отстои правото на американски бази в нашата страна. И това се случи.
Водещ: Тъй като вървим към финал, г-н президент, очакванията ви за следващата година? Не смятате ли, че за вас лично ще бъде година на разочарованията, имате още една година на „Дондуков” №2 или сте по-оптимистично настроен?
Георги Първанов: В личен план за мен по-скоро е година на очакване да изляза достойно от институцията. Година, в която ще трябва да доразвия някои от инициативите, които получиха добра обществена подкрепа в тези години – „Съхрани българското”, „Българската Коледа”. Година, в която ще трябва да продължим работата по стратегията „България 2020”, като част от европейската стратегия. Така че за мен предстои много работа. Опасявам се обаче, че това за България ще бъде година, в която няма да имаме много основания за оптимизъм и от икономическа и от гледна точка на политическите взаимоотношения.
Водещ: Премиерът Бойко Борисов каза, че откакто е премиер думата любов не съществува за него, всичко било само пари. Така ли е и при вас?
Георги Първанов: При мен всичко е любов, ако мога да направя аналогия с друг български филм. Не мога да коментирам как парите въздействат върху институциите. Във всеки случай, тъй като в президентството не се вземат никакви решения, свързани с ресурсите на България, тази тема ми е чужда.
Водещ: И тъй като говорихте за инициативите под ваша егида, нека сега да видим един репортаж от „Българската Коледа”. Знаете, по това време в сутрешния блок всяка сутрин разказваме по една лична история, този път личната история е на 11-годишната Петя Зафирова от Пловдив. Момиченцето е болно от детска церебрална парализа, епилепсия и частичен аутизъм.
Репортер: Бащата на Петя я изоставил още, когато била на една година, по-късно и майката заминала за чужбина. От тогава не е потърсила детето си. Грижата за Петя поели бабата и дядото, които с много любов и търпение са направили истинско чудо, категорични са лекарите. След трите трансплантации на стволови клетки, едната от които са средства от „Българската Коледа”, момиченцето вече ходи, разбира всичко и се опитва да говори. Всеки ден баба й я води на рехабилитация, записала е Петя на курсове по плуване и езда.
Бабата: Разбира се, не съм спряла нито рехабилитация, нито логопед и психолог. Но това са средства, които даваш, води от едно място на друго, от друго, на друго, цял ден обикаляме и това са много средства.
Репортер: Петя ходи в специализираното училище за деца с увреждания, където се опитва да пише и рисува, а баба й нито за секунда не губи надежда, че тя ще оздравее. Жената непрекъснато обикаля кабинетите на специалистите, но всички възможности за лечение у нас вече са изчерпани.
Бабата: Най-голямото ми желание е да отидем в Израел, ако е възможно, да направят всякакъв вид изследвания и да кажат оттук нататък това трябва да стане, това трябва да се направи, с това трябва да се лекува. Защото нашите лекари, освен един Депакин, който й дават за епилепсията, абсолютно с нищо друго не я лекуват.
Репортер: Петя е направила 9 медикаментозни курса с аминокиселини. Цената само на един от тях е 1400 лв., а това е огромна сума за баба й.
Бабата: Мечтая да бъде като другите деца. Тя е много любвеобилна, вие я виждате. Тя е едно мило дете, за което бих дала всичко от живота си.
Репортер: Бабата на Петя казва, че ще продължи да се бори, за да осигури нормален живот за момиченцето. Има вяра и не губи надежда, че тя ще се оправи. Нужна й е само малка помощ.
Водещ: Г-н президент, на края, вие се обявихте за това, даренията за „Българската Коледа” да бъдат освободени от ДДС, дали има изгледи да бъде уважено искането ви?
Георги Първанов: Аз искрено се надявам, защото един такъв репортаж мисля, че е достатъчно красноречив. Много бих искал тези неща да не се случват инцидентно, защото един или друг премиер го е пожелал. Нека да направим промени в Закона за ДДС, които да позволят, разбира се, при много строг контрол, при ясни критерии, всички тези дарения целево за деца наистина да бъдат освобождавани, да бъдат връщани и да могат да бъдат използвани, за да може деца като Петя, като тези 700 деца, на които помогнахме през годините, на „Българската Коледа” да се изправят на краката и да реализират своите мечти.
Водещ: Благодаря ви за това интервю. Гост на „Денят започва” беше президентът Георги Първанов

Цецо пак удря по Бойко

"Министърът" на вътрешните работи продължава със своите удари по "премиера" Борисов. След като го уличи в некомпетентност в петък, в неделя Цветанов потвърди наблюденията на независими експерти, че води подмолна война срещу Бойко.

Той направи това пред журналисти, повтаряйки че "обвързването на членството в Шенген с проблема с ромите не стои на дневен ред".

Да не забравяме, че само преди няколко дни Цветанов се похвали, че бюджетът на МВР за 2011 г. е с 50 млн. лева по-голям спрямо 2010 г.

Какво разбираме от тези изяви на Цветанов?
1. Че очевидно е обявил тайна война на Борисов?
2. Че никой от журналистите не смее да го попита как така противоречи на шефа си?
3. Че момчето, което "носеше папките" на Бойко, вече е голямо и иска цялата власт?
4. Че Бойко е пътник?

Да си починем от Бойко, Боко и Тиквата

Предлагаме на читателите ни да се поровят из старите ни публикации, защото те са вече близо 1000 на двата сайта - за "премиера" и за "кмета" Борисов.

Ние искаме да си починем малко от всичките тези Бойковци, Боковци, хора с имена на цветя, тикви, пъпеши и др.п.

Ако искате, гласувайте вдясно в нашите анкети.

Цветанов: да биеш е благородна мисия!

Според "Фокус":

Службата в МВР е благородна мисия
Това каза министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, който присъства на връчването на дипломите на служители на министерството, които изкараха курс за лидерство, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Министър Цветанов каза, че винаги ще стои зад действията на служителите на МВР, но ги предупреди, че всяка тяхна грешка се следи от обществото и това може да има широк отзвук. Той призова служителите да проявяват професионализъм.
Американският посланик Джеймс Уорлик поздрави курсистите. Той се обърна към служителите на МВР с думите: „От вас зависи да сте лидери, ада си лидер означава да вършиш това, което е правилно”.

Какво казваме ние?1. Че според министъра да пребиваш хората е благодорна мисия?
2. Че да взимаш подкупи е благородна мисия?
3. Че да си дебел и миризлив е благородно?
4. Че според щатския посланик полицаите трябва да са лидери? На какво - да водят боя ли?

Бойко говори, а за Спас Русев няма ли да каже нещо?

В "24 часа" отново виждаме проблясъците на "премиера" при това с много, още по-ценни бисери:

- На първо място е политическата воля. Аз съм бил главен секретар. Цветанов ми е бил помощник и с почти всичките тези момчета сме работили, но никъде не сме усещали политическата воля.

Цъ-цъ, колко зле му е било на "главния секретар", който е работил без поличитеска воля... Да се чуди човек защо се е мъчил толкова?

А иначе това е дейността, която и аз разбирам най-много, и Цветанов също. На ден се чуваме по 10-15 пъти поне. Докладва ми за всяка разработка, за всичко, което правят. Събирал съм ги тук и в моя кабинет, особено вечер след 9 часа.

А защо тогава се занимава с друга работа, от която не разбира?

- Веднага давам най-известния случай, заради който си подадох оставка. Значи имаш контрабандист номер 1 Иван Тодоров-Доктора, имаш финансов министър, парламентарен шеф, транспортен министър и перач на пари Амигото. Играят карти на яхта в Монако и гледат заедно състезания. Не можеш да кажеш, че тези хора случайно са се събрали там. Тогава, като отидох при тогавашния премиер и докладвах всичко, думите му бяха: “Ами трябва да им се извиниш, защото иначе ще падне правителството.”
- Така ви каза Симеон?
- И аз отидох и си дадох оставката. Предполагам, че той осъзна колко по-сериозен може да стане проблемът. Няма да крия, че с две чужди служби правих това. Няма да ги споменавам, но две големи европейски служби със СРС-та бяха прехванали разговорите на босове от типа на Косьо Самоковеца, Иван Тодоров-Доктора. Там дори има протокол, който впоследствие даже прокурорите се бяха уплашили да протоколират. Имаше изказване на Иван Тодоров, че това пожарникарче първо ще го свалят, после ще го бият. Ето това е липса на политическа воля.

Ето го отговорът на гатанката какво се крие зад Бойко? Едно уплашено пожарникарче, което сигурно затова след като напусна МВР безславно заяви, че не може да излезе от политиката, защото иначе ще го ликвидират? А и като си е подал оставката, забравя ли, че оставката си подаде и изключителния министър на финансите Милен Велчев? И защо, щом е бил толкова принципен, Бойко се примири да носи генералските лампази, макар и под натиск?

- Кои са били на тази среща в атинския хотел, за която писахме?
- Само ще кажа, че е истина, защото дойде като информация от една от най-големите служби в света. И нищо повече няма да кажа. Просто го казвам в подкрепа на вестника ви, да не кажат, че си измисляте.

Тук можем да се чудим - споделя ли Бойко секретна информация или се преструва? Ако така разкрива, че информация му подават от "една от най-големите служби в света", дали тази "служба" ще продължи да му подава информация? И дали изобщо е имало такава служба?

И какво разбираме от цялото интервю?
1. Че и в проправителствения "24 часа" няма журналист, който да се осмели да зададе сериозни въпроси на "премиера"?
2. Че Бойко е отмъстителен човек, което си го знаем?
3. Че разкрива част от историята, но не цялата история около яхтения скандал - случайно пропуска да спомене кой събра министрите и Доктора на яхтата: Спас Русев. Какъв ли Му е сега Спасов?
4. Че пропуска факта, че се е извинил на Милен Велчев, иначе нямаше да остане "генерал" от МВР, нали?

Що, бе?

Заглавие от проправителствената агенция "Фокус":

Премиерът Бойко Борисов не коментира действията на Прокуратурата по случая със Симеон Дянков

Премиерът Бойко Борисов не коментира действията на прокуратурата по случая с министъра на финансите Симеон Дянков, предаде репортер на Агенция “Фокус”. В кулоарите на Народното събрание министър-председателят Бойко Борисов заяви - по никакъв начин не се месим на отделните институции. "Главният прокурор, прокуратурата преценяват какво да правят – повдигат обвинение, разпитват, проверяват. Това си е тяхното право, тяхната задача. Винаги съм толерирал това действия. Накрая ще вземат решение и зависимо от него, ние ще вземем решение", каза Борисов в отговор на въпрос на журналисти.

"Премиерът" Бойко Борисов не коментира действията на Прокуратурата по случая със Симеон Дянков? Що, бе? Нали коментираше нон-стоп какво става по делата срещу Доган, Станишев, Овчаров... Сега що не иска? И какво значи, че "независимо от решението на прокуратурата, ТЕ ще вземат решение?" Ако прокуратурата каже, че Дянков е виновен, Той може да реши, че прокуратурата трябва да духа супата, така ли?

Реч на Цветанов пред Парламента - проект

Получихме копие от речта, която Цветан Цветанов ще изнесе пред Парламента, за да обясни полицейското насилие. Стенографският запис ни е предоставен от една от големите световни служби, които следят постоянно какво се случва около нашите лидери.

Уважаема г-жо председател,
Уважаеми народни представители,
Тук съм не заради искането на онези, които ограбиха България, а сега имат наглостта да си гласуват декларации за моето изслушване (аплодисменти от ГЕРБ, ДСБ, Атака, СДС).
Дойдох тук, за да ви информирам за новите случаи, които успяхме да разкрием с колегата Борисов. (аплодисменти, преминаващи в овации)
Докато ревльовците от БСП и ДПС лигавеха микрофона, нашата полиция ме пазеше и ме запази жив и здрав, за ужас на бандитите. И за кошмар на измислената съдебна система (ръкопляскания).
Докато женствените политици (смях в залата) от БСП плачат, защото знаят, че ги чака затвор, истинските мъже от нашата полиция не само ще пазят, но и ще газят - до окончателната победа на ГЕРБ над здравия разум (недоумение в залата). Извинете - над престъпността, исках да кажа.
Вие се преструвате, че ви е жал за някакви набити хора в Кърджали и за 2-3 убити при полицейски акции. Бившите министри, които рушаха без да спрат МВР (викове "у-у") Петков и Михов не направиха нищо, за да спасят от съд убийците на Чората, но вместо това пуснаха на пробация 1234 бандити, у които ние разкрихме толкова много патрони, че София можеше да посрещне новата година, стреляйки цели три минути с всички законно раздадени пистолети и автомати от нашата полиция. (оживление в залата)
Г-н Михалевски, да, вие, вие, не се крийте там, точно вие ли се намерихте да четете декларация в светата инквизиция на България? Вие, дето утре ще ви осъди специализирания съд, защото няма как да сте бил заместник министър и да не сте крал? (викове от страна на БСП, аплодисменти от ГЕРБ)
Аз съм днес в Парламента, за да кажа ясно и категорично: единственият начин да помогнем на икономиката е не като просто затваряме престъпниците в претъпканите вече арести, а като организираме и строеж на нови затвори. Това ще отвори над 28 000 нови работни места, по хиляда на нов затвор. Само страхът от моята полиция ще е достатъчен, за да престанат вашите хора да крадат! Ако те не престанат, тогава какво ще има за нашите хора? (аплодисменти)
Аз съм днес в Парламента, за да ви кажа, че моята полиция ще пази, гази, ще кара мутрата да лази, при това няма да съкратя нито един човек, а напротив - ще назнача още, за да има ред в тая страна.

(В залата влиза премиерът Бойко Борисов и нарежда на Цветан Цветанов да му отстъпи мястото зад трибуната, оживление, аплодисменти)

Цецо, айде бегай да ми донесеш папката с речта, а докато дойдеш, нека ви стане ясно, че вашата няма да мине!
Аз съм днес тук, за да ви кажа, че няма да има милост за престъпниците, нито за съдиите, които пускат престъпниците, но държат да си хванат 13-а, 14-а, 15-а, 16-а, 17-а, 18-а, 19-а заплати. Трябва да искате най-много 7-8 заплати и да хващате повече бандити, това е положението, ако искате Европа да ви повярва. Ето, на мен ми повярваха и пуснаха фондовете, до един, на 100 % (ръкопляскания). Няма да има милост за никого, дори за личния ми лекар. (всички без Лъчезар Иванов ръкопляскат).
Вие, господа от опозицията, сте бъдещите затворници, а сте все още на свобода, защото съдебната система е корумпирана (аплодисменти). Нека моят приятел Лазар Груев си сложи ръката на сърцето и признае, че съм прав. С тази корумпирана съдебна система на Цецовата полиция се налага да търси доказателства, да събира данни, да оглежда местопроизшествия в кал, тиня, жега, студ... Новата, некорумпирана съдебна система, която ние ще изградим, няма да се занимава с такива глупости (аплодисменти). Кой друг, освен службите, най-добре знае кои са престъпниците (аплодисменти)? Кой друг, освен службите, най-добре може да прецени един съдия става ли за съдия, кой му е гаджето, какви са му връзките с мутрите (аплодисменти)? Ние затова инвестираме в службите, за да не ни обвинят после, че правим полицейска държава (аплодисменти). Кой ни обвинява? Тройната коалиция, която опоска бостана, докато аз бях един кмет без власт, но целият бизнес на държавата минаваше през мене, защото какво е София - 80-90 на сто от всички инвестиции са при мен. Затова защото аз правя инвестиции, водя чуждите премиери на гости, сменям министри при най-малко съмненение за нарушение, затова аз ще управлявам още дълги години, докато вие гниете в затворите (аплодисменти). Пък това, че цецовата полиция била набила, пребила, убила... Покрай сухото ще изгори и суровото, случва се. (аплодисменти, преминаващи в овации)

Хайде, сега, къш - и вие от тройната коалиция, идете да се порадвате на свободата си, докато все още я имате. (аплодисменти)

След кратки дебати, НС реши, че извиненията, които Ц.Ц. направи пред медиите по повод пребитите мирни граждани в Кърджали са достатъчни и няма нужда от повече. Парламентът прие решение за мораториум върху извиненията от страна на полицията, до приемане на специализиран закон по темата. "Вече можем да ви пазим колкото си искаме", коментира началникът на Н-ското управление на МВР. "А можем и да не ви пазим", допълни негов колега от М-ското поделение на МВР.

_____
Всички посочени факти са такива до доказване на противното. Версията на речта, която ще бъде произнесена в Парламента може да се различава малко или много от този проект, който е плод на фантазията и въображението. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно. Авторите не носят никаква отговорност за хумора и сатирата.

Бойко и самооценката

В пространно интервю по една от проправителствените телевизии, препечатано от "Фокус" в две части, "премиерът" не просто блести с бисерите си, а направо сияе. Вижте сами някои от тях с наши коментари.

Водещ: Добре. А с какво не можете да свикнете. Точно една година се навършва, откакто станахте премиер, с какво не може...
Бойко Борисов: Не съм броил дните. За мен са 10-11 години вече, защото е една и съща отговорността. Като бях главен секретар, пак цялата държава, въпросите бяха главно към мен, като станах кмет, всичко се въртеше около кметството в София, ако си спомняте. Сега същата отговорност.

Скромният "премиер" - всичко се върти вече десет години около него, с една и съща отговорност? И не разбира, горкият, че това означава, че в момента Йорданка Фандъкова и Калин Георгиев са всъщност по-важни от него?!

Бойко Борисов: Така че, питате дали докладът е най-големият успех.
Водещ: Много му се радвахте, заради това ми направи впечатление.
Бойко Борисов: Кой не му се радва?
Водещ: В крайна сметка...
Бойко Борисов: На кой му е приятно да наричат България корумпирана, че няма воля за борба с престъпността и корупцията?
Водещ: Сигурно има хора, мазохисти, но това е друга тема.
Бойко Борисов: Да, ние нормалните хора се радваме, когато отвън... Канцлерът на Австрия, завчера като бяхме във Виена, какво, излезе и каза – поздравявам ви, браво, че вие се оттласквате от дъното, работите по-добре, борба с престъпността и корупцията, по-добър доклад от Румъния.

А защо се сърди "премиерът", когато отвън ни критикуват, а не го приема също с толкова добро разположение на духа? Преди дни каза, че австрийците го крикували, защото нападнал техните фирми в България, пък сега - дава пример с австрийския държавен глава? И защо така злорадства за Румъния?

Водещ: Така е. Сигурни ли сте, че досъдебното производство е толкова добро.
Бойко Борисов: Искам да питам за тези, където са дали условна присъда или пробация. Сиреч с тази присъда съдията е казал: аз приема за абсолютно годни доказателствата на полицията, нали така? Абсолютно годни, щом дава пробация или щом дава условна. Той е казал: полицаят си е свършил цялата работа. Иначе не би дал никаква присъда, би оправдал.
Водещ: Приемаме, че...
Бойко Борисов: Не приемаме, това е черно на бяло в случая. Щом дават присъда пробация...
Водещ: Щом дава присъда, значи приема, че е виновен.
Бойко Борисов: Приема, че е виновен. И сега остава да кажем защо за автомати със заглушители, със заличени имена, за гранатомети, пистолети със заглушители, които са за убийства единствено и само, той е преценил, че трябва да се даде най-леката мярка, сиреч пробация. Пак да го остави сред обществото, сред народа. Защо? Ето това ми е въпроса към Лазар Груев и Висшия съдебен съвет. И то не като премиер, като полицай ги питам. Нека да се съберат и да кажат, да извикат тези, не ние, без никакъв натиск, да ви поканят вас медиите и да поканят въпросния съдия или съдии. И да кажат: госпожо, защо вие за толкова взрив, или господине, те, самите си съдии, преценихте, че трябва да му дадете пробация, сиреч да го поправите, а не както по закон може да го накажете с пет години затвор. Всички присъди от Митьо Очите, когато го гоних аз, до сега за незаконното оръжие, всичко отива на условни присъди. А ние какво трябва да направим като полиция? Да чакаме да убият някой, та да ги арестуваме, и това оръжие вече да стане факт? Или когато открием оръжието и предотвратим престъплението, да го пуснем, вече да знае как сме го хванали първия път и да се пази повече, за да не можем да го хванем? Това е истината.
Водещ: Истина или неистина, звучи адски логично.
Бойко Борисов: Аз съм логичен човек.

Г-н Борисов не знае основите на правото. Ако иска съдът да осъжда с ефективни присъди, а не с пробация, най-лесното е да предложи на Неговите депутати, нали са си Негови, да сменят членовете в Наказателния кодекс и да премахнат присъдата пробация. Да махнат и условните присъди. Най-добре е да направят така, че ако един човек е с обвинение, повдигнато от кварталния или от дебелия катаджия с потен врат, който е поискал пари от спрения шофьор, значи той е виновен и съдът трябва само да сложи подпис под присъдата? Само че дали "премиерът" е помисли, че по тези закони някой ден ще съдят и него, и Цецо, и кой ли още не от днешните управляващи?

Бойко Борисов: Да се оправят, да ни вдигнат като балон нагоре, да ни изтеглят от тинята. Те да теглят правителството. Нека в следващия доклад, истински го пожелавам, да кажат: в България съдебната система съдиите, и прокурорите, и следователите, така я реформираха, така добре работят, че правителството изостава със своята воля. Няма такава воля, каквато има в съдебната система. Това им пожелавам.

Съдебната система не може да се реформира сама. Тя работи съгласно законите, приети от Народното събрание, в което управлява ГЕРБ. Следователно - Бойко Борисов просто заблуждава хората, така ли?

Прочетете по-нататък интервюто, ако не сте го гледали. Ако искате, коментирайте го, но всичко е ясно и без коментари...

Какво разбираме от цялото интервю?
1. Че личният режим е вече установен?
2. Че медиите са изцяло контролирани, защото няма нито един неудобен въпрос?
3. Че вече сме не полицейска, а милиционерска държава?

Цветан Цветанов и краят на държавността

Вътрешният "министър" Цецо Цветанов миналата седмица направи следното изказване пред националното радио, ние само сме подчертали някои от по-важните моменти в него:

Цветан Цветанов: Вижте, законодателството винаги се явява като пречка за една справедливост. Аз смятам, че днес законодателството отговаря на потребностите на обществото, на държавата, като страна-членка на ЕС, но съдебната система не отговаря на това, което всъщност се поставя като философия, като превенция, като справедливост в българското законодателство. Съдията е неприкосновен, той взима своите решения по вътрешна убеденост, но, за съжаление, това е практика, която е възприета за съдиите от ЕС и в развитите демократични общества. Но за България съвсем отговорно мога да ви кажа, че съдиите са изключително зависими, но не от държавата, не от тези, които формират техните заплати, това са българските честни данъкоплатци. Това е всъщност функция на зависимостта, която е в доста уродлива форма и която не води до нищо, което би могло да бъде полезно за обществото...
Водещ: Не забравям вашата квалификация – съдиите са зависими. Аз бих искала да ви помоля да говорим за съдии – освен за Петър Сантиров, можем ли да кажем за други зависими съдии? Да кажем за този, който е осъдил Валентин Димитров на 14 години затвор, може би не бива да очаква да бъде сложен в групата на зависимите съдии. Кога МВР ще стане конкретно?
Цветан Цветанов: Тези, които ни слушат, говоря за съдии, те много добре знаят кой, кой е. Винаги съм се отнасял с огромно уважение и почит към тези, които действително си гледат работата съвестно. Такива служители има във всички сфери и области. Но, също така за тези съдии знаят и самите граждани, които са потърпевши от тази несправедливост, която са претърпели и преживели. Това имам предвид.

Вчера същият "министър" продължи с изявите си:

"Водещ: Най-добре е, г-н Цветанов, според мен, когато има престъпници, те да бъдат разкрити с доказателства, които да издържат в съда...
Цветан Цветанов: Това правим.
Водещ: И след това те да влязат в затвора.
Цветан Цветанов: Това правим."

Разбира се, те не правят това. Доказателствата, които полицията събира, в повечето случаи са негодни и съдът с право не се съобразява с тях. Но "министърът" избягва отговора на въпроса, защо, след като "това правят", всеки българин, завел дело срещу държавата в ЕСПЧ, го печели? Ако наистина "правеха това", тогава Европейския съд нямаше да отсъжда винаги срещу държавата, нали?

"Водещ: От съда не може да се очаква да има политическа воля, нали така? От съда трябва да се очаква да спазва законите и да се произнася според тях.
Цветан Цветанов: Вижте, съдът е институцията, която винаги се възприема като най-независимият орган и то е така по Конституция.
Водещ: В какво точно са упреците към тях? Не е логично от тях да се очаква политическа воля за борба с престъпността.
Цветан Цветанов: Вижте, съдебната система е много сраснала с престъпността и много е сраснала с политическите партии, които са управлявали страната през последните 20 години. Това го казвам съвсем отговорно, защото фактите са такива."

С други думи, критиката е, че съдът не се е сраснал с ГЕРБ?

"Водещ: Какъв е процентът на съдиите, които са свързани с престъпност, които са...
Цветан Цветанов: Аз съм убеден, че това са съдии, които са не повече от 5%, може би от цялата съдебна система.
Водещ: Защото се прави заключение за...
Цветан Цветанов: Но това са зрънцата, които са важни за облика и за лицето на една съдебна система.
Водещ: Например има заключения. Бойко Борисов: Магистратите тегнат като воденичен камък на народа. Това, което преди малко възропта и Михаил Миков.
Цветан Цветанов: Абсолютно е така.
Водещ: Не, защото ако са 5%, значи...
Цветан Цветанов: Вижте, 5%, но те като са ти на организираната престъпност, като са ти на най-тежките знакови дела, като са ти лица и хора, които се занимават с дела, които са свързани с голям финансов ресурс, нали разбирате, че това дава облика."

Т.е. "министърът" твърди, че всички съдии, които председателстват по знаковите дела, са... корумпирани? И тези ли, които задържат вече месеци наред търговския партньор на "премиера", Алексей Петров, и те ли са корумпирани? Затова ли го задържат?


Какво разбираме от интервюто на "министъра"?
1. Че за него законодателството е пречка за справедливостта?
2. Че можем да очакваме военен режим?
3. Че съжалява, че сме възприели практиката на ЕС? Т.е. за него има и друга, по-подходяща практика? Може би тази на Русия? На Афганистан?
4. Че Ц.Ц. сложи кръст и на държавността, и на разделеинето на властите?

Бойко не е Путин?

Бойко във фундаментално интервю по бТВ: "За такива неща Путин праща в Сибир, а аз - само в прокуратурата".

"Не случайно казах, че когато разговарях с премиера Путин, той много по-бързо ме разбра, отколкото нашите политици тук в България от опозицията. Когато той ми зададе въпрос: защо след като се видяхме в Гданск и ти ми каза, че след няколко месеца ще имаш решение и ще направиш проверките, се забави близо година? Аз му отговорих: защото и ти ме подведе. Каза ми, че това е един много добре структуриран проект. Когато обаче отидох в Белене, видях един гьол. Това ли е добре структуриран проект - с два милиарда сме направили един гьол? Той вика: абсолютно прав си. Интересува ме каква е цената. Знаеш ли каква е цената, питам. Не я знам. Знам колко си ми струват реакторите, за които ти трябва септември месец да ми донесеш пари. Пари и за първия реактор, разбира се няма. Никъде не са ги предвидили. А 250 милиона евро, които е взело предишното правителство, половин милиард лева за Белене, са ги похарчили. И не само са ги похарчили. Сега на всеки три месеца плащаме по 10 милиона лева лихва в кризата по този заем. А на 17 май 2012 г. ще платим половин милиард лева - ще върнем. Заради този гьол. И аз го попитах господин Путин: ако ти си на мое място, ще ги пратиш ли в Сибир тези хора? Ще ги пратиш. А ние само сме си позволили да ги дадем на прокурор и да проверим тези проекти. Това сме направили. Затова искам да знам цена на АЕЦ "Белене", която да я знам", обясни той.

Какво разбираме от това интервю?
1. Че Бойко съжалява, че си нямаме Сибир?
2. Че твърди публично, че Путин праща хора в Сибир?
3. Че се мисли за велик?

Химнът на МВР

Нашата полиция

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция ме пази.

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ме пази.

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ме пази.

Припев: Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР

----
Текст: Евтим Евтимов
Музика: Тончо Русев
Аранжимент: Пламен Велинов
Изпълнява: Веселин Маринов
Можете да я чуете или свалите тук.

На снимката: човек, който иска да подари цвете на служители на МВР.

Какво разбираме от тази песен?
1. Всичко?
2. Нищо?
3. Що за стока сме ии избрали?

Бойко и енергетиката

"Премиерът" Борисов започна да демонстрира завистта към сериозните енергийни проекти, като втрещи собствения си министър на икономиката:

Министерски съвет не е взимал решение за спиране на проекта "Бургас-Александруполис" и замразяване на проекта АЕЦ "Белене". Това стана ясно от думите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в кулоарите на парламента във връзка с изявлението на премиера Бойко Борисов пред посланиците на страните-членки на ЕС, че страната ни се отказва от „Бургас-Александруполис” и замразява "Белене", предаде репортер на Агенция “Фокус”.
По отношение на "Бургас - Александруполис" Трайков каза: "Не мога да повярвам, че го е казал".
„Не сме решавали, че няма да участваме нито в единия, нито в другия проект”, каза той. Запитан дали е изненадан от изказването на премиера, министърът каза: „Изненадан съм от вашето твърдение”.

Малко преди това "премиерът" е бил ясен пред посланиците на ЕС/САЩ:

Премиерът Бойко Борисов е заявил още веднъж пред посланиците на страните-членки на Европейския съюз защо няма да строим петролопровода "Бургас – Александруполис". Жителите на Бургаски регион не искат проекта, освен това - може да възникне проблем, подобен на този с петролния разлив в Мексиканския залив, защото Бургаският залив е тесен, а морето е бурно.

Какво разбираме от тези разменени реплики?
1. Че Трайчо Трайков не е никакъв министър, а е "министър" в кавички - измислен както и самият "премиер"?
2. Че Бойко Борисов може да взима еднолично решения, които не са обсъждани в Министерски съвет, с което слага началото на края на демократичните процеси в България?
3. Че чуждите посланици си пъхат носовете в места, където нямат работа?

Велислава Дърева, в "24 часа" е публикувала статията "Защо Б. Б. подсвирква под прозорците на Първанов":

“Станишев, излез, бъди мъж! В Банкя, като някой те покани да се биеш, или се биеш веднага, или бягаш! Аз много пъти съм бил в тежка битка, аз се биех с чантата на гърба от нас до училище и обратно!"

Тъй подвикваше и подсвиркваше през лятото на 2008-а под прозорците премиерски Б. Б. Така разбира политиката - като тупаник сред мегдана.

Тогава кметът Б. Б. твърдо вярваше, че няма нищо по-лесно от това да си премиер: "Имаш един телефон с копчета и привикваш всеки, който ти трябва!" До оня ден Б. Б. припознаваше Станишев за свой противник и враг, който трябва да бъде сразен, дискредитиран, унизен, омацан и превърнат в посмешище. Б. Б. постигна тази своя цел, победеният Станишев вече не му е враг, а жертва на президентските козни. Днес Б. Б. има нова цел по пътя към завладяване на властта и припознава Първанов за свой противник, който трябва да бъде сразен, дискредитиран, унизен, омацан и превърнат в посмешище. Въпреки фалшивата парола “Цв. Цв. - президент!” премиерът Б. Б. твърдо вярва, че няма нищо по-лесно от това да си президент и вече 9 месеца подсвирква и подвиква под Първановите прозорци:

“Казал съм - веднага на избори!

Излизай, Първанов, на всички избори! Отказваме се ние от мандата и той от мандата и решаваме проблема!"

Кой проблем? Чий проблем? На държавата? На обществото? На народа?

Нищо подобно! Единственият проблем на Б. Б. е самият Б. Б. Който толкова се обича, та чак се ревнува. А всеки е готов да пожертва всичко за любимия човек, нали така!?

Какъв му е проблемът на Б. Б.?

Б. Б. не иска да управлява. Защото не може. Защото управлението означава отговорност. А той не иска да носи отговорност. Той иска да властва, да владее. Безразделно и безгранично. Без съюзници изменници и съюзници мошеници.

Без Сидеров на шия и Костовия кинжал зад завесата. Без синдикати и опозиция. Без президент, който вече и не желае да спори с него, обаче периодично го атакува вероломно и в гръб. Без Цв. Цв. дори, който прочее с цялата си безличност е истинският бъдещ гаулайтер. В сравнение с него Б. Б. е рицар.

Б. Б. не понася тая сган от лекари, пенсионери, учени, съдии, прокурори, млади майки и прочее некачествен човешки мат`рял, който му се мотае из краката, дърпа го за крачола и периодично го плаши със стачки ("Ще ми стачкуват те на мене!").

Б. Б. презира тоз мат`рял, който довчера пееше в захлас "Бате Бойко, ти си пич!", а днес се оказа тъй оцапан, че едва-едва отся един некомуникативен и недиалогичен темерут, та го тури за министър. Щото да си комуникативен и диалогичен, е доказателство ако не за извършено углавно престъпление, то поне за престъпно намерение.

По тази причина Б. Б. си избира министрите на някой разклон, но за по-сигурно - на оня ъгъл, където се засичат неговата милиционерска философия за технологията на властта и тайнствените папки на ДАНС, из които пълзят анонимни доноси, подслушани разговори и агентурни сведения за всеки неудобен, невъзторжен и независим човек.

Б. Б. реставрира Държавна сигурност, превърна я в главен и решаващ инструмент и фактор, мотив и принцип на властта, на управлението, на правосъдието. И управлява чрез нея. Чрез възродената ДС. Но който възражда ДС, сам си монтира капана.

Окрилената милиционерщина рови в личния живот на всеки гражданин, решава и контролира съдбата му, съди го и го осъжда.

Който е забравил що е ДС - ще си спомни. Който не знае - ще научи. Според критериите на този мутант няма невинни. Всички са виновни. Пред властта. Независимо и въпреки всички доказателства за невинност.

Някога оправданието беше "битката с враговете на партията и народа". Днес оправданието го гледаме всеки ден в мащабните многосерийни филмови продукции на Киностудията на МВР, творчески колектив "Октопод". Те няма да получат "Оскар", нито "Златна палма". Но подаряват нещо безценно за всяка тоталитарна власт - всеобемащ, възхитен страх и щастливо опиянение. Страх пред бруталната сила и опиянение, че най-сетне някой дойде и отмъсти за всичките 20 г. преход, подгизнали и разядени от корупция и грабеж.

Ще мине време и възхитеното народонаселение ще открие, че само с кино не се живее. Опиянението ще се изпари мигом, щом Нане и Вуте открият, че цялата битка е била не срещу Октопода, а за неговото преструктуриране и легитимиране като свежо гримиран, овластен и всевластен политико-икономически субект. А ореолът на Б. Б. ще се поощърби в най-неподходящия момент - току за президентските избори.

Б. Б. е бегач на къси политически разстояния. За дългите се искат тактика, стратегия, усилие и издръжливост. Ще бъде истински срам, ако бегачът се превърне в беглец.

Б. Б. е премиер и стачник срещу стачкуващите. На тоя тротоар и на отсрещния. Едновременно. Тъй както в неговата богата душевност съжителстват в един оксиморон дон Корлеоне и Корадо Катани. И това ако не е еманацията на българската народопсихология!

Б. Б. периодично размахва плашилото на собствената си оставка. Защото правителството няма да реши нашите проблеми - то само по себе си е проблем.

И защото иска още власт. Иска всички власти да са му подвластни. На него лично. Законодателна, изпълнителна, съдебна, президентска, медийна, финансова, политическа, партийна, видима и невидима, явна и тайна, надземна и подземна. Майната й на конституцията! Б. Б. бездруго гази из нея като бик през детелините.

Б. Б. иска цялата власт да бъде в неговото зорко око, в неговите яки ръце, под неговия личен контрол и надзор. Иска цялата власт да бъде негова функция, да произтича от него и да принадлежи на него. Единствено. Само тогава ще намери тъй потребния му душевен покой.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че има журналисти, които все още мислят в нашата държава?
2. Че "24 часа" се опитва да се преструва на независим вестник?
3. Че някой най-накрая се осмели да извика "Бойко е гол!"?

Управлението на Бойко - театър на абсурда

Публикуваме мнението на Иван Груйкин без коментар. Вие сами можете да си направите изводите.



Подмяната
Как и ние участваме в Бойковия абсурден театър
Иван Груйкин, Гражданска инициатива ″Справедливост”
15 Април 2010

Започвам тези редове със смесица от тъга, леко съмнение и известна умора. Вече без яд и без съжаление, но с надеждата, че все повече българи ще започнат да се събуждат от съня, в който от няколко години лековато и безотговорно се унасяме.

От съображения за коректност и обективност винаги допускам, че може би аз не мога да видя това, което се приема за чиста монета от вестници и телевизии, или пък ми се привиждат неща, които всъщност не съществуват.

Но нека хвърлим произволен поглед върху медийните заглавия. Премиерът ще се среща с Обама, премиерът недоволства от поредното открито безобразие на някой от предшествениците му, премиерът ″работи повече като полицай” и ″е казал на министрите си сами да инициират проверки, а не той да ги прави постоянно”, премиерът смята, че ″лекарите са подтиквани да недоволстват” и ″обвърза възстановяването на ритмичните плащания в болниците със събирането на държавните “вересии”, премиерът разказва какво е научил от дядо си за ″женските пари”. Министърът на вътрешните работи иска спешен разговор с отговорен служител на ″Сименс” – Германия заради софтуерните проблеми при персонализацията на новите лични документи.

На пръв поглед, нищо особено. Нормално е премиерът да е на първите страници по най-важните за страната въпроси (включително за предстояща среща с президента на световната суперсила), министърът на вътрешните работи е длъжен да реагира мигновено на всеки проблем, засягащ работата на оглавяваното от него ведомство, а министър Божидар Димитров отдавна счита голямата тема за българите в чужбина и въобще патриотичното говорене за свой запазен периметър. Какво странно и неестествено има тук?

Лично за мен това е усещането, че с четенето, свикването и мълчаливото приемане на тази и подобна ежедневна информация неусетно ставам съучастник на една колосална измама, адресирана към всички българи. Измамата, че днес България е нормална страна (макар и с проблеми), с нормално правителство (без всички в него да са идеални и безгрешни), че в действителност в страната се случва това, което хората виждат по телевизията и четат по вестниците. Всъщност дори и опозиционните и критично настроени медии (доколкото изобщо ги има) няма как да не кажат, че Бойко Борисов е премиер и че ще се среща с Обама.

Веднага след изборите от ″Справедливост” прогнозирахме, че идването на власт на Бойко Борисов е на път да заличи всякакви остатъци на нормалност в българския политически и обществен живот. Но днес култовата перифраза ″Егати държавата, щом Бойко Борисов й е премиер” вече не звучи убедително и повече би се възприела като дребнаво заяждане и проява на лош вкус.

Бойко Борисов изглежда се е сраснал с премиерския пост. Наложеното от него, Цветанов и компания темпо на медийни изяви и управленски изявления и ходове дори не дават възможност на обикновения човек да помисли критично и непредубедено.

Ако успеем да се замислим, ще стигнем до извода, че

за изминалите десет месеца не се е случило нито едно смислено и полезно за страната нещо

което да е направено от правителството. А усещането за различност е последица най-вече от колоритния медиен образ на премиера и някои от лицата в неговия кабинет, както и от повсеместния хаос в изявленията и действията на управляващите, представяни ни като знак за диалогичност и гъвкавост.

Човек от народа, говорещ ясно, с искрена емоция, с позоваване на наученото от майка и от дядо, като че наистина си вярва - така, както би го казал всеки възмутен гражданин вечер в кварталната кръчма. И със същата степен на разбиране и компетентност.

Единствената реална промяна в живота ни за това време са ежемесечни протести на лекарите (което при всички случаи означава намаляване на надеждността на здравната защита на всеки от нас), силно влошената пътна инфраструктура, голямата ″дупка” в приходната част на бюджета, поставяща на съмнение сигурността и функционирането на държавата в близките месеци.

И няколко шумни полицейски акции, в които скандалите и гафовете на вътрешния министър многократно надхвърлят практическите резултати (доколкото изобщо има такива). А за международните ″пробиви” на Бойко Борисов предпочитам да не си спомням – а и се моля да не ми ги припомнят познати от Берлин, Лондон, Анкара, Ерусалим ......

Да, Бойко Борисов наистина е премиер на България.

И не се е променил за времето, през което е на този пост.

Такъв си е, какъвто го помним и като кмет на София. Същият чаровник, какъвто беше и като главен секретар на МВР и една от иконите на кабинета Сакскобургготски.

Многократно сме заявявали оценката си за професионалното ръководене на МВР и за нивото на престъпността, разкриваемостта на престъпленията и състоянието на ведомството по негово време, а и непредубеденият сам може да си спомни картината отпреди осем-девет години. За управлението и състоянието на столицата по време на кметуването му – също.

Истинското лице на Бойко Борисов е това, което ″грееше” сред смях и почуда на кадрите от българското посолство в Берлин. Или още по-рано, по време на предизборния ″диспут” с безличния Станишев, където неадекватността и жестомимиката на Борисов напомняха на попаднал в небрано лозе селски бабаит, който не е в състояние добре да разбере и да се ориентира в смисъла на разговора, на който е имал лошия късмет да попадне.

Излъчване и маниери на старшина на рота, компетентност, отговаряща на изискванията за същата длъжност, очевиден талант да говори по всякакви теми нахъсано, просто, с апломб и справедлив гняв към някой друг, който е виновен за всяко негово неблагополучие. Разбира се, никога не влиза в конкретика и дълбочина.

Персонализирането от Борисов на всеки въпрос и вкарването му в битовия коловоз на собственото му разбиране за управленската технология и процедури (платих пенсиите, изплатил съм социалните надбавки, денонощно правя проверки, оправям техните бакии, събирам техните вересии .... ) е характерният стил на говорене и изразяване за обслужващ персонал на ниво домакин, снабдител или разсилен, който е искрено убеден, че обслужваните от него съществуват и могат да се оправят единствено благодарение на собствените му усилия...

На този фон

министърът на вътрешните работи изглежда почти като интелектуалец.

С все по-витиеватия си стил на изразяване, със самочувствието на човек, който знае всичко в държавата, но (както и при премиера) ″лошите” му пречат да постигне стопроцентов успех. Самочувствие, дължащо се в голяма степен на липсата на компетентни и мотивирани журналисти и независими медии, които да направят за смях бързо повярвалия си министър и неговите обидни за мислещия зрител тези и изказ.

Впрочем какво значение има, че Борисов е некомпетентен и повърхностен, щом има устойчив жизнен инстинкт, здрав разум и практицизъм, с които ще може да направи най-важните за страната управленски стъпки? Какво лошо има в моралния му релативизъм и пълната липса на идеологически позиции, ако в момента на страната ни са нужни здрава ръка и безкомпромисност? Защо се дразним от непрекъснатите му медийни преигравания, вместо да признаем вродения талант да излиза сух от водата и да превръща всеки проблем в свое предимство, безскрупулно стоварвайки отговорността за него върху главите на политическите си опоненти?

И какво от това, че управлява хаотично и безсистемно, еднолично и авторитарно, с безсмислени движения и постоянна промяна на намеренията, след като хората си го харесват и го предпочитат пред префърцунените и неискрени негови предшественици? Не е ли тогава критиката към Борисов и неговото управление некоректна и преднамерена?

Сигурен съм, че не. Защото и нациите са като семействата – със своите възможности за напредък, просперитет и дългосрочно устойчиво развитие. Както и с рисковете от криза, регрес, деградация и разруха. За огромно наше съжаление втората перспектива е на ход в България вече повече от шейсет и пет години. Независимо от временната стабилизираща роля на външни фактори като членството в ЕС и НАТО, разрушителната тенденция продължава. И тя е очевидна в безнадеждния срив на моралните ценности, в разрушения интегритет на нацията, западналата инфраструктура и жестоката демографска криза.

Мисленето и действието от позициите на ценностни, принципи и формулирани въз основа на тях дългосрочни цели и приоритети е непознато и органично чуждо на хора като Борисов и Цветанов, а и като Божидар Димитров.

И затова управляват страната като еднолична частна охранителна фирма

с много телевизионна реклама и спорадични патриотарски провиквания към омърлушените, но все още надяващи се охранявани.

А за справянето с тази разрушителна за България шейсет и петгодишна тенденция е абсолютно недостатъчно наличието на телевизионен талант, бабаитски чар и първичност, инстинкт за представяне в благоприятна светлина, уличен език, липса на скрупули и на чувство за приличие.

Доколко тези ″силни” страни на настоящия български премиер ще помогнат в краткосрочен план да се справи с кризата и престъпността – справка - бюджетният дефицит, състоянието на здравеопазването, пътната инфраструктура и последната криминална хроника. Но тези ″управленски” качества на Бойко Борисов и окончателното им обществено легитимиране не са просто безполезни – те имат особено опасни последици в средносрочен и дългосрочен план. Защото са изключително деморализиращи за обществената среда и не позволяват да се види катастрофалното днешно състояние на българското общество, способността му да се самоорганизира и функционира под формата и със съдържанието на съвременна правова и демократична държава, като продължават да ни избутват по пътя към пропастта.

А затварянето на очите, мълчанието и примирението с културния и управленски феномен ″Бойко Борисов – премиер” е един от индикаторите, че крайната точка на този път е достигната.

Бойко и отказът от суверенитет

Според "Дневник"

"Кметът на Габрово Томислав Дончев ще бъде предложен за министър, отговарящ за еврофондовете, заяви премиерът Бойко Борисов в кулоарите на парламента. По време на парламентарния контрол той каза, че се обмисля назначаването на нов министър за управление на еврофондовете, но преди това иска да чуе мнението на представители на Европейската комисия за тази стъпка."

Уважаеми читатели,
представете си сега как Никола Саркози във Франция, Гордън Браун във Великобритания или Силвио Берлускони в Италия канят хора от Брюксел в Париж, Лондон или Рим, за да ги попитат дали могат да си назначат нов министър в кабинета.


Какво разбираме от това?
1. Че Бойко се е отказал от правото да управлява държавата самостоятелно?
2. Че се е поставил в услуга на чужди държави?
3. Че следващата стъпка ще е да звъни в Брюксел, за да попита дали може да свика заседание на Министерския съвет и какъв да е дневният ред?

Бойко и МВР: лъжат и мажат?

Четем в "Дневник"

Двамата зам.-директори на Държавната агенция за бежанците Красимир Косатев и Димитър Владимиров са уволнени, съобщи вчера премиерът Бойко Борисов. Той обяви, че на заседание на правителството в сряда ще бъде освободен и директорът на агенцията Светослав Мичев.

Отстраняването на Мичев се очакваше вчера, след като още в петък премиерът се закани да вземе мерки срещу шеф на държавна агенция, допуснал закононарушения, и не изключи той да бъде арестуван.

Борисов посочи, че вчера е имало съвещание след проверка, извършена в почивните дни от МВР и инспектората към правителството. По случая при премиера е бил и градският прокурор на София Николай Кокинов. Установени са изключително тежки нарушения за източване на стотици хиляди левове, каза Борисов. Изрази надежда до няколко дни да бъдат повдигнати обвинения, защото по думите му нарушенията са били безспорни.

Какво разбираме от тази информация?
1. Че Бойко и МВР нещо ни лъжат?
2. Че в петък "премиерът" е казал, че шеф на агенция ще бъде арестуван, но проверката от МВР била извършена в събота и неделя, т.е. "премиерът" е знаел какви ще са резултатите от "проверката" още преди тя да е била факт?
3. Че градският прокурор ходи на инструктаж при изпълнителната власт?

Бойко и бизнесът на неговата "бивша" фирма "Ипон"

Известният специалист по сигурността Николай Слатински, бишв секретар по националната сигурност на президента и бивш депутат е написал статия по въпросите на битовата сигурност в София.

Тя завършва така:

Впрочем, вече се роди друга идея – да наемем да ни пази някоя частна охранителна фирма.
Лесно е да се досети човек, че изборът ни несъмнено ще падне върху „ИПОН” – най-малкото при нея „нема лабаво”, а освен това формалният и неформалният й лидер съвпадат. Така че знаеш и кой се грижи за теб, и на кого да си плащаш като поп.

Какво разбираме от статията?
1. Че сме се превърнали в "страната на Бойко и Цецо"?
2. Че Бойко е намерил законен начин за прехвърляне на бизнес към "бившата" си фирма?
3. Че народът започва да се осъзнава след бурния любовен роман през лятото?

Бойковия Цецко задмина Сергеевия Мики Маус

По "Дневник":

Законопроектът на МВР за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който предвижда въвеждането на тотален контрол на телефонните разговори и интернет от МВР, беше приет на първо четене от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Председателят на вътрешната комисия посочи, че представителите на БСП са се въздържали при гласуването, а тези на ДПС са отсъствали от заседанието.
Атанас Мерджанов, член на комисията от БСП, заяви пред "Дневник", че е гласувал "въздържал се", защото част от предложенията в законопроекта са предлани по време на управлението на правителството на Сергей Станишев и от тази гледна точна желае да е сравнително последователен.
"Това е моята лична позиция. Въпросът как парламентарната ни група ще гласува в зала предстои да бъде обсъден допълнително", коментира Мерджанов.
"В тази сфера има две ключови думи - контрол и доверие. И двете в случая липсват, затова ще гласувам против законопроекта", мотивира се депутатът от "Синята коалиция" Йордан Бакалов.
Той каза пред журналисти, че по време на заседанието по този важен законопроект, което продължи кратко - 40 минути, не е била дадена възможност да се проведе задълбочена дискусия.
"Изумен съм, че представителите на ГЕРБ днес гласуват за много по-големи и безконтроли правомощия на МВР, отколкото предложенията на предишния министър Михаил Миков отпреди четири месеца, срещу които те бяха против", каза Бакалов.
За разлика от тях той остава на същата критична позиция, защото според него въвеждането на интерфейс (постоянен достъп на МВР до базата данни на мобилните оператори и сървърите на интернет доставчиците) не подложи на съдебен контрол в предлагания законопроект.
Липсата на независим държавен орган, който да упражнява контрол върху използването на данните от МВР и специалните служби, както и създаването на регистри, които не са публични, са другите критични моменти, отличени от депутата.
Той посочи, че в някои европейски страни въвеждането на интерфейс е било отменена след обявяването му за противоконституционно.
Във Франция, която е с население близо 60 млн. души, годишно разрешенията за използване на специални разузнавателни средства (СРС) са около 5 хил., а правените телефонни разпечатки - 40 хил.
В България при население 7.6 млн. СРС-тата годишно са над 10 хил., а разпечатките - над 350 хил., по данни на бившия министър Михаил Миков, представени във вътрешната комисия.

Какво разбираме от тази новина?
1. Че Цецко задмина и Мики Миков, и фонтанения Петков?
2. Че на ГЕРБ не им пука за общественото мнение?
3. Че БСП стоят и гледат гузно, питайки "Кой ми изцапа гащите?"

Бойко Борисов подхваща Борис Велчев

"Премиерът" подхвана Борис Велчев. Вчера той заяви, че "всичко е в ръцете на главния прокурор" и че ако не вкарат бързо виновните, които самият Той е посочил, в затвора, то това ще е краят на държавата.
Същевременно бившият генерал Атанас Атанасов каза, че "Има желание явно да се закрие ДАНС, не знам точно от кого, обаче."
А Борисов не остана по-назад:

То вече е деградирала службата. Престъпният свят знае методите. Знае бланките. Знае движението на документи. Знае как работи една система. Тя вече трябва да се преконструира наново. За всичко това виновникът се казва Станишев. С омразата си към мен, след това към Румен Петков, той просто заличи и унищожи възможностите на държавата да се съпротивлява на организираната престъпност. И аз считам, че то е с умисъл. Не е без умисъл. Много съм им гневен. Просто ще чакам прокурорите да си свършат работата. Тук няма тълкувания. Толкова е ясен съставът на престъпленията, че няма никакво място за тълкувание”

Какво разбираме от това?
1. Че Бойко Борисов е решил да закрие ДАНС?
2. Че Бойко Борисов разпорежда на прокуратурата да вкара Станишев в затвора?
3. Че Атанас Атанасов се прави на ни лук ял, ни лук мирисал за това кой иска да закрие ДАНС, докато в същото време самият Той, Бойко Борисов, си казва, че Той е този човек.
4. Че Бойко си връзва гащите, като ни лъже, че бандитите знаели методите - и твърди, че тези методи са бланките и движението на документите?

Бойко Борисов по пътя към полицейската държава

"Премиерът" ни ощастливи в съботния ден с поредните откровения, с някои бележки от независим журналист, споделени същата вечер в едно столично заведение:


Поканих ви по един неприятен повод, неприятен защото вече и аз не знам в каква държава сме живели, как се е работело със специалните служби, как са се спазвали законите, на кой може да се има доверие. Огромен риск пред евроатлантическите партньори да спрат изобщо да комуникират с България. Но понеже вече имам негативен опит отпреди десетина дена, един ден мислих дали да го споделя публично, за да не ме изпреварят, защото съм убеден, че ще бъде пуснато пак чрез медиите като информация.
*
"Премиерът" споделя, че не знае на кой може да се има доверие. Това е знак, че предстоят промени в администрацията. Вероятно е да има спиране на диалога с България поради действия на администрацията, за което ще бъдат обвинени предишните обвиняващи. Обърнете внимание на това, че е мислел цял ден.
*
И понеже аз не мога да лъжа, щях да ви кажа същата история, само че след 4-5 дни. Затова ви загубих времето в събота, но при това положение, повярвайте ми, когато резолюрирам да се извърши проверка за нещо вече, истински се надявам, че няма да попадна на същите хора, които са вършили всичките тези неща.
*
Оказва се, че е можел да каже същото след 4-5 дни, но не искал да лъже и мислел един цял ден. Въпросът, който остава без отговор, е: каква е разликата между един и четири дни. И какво се очаква от "евроатлантическите" ни партньори в понеделник-вторник, че Бойко Борисов така се е разбързал след "цял ден мислене"?
Освен това става ясно, че неговият страх да не се попадне на "същите хора" означава, че премиерът Станишев няма нищо общо с този случай, макар че от цялото интервю човек остава с друго впечатление.

*
Както много пъти съм ви казвал, при мен когато дойде един материал, аз задължително освен подпис, слагам и резолюция. Такива резолюции предишният премиер не е слагал.
*
Въпрос: дали по закон има право и задължение на такава резолюция премиерът, или този "премиер" нарушава или спазва законите повече от предишния?
*
Аз съм честен с вас и ви казвам в какви условия правителството работи, с какви служби. Вие от нас очаквате борба с престъпността.
*
Значи се очаква статистика, от която ще се види, че новото правителство само говори, но нищо не постига.
*
Сериозните служби, сериозните офицери, по сериозните операции, особено международните, идват при мен, все едно съм главен секретар - от страх да не изтече информация.
*
Това е предупреждение към останалите служби и офицери, които не ходят при него "все едно е главен секретар" - да си имат едно наум, за да не бъдат обявени за "несериозни". А пък навремето, когато стана "кмет", Борисов така правеше проверки по строежите и шофьорите му даваха книжките си, защото го мислха за "главен секретар".
*
Обвинител на държавата е главният прокурор не съм аз. И ако той и сега не потърси необходимата отговорност от тези, които са допуснали да се правят тези неща, никой няма да му вярва за в бъдеще.
*
Значи "премиерът" ще готви промени в Прокуратурата, защото както знае всеки нормален човек, главният прокурор по закон не се занимава с търсене на отговорност от когото и да е. Търсенето на отговорност от всички, макар и не по закон, се превърна в част от потта и миризмата на "премиера" Бойко Борисов.
*
Въпрос на мнение е дали, когато този материал излезе в публичното пространство, се чувствам премиер на държава с устои. Аз не се чувствам такъв в момента.
*
Изводът е ясен: ще трябва да се въведе полицейско или военно положение, да се ограничат някои права на гражданите, за да се появят устоите на държавата?