Слънце в страната на изгряващото слънце

Препечатваме материала на г-н Теофан Германов от http://argumenti-bg.com/ без никакъв коментар - след като го прочетете, всичко ще ви стане ясно.

Премиерът Борисов огря Япония с многобройните си гафове.

Един стар виц от времето на тоталитаризма гласеше, че Тодор Живков след посещение във Франция, докато вечерял със съпругата си Мара Малеева я попитал: “Маро, аз на какво ти приличам, бе”. Първата дама отвърнала: “Ами, Тошо, как на какво – на първи секретар на ЦК на БКП. На какво друго да приличаш.” Живков отвърнал: “Не, бе. На нещо друго.” Вторият опит на Малеева също не бил успешен: “Е-е-е, Тошо, ами на председател на Държавния съвет сигурно.” Тогава Живков казал: “А, бе, май, на Господ приличам.” На въпроса “Що бе, Тошо?”, първият партиен и държавен ръководител отговорил, че е така, защото когато ходил по улиците на Париж или се срещал с официални лица всичките като го видели се тупали по челото и казвали: „О, мон Дьо, мон Дьо!”

Как е „Господ” на Японски авторът на тези редове не знае, но със сигурност подобни “божествени” емоции е предизвикал и нашият премиер при посещението си през девет планини, морета, океани и държави, та в десета – в Япония. Само трябва да се надяваме, че втрещените от нашия премиер японци не са възкликвали “Буда, Буда”, защото бдителният министър Цветанов веднага би ги заподозрял във връзки с РЗС, Яне Янев и в разпространяване на клевети и инсинуации на Трактора, след което щеше да им пусне по едно СРС и да ги просне по очи в някоя ранна утрин.

Но ситуацията с дипломатическите занимания на премиера щеше да бъде смешна, ако не беше твърде сериозна. Японският воаяж на нашите властимащи беше поредна, но очевидно не последна, сцена от опита на



Борисов да приложи методите и поведенческите модели от кръчмата в Банкя

върху световната политическа сцена.



За година и половина като премиер, Борисов успя да подобри рекорда от външнополитически гафове не само на първите демократични лидери, които шокираха чуждестранните политици с падане от самолетната стълба, с подминаване на кралски особи по коридора или с речи на английски, написани на кирилица със съответното произношение. Той успя да надмине и Тодор Живков, който си беше въобразил, че може в световната политика да говори и действа като на заседание на нашенското Политбюро, където всички го гледат в очите и ръкопляскат дори на най-голямата глупост. Разказват, че бившият член на Политбюро и вицепремиер по стопанските въпроси Тано Цолов години наред възхвалявал Тодор Живков като разказвал историята как при някакво посещение в Египет предизвикал възхищението на домакините като …прескочил една локва. Разбира се, партийният велможа описвал локвата като огромен ров, а подскока на Тато като “лъвски скок”. Лошото е, че днес ролята на някогашното Политбюро и на знайните и незнайни Таноцоловци се играе от така наречените свободни медии, които разбират свободата си като свобода да хвалят повече и повече нелепиците на властта.

Посещението на залязващия и затънал в скандали премиер-слънце Бойко Борисов в страната на изгряващото слънце Япония бе своеобразен апотеоз на дипломацията, която със самочувствието, че е много оригинален и интересен, прилага нашият пръв партиен и държавен ръководител. Откакто е премиер, а и преди това, Борисов в чужбина успя да обиди собствения си народ на “кофти матр’ял”, да затрудни преводачите с думи като “шменти-капели” или с описанията как вътрешният министър копал трупове с багер. Успя да отиде до Бразилия, скривайки поканата от държавния глава Първанов, към когото всъщност бе адресирана, с което да пренесе нашенските междуинституционални проблеми чак в Латинска Америка. Успя да се похвали с това, че Берлускони е мерил височайшия му гръб в педи, което си е чист намек, че е мутра, но поне Борисов го възприе като комплимент. Е, не успя да ни вкара в Шенген, нито да се овековечи в Рим с паметна плоча, но…може един ден и това да стане.



Тези дни банкянската дипломация стигна чак до Далечния Изток



Няколкото дни, в които на родна почва се вихреха скандали, бушуваше криза, цени летяха нагоре безконтролно, премиерът Борисов предпочете да се разходи до Япония, вместо да се занимава със “скучните” дела, последвали скорострелния вот на доверие, с който правителството реши да си осигури още шест месеца безметежно съществувание. Борисов реши да стартира шестте месеца междувотова ваканция с посещение в една от най-желаните туристически дестинации в света. А че пътуването на Бойко Борисов до Япония бе просто разходка и екскурзия на държавна сметка говори не друго, а факта, че огромната част от кореспонденциите, дописките и информациите от другия край на света бяха посветени на участието на премиера в спортни състезания, връчване на купи, получаване на подаръци, прилагане на хватки на министри по време на коктейл, коментари за качествата на българската жена (и за природните такива на България като цяло), за забраната за пушене в заведенията от 2013 година, за хранителния навик на японския аграрен министър, който обичал кисело мляко, и едва съвсем накрая и помежду другото – за срещата с японския премиер Наото Кан и за евентуалното идване на японска инвестиция в сферата на възобновяемите енергийни източници (същите, които държавата е длъжна така и така да изкупува на предварително фиксирани преференциални (много по-високи от тези на обичайните) цени). Обясниха ни и как Бойко Борисов е успял да се скара на японците за това, че малко инвестират в България, както и за фундаменталните му разсъждения по повод световния тероризъм, който ние, българите, борим с консумация на дюнери.

Акцентите, които един мислещ човек би трябвало да си извади от едно подобно посещение, програмата и резултатите му, са че това е било едно напълно лишено от съдържание пътуване на държавни екскурзианти, които са си поставили за цел, докато са на власт да поразгледат чужбината. Че това е така говори и фактът, че Бойко Борисов в тежката и пълна с лишения 2010 година се е разхождал по света цели 65 дни (по данни на Агенция БГНЕС), а вътрешният (забележете) министър Цветанов малко по-малко – 62. На разноски на държавата и гражданите външният министър Младенов е прекарал в чужбина цели 193 дни, което му дава



пълното право да кандидатства за естествен спътник на земята,





но пък Институтът по астрономия при БАН трудно ще може да го признае за такъв, защото е пред закриване. И тъй като резултатът от тези посещения не е свързан нито с членство в Еврозоната, нито с такова в Шенген, нито с някакви впечатляващи инвестиции, които да създадат работни места в кризата, то можем с чисто сърце да кажем, че тези хора са ходили на курорт и да си припомним култовата фраза от филма “С деца на море”, че когато ти си плащаш разходката е курорт, а когато на теб ти плащат за разходка – е командировка.

Фактът, че в Япония са осъществени протоколни срещи, които имат минимални резултати, а е заложено повече на атрактивни занимания, е достатъчно показателен. За разлика от нормалните екскурзианти, които в страна като Япония се интересуват от хилядите наистина важни и интересни исторически и културни паметници и забележителности и научават нещо повече за тази уникална култура, нивото на нашите министри-туристи (или поне на първия турист на Републиката) е твърде ниско и се свежда до посещението на спортни мероприятия. Не че това е лошо, но за японските висши среди е станало ясно (ако не е било предварително ясно предвид многобройните спортни мероприятия предвидени в програмата) точно



колко “високо” е интелектуалното ниво на българската власт



Безспорни са и няколкото супергафа, направени от нашенските властимащи. За страна, държаща толкова много на традициите, каквато е Япония, това, че премиерът отряза безцеремонно от програмата си частта с културните прояви и разглеждането на ключов за японската история храм, при това под предтекст, че му се спи, е огромна обида. Това е равносилно на нещо от типа японският премиер да откаже да поднесе цветя на Паметника на незнайния войн под предтекст, че му се пие саке или му се ходи на гейша (Берлускони може и да пропусне такова събитие по последния повод). Това, че Борисов в контекста на разговора за самураите и тяхната традиция се е разговорил за прелестите на българската жена, която била тайното ни оръжие, е равносилно на това японският премиер да разкаже за японската парна баня, когато нашите домакини му разказват, например, за героите от Априлското въстание. Естествено, един японец, представител на страна, в която строгият протокол и коректното поведение са в култ никога не би и помислил да прояви подобно неуважение. Гаф беше и прилагането на хватка към министъра на земеделието Мирослав Найденов, който буквално бе повален от премиера по време на публично мероприятие. Подигравката на премиера с един министър в страна, в която думи като “чест” и “достойнство” имат особено значение, също е създала шокиращо впечатление. Един своеобразен връх на случващото се е и това, че



Борисов успя да се скара на японските инвеститори,



че не инвестират достатъчно у нас. Явно премиерът не е доволен от това, че няма достатъчно ленти за рязане напоследък, нито че Япония малко подпомага чутовните успехи на ГЕРБ. Борисов забрави решаващата помощ на Япония за построяването на метрото като слънце, за което обича да ни напомня, че лично (дето се казва – с ей тия две ръце) е построил. Но и премиерът трябва да знае, че никой не инвестира в страна, в която властта взима решения от днес до довечера, и в която няма политическа и икономическа стабилност и компетентна (като пояснение за премиера – компетентна означава да има по-малко Калинки) администрация.

За сведение на Бойко Борисов и медийните подлизурковци, които бързаха да обясняват как японците едва ли не са били очаровани и приятно изненадани от балканския си гост, то би трябвало просто да си спомним, че японците са един много любезен народ, който с безизразно лице ще приеме всяка поднесена простотия, но впечатлението от госта ще остане ясно и еднозначно лошо.

Разбира се, най-големият гаф, който премиерът направи беше коментарът му за това, че ние се пазим от тероризъм като водим балансирана политика по отношение на арабите, които искали да правят бизнес у нас, защото на всеки ъгъл имало дюнери. Разбира се, можем да приемем премиерските откровения като шега и да издигнем лозунга “Всеки изяден дюнер – пирон в ковчега на Осама бин Ладен”, но проблемът е много по-сериозен. Първо – министър-председателят с лека ръка сложи знак на равенство между арабин и терорист, с което меко казано ще се влошат отношенията с арабските страни (и без това военният министър Аню Ангелов вече сгафи жестоко, обиждайки Сирия като терористична държава). Второ – Борисов си позволи да коментира такава деликатна тема по абсолютно лековат начин, което показва, че нашата страна няма реална стратегия за борба с тероризма и трето – не е коректно такава тема да се коментира извън страната и в контекста на траура и шока, който изпита Русия да се дава рецептата “дюнер срещу тероризъм”. Вероятно тези думи на премиера ще бъдат ясно разчетени в арабските страни и наистина ще се отразят зле на отношенията ни с тях за дълго.

След една подобна равносметка на японските воаяжи на първия партиен и държавен вожд можем да констатираме, че оттук нататък така и ще бъде – притеснен и уморен от вътрешните проблеми, скандалите и кризата, Борисов все по-често ще осенява света с присъствието си и с неповторимия банкянски хумор.



В чужбина никой не му показва СРС-та,



в които лобира за митнически далавери. Там кимат любезно на височайша глупост (то и у нас е така, но вече се пропуква), а и има възможност да ходи на интересни спортни прояви. Борисов навлиза в трети етап на своето политическо развитие. Ако отначало политическото му говорене в стил “Ей, виж там, че Мишо Бирата ми се обади да не го закачаме” бе много симпатично за електората и се превърна в „Бойкореа”, то след това бойкореата бе възнаградена с издигането на Борисов за кмет на София и за премиер и се превърна в “Бойкокрация”, то днес навлизаме в етапа на бойкомацията (съкратено от бойкова дипломация), който ще завърши с много по-тежки последствия от първите два етапа, защото безумният театър на абсурда, в който живеем става достояние по света, създават се реални гафове и лош образ на България по света. Създават се и реални опасности за България, създава се и усещането, че нашата висша политика не умее да произвежда нищо, освен безсмислени клишета и дебелашки шеги.

Затова, както има обществена инициатива “Ден без Бойко Борисов в медиите” си струва да предложим инициатива “Не пускайте този човек в чужбина”. Или поне да се замислим за нея, ако държим по света да не се смеят всеки път, щом се чуе думата “България”.

Бойко 2010: хомофобия, егоцентризъм, злоба?

Феноменално интервю на "премиера" Борисов пред Нова телевизия:

Водещ: При мен е министър-председателят на Република България Бойко Борисов. Честито Рождество Христово, господин премиер.
Бойко Борисов: Благодаря. Ако мога и аз честитя Рождеството на всички наши сънародници в България и извън граница.
Водещ: Надявам се днешното ви телевизионно интервю в „Станция Нова” да е последното за 2010 година. Така ще затворите цикъла и така ще се сбъдне библейското сказание, че последните ще бъдат първи. Вие кога за последен си казахте и си давахте кураж с думите: „Последните, Бойко, ще бъдат първи”?
Бойко Борисов: Това е стара история.
Водещ: Стара история, кога беше тя? Колко стара?
Бойко Борисов: Ами, колко стара? 11-ти клас. Знаете, че в 11-ти клас човек обикновено почва да се готви да кандидатства и тогава като ми върнаха документите и все не става, не става...
Водещ: Документите за кандидатстване?
Бойко Борисов: За кандидатстване. И една вечер баща ми си дойде и вика – сине, не трябва да казваме на майка ти, ама, заради дядо ти няма как да кандидатстваш.
Водещ: И тогава?
Бойко Борисов: Там, мисля че имаше един Даскалов, кадровик на МВР, аз много исках да уча нещо по-различно, но...
Водещ: Мнозина намират някакво противоречие в това...
Бойко Борисов: Тогава ми разрешиха само за пожарната.
Водещ: И, че какво й е лошото на пожарната, аз не разбирам сега?
Бойко Борисов: Нищо лошо. За радост, те ни отсрамват много пъти, когато едни завършваха или имаха право да кандидатстват „Международни отношения”, „Международни икономически отношения”, това бяха хубавите специалности.
Водещ: Да. Вие взаимоотношенията с огъня още тогава сте ги научили. Въпросът е...
Бойко Борисов: И тогава от най-ниското си знаех, че един ден последните ще станат първи. И между другото, той е жив и може да го потвърди, веднъж Димитър Иванов, бившият шеф на 6-то, и вика – абе, как те изпуснахме теб? Всичко друго наблюдавахме, но пожарната, това не ни е дошло на акъла, че оттам да /.../.
Водещ: Сериозно?
Бойко Борисов: Да. Така че, ако гледа, може да потвърди.
Водещ: Подценили са пожарната, очевидно са подценявали сериозните неща. Ще се върнем...
Бойко Борисов: Подцениха ни тежко.
Водещ: ... към началото, но сега още малко рождественски настроения. Кой първи ви суровака тази Коледа?
Бойко Борисов: На братовчед ми децата.
Водещ: Удряха ли здраво?
Бойко Борисов: Е, те са мънички момиченца.
Водещ: Нежни. Момиченцата винаги са нежни към вас.
Бойко Борисов: По-лошо е момченцата да са нежни, ако ме питате.
Водещ: Не бъдете така... Не делете хората по такъв начин.
Бойко Борисов: Не, не ги деля. Просто в нежността предпочитам момиченцата да са нежни, отколкото момченцата.
Водещ: Значи, носите ли на бой все пак, защото дряновицата символизира здравата гърбина, боя. От кого носите на бой, господин премиер?
Бойко Борисов: Имах един приятел Сашо Стойнов, в пожарната, много здрав българин, иначе така като понапреднах в каратето и той един ден ми вика – Бойко, ти можеш да се биеш, но аз мога бой да нося, което е по-важното.
Водещ: Кое по-важно? Какво се оказва във вашата премиерска работа – да носиш на бой или да се бие? Защото вие често употребявате думата „бия”, макар и в друг смисъл.
Бойко Борисов: Бия е побеждавам един вид.
Водещ: Но?
Бойко Борисов: И двете.
Водещ: Сега ви предлагам да чуете едно интервю...
Бойко Борисов: Няма победа, без да и бият, така че...
Водещ: Слава Богу.
Бойко Борисов: А и дори, когато побеждаваш пак инкасираш удара. Затова хората са казали, че няма лош мир и добра война, винаги мирът е по-доброто.
Водещ: Това ли се стремите вие да правите като политик?
Бойко Борисов: Това би било добро и за България – да има някакъв мир в обществото, но такъв ни е манталитетът като нация. В Габрово има много тежък инцидент със световния ни шампион по борба.
Водещ: Да.
Бойко Борисов: С един културист празнуват Коледа, отиват да си довършват празнуването в друго заведение – единият изкормен, брат му изкормен, другият баретите го задържаха цяла нощ. Спортисти на по 26, 27-28 години момчета, здрави, с титли и за единият се борят за живота, световен шампион, дано оцелее.
Водещ: Защото? Защото ни липсват добри примери, господин министър.
Бойко Борисов: Защото не можем да живеем в мир. Ето, давам конкретен пример – в десетката на „Спортист на годината”, всичко им е наред. Коледа, кое налага да извадят ножовете и да се изкормят? На единия червата са му излезли отвън.
Водещ: Кое налага? Що за клане е в тази нация? Какво й липсва? Липсва й добрият пример, липсва й водачът, липсва и какво?
Бойко Борисов: Не само. То се корени в гена и в историята, според мен. Не бива да се обвиняват само, да речем, настоящите политици или нещо подобно. Ако щете върнете и в историята – пие вино с главата на...
Водещ: Да.
Бойко Борисов: ... противника, наш хан.
Водещ: Добър модел.
Бойко Борисов: Добър модел. Така че не случайно българите нямаме загубена война, като войници, имаме в политиката, разбира се. С една дума, нашият манталитет и нашия ген е такъв – войнстващ.
Водещ: Да воюва. Обаче сме били доста търпеливи, нали?
Бойко Борисов: Просто Цветанов като ми докладва и дежурния бюлетина сутрин – 80 и няколко годишен старец намушкал зет си нощес; спортисти се клали... Всяка вечер е така.
Водещ: На мен ми е много трудно да обяснявам такъв тип неща с българския ген. По-скоро ги обяснявам със загубен морал, със загубена морална ценност в обществото. И мисля, че и на вас ви е много трудно да върнете този тип неща – с пример, с поведението на вашия кабинет, колкото и да се стараете. Това е проблемът в последните 20 години.
Бойко Борисов: Не са последните 20 години, те са последните...
Водещ: 60.
Бойко Борисов: 13 века. Ние сме войнстващ народ. Искаме мир, но имали война, просто нашите войници са уникални.
Водещ: Така оправдавате нещата, според мен. Но сега е Рождество Христово.
Бойко Борисов: Не, не ги оправдавам. Разбира се, имаме и творци, писатели, художници, всичко имаме, шахматисти. Аз за последно...
Водещ: Господин премиер, войната е кауза, за която вие ми говорите сега, с която се сблъскваме всеки ден. Просто да колим свинята, озверяване, ето това е. Което се дължи, според мен, на съвсем друг тип неща и вие го осъзнавате, аз зная това.
Бойко Борисов: Много сложен психологически анализ трябва да направим на българинът, а надали ние сме и хората, и специалистите...
Водещ: Няма да имаме сега и тази възможност. Но все пак примера, светлите примери.
Бойко Борисов: Още едно последно в подкрепа на това, което казвам. Не случайно в бойните спортове – борба, джудо, самбо, карате, щанги, силовите, са най-върховите ни постижения. Просто самата конструкция на българите – здрав труп, нисък център на тежестта, просто той е пригоден... Ами, да, както при кучетата – едно е английска хрътка да се бие с булдог или българско овчарско куче. Просто конструкция нашата, на българина, като цяло... Вижте, че всеки, който се подстриже късо и прилича на борец, с огромната си част.
Водещ: Да, добре, антропологическа особеност. Сега малко реклами.
Бойко Борисов: А, има си хас без реклами.
Водещ: Е, има си хас, разбира се.
Това е „Рулетка” на „Станция Нова”. В студиото е министър-председателят на България Бойко Борисов. Продължава нашият разговор. Г-н Борисов сега ще ви покажем едно интервю с малкия Исус.
Репортер: На Рождество Христово сред тоновете боклуци по калните улици на ромския квартал „Факултета” в малка протестантска църква срещнахме едно момче, което ни каза, че е много щастливо, без обаче да знае защо.
Исус Найденов: Казвам се Исус Найденов и съм на 19 години.
Репортер: Знаеш ли защо твоите родители са те кръстили Исус?
Исус Найденов: Моите родители са ме кръстили, защото пред 19 години баща ми е катастрофирал, претърпял е голяма катастрофа. Баба ми е християнка и тя като благодарност към Бога ме кръстиха така – Исус.
Репортер: А приятелите ти как те наричат, как ти викат?
Исус Найденов: Исус, Джийзъс. Служа в църква /.../ с пастор Асен Милчев. Уча за вътрешна архитектура и дървообработване.
Репортер: Ти знаеш, че и Исус е бил дърводелец?
Исус Найденов: Да, това го знам.
Репортер: Заради това ли реши и ти да се занимаваш с това?
Исус Найденов: Не, просто аз не си го помислих това. Просто се насочих към това училище и така стана.
Репортер: Кой са последните неща от дърво, които си направил в училище?
Исус Найденов: Детски стол и една закачалка дървена, също и столът е дървен.
Репортер: Исус от „Факултета” е най-малкото от четирите деца на безработната Виолета и шофьора Сашо. Искаш ли да живееш някъде другаде, където е малко по-чисто и малко по-подредено?
Исус Найденов: Мисля, ако бях някъде другаде, нямаше да се намирам в тази обстановка, където в момента съм. Добре ми е, не се оплаквам, в смисъл, добре ми е.
Репортер: А с колко пари на ден живее Исус от „Факултета”, можеш ли да ми кажеш?
Исус Найденов: Различно.
Репортер: Горе-долу.
Исус Найденов: 3, 5 лева.
Репортер: Исус има мечта да направи филм за християнското семейство, а вярата в Бога разбира така:
Исус Найденов: Ще ви дам един пример: ако се нуждаеш, например, от яке било, ти, когато вярваш в Бога и го искаш, то естествено, че Бог ще ти го даде, зависи, ако заслужаваш, ако се обръщаш точно към Него, ако вярваш в Него, ако не изкривяваш пътя Му, на Бог.
Репортер: Ти, предполагам, знаеш кой е премиер на България в момента?
Исус Найденов: Да, Бойко Борисов. Има някои, които го нападат. Някои хора имат друго мнение за него.
Репортер: А защо го правят според теб?
Исус Найденов: Може би не им харесва, че поправя пътищата или пък отваря детски градини, сигурно за това.
Репортер: Съгласен ли си, ето сега примерно говорим си, че много го нападат, че като ти ударят едната буза, ти трябва да подадеш и другата?
Исус Найденов: Зависи, при много обстоятелства. Ако е за Христос, естествено че ще дам и другата.
Репортер: А ако не е?
Исус Найденов: Ако не е, с разговор ще оправим нещата.
Водещ: Как сте с подлагането на едната буза, на другата буза, ако ви ударят по едната, на политически език преведено, разбира се?
Бойко Борисов: Не обичам.
Водещ: Не обичате. А с разговори ще оправим нещата.
Бойко Борисов: Разбира се, аз не случайно в началото казах – мирът, разговорите, това е, до време е да си даваш бузата, да не ти я удрят най-добре.
Водещ: Сега да преминем към...
Бойко Борисов: Не случайно дори и Господ и архангелите, и всички имат, и патриархът, ако щете, и владиците носят гега.
Водещ: Това означава, че доброто трябва да се отбранява със сила, така ли?
Бойко Борисов: Така че е хубаво да си имаш и гега.
Водещ: Добре, Бойко Борисов с гегата. Друг беше горският преди вас, но хайде сега да не се връщаме към това ...
Бойко Борисов: Аз мисля, че не трябва да се спекулира с това, което съм казал, а обратното.
Водещ: Разбира се.
Бойко Борисов: Дори и овчарят си пасе стадото, ама си носи тояга да го пази от вълците. Това имам предвид.
Водещ: Да, разбрах ви.
Бойко Борисов: С голи ръце не стига.
Водещ: Лошото е, че като сте политик всички започват да се взират в думите ви и да търсят втори смисъл, така това е трудна работа.
Бойко Борисов: Така е.
Водещ: Но все пак на мен ми се иска вече да преминем към равносметките, свързани с края на 2010 година. Вие ли посъветвахте министър Цветанов да се извини за огласените СРС-та на горнооряховските лекари?
Бойко Борисов: Цветанов е голям човек и осъзнава и това, което добре прави, и, когато греши. Говорили сме и по тази тема и когато го нападнаха за прословутите имоти. Това, което съм го съветвал винаги, е има ли проблем, отива и от трибуната на парламента го обяснява, за да могат всички да го чуят. В противен случай винаги остава някакво колебание дали е така или не.
Водещ: Той добре ли се справя със ситуацията?
Бойко Борисов: Така че и в двата случая мисля, че той постъпи почтено и честно, излезе и обясни това, което е казал, защо е искал да го каже, защо го е казал. И аз мисля, че всеки, ,който, когато са вървели тези СРС-та, е чул подобен диалог, като реакция щеше да реагира по същия начин. Разбира се, всичко свързано с него и с правителството се преекспонира в много пъти, защото това е много удобно да се атакува някого. Има ли слабо място или слаб изказ, или слабо действие, атаката е зверска от всички, за да могат да изпъкнат, това е ясно.
Водещ: Все пак, може би, той прибърза, може би не трябваше, може би всички, които са прекалено чувствителни на тази тема – права и свободи, стават прекалено взискателни по повод на този тип употреба на СРС-та.
Бойко Борисов: Аз мисля, че не се злоупотребява и не, вижте, особено в борбата с корупцията, разбира се, организираната престъпност също, но трябва да се наблюдават определени ситуации, съсловия и сигнали, когато има. Мен много пъти са ме питали дали министри или шефове на агенции, дали и тях ги разработваме е точната дума. И ако вие сега ми дадете сигнал за корупция, аз как да го проверя – да извикам човека и да му кажа – ти крал ли си или не си. Да го предупредя, че има такъв сигнал, втори вариант. И трети вариант, да извикам Цветанов и Йовчев и да им го дам да го сложат на контрол, за да проверим обкръжение, хора с връзки, дали няма да го потвърдим този сигнал като проблем.
Водещ: А защо Костадин Паскалев каза миналата седмица, че е подслушван? Кметът на Благоевград, кандидат за лидерското място в проекта на президента АБВ, той пък какво общо има с този тип сигнали? Или...
Бойко Борисов: Бяга пред вятъра най-вероятно.
Водещ: В смисъл, че иска да си припише...
Бойко Борисов: В смисъл – да си припише някаква важност.
Водещ: Не е подслушван.
Бойко Борисов: Неговите дела като отидеш в Благоевград се виждат.Даже скоро гледах един репортаж по телевизията, една шахта я бяха заварили с един радиатор отгоре. Така че какво да го подслушваш, те си имат...
Водещ: То се вижда.
Бойко Борисов:.. е видимо. Така че дали е кметът на Ямбол или кметът на Благоевград, или кметът на Сливен няма разлика за нас, както виждате. Дали и двамата примерно са от ГЕРБ и си отидоха в съда и се оправдават там на общо основание, както всеки един гражданин, същото касае и другите кметове.
Водещ: Междудругото вие на участвате ли, когато се подслушват хора...
Бойко Борисов: Значи за да се...
Водещ: ... от висок ранг, така да се каже?
Бойко Борисов: Начинът да се докаже корупция не е след като паднат хората от власт. Тя е важно да респектира сега властта. И за това никой не може да ме упрекне в това, че няма спокойни в тази посока.
Водещ: Да. Междудругото, забелязах много интересна особеност на вашия разговор, като изгледах всичките ви интервюта, защото вие минахте навсякъде...
Бойко Борисов: Ами...
Водещ: Довършвате си мисълта. Много интересно, човек много трудно може да ви насочи, да ви накара да направите...
Бойко Борисов: Понеже се спекулира с това. Всяка една от тези телевизии, където минах, са се обадили средно между 10, 20, 30, 40 пъти за интервю, междудругото и вие. И когато отидеш, те викат – е, ама...
Водещ: Е, чак 40 пъти.
Бойко Борисов: Добре, де не е 40, но
Водещ: 4 пъти.
Бойко Борисов: Поне 4 и то във вчерашния ден, дали не е онзи ден...
Водещ: Да не ни вържете тенекия.
Бойко Борисов: ...да не ви вържем тенекия, което никога не съм правил.
Водещ: Даже си бях написала резервен вариант, ако вие все пак ми вържете тенекия, което ви прави чест, че не го направихте...
Бойко Борисов: Да, ама, не е справедливо тогава, като дойда да ми кажете: ама вие бяхте в БТВ при Росен и в, къде бях още, ТВ 7 при Кошлуков.
Водещ: Не, не, аз не ви упреквам.
Бойко Борисов: Просто му бях обещал от месеци наред и всички като се струпате точно за Коледа, нали, важно е да е после на интервю...
Водещ: Леле, като към овце говорите за нас все пак, не е добре това.
Бойко Борисов: Не като овце, но ...
Водещ: Всеки журналист иска да има качествен, ексклузивен коментатор. А вижте какво прави Първанов. Цъфти като кактуса веднъж на 100 години. Обажда се, каже нещо по любимата си телевизия и то гръмне и ехото заглъхва –„Бойко, Бойко”. Какво се поучавате от този тип – „когато гръм удари”?
Бойко Борисов: Предишният ми колега имаше по-лошо ехо.
Водещ: Какво беше то, какво?
Бойко Борисов: Не няма да кажа?
Водещ: Добре, няма да си го спомняме, днес е хубав, чист ден.
Бойко Борисов: Да.
Водещ: Разбрахме, че обичате момичешки ласки. Добре.
Бойко Борисов: Не обичам момчешките, да не ми приписвайте, утре да прочета – „Борисов каза при Люба Колезич, че обича момичешки ласки”. Аз не съм казал такова нещо, просто...
Водещ: Добре, добре.
Бойко Борисов:.. че те са предпочитани от мен пред мъжките ласки.
Водещ: Да. Господи колко дълги се уточняваме за нещо толкова естествено като любовта.
Бойко Борисов: Да, но като знам какво може да се напише, вече за това уточнявам да е ясно. Защото, за съжаление, не е...
Водещ: Любовта важна ли е за вас, г-н Борисов, по някакъв начин?
Бойко Борисов: Не само, ако е за предаването, само за предаването не е страшно, но всичко, което кажа от тук, утре ще го видите и във вестниците.
Водещ: Така е.
Бойко Борисов: И за това човек трябва да си мери приказките и точната дума.
Водещ: Така е. Все пак любовта, липсва ли ви тя, по някакъв начин? Любовта.
Бойко Борисов: Какво ми липсва на мен и какво ми е, това хората не ги интересува. Те искат днеска да им се случват добри неща и в недалечно бъдеще, не светлото там някъде, а да им говориш с месеци, година до две. Тогава във възприятията им ги виждат нещата. Почнеш ли да им говориш след 10, години, след 15 години, след 20 години ще сте добре, той е минал животът.
Водещ: Мислите ли все пак за жертвите, които търпи вашия рейтинг, когато подкрепяте атакуваните си министри? Ето, например, сега пак ще се върна на министър Цветанов. Упрекът този път към него дори не е за полицейщина, а за милиционерщина.
Бойко Борисов: Кой може да му отрече тези добри операции, които направихме, изключителната подкрепа, която има от евро-атлантическите служби, от народа като рейтинг на полицията...
Водещ: Иван Костов...
Бойко Борисов: ...което постигна като най-уважавана институция, кой може да му ги отрече?
Водещ: Иван Костов, лидерът на ДСБ каза, че ако европейците мразят нещо, то е полицейското насилие и още каза – нетърпимо е да просваш хора на земята при публични арести.
Бойко Борисов: Ами сега като гледате демонстрациите по Гърция, по Франция, по къде ли не, да ви прави впечатление палките им как работят на полицаите, на жандармериите там? И това е Европа, нали?
Водещ: Не само в Гърция, навсякъде работят.
Бойко Борисов: И не само и във Франция даваха и в, да не ги коментираме, не ние работа другите държави, да си гледаме нашата. Докато Цветанов се справя добре и завистта в тези хора е огромна.
Водещ: Не се притеснявате от публичността, то това, че някои неща изглеждат доста демонстративни. За това ви упрекват дори хора, които ви обичаха до съвсем доскоро и изведнъж ви намразиха.
Бойко Борисов: Аз, когато, примерно, при ареста на г-н Цонев, може би съм първия, който се обади на Цецо и му казах: защо прокурорът такива работи приказва? Това ли трябва да се направи? Така че, да, когато си направил 200 операции или 200 акции статистическата грешка ти дава 3 да ги провалиш или да не ги направиш както трябва. И те горе-долу са му толкова и на него в баланса. Така че...
Водещ: Сега още мъничко за скандала с досиетата на дипломатите. Посланикът на Германия Матиас Хьопфнер завчера опроверга твърдението, че Германия и Франция ни спират за Шенген заради скандала с досиетата. Каза: „Не е така.” Вие, пък, се гордеете с подкрепата на Ангела Меркел, на Никола Саркози. Сърдит ли сте им, че ви подляха вода за Шенген?
Бойко Борисов: Не, първо, те не са ни подлели вода. Първо, има технически доклад. И второ, има миниторингов доклад, който е сложен като миниторинг на съдебната ни система при приемането ни в ЕС. Спор няма, че Франция и Германия са стожерите на ЕС. Това са държавите, които и като нетни платци, и като позиции, и като пазар, и като икономики държат Европа силна. Разбира се, Европа става силна с всичките 27 държави, които са в Евросъюза, но двете са основни. За тях ..., те работят по правила. В случая, приемането ни в Шенген те го разглеждат така – първо, комисиите, които идват в България, да видят технически дали сме готови, това са мрежи, бариери, скенери, автомобили, хеликоптери, кораби, фрегати, всичко, което сме направили, казват „да” и технически са технически са добре, я, да видим политически как са. Кое най-добре ще каже политически как са - междинния доклад февруари месец и летния доклад, който там юли, юни.
Водещ: Вие говорихте ли със Саркози или с Меркел по телефона?
Бойко Борисов: Момент. И, фактически, те казват така: „Нека да си приемат техническите параметри, да видим какви ще са оценките”, кой може да даде най-добре оценка за България – ЕК. Както виждате ЕК сега каза: „Не, ние сега не даваме оценка. Не сме съгласни да го разглеждаме дори това писмо. Искаме като ни излязат, като ни дойдат експертите и напишем междинния доклад”, а той, в него ще влиза дали ще си приеме законите в съдебната система, дали ще променим НПК и всички тези неща, които в предишния доклад бяха ни написани като задачки. Ако този доклад, междинният, е добър и потвърди политическата воля, аз мисля, че някъде септември ще ни приемат, а края на лятото ще вземат политическо решение.
Водещ: Края на лятото ще вземат политическо решение и ще ни приемат в Шенген през септември, така смятате вие?
Бойко Борисов: Така смятам аз.
Водещ: А говорихте ли по телефона с Меркел, със Саркози?
Бойко Борисов: Не, аз се видях с тях на съвета.
Водещ: Не, не, сега покрай този отказ на Франция?
Бойко Борисов: Да, в миналия петък. Днес сме какво?
Водещ: Днес сме неделя.
Бойко Борисов: Значи, миналият петък бяхме заедно в Брюксел.
Водещ: И вие не бяхте разтревожен от тези неща?
Бойко Борисов: Аз не съм разтревожен по простата причина, че те имат право, ние трябва да си оправим и реформираме съдебната система.
Водещ: Между другото, се случи тези дни нещо, което за моя най-голяма изненада медиите някак си подминаха. Новината беше, мисля, че от четвъртък. Че прокуратурата влиза във Военния апелативен съд да разследва злоупотреба с евросредства, съд от 700 00 лева. Знаете ли за това? И то по времето, когато шеф на Военния апелативен съд беше Веселин Пенгезов, той сега е шеф на Апелативния съд? Какво е това – нов обрат в акцията „Октопод” в съда ли? Какво е? Защо така го премълчаха медиите?
Бойко Борисов: По принцип, има правило, когато прокуратурата разследва нещо, хора с подобен пост като моя, ако се изкажат, могат утре адвокатите им на потърпевшите да кажат, че съм взел страна в дадено дело и това е намеса на държавата. Затова ще се въздържа от коментар. Главният прокурор, предполагам, ще даде обяснение защо и как действа там.
Водещ: Добре, но като гражданин това интересно и ви е?
Бойко Борисов: Е, за съжаление, не мога да го обясня като гражданин, защото няма да ми го приемат като гражданин, а ще кажат: „Ти си гражданин, ама в случая си и премиер”, така че ще го коментираме ...
Водещ: Добре. Тогава права ли съм аз като журналист и гражданин да обърна внимание точно на това?
Бойко Борисов: Да, разбира се.
Водещ: Това е важно. Прокуратура в българския съд. Това ми се струва изключително важно, впрочем.
Бойко Борисов: Ами, това са две независими системи от държавата, така че ...
Водещ: Които се контролират в момента доста яростно взаимно. Това е важен сигнал, според мен, в контекста на Шенген и това, че трябва да си оправим съда, съдебната система, корупцията и прочие.
Бойко Борисов: Мога да каже, че по време на нашето управление прокуратурата се ползва със 100% свобода.
Водещ: Между другото, покрай този скандал с досиетата, посланиците, Татяна Дончева каза, че вие самият сте проект на Държавна сигурност.
Бойко Борисов: Татяна Дончева ... да обсъждаме проект на пожарната.
Водещ: Но защо, защо така вие подценявате пожарната?
Бойко Борисов: Ами, защото не се прави така.
Водещ: През изминалата седмица президентът Първанов ви удари здравата. Каза, че вие сте преподавал на репресивния апарат, Татяна Дончева, че сте проект на ДС, излезе една книга през 2010 година „Тайният проект „Бойко Борисов”? десет години вие сте в българската политика ...
Бойко Борисов: Лесно ще го обясня. Първанов изхожда от това, че пожарната беше трети факултет в Института на МВР. Първи факултет бяха „Държавна сигурност”, втори бяха „Народна милиция”, трети беше „Противопожарна охрана”, просто всич1ки бяхме в един институт, три различни факултета. По смисъла неговия съм бил в репресивния апарат.
Водещ: Обучавал сте репресивния апарат. Все пак малко по-високо.
Бойко Борисов: Обучавал съм ги как да действат с маркуча, така ли да му отговоря? Или да му отговоря, че на пожарната й беше забранено да тренира карате. Каратето беше само за първи и втори факултет, за „Държавна сигурност”, „Милиция”, „Барети”. „Пожарната” нямахме часове и не беше позволено да се тренира карате.
Водещ: А вие как?
Бойко Борисов: Аз тренирах след 17.00 часа и докато набием репресивния апарати пожарната да стане шампион по карате.
Водещ: Явно, от тогава ви държи.
Бойко Борисов: Така че точното ..., ако Първанов иска да бъде точен е, че аз съм бил репресивния апарат на тогавашното МВР с моя отбор, и се казваше „Нешев” отбора тогава, на капитан Нешев на името, загинал в пожара във фабрика „България”. Така че на него да му кажа – като няма какво да каже, хвърля едно обвинение. Кой проект? С кой съм проект? С труда си? С това, което съм направил? Кой ми е помогнал ето за толкова, да каже, кой?
Водещ: Хората, които са инвестирали във вас доверие.
Бойко Борисов: В кое са инвестирали?
Водещ: Да развиете харизмата си и да влезете в публичността, да направите впечатление.
Бойко Борисов: Да си развия харизмата, Бог да ги прости, само майка и татко имат дял. Що не им развият на другите харизмата като се развива така лесно?
Водещ: Първанов, между другото, подхвърли нещо много интересно, мисля, че при колегата Росен Петров, че когато сте играли с него в един отбор, вие сте печелели, когато не сте играли в един отбор, сте губили.
Бойко Борисов: Да, има такъв ...
Водещ: Това футболна метафора с политическо съдържание, обаче? Кога сте играли с него в един отбор? Защо?
Бойко Борисов: Беше благотворителен мач.
Водещ: Не, не, не ви говоря за буквализма футбол, а за политическия отбор, защото той това намекваше?
Бойко Борисов: Аз не мога да кажа, че съм играл в политическия отбор. Да, всеки иска да има силен централен нападател, всеки.
Водещ: Ето, го в момента, бележи гол.
Бойко Борисов: Но когато дадоха дуспа, аз отидох и си взех, и си я бих, не му я дадох.
Водещ: Ето.
Бойко Борисов: Ето, това е мощен, силен, централен нападател.
Водещ: Много добре.
Бойко Борисов: Така че като имаше, да му отговоря по същия начин – дуспата, когато дадоха, знаете, че дуспите се бият от тартора, там бяха и Стоичков, и Сираков на този мач, и Първанов, и аз. Отидох, взех си я, сложих си я и си я вкарах. Не съм питал кой да я бие.
Водещ: Разбрах ви. Просто защото някои наблюдатели спекулират с факта, че може би вие като се нападате в Първанов един друг, се легитимирате като единствените играчи на терена и така да се каже алтернативите се стапят, отиват на резервната скамейка.
Бойко Борисов: Това, пък погледнато реално, е така.
Водещ: В смисъл?
Бойко Борисов: Ами, кои са другите алтернативи?
Водещ: Няма ли?
Бойко Борисов: Аз не виждам, ако вие виждате, кажете.
Водещ: Може би Костов?
Бойко Борисов: Чакайте сега, Костов 20 години е в политиката, 2, 3, 5%, 10 да вземе, това ли ще е алтернативата? И то, дай боже, да вземе 10, 15%, защото винаги съм казвал, ако има силно СДС и ДСБ, тогава ние веднага ще направим коалиция с тях. Това означава,че хората ги харесват и няма да ни притеснява коалицията, и ще има мощно дясноцентристко управление. Ето, видяхте в Габрово, ние имаме 52%, а те имат 8 или колко, 6 или 8, нещо такова.
Водещ: Вие обичате да давате този пример с Габрово.
Бойко Борисов: Не, той беше от най-скорошните избори.
Водещ: Но аз пък ще ви кажа, че много малко хора гласуваха, г-н Премиер. Много малко хора гласуваха. Това същ е голям проблем.
Бойко Борисов: Сега, дайте да не признаем изборите, защото малко хора са гласували. Добре, нека го кажем така, дори и то малкото хора, които са гласували, много малко ги харесват.
Водещ: Добре, разбрах.
Бойко Борисов: Сега, знам, че са ви слабост, но не мога да накарам избирателите да гласуват за тях, защото те си спомнят какво беше и в Синя София, и какво беше с тяхната приватизация.
Водещ: Вие харесвате ли хора, които се отричат от своите стари пристрастия бързо, заменят ги лесно или ги развиват и ги продължават в нечия друга фигура? Как, обичате ли помиари?
Бойко Борисов: Всеки има право да си ги решава. Аз в това отношение съм доста стриктен. Този, който предава веднъж, ще предаде и втори път, така че ми е ясен принципа.
Водещ: Нали, и аз така мисля. Между другото, нека Нана сега да направи един преход към съдебен спор, за да си продължим ние с вас.
Вие сте с „Рулетка” по „Станция Нова”. Продължава моят разговор с министър-председателя на България Бойко Борисов. Господин Борисов, колегата Сашо Диков, който напоследък е доста сериозен ваш критик, разбирайки за интервюто с вас ме провокира, че няма да смея да наруша медийното ембарго върху теми, които са чувствителни за вас.
Бойко Борисов: Е, Сашо Диков да го каже при положение, че той всеки ден идва на пресконференциите, всички въпроси, които е задал, интервю му давах... Кой въпрос е бил ембаргов за него и не ми е зададен?
Водещ: Той смята, че е ембаргов, и че ще се уплаша...
Бойко Борисов: Това, че са му казали така да каже, най-вероятно е така.
Водещ: Кой да му е казал?
Бойко Борисов: Няма право да го каже при положение, че няколко пъти прави той интервюта с мен. Всеки ден журналистите ме питат и той е на всички пресконференции, по всички теми, които искат, и да го каже... Това е...
Водещ: Кой е?
Бойко Борисов: Виж, това е вид внушение.
Водещ: А кой му нашепва в ушенцето на Сашо Диков?
Бойко Борисов: Откъде да знам.
Водещ: Подозрения имате ли?
Бойко Борисов: На мен не ми е работа. Той винаги претендира за честност, мъжкарство... Няма право да го каже при положение, че когато е поискал от мен интервю, дошъл е и ми е задавал каквито си иска въпроси, без да ми даде нито един предварително.
Водещ: То е, защото той е смелчагата, пък мисли, че ние сме страхливите. Сега нека да пуснем това, което Сашо Диков смята за особен и въобще този тип опоненти, които имате...
Бойко Борисов: Дай сега всеки, който си мисли, че трябва да си зададе по този начин някакъв въпрос, да се обади и да каже... Това е малко като детска игра – ти не можеш да скочиш от втория етаж, аз мога, ама, не мога и хоп скочи и си счупи главата.
Водещ: Аз въобще нямам усещането, че скачам какъвто и да е етаж...
Бойко Борисов: Хубаво, задайте въпроса във вашето предаване, който Сашо Диков завчера в Министерски съвет беше и можеше да зададе.
Водещ: Абсолютно. Не се ядосвайте. Между другото, това е материал от концерта на ФСБ и аз му казах – Сашо, не се вижда нищо, той каза – важното е, че се чува. Сега е важно да чуем за какво толкова става дума.
Гражданин: Довиждане.
„Хайде малко тишина.”
Водещ: Това е освикрването на културният заместник-министър Митко Димитров на последният концерт на ФСБ. За вас смущаваща ли е тази реакция, би ли ви ядосала, би ли ви накарала да се замислите?
Бойко Борисов: Не знам какво е ставало точно.
Водещ: Излязъл човекът да дава ордени, награди...
Бойко Борисов: Аз гледах пак във вашата телевизия как музикантите благодариха, че са ги наградили. Така че...
Водещ: Не го смятате за някакъв сигнал, че подкрепата за вас се срива, както ви предупреждават?
Бойко Борисов: Като се срине, ще дойдат други, които да се надяваме, ще продължат това, което правим.
Водещ: Притеснява ли ви това?
Бойко Борисов: Кое?
Водещ: Че ви казват непрекъснато –срива се подкрепата.
Бойко Борисов: То е неизбежно да се срива, това е все едно да ти кажат – ти ще остарееш. Дай Боже, да остарееш.
Водещ: Между другото, слушате ли вътрешният си глас? Разказах един виц за вътрешния глас в моята малка неделна проповед, сега ще ви напомня един друг стар виц за вътрешния глас.
Бойко Борисов: Въпросът е народът да избира правилни хора, които да го водят напред и да правят това, което са правили.
Водещ: Да, вие дадохте заявка за втори мандат...
Бойко Борисов: Да, естествено е, защото считам, че ако трябва да се довършат и магистралите, и инфраструктурите проекти трябва да се продължи в тази посока. Иначе видяхме и предишното, и по-предишното правителство докъде докараха „Тракия”, докъде докараха и „Люлин”, докъде докараха и инфраструктурните проекти. От една страна обявяват приоритети – туризъм, селско стопанство, еди какво си, в същото време няма инфраструктура да ги подхранва. Ами, как ще направят бизнес или как ще осигурят възможност на икономиката да работи с празни приказки и обещания за светлото бъдеще?
Водещ: Но за магистралите да поговорим. Кажете нещо на хората, които ви казват така – не развивате култура...
Бойко Борисов: Как да не развиваме култура?
Водещ: ... здравеопазване, а строите магистрали, по които скоро няма да имало българи, по които да пътуват. Вярно ли е това съотношение изобщо?
Бойко Борисов: Това е толкова тъпо и глупаво дори да го мисли човек.
Водещ: Защото?
Бойко Борисов: Как ще развиваш една държава без инфраструктурата й? Която същите тези хора, като тръгнете сега на море, да пътувате по девет-десет часа дотам и се избивате по тези тесни шосета, тогава всички казвате – защо няма магистрали? Няма, защото са ви лъгали. Сега една по една виждате, че с европейски пари ги строим.
Водещ: Между другото аз...
Бойко Борисов: Момент.
Водещ: Аз само се вмесвам, за да ви кажа. Аз не съм виждала /.../ с високо развита култура без магистрали.
Бойко Борисов: Човек, за да продава стока, първо си направи магазин, след това взима стока, след това работи, от печалбата почва да си изплаща и от печалбата прави верига от магазини, да речем. Без комуникациите, без инфраструктурата, какъв туризъм ще правиш? Какво ще развиваш? Какви високи технологии, като си счупиш колата още на първия километър?
Водещ: Значи, това рязането на ленти не е просто въпрос на себелюбие, нали така?
Бойко Борисов: Дай Боже, на всички да са рязали, защото ако тези преди мен са отрязали за „Люлин” и „Тракия”, аз сега да направя „Марица” и „Струма”, следващите да направят „Черно море” и „Хемус”, ние ще сме цъфтяща държава, а нямаше да ги правя всичките аз сега.
Водещ: Това „Аз”, много хора се смущават от това „Аз”.
Бойко Борисов: Защо да се смущават?
Водещ: Вие казвате – аз построих метрото, аз направих магистралите.
Бойко Борисов: ОК. Тогава трябва да го кажа така – аз, Плевнелиев, Прегьов, Томислав Дончев и да изброя десет души. Понеже отговорността е моя, на правителството, като кажа „Аз”, имам предвид правителството и всички тези експерти и хора, които участват в него, краткост.
Водещ: Да, личната отговорност.
Бойко Борисов: Това се казва за краткост. Защото като стане проблем, не търсят Плевнелиев, Прегьов или еди кой си, а казват – Бойко да каже. Просто те ме вкарват в тази фуния на този израз.
Водещ: Разбрах. Сега една...
Бойко Борисов: Та тези хора, които това го говорят, искам още веднъж да кажа, никога за здравеопазване в България правителство не е отделяло толкова пари, колкото днес. Така че тези, които говорят... Основният приоритет на ГЕРБ и на правителството – хората да са здрави. Затова сме заделили най-много пари за всички времена. Така е и за образованието, но за разлика от другите правим и инфраструктурата, правим и спортна зала за 20 хиляди души. Защото цяло съсловие от спортисти, над 30-40 федерации не могат, нямат си, все едно за вас студио. Можете ли да правите предаване без студио? Не. Тези всичките хора от всички съсловия – спортисти, деятели, треньори, които това им е животът, могат само между тези години – 18-25, 30 максимум да си покажат това, което могат, няма къде да го покажат.
Водещ: Аз без събеседници не мога да правя предаване, пък без студио мога, но както и да е, това е много частен случай.
Бойко Борисов: Те, събеседниците идват, защото имате студио.
Водещ: Да, така е.
Бойко Борисов: Ако ги вали дъжда сега, отвън, ще се замислят много събеседници дали да дойдат и надали един час ще стоят на дъжда и на вятъра, за да си правите предаването. Затова студиото е важно.
Водещ: Така е. Само искам да ви прехвърля към една изненада, която е от...
Бойко Борисов: И още нещо да го заковем на тези, които говорят.
Водещ: Дайте един чук.
Бойко Борисов: Първият ден, когато правителството на ГЕРБ дойде... Вече не казвам аз, а ГЕРБ е по-добре.
Водещ: Да.
Бойко Борисов: С 900 млн. лева увеличихме пенсиите във финансово-икономическа криза. Станишев тръгвайки си, без да плати нито лев от тях, взе министерско постановление за вдигане на пенсиите. Всички тези пари сме ги изплатили нашето правителство. С една дума, тези които говорят, ние не дадохме сега бонуси или добавки по простата причина, че ние от първия си ден във финансово криза, когато Станишев ни остави над половин милиард дефицит, влязохме в бюджета, тогава, ние от първия ден започнахме да изплащаме 900 млн. лева повече на българските пенсионери. Значи, даваме с 900 млн. лева повече на пенсионерите, финансова дисциплина, сигурност, даваме най-много пари за здравеопазване и правим инфраструктура. Е, с кои очи могат да ми кажат - едното заради другото. Не. Ние даваме повече за пенсии, повече за здравеопазване и правим и магистрали и зали.
Водещ: Добре. Не се уморявайте да го повтаряте...
Бойко Борисов: Щото след като ме питате, явно трябва да го повтарям от А до Я. Плюс метрото, плюс южната дъга, плюс „Меден рудник”, плюс църквите, плюс всичко това, което се прави, плюс детските градини, каза момчето. Тези вашите любимци, сините, преди да дойда кмет на София, бяха приватизирали, продали или погубили, е точната дума, реституирали, е много важно, над 45-46 детски градини. Откакто станах кмет съм построил 45-46 детски градини. Ето това е разликата.
Водещ: Господин Борисов, само да ви кажа, хората не робуват вече на цветове, те искат почтени хора да ги управляват.
Бойко Борисов: Ето разликата – едните ги реституираха, а аз ги строя заедно с Фандъкова и целия общински съвет, и с всички кметове и така, така.
Водещ: Сега изненада не искате ли от една дама, която направо разцъфтя покрай ГЕРБ? Ето.
Бойко Борисов: Коя толкова разцъфтя?
Репортер: Илияна Иванова от ГЕРБ пита Бойко Борисов, задава му въпрос, който не успя да му зададе през 2010 година.
Илиана Иванова: Много въпроси не успях да му задам през 2010 година, но един въпрос искам да му задам сега. След всичкия път, който извървяхме като България, като партия ГЕРБ, заедно, накъде вървим сега – като Европа, като страна и като партия?
Репортер: А какъв съвет ще му дадете, как да отговаря на нападките срещу себе си, които зачестиха напоследък?
Илиана Иванова: Аз, мисля че той отговаря достатъчно добре, а понякога на някои нападки, няма и нужда да се отговаря. Може би един от най-несправедливите упреци, които чувах за него, през годината, беше за непоследователната политика на ГЕРБ. И тъй като аз съм един от хората, които участваха и в писането на управленската програма на ГЕРБ, още от преди изборите. Преди няколко седмици си говорихме с някои от министрите и вървейки страница по страница, когато заедно и с него, с премиера, изчитахме, когато подготвяхме програмата, виждам че всъщност, че в много голяма част това се изпълнява. Така че това е един от най-несправедливите упреци. Това, което сме записали и заложили още в предизборните си обещания, вървим последователно и го вършим.
Репортер: А справедлив упрек има ли?
Илиана Иванова: Справедлив упрек, не бих казала. Но от части може би, споделям мнението за забавената здравна реформа. Можеше по-бързо да се извършват нещата там. Радвам се, че все пак „по-добре късно, отколкото никога”, нещата вървят добре в областта на здравеопазването.
Репортер: Говори се, че Бойко Борисов не е истински демократ, все иска да се налага на хората, които ръководи. Вярно ли е това?
Илиана Иванова: Не, и мога да ви дам пример. Отново, когато подготвяхме управленската програма, седяхме заедно почти всеки ден в Банкя, той с всички нас, с някои от министрите, сегашните, с някои по Skype си контактувахме с тях, и заедно изчитахме ред по ред, и коментирахме, обсъждахме, задавахме си въпроси, напълно като равнопоставени участници в тази подготовка. И не мисля, че по някакъв начин той се е налагал. Напротив, искаше да чуе сблъсък на различни мнения и заедно да решим това, което ще е най-добро и най-истински изпълнимо.
Водещ: Сега малък коментар затова, което чухте. Вашата визия затова накъде вървим?
Бойко Борисов: Първо е добре, че направихме пенсионната реформа. Второ, вече са остойностени и пътеките в здравеопазването, вече мисля че и след Нова година нещата там ще тръгнат още по-бързо. И това, което искам да подчертая е, че България, като дясна партия, понеже зададохте въпроса за ГЕРБ, тя е центристко дясна такава, каквато е ЕНП, ние сме държавата с най-ниски данъци в Европа - 10% плосък данък, 20% ДДС. С една дума, към българският бизнес ние сме направили, така че да има най-облекчения режим за работа от целия ЕС. Това е точно, където ни казваха – не сме били последователни. Когато аз казах, че е възможно от 20% да отидем на 21% ДДС, обмисляме, ако не покрием бюджетът. Тогава се каза, че ще стане ад в страната. Ами, Румъния направиха 24, Гърция – 24, Франция мисля, че 24. Навсякъде отидоха на 24, което е таванът на ЕС, повече от 24.
Водещ: Личи си, че сте били преподавател обаче.
Бойко Борисов: Но сега България има 20% ДДС и 10% плосък данък. Възможно раят за бизнесът, това сме осигурили като дясна партия. А това, че правим някой път и детски градини и инфраструктура, нека всеки си го разглежда както иска.
Водещ: Сега ще проверя вашето чувство за хумор със следното парче.
Иван: Решихме да попитаме лично министър-председателят на Република България – господин Бойко Борисов, какво мисли за „Листопад”, приготвили сме си /.../ и липсва ли му тази епохална телевизионна сага? Премиерът изяви силно желание да говори по тези сериозни теми тук, в студиото, но за съжаление, не можа да дойде.
Андрей: Ти някак си /.../ остави слушалката.
Иван: Да, аз така ще оставя слушалката. Мисля, че номерът е 112.
Андрей: На спешни, да, нали всички му звънят там.
Иван: Е, да видим дали ще се свържем. Добър вечер, господин Борисов.
Бойко Борисов: Добър ден.
Иван: Извинявайте, забравих, че при вас винаги грее слънце. Искам да поговорим за няколко сериала по българските телевизии.
Бойко Борисов: Защо се интересувате от тях?
Иван: Интересно ни е по-скоро вашето мнение, ние сериалите сме ги гледали, а и зрителите. Вие чухте ли какво каза Али Ръза Текин в последния сезон на „Листопад”?
Бойко Борисов: Не съм го и чул какво е казал, какво е казал пак?
Иван: О, скараха се много с Хайрие.
Бойко Борисов: Аз просто отдавна не ги следя, всеки ден по някаква глупост казват.
Иван: Значи, не сте в течение на скандалите между тях?
Бойко Борисов: Кои скандали?
Иван: Между Али Ръза Текин и Хайрие. Той й забрани да ходи при Лейля, а тя му каза, че е майка и никога няма да изостави детето си.
Бойко Борисов: Това е абсолютна глупост.
Иван: Добре. Да ви питам тогава какво мислите за Ферхунде и най-добрата й приятелка Гюлшен. Какво мислите за държанието им?
Бойко Борисов: Те са супер нагли. Толкова са нагли, че дори и вече, когато всички маски са свалени, пак излизат и говорят глупости.
Иван: Добре, кажете ми, господин Борисов, вашите министри често ли се събират да гледат турски сериали заедно?
Бойко Борисов: Всеки ден. Разбирам, веднъж в седмицата, разбирам два пъти в седмицата...
Иван: Ясно, благодаря ви.
Водещ: И какво? Какво сега си казахте?
Бойко Борисов: Да обясним на хората, че това са взети от различни интервюта по телефона, фрази, наредени една след друго, щото утре може да излезе, че така съм говорил.
Водещ: Какво ми казахте сега, докато го гледахме? Вие се смяхте, слава Богу.
Бойко Борисов: Че затова човек дори по телефона, когато говори, трябва да внимава.
Водещ: За да не го ремонтират.
Бойко Борисов: Щото могат да ремонтират по всякакъв начин и да излезе друго. После иди се обяснявай, че това не е казано по този начин тогава.
Водещ: Сега ще ви поднасям подарък от екипа на „Рулетка” и на „Станция Нова”, разбира се. Но преди това ще трябва да си изтеглите късмет от баницата, която не е месена от журналистка...
Бойко Борисов: А от?
Водещ: От готвача на Тодор Живков. Между другото, не ви ли стряска тази непрекъсната носталгия към времето на Тодор Живков? Това ми се струва, че подкопава вашите собствени усилия, не мислите ли?
Бойко Борисов: Според мен, един народ първо трябва си познава историята, да си дава оценка за историята, за да може да върви напред.
Водещ: Ама, в оценката е работата, дадена ви е /.../ и добра, и обективна, и честна оценка.
Бойко Борисов: Най-са ми интересни комунистите и БСП, които от една страна се тупат, че били най-старата партия и колко неща били направили, но сигурно за 2/3 от дейността си на тази партия не искат да говорят, защото се срамуват от нея. Като се започне от лагерите, гоненията и се стигне до тези социалистически лозунги, които още висят по някои предприятия.
Водещ: Възприемам това както на мен ми харесва. Тоест, да не се увличаме прекалено много от розовите очила.
Бойко Борисов: Обикновено тези поколения, които сега са били млади и им било хубаво по бригадите, сега вече са на възраст, в която не им се случват тези неща, разбира се, като въздишат с носталгия по онези времена се сещат за бригадите.
Водещ: Закачките. Аз като чуя за бригада и се сещам за принудителен труд, отвратително е.
Бойко Борисов: Заглеждаш някоя другарка.
Водещ: Това е много... Това е като в кинопреглед.
Бойко Борисов: Не, имаше такава песен.
Водещ: Така ли? Вярно? Аз не мога да се сетя.
Бойко Борисов: Мисля че на Тодор Колев или на някой от тези беше.
Водещ: Запейте го.
Бойко Борисов: А, сега, специално.
Водещ: Хайде, вземете си късмета. Тук са се постарали редакторките, да видим какво са ви намислили.
Бойко Борисов: Този е най-близичко. И от чужди и от свои се пази, за доверието сляпо забрави. Много показателно късметче.
Водещ: Това е малко Сталинско пожелание, такова.
Бойко Борисов: Дай друго да изтеглим.
Водещ: Я, по-добре да поправим нещата.
Бойко Борисов: Това между другото, не е пожелание, а добро предупреждение.
Водещ: Така ли?
Бойко Борисов: Да.
Водещ: Да нямате доверие на никого. Това не е хубаво.
Бойко Борисов: Кое сега да...
Водещ: Да станете подозрителен, не е хубаво. Виждаме...
Бойко Борисов: Сега остава да сте сложили едни и същи.
Водещ: Не, не, не сме такива.
Бойко Борисов: „Скоро зимата ще отлети, а с нея за войната с Първанов ще забравиш ти”.
Водещ: А така. Ще забравите ли за войната с Първанов?
Бойко Борисов: Така, чакай още един.
Водещ: Трети път,
Бойко Борисов: Дай, три за щастие.
Водещ: Чувствам аз, че не ви харесват досегашните. Какво си изтеглихте?
Бойко Борисов: Все са ви едни такива предупредителни. А, ето това е моето.
Водещ: Я?
Бойко Борисов: „2011 за теб ще е пълна с изненади, чакат те безброй призове и магистрали.” Ето я тази. Ето това е.
Водещ: Често казано, аз мислех, че ще е нещо свързано, че търсите за трето за щастие нещо свързано с огнището, със семейното гнездо, хола, любовта и прочие, но ето, че магистралата е вашата любов.
Бойко Борисов: Дори и с това се подиграха, в смисъл като казах, че няма пари...
Водещ: Вземете си.
Бойко Борисов:...това ще си го взема. Че откакто съм премиер, вече всичко е пари и няма любов. А то е в контекста на това, че всички съсловия, които дойдоха при мен да говорим за нещо, нито едно не каза – много те обичаме, много те харесваме, дай тука по любов, дойдохме да те подкрепим. Всички идват и казват – много те харесваме, ама тук трябва още 30-40 милиона да сложиш и тогава вече ще те обичаме много. Дойдат другите – тук още 10 за едното и 10 за другото, ама много ще те обичаме тогава. Кака един не дойде да каже без пари ще те обичам. И за това го казах в този смисъл как беше...
Водещ: Сега може би ...
Бойко Борисов:...хайде да не го коментираме.
Водещ: Аз ви пожелавам някой да ви обича безкористно, което...
Бойко Борисов: Взимам си късметчетата, другите ги оставям тука.
Водещ: Да, любовта към магистралата. Ето го подаръкът, много е полезен.
Бойко Борисов: Да, защото тези магистрали като ги построим те ще останат на поколенията. Нас ще ни забравят, но ще ги има магистралите. Те няма да си ги занеса в Банкя магистралите, те ще останат на хората.
Водещ: Така е. Това е някакво честолюбие, междудругото, историческо честолюбие на хората, които строят, за да оставят нещо след себе си, материално.
Бойко Борисов: Ами, то това е и смисълът. Българинът какво е казал – посади дърво, направи дом, създай дете. Какво е казал българинът – това е казал. Нали, всеки човек, съзнателен, поне за мъжете мога да говоря, трябва да си, ами ти, ако не ти дойде акълът да си направиш къща или апартамент, да имаш своя собственост, какво ще ти дойде?
Водещ: Така е, това е хубавата страна на българската природа.
Бойко Борисов: Всяко правителство трябва да се стреми максимално да остави след себе си. Магистрали, зали, дворци, нали в различните векове, нещо, което да остане след това, музей, каквото щеш. Избираш 2-3 приоритета, правиш ги и следващото правителство прави другото и държавата дърпа, дърпа, дърпа нагоре. Но, когато имаш години на застой и само ги виждаш в сърцето си, в мечтите си, в светлото бъдеще, те ги няма.
Водещ: Ето го подаръкът. Сега вече за тази реч абсолютно си го заслужихте. Много е безкористен подаръкът. Вътре има 365 мъдри мисли за всеки ден. Това е специално за министър-председател. И това ви е първата мъдра мисъл, с която започвате Новата година.
Бойко Борисов: „Спестявайте сълзите на децата си, за да могат някога да ги леят на гроба ви.”
Водещ:„Спестявайте сълзи на децата си.”
Бойко Борисов: За това правим детски градини, детски домове, за да може...
Водещ: Вие сте прекрасен човек, вие сте като вътрешния глас.
Бойко Борисов: Нали, те да ги пестят и за в бъдеще.
Водещ: Добре, този вътрешен глас да не остане, вземете си го.
Бойко Борисов: Взимам си го.
Водещ: Може наистина да се окаже, че всяка сутрин започвате с някакъв полезен знак живота си.
Бойко Борисов: Да.
Водещ: Вместо да слушате нашепването на – „пази се”, „не се доверявай” и не знам какво си. Подозрителността е нещо лошо във властта. Аз ви пожелавам да...
Бойко Борисов: Още веднъж на хората – Честита Коледа, весело посрещане на Новата година. Радостното е, че тази година по Коледа нямахме ранени от пиратки и от стрелби, дано и на Нова година, така се връзвам и народа, и да изкараме празниците.
Водещ: Благодаря ви за това интервю, г-н министър-председател.

Какво разбираме от това интервю?
1. Че "премиерът" продължава с хомофобските си изказвания?
2. Че е много тъжен и самотен, озлобен човек?
3. Че е голям егоцентрик?
Та нима не ги знаехме всички тези неща преди една година? Знаехме ги, но сега ги знаят повече хора.

Бойко - пожарникар?

Вчера Бойко посрещна пожарникарите, оказали помощ на Израел.
Момчетата заслужават похвала и поощрение и Министерски съвет прие предложението на "премиера" да им се дадат парични награди от 1000 лв. Това е добрата новина.

Лошата е, че Бойко се опитва да използва и тази добра новина за своите "премиерски" неволи:

"Бойко Борисов каза, че пет години е бил заедно с огнеборците в пожарите и рискът никога не ги е спирал; температурата е 1200 градуса навсякъде в пожара, каза Борисов. Още от войната израелците помнят какво сме направили за тях. Вие днес, с това, което показахте там, след Москва, и след Израел, мисля, че направихте добра реклама за България - каза Борисов." След което "премиерът" се впуска в критика към... Първанов!

Какво разбираме от тази новина?
1. Че "премиерът" не е разбрал, че по време на войната (Втората световна) не е имало държава Израел и "израелци", а евреи, но нещо го притеснява да спомене тази дума?
2. Че "премиерът" вероятно не иска да дразни коалиционния си партньор Волен Сидеров, известен с антиеврейските си книги?
3. Че "премиерът" не може да се стърпи и да се изсере на всяко мероприятие с голяма реч срещу триглавата коалиция и Първанов?

Бойко и атомната енергетика

Цяла сутрин Бойко изнудва руснаците:

""Росатом" да кажат, че са скрили цената, иначе проектът няма да мръдне

Искам днес от "Росатом" да кажат публично и ясно, че, когато са подписвали договора за строежа на АЕЦ "Белене", са скрили цената на проекта в инфлационния индекс, заяви премиерът Бойко Борисов пред журналисти по време на участието си в енергиен форум.

Борисов поиска от руснаците извинение, че са ни излъгали за стойността на централата. "Ако продължават да шикалкавят, проектът няма да мръдне, така както всъщност не е мръднал от 2006 г", каза премиерът, който отново се закани, че от българския бюджет няма да излезе нито лев за централата.

"Сядам да преговарям, ако Кириенко каже: това беше грешка, ние сме съучастници в тази грешка, обявихме на българското общество 4 млрд. при положение, че знаем, че тя е над 6 млрд. и сега ние сме готови да участваме, признавайки пред обществото грешката си, която сме сътворили и да гарантираме с пари построяването на централата””, обясни министър-председателят.

Борисов обвини президента Георги Първанов и правителството на Станишев, че с подписването на договорите за АЕЦ "Белене" и "Южен поток" са си направили пиар акция, "а сега Бойко да им бере ядовете".

Целта на този проект е била Станишев да си направи трета първа копка, за да спечели Северна България за изборите, а Първанов да се похвали с "Големия шлем", заяви Борисов.

Колкото до въпроса дали днес ще има преговори за АЕЦ "Белене", премиерът отговори: "Ще има, ако г-н Кириенко излезе и каже: "Ние бяхме съучастници на Първанов в обявяването на четири милиарда, при положение, че всички ние знаехме, че инфлационният индекс, или ескалацията, или както искате наричайте. Ние няма да приемем нито българския, нито европейския, нито микс, а ще работим за шест и четири милиарда да струва централата". Аз съм убеден, че г-н Кириенко ще бъде доблестен, ще си признае грешката. Нека сложим днес картите на масата. Защо всъщност цялата тежест пада пак на това правителство, защото тези са договаряли нещо и половината не са ни казали тогава", заяви Борисов, който за пръв път си позволи публично да нахока руснаците по същия начин, по който обикновено прави с вътрешнополитическите си противници."

Какво разбираме от тези думи на "премиера"?
1. Че заради свадата си с Първанов, той е готов да пожертва изграждането на АЕЦ "Белене"?
2. Че се опитва да изтъргува участието на България, като се прави на много строг и принципен?
3. Че се дразни от това, че предишното правителство е постигнало някакъв резултат, а за него остава да плаща сметката?

Бойко и реформите

Бойко обяснява, че реформите трябвало да се правят преди 2008 г.

Премиерът сравни реформите с преустройството в едно домакинство и зави, че като имаш пари сменяш уредите в дома. Реформа се прави също с пари, а не в безпаричие. Бойко Борисов все пак успокои преподавателите като каза, че работа за бъдещите инженери ще има с развитието на инфраструктурата и изграждането на големите енергийни проекти. Премиерът отново даде пример с големите борчове на държавата и заяви, че няма логика да се продава „Кремиковци” за 1 долар, а да се вземе заем от Японската банка, за да се прави пристанище в Бургас. „20 млн. долара ще платя, заради падането на йената по японския заем”, каза той. Борисов посочи, че „Цанков камък” е „паметник на глупостта” и плувен басейн, в който е налят 1 милиард, за да се произвежда месечно 8% от електроенергията от единия реактор на АЕЦ „Козлодуй”. „Това се трупа на нашата гърбинка”, заяви Борисов и обеща да повтаря тези примери „още 20 години”. По думите му в чужбина е престижно да си техник, а у нас се стараем да произвеждаме по-голям брой висшисти, за които не винаги има работни места. Според него, процесът ще се обърне – инженерите ще започнат да се връщат в България. Премиерът не пропусна да отбележи, че от проведените частични местни избори от 6 села ГЕРБ печели 4.

Какво разбираме от тези несвързани думи?
1. Че Бойко е решил да отмъщава на Костов с "Кремиковци"?
2. Че Бойко е свикнал да се оправдава винаги с другите и да търси на работата лекото и на баницата - мекото?
3. Че Бойко така и не е разбрал, вече година и половина на власт, че реформи се правят тогава, когато се налага, а не тогава, когато може.
4. Че Бойко не е разбрал каква е ползата от ВЕЦ?

Бойко и проблемите на правителството

Четете и се майте, уважаеми приятели:

Бойко Борисов за проблемите на правителството
21 Октомври 2010

Министър-председателят в интервю за БНТ, „Денят започва”

- На телефона е премиерът Бойко Борисов, с който ще говорим по актуални теми от днешния, както и от вчерашния ден. Добър ден, господин Борисов. Здравейте. Върнахте се от едно посещение в Бавария, провинция Бавария и свободна държава Бавария вчера. Какво донесохте оттам? Подкрепа за Шенген – това ли е резултатът?


- Бавария и Баден-Вюртемберг са най-големите провинции и най-богати провинции на Германия, които формират голяма част от брутния вътрешен продукт. Освен това от Бавария са хората, които се излъчват почти винаги в Европа и шефовете на Европол. Относно сигурността те са тези, които дават важните становища /.../, в която са си разпределили влиянието. Знаете, че преди седмица канцлерът Меркел каза, че ноември месец в Бундестага ще се гледа нашето приемане в Шенген. Вчера се видях и с премиера на Бавария и съответно с депутати и министри, които ще участват активно тогава във взимането на това решение. Знаете, че премиерът на Бавария, който пък е и председател на втората партия в коалицията, излезе и публично изрази подкрепата си за България. Днес всички премиери на Германия се събират – министър-председатели на провинции, надявам се той да го сподели и с другите.

- Тоест подкрепата на тази важна ключова провинция е важна за решението, за позицията на цяла Германия, така ви разбирам.

- Там имаше ваш представител, така че можете да го пуснете.

- Добре. Да ви питам нещо друго, защото докато бяхте в Бавария, тук в България имаше много сериозни коментари, свързани с това какво ще се случи с пенсионните фондове с възможността общините да увеличават данъци, т.нар. данък лукс, както и с други теми. И за частните пенсионни фондове – защо решихте да ги национализирате, тази дума се употребява, знаете, в момента?

- От кой се употребява?

- От колеги, от медии, от наблюдатели, от хора, които са в самите пенсионни фондове. Фактически пари, които са лични, партийни на хора, които са ги спестявали, отиват в общия кюп на солидарния модел, отиват в НОИ.

- Аз ви предлагам просто да не се подвеждате по такива приказки, защото именно и подкрепата, която получаваме, безпрецедентна от Европа, от Америка, от Русия ако щете, изнервя вече до полуда представители и лидери на политически партии, да не говорим за опозицията и много други, които точната дума е „са свикнали да си лапат” или свикнали са да печелят на гърба на хората. Да започнем от вашия въпрос – какво значи частен пенсионен фонд?

- Знаете, да не обяснявам всичко на зрителите, там пари са трупани по лична партида. В момента, в който той се пенсионира, получава парите, които е натрупал. Ако почине, отива при наследниците му.

- Понеже хванах последните думи на вашия гост, на Корнелия Нинова, която не знаеше какво да каже, но трябваше нещо да каже. Да обясним на вашите зрители. Това са парите на хората, които са си внасяли пари за вноски.

- Така.

- От 2000 година се трупат пари. Те не са на тези частни пенсионни фондове, които сега казват, че някои ги национализират, това са парите на хората. С огромни режийни разходи на тези фондове. Какво става? 2006, 2008, 2009 преди да дойдем ние, тези частни пенсионни фондове трябва да си поемат и да си плащат пенсиите на т.нар. категорийни работници. Това са работниците, като миньори, летци – най-тежките условия на труд, в които работят.

- Професии, да.

- Професии. Обаче като дойде да плащат, като дойде годината за плащане, те все не са готови. И колебливото бивше правителство, защото те искат това, което са били те да ни го препишат на нас, колебливото неадекватно правителство на президента Първанов, чийто автор е, затова ще го наричаме правителството на президента Първанов.

- То с мандата на ДПС, но както и да е, да не влизам в подробности.

- На ДПС, но истинският стратег и организатор на това правителство е президентът Първанов. Затова той да не се прави, че сега влиза в политиката. Той е конструкторът на Тройната коалиция. Така че те вместо2006, 2007, 2008, повтарям, да започнат да си изплащат пенсиите на категорийните работници, всяка година като дойде края на годината казват: и тази не сме готови, прехвърляме го за следващата.

- Отлагат решаването, така е.

- Е, докога ще отлагат, втори път отлагат, трети път отлагат. И сега, когато вече седнах да се занимавам, защото започнаха да ме дразнят тези представители на политически партии или на медии, които разбира се нямат нищо общо със свободната журналистика, защото те са пряко зависими от корпоративните интереси на техните собственици. Нищо общо нямат със свободната журналистика. Те са пряко, да речем вестник „Сега”, пряко спонсорират от посредника за газа между България и Русия. Пряко „Овъргаз” плаща на този вестник.

- Ако влезем в тази полемика за медиите, ще ви цитирам вестник „Дневник”, който не е спонсориран от същото място, пък той също го нарича национализация. Ще ви цитирам и други издания, но нали разбирате, по-важен е принципът. Казвате предишното правителство е отлагало проблема, не го е решавало.

- Не, принципът също е важен. Вие цитирахте вестник, който е на Иво Прокопиев. Който също е точно там заинтересован.

- Аз ви питам нещо друго. Предишните не са решавали проблема, отлагали са го, не са променяли философията, не са променяли системата. Вие променяте. Казвате: от това, което е, този капиталов модел отива в солидарния. Тоест тези пари, които са лични, отиват в общия кюп.

- Конкретизирах медиите, защото обикновено вие казвате: дайте пример. Затова дадох пример, за да ви спестя един въпрос. А когато седна да се занимавам сега в преговорите със синдикатите, с работодателите, и те казват така: частните пенсионни фондове трябва да започнат от 1 януари досега да плащат на миньорите. И аз им казвам: добре, плащайте. Вика: хубаво, ще плащаме, но можем да плащаме по 50 лева пенсия на месец на миньор. А пред кои прозорци ще дойдат да викат миньорите, ако от 1 януари им дадем 50 лева пенсия?

- 50 лева сигурно е осреднено, не знам. Едва ли всички биха получавали такава?

- На месец. Осреднено на месец. Тези, които сега казват, че им се „национализират” парите, могат да плащат по закон по 50-60 лева на миньорите. А учителският фонд, който е в НОИ, има 104% ликвидност и работи перфектно. И синдикатите предложиха по същия начин тези частни пенсионни фондове, които имат около 500 милиона някъде, половин милиард – да се преместят в НОИ. Понеже пак Корнелия Нинова, същата тази, която преди вас завърши, че парите за здраве, да минем и на парите за здраве. За първи път всичко, което се събира от здравна вноска, отива за здраве. И по споразумението с лекарския съюз точките, които сме поели като ангажимент, се изпълняват в пълния обем.

- Но те го скъсаха споразумението. Там какво става, господин Борисов? Споразумението го скъсаха от лекарския съюз, карате ме да ви питам и по тази тема.

- Не знам какво е станало точно, но обикновено е редно когато подписваш с някой споразумение да отидеш при него и да го скъсаш пред него, да му кажеш кое не е изпълнено в това споразумение.

- За вас остава ли това споразумение с лекарите? За вас остават ли като задължение клаузите от това споразумение, или вече са денонсирани? За лекарите говорим.

- Аз имам принцип, като късат споразумението, после да го лепят и тогава да дойдат при мен.

- Тост започва се отначало сега, след като те са го скъсали?

- Защото, повтарям, какво беше, както за пенсиите преди малко ви обясних. И за първи път в пенсионната реформа нещо радикално се прави и се прави така, че системата от днес да бъде балансирана до 2032 година. Да има спокойствие за пенсиите на хората.

- Не ви тревожи, че може да бъде сезирано като противоречие на Конституцията това нещо, което се планира. Това не ви притеснява, така ви разбирам.

- Какво да ме притеснява? Тези хора не искат да говорят истината. Питат ги защо по закон и не противоречи ли на Конституцията когато е трябвало частните пенсионни фондове по закон да започнат да си изплащат пенсии, да се отлага за следващата, за по-следващата, за по-следващата година. И ако и аз го отложа сега за по-следващата година, ставам същия като предишното правителство. Само че тогава президентът Първанов си е мълчал, не е излизал да казва защо не се правят радикални реформи, защо не се изпълнява еди-какво си, а си е мълчал, защото е била неговата коалиция. А сега казва да правим радикални реформи. Да, ето, правим ги. Затова действаме по този начин.

- Добре, няма да... Разбирам, че това е окончателно решение и няма да се върнете назад, въпреки че работодателите са против. Така разбирам.

- Те всички знаят, че това е истината.

- Нещо друго да ви питам, господин Борисов. Вие сте дясна партия, нали, ГЕРБ? Няма промяна, няма някакъв завой. Защо въвеждате данък лукс?

- ГЕРБ е партия на Европейската народна партия. Това означава, че защитаваме интересите на най-големия кръг хора в обществото. Въвеждаме данък лукс, защото това, което видяхте, признавам си, че и аз бях просто слисан от картините, които пуснахте по телевизиите за какви сгради, какви имоти...

- Да, разбрах, че сте бил провокиран от нашето предаване. Въпреки че нашата позиция е да показваме всички гледни точки. Разбрах, че от „Референдум” нещо сте бил провокиран, но според мен някакво недоизясняване е било, защото колегите са поканили...

- Това си е ваша работа. Както виждате аз каквото имам да казвам, го казвам публично.



- Да, и ние така.

- Защото хората, които участваха там, бяха подразнени, че показахме мащабите на злоупотребите. Всички знаехме, че има злоупотреби, но никой не вярваше, че са толкова големи мащабите на всичко това. Така че, аз все пак искам да завършим със здравната реформа. Радикални действия в здравна реформа се правят в момента от министър Константинов. Така че искам още веднъж да уверя лекарския съюз, лекарите и пациентите: парите за здраве за първи път отиват само за здраве. Затова тръгнахме и към /.../ фондове, защото от една и съща кошница се взимат парите в България. И много, много нечестен коментар е когато излизат различните съсловия и казват: тук имаме три цяло и толкова процента от брутния вътрешен продукт, искаме още, и още, и още във финансова криза пари. Българите трябва да разберем, че колкото произведем, толкова ще харчим. Толкова сме произвели, толкова има в бюджета. И повтарям за последно за здравеопазването: парите за здраве отиват за здраве и те са 3 милиарда и 5 милиона лева. И нямат право да говорят за пациентите, че са основната им грижа хората, които се показват по телевизията, да кажат че за 3 милиарда и 5 милиона лева ще измре населението без здравеопазване. Това са огромни пари. И нека да бъдат похарчени от докторите и от болниците по начин, по който лекуват обикновения човек. Това са три милиарда и пет милиона лева. И да спрат да говорят, че парите някъде щели да отидат и някой да ги похарчи, защото те ясно и точно са определени къде отиват и как се харчат.

- Господин Борисов, ще съборят ли фадромите министерството на веселбата на брега на язовир Ивайловград?

- Вървят си всички процедури, които не са правени досега. Ние както и със сарая на Доган, знаете, че изчакахме процедурите да си минат и след това си влязоха в сила решенията на съда. Предполагам ако някой се опита да обжалва, да забави процеса, разбира се ще действаме по закон. Там, където е незаконно и излизат тези процедури в срок, ще бъдат съборени.

- А този Павлин Паришев, който е там един от министрите на веселбата, той спонсор ли е бил на партия ГЕРБ? Подкрепял ли ви е на местни, на последните парламентарни избори?

- Аз не ги познавам тези хора, така че на местно ниво какво са правили... Съмнявам се, но не мога да бъда категоричен.

- Не можете да бъдете категоричен, че като партия не сте били спонсорирани от тях, така ви разбирам.

- Аз съм категоричен, че аз и ГЕРБ не са спонсорирани от тях. Но дали на местно ниво някой не се е подвел или нещо да не са направили, затова има неща, в които съм категоричен и неща, които не знам.

- Защото има публикации в регионални медии, примерно „Хасковска Марица” мога да цитирам, които твърдят, че още 2006 година вие сте се срещали в Хасково при създаването на партия ГЕРБ с този Павлин Паришев, с брат му Николай Паришев те са били спонсори. Това ви питам, дали е вярно това нещо?

- В 2006 година в Хасково когато съм отишъл, съм дал сигурно около 1000 автографа.

- Не, аз за автографите не ви питам.

- И си спомням, залата беше препълнена и отвън и отвътре с хора.

- Питам ви ако сте получавали пари и се окаже, че са от такива хора, дали бихте ги върнали примерно.

- Не, не съм получавал пари и няма какво да връщаме. А факт е, и аз ви предлагам да гледате фактите, а не да четете какво пише в хасковски медии. Факт е, че ние направихме проверката и факт е, че в момента вървят процедури и вече е обезлюдено това село. И ще стигнем до край. Кой какви пари е давал или си е мислел, че дава, това мен лично изобщо не ме интересува.

- Да ви питам нещо за финал. От БСП настояват парламентарна комисия да изясни въпросите около имуществото и финансовото състояние на Цветан Цветанов. Ще подкрепите ли от ГЕРБ такава комисия?

- Аз искам да поздравя, понеже вчера бяхме заедно и почти проследих цялата операция по задържането на съдията с 6000 лева, който иска общо 25 000 лева. И поздравявам МВР и прокуратурата за тази операция.

- Не, аз за друго ви питам, около тези въпроси за имуществото на Цветанов, за това ви питам.

- Не, не, тези въпроси за имуществото се изясниха. Тези въпроси за имуществото са защото, ето има задържани съдии вече, задържахме и поръчителя за две убийства – неща, за които предишните правителства само са си мечтали.

- Тоест за вас няма неизяснени въпроси около имущественото и финансовото състояние на вицепремиера, така да завършим. Нямате съмнения някакви.

- Няма неизяснени въпроси. Нямам никакви съмнения.

- Да, това искам да изясним.

- И в същото време искам да им кажа на всички тези, които се изказват тези дни, докато ме нямаше особено, че ние поехме с правителство на малцинството на изведем България от кризата и го правим.

- Сега това прозвуча като предупреждение и към Волен Сидеров.

- Не, не предупреждавам никой. Всяка партия има право да прави своята политика, така че нека си я прави. Но ако те искат да вкарват България в криза при безпрецедентната подкрепа, която имаме от Европа, при положение, че пуснахме еврофондовете, при положение, че правим така, че да влезем в Шенген, ако искат нека да правят политическа криза. Аз на никого няма да се моля.

- Разбрах ви, господин Борисов. Благодаря ви много за този разговор.

Какво разбираме от тези разпокъсани "мисли"?
1. Че Бойко няма понятие от икономика?
2. Че за Бойко медиите, които пишат срещу него са обвързани с фирми, но не споменава нищо за медии като "Стандарт" или "Монитор", които му, с извинение, лижат задника, за да не използваме друга част на тялото му?
3. Че Бойко винаги се опитва да прехвърля отговорността върху другиго и до този момент не е казал за нито едно кризисно нещо, че той отговаря за него?

Тотю и Бойко – за Нобелова

Блогът за икономика има чудесна статия за Бойко и Тотю:

Сегашните трима Нобелови лауреати не заслужават Нобелова награда – особено в сравнение министър Тотю Младенов и премиера Бойко Борисов, които имат много по-голям принос към икономическата теория. Ето, например, Тотю Младенов успя да изчисли колко хора са отишли в сивата икономика в последно време:

„Вече седми месец нивото на безработица от февруари 10.26 процента до края на септември 9.03 процента – 45 хиляди безработни по-малко. В същото време в НОИ отчитат 100 хиляди осигурени лица по-малко. Какво означава това? Вярно е, част от хората отидоха да работят в чужбина, но една друга голяма част отидоха в сивата икономика. Ето го нарушаването на договора. Когато държавата прави едни стъпки за това бизнесът да стане по-конкурентоспособен, да има повече работни места и да има по-голяма събираемост, и когато това не се случва, се търсят други мерки, за да се компенсира това явление”, заяви Младенов в събота в интервю за Дарик радио. Според него в бизнеса явно са надделяли тези, които са неизрядните, и страдат изрядните.

А днес Бойко Борисов, на заседание на правителството, придава тежест на бакалските сметки на Тотю, дори ги нарича "статистика":

БОЙКО БОРИСОВ: Това вече десет дни го следим. Макар, че като сме намалили осигуровките с два пункта пак са отишли хора в сивата икономика по статистика.

От днес нататък това ще се нарича "Моделът Тотю – Бойко" за измерване на сивата икономика. Без съмнение, ако Нобеловият комитет има дори и малко здрав разум, ще награди и двамата за безценния им принос.

Забележете най-ценното в "Модела Тотю – Бойко" – вземат се две абсолютно несвързани числа и се намира разликата между тях. Тази разлика е сивата икономика. Отбележете си, че моделът е изключително гъвкав, могат да се вземат които и да са две числа и ще се получи резултат! При това, резултатът има тежест на "статистика". Не е шега работа!

Тотю Младенов казва, че безработицата спадала от февруари досега и това били 45 хиляди души. Но, казва Тотю, осигурените лица не са се увеличили, а са намалели със 100 хиляди. Част от хората са емигрирали, казва Тотю, останалите явно са отишли в сивата икономика (Тотю знае, че не всички са емигрирали, защото само глупаците емигрират при управлението на ГЕРБ, което ни води към светлото бъдеще).

На министъра въобще не му е хрумнало, че заради безумната икономическа политика на правителството икономиката може просто да е загубила тези работни места. Такива неща като раздуване на бюджетен дефицит, отказ от Еврозоната, харчене на фискалния резерв, постоянни заплахи за вдигане на данъците, спиране на реформите, диктатура на синдикатите, заплахи срещу чуждите инвеститори – тези неща въобще не влияят на икономиката. Тя въобще не губи работни места. Те работните места си съществуват, но икономиката просто ги "скрива" в сивия сектор.

Разбира се, в "Модела Тотю – Бойко" не е включена също така вероятността хората да са се отписали от бюрото по труда, защото са стояли без работа повече от 9 месеца и са им спрели вече помощите за безработица. Тотю и Бойко знаят, че това е невъзможно, това се случва само по време на Тройната коалиция!

Без съмнение, нашите бъдещи Нобелови лауреати са отхвърлили досегашната практика при сравняване на данни да се обхваща един и същи период. Тотю не се притеснява да цитира данни за безработицата между февруари и септември и да сравнява тези данни с промяната на осигурените между декември и март. Това сезонни ефекти и други глупости – те не пречат на великия "Модел Тотю – Бойко" да оценява сивата икономика. Дори да сложиш данни за 2003 година, моделът отново ще изчисли правилно сивата икономика през 2010.

Но, това не е всичко. Защото "Моделът Тотю – Бойко" включва и корективни мерки. Както казва Тотю "в бизнеса явно са надделяли тези, които са неизрядните, и страдат изрядните". Това е гениалното в модела – тези, които са се скрили в сивата икономика не ги закачаме. Вдигаме данъците на останалите. При този модел няма нерешим проблем. Колко повече хора и фирми се крият в сивата икономика, толкова повече ще вдигнем осигуровките на останалите. А ако някой се оплаква, че е на ръба на фалита заради вредните икономически експерименти на правителството, Бойко ще му каже "данъците са толкова ниски, че трябва да целуваш ръка вместо да се оплакваш" (това е реална реплика на премиера от днес). А когато всички отидат в сивата икономика или фалират заради свръхвисокото облагане, моделът също има решение – "това не е в нашия мандат, не ни пука". Там се натирят и всички реформи, особено пенсионната – тя е в по-следващия мандат към 2020 година, че и по-нататък.

"Моделът Тотю – Бойко" – революция в икономическата теория, още повече в приложната й част. Ако някой знае шведски, да превежда и да праща на Нобеловия комитет. Няма причина да се бавим повече, час по-скоро ни е нужна награда!

Какво разбираме от тази статия?
1. Че все още има хора, които четат и мислят върху прочетеното?
2. Че Бойко не разбира от икономика?
3. Че Тотю нищо не разбира?

Бойко в Ню Йорк

Стенограма от срещата на премиера Бойко Борисов с 200 наши сънародници в САЩ
Срещата се състоя на 19 септември 2010 г. в Ню Йорк

Елена Поптодорова (посланик на България в САЩ): Г-н министър-председател, г-н министър, драги гости, колеги, доволна съм, че успях да разбия една много плътна и делова програма на министър-председателя и да постигна идване с един ден по-рано, защото ако това не се беше случило, нямаше да имаме днешния цял български ден, започвайки с откриването на новата учебна година и завършвайки със среща с българската общност. Иска ми се да кажа три лични неща. И надявам се да бъда извинена и разбрана, г-н премиер. Трогната съм от спонтанния, ще кажа, и сърдечен прием, който имах тук, от българите в Ню Йорк и в Америка с имейли и телефонни обаждания. И това е страшно важно за работата на всеки един от нас - да знаем, че нашето, родното подкрепя. На второ място ми се иска още веднъж да кажа какво значение отдавам на отношенията с Америка и дотолкова, доколкото общността е част от тези отношения, смятам, че е важно да го казваме, повтаряме и да го провеждаме като разбиране за тези отношения. От дълги години работя в тази област и отчитайки стратегическия характер на отношенията с Америка и други държави, смятам, че специално тези със САЩ са уникално необходими и полезни за бъдещето на България. Затова държа да кажа ясно и то в присъствието на министър-председателя, че считам за привилегия да имам възможността да продължа да работя за тези отношения. И смятам, че е важно да го кажа в началото на мандата. Но ние сме двама с нов мандат тук и също, отново в личен порядък злоупотребявам с правото на водеща, трябва да кажа колко се радвам, че започвам работа заедно с генералния консул в Ню Йорк и искам един аплауз за него (аплодисменти). Аз си представям г-н Радослав Точев като еманация, като символ или по-скоро практическа реализация на новото поколение в българската дипломация. И съм сигурна че много скоро тези, които не са имали възможност да го разберат, ще го разберат и ще ме подкрепят. Казвайки всичко това, се сещам за евъргрийна "Ню Йорк, Ню Йорк", в който се казва, че ако успееш там, успяваш навсякъде. Така че г-н министър-председателю, тук има хора, които успяват навсякъде, (аплодисменти) и това са нашите българи от различни поколения вече, които са и в големите американски компании, и на Уолстрийт, и в концертите, които сами успяват да правят в Карнеги, така че България в Ню Йорк присъства с най-доброто, най-високо качество на своето можене. Това съм го казвала многократно, не е куртоазия, то е статистически факт.

Има нещо, за което искам да благодаря, може би с известно отстояние във времето, но е важно да го кажа в присъствието на министър-председателя Борисов и то е благодарността за подкрепата на общността, когато полагахме много тежки усилия за лобиране за членството ни в НАТО. И когато вие се отзовахте на призива да пишете писма до конгресмените и сенаторите за подкрепата на България. Тази подкрепа беше решаваща - за цяла Америка и, разбира се, и тук, за района на Ню Йорк. Защо споменавам това? Защото в друго измерение министър-председателят Бойко Борисов беше ангажиран в същото усилие. Още като главен секретар на министерството на външните, извинете на вътрешните работи ...

Бойко Борисов: Исках външните, но не дадоха... (смях в залата)

Елена Поптодорова: Не дадоха ли? Бих казала, че не е късно... Но имах възможността пряко да съм свидетел на отношенията, които се развиха особено интензивно с различните специализирани служби на САЩ в областта на сигурността, и това беше по времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. Това е най-интимната сфера в отношенията между двете държави. Не ми е работа аз да говоря в негово присъствие за обхвата, дълбочината и наистина необратимостта на тези отношения. Той, ако прецени, ще го направи. Но това е една основа, която не е конюнктурна и не подлежи на никакви външни влияния, защото опира до най-важните неща за сигурността на една държава. Правителството "Борисов" влезе във властта със заявка да се справи с тези най-важни неща за сигурността на държавата и на гражданите - борба с корупция, с организирана престъпност. И аз смятам, че ако това постигне министър-председателят и екипът му, това ще бъде повод българите навсякъде - и в България, и навън, да имат самочувствието на граждани на правова държава. Защото това, което правителството се стреми да премахне, да овладее, дай Боже да изкорени, макар че това е в идеалния свят, е като екзема върху тялото на нацията. И аз искам първо да отчета значението на тази страна от работата на правителството, защото това е начинът, по който ни преценяват партньорите. Това е начинът, по който се чувстваме и самите ние. Защото аз добре знам колко е важно за самочувствието на всеки един от българите, живеещи извън страната, колко е хубаво да хванеш вестника и да прочетеш нещо добро за държавата си, а не критика по порядките вътре в нея. Та аз нямам толкова цветя, колкото учителката от тази сутрин да покажа на снимка, г-н министър-председателю, но искам да добавя същото пожелание: наред с всички други очевидни, и те са, мисля, характерни за всички други правителства грижи във времето на тежка икономическа грижа, да успеем да докажем на света, че сме държава на реда, държава на порядъчността. Така че желая успех в тази посока. Казвайки това и може би насочвайки несъзнателно темата на разговора, искам да дам думата на министър-председателя Бойко Борисов, а той има избор на много широк кръг от тези. Г-н министър-председателю, думата е ваша!

Б.Б: Добър вечер! Сами разбирате, че при толкова микрофони и като имаме опита от срещата с българската общност в Чикаго, трябва да сме много внимателни в това, което ще кажеме (смях в залата). Надали ще напишат и ще предадат наште мили български журналисти за нашата среща и какво сме си говорили, а ще търсят нещо да сгрешиме. Затова ще сме тоя път по-внимателни.

Радвам се, че сме тука сред вас. Сутринта видяхме и новото поколение - бягаха, танцуваха, рецитираха стихотворения. Така че бъдещето е добро (смях). Въпросът е как да направим и настоящето да е добро. Щото живота е т`ва, което е днеска. Като българи всички се радваме на това, че най-сетне и Великобритания стана днес права на крака да аплодира Митко Бербатов, и истински, така, като българи, се радваме, че им натри носа и видяха, че "Манчестър Юнайтед" без него са нула! Така че се надявам английската преса най-сетне да напише това, което един изключителен българин направи там.

Следобед бяхме при председателя на Организацията на обединените нации, заедно с посланика, нашия, който е в ООН, така че той може да потвърди моите думи. Истински ми беше приятно, когато човек на подобен пост констатира и явно беше добре брифиран, че и политическата обстановка, и особено в областта на борбата с корупцията България е направила много и се оценява в света. И неслучайно и Департаментът на Съединените щати, и докладът на Европейската комисия, използват едно и също изречение - "силна политическа воля за справяне с този проблем". И аз ви гарантирам, че това ще го докараме до края. Понеже г-жа Поптодорова сподели за едно време, когато трасирахме пътя за работа между нашите и американските служби, само ще кажа един факт - за четирите години, докато аз бях главен секретар, тогавашният министър и главният прокурор не получиха покана да посетят САЩ. Оставям изводите на вас. Началниците ми не получиха 4 години покана да дойдат при своите колеги тук! Докато аз като идвах, г-жа Поптодорова беше пак посланик, се срещах в една седмица с директорите на ЦРУ, ФБР, Ди Ай Ей, Сикрет сървиз! С директорите! Така че много се стараехме и мисля, че това помогна поне в нашата област да извървиме тоя път и мисля, че и сега колегата Цветанов се справя прекрасно, и колегите там в МВР. И факт е, че за тази година няколко месеца нямаме нито едно отвличане, нито един магистрален грабеж. Едно убийство, което го разкрихме! И аз ви гарантирам, че ще продължиме в тая посока с тоя дух, каквото и да ни струва, каквато и цена да има. Но за радост това се оценява най-много в момента в евроатлантическата общност. А след това ще дойдат и другите успехи. А след това и вие ще се върнете в България (смях и ръкопляскания).

Знаете, преди изборите много ни подценяваха. Чудеха се какви ще ни бъдат експертите, какви ще ни бъдат министрите. Виждате, че ние събрахме млади хора, експерти, завършили навънка, работили навънка, с такъв манталитет... Щото вие вече, живеейки толкова години в Ню Йорк или в Щатите, щото сигурно има хора и от други места дошли, знаете, че най-важното, най-трудното, което се постига, това е МАНТАЛИТЕТЪТ. А ние сега вървиме по този път и затова е много по-лесно, като вземеш готови хора с подобен манталитет отвън, много по-бързо се налагат в изпълнителната власт. Трябва да ви кажа, че десетки са тези, понеже г-жа Поптодорова даде пример с Ради Точев или с Ники Младенов. Знаете, той 16 години Ради Точев беше във Франция, френски възпитаник, в техното финансово министерство. Взехме го, понаучихме го (бурен смях) и го пратихме в Ню Йорк да се оправя с вас. Дано се оправя! В интерес на истината той ми носи непрекъснато едни писма от хора, които... особено последното за едно българско момиче тука, последното, което четох, 27-28 годишно, инфаркт в Сентръл парк получило, умряло, родителите му нямат възможност да дойдат да го приберат. Ради Точев направил и оглед, и разпознаване в моргата, и кремации и връщане в България. И родителите му пишат да ми благодарят за това... Обикновено за подобни посланици и консули пишат, че са незаинтересовани, как е възможно и така нататък... Е сега, само преди два дена 15 моряци отвлечени, знаете, в плен. Пратихме военен самолет, докарахме си ги от Оман за няколко часа, не ги оставихме да се мотаят след толкова месеци плен по аерогарите, да се тормозят, а и по-бързо да ги видят техните... Няма българин, който закъсва някъде по света и да не сме пратили превоз да го докара. И да не сме се отзовали на негова мъка. Това, според мене, е много показателно за отговорността и за това, че се опитваме да помогнем на тези сънародници, които са извън пределите на страната.

Ако имате някакви въпроси, ще ви отговоря. За да не е така монолог...

Сутринта децата как ме разсмяха, ако знаете, щото отидох при тях и казах - които имат баби и дедовци, или лечи и чичовци в България, и искат довечера да ги видят по телевизията, да им махнат.(смях) И те наскачаха пред камерите, като почнаха да махат с ръце, да викат "бабо, дедо"... (смее се) Даже тука момчетата, които са с камерите, казват, че масово искали да ги питат кога довечера ще ги дават, за да се обадят да ги видят.

Така че ви слушам, щото и не е много удобно, прави сте и вие...

Ние имахме среща с еврейските общности преди малко. Помолих ги да помислят за една сцена, където те да плащат наема (смях), където да могат нашите деца и всички вие, които имате мероприятия, да се правят... Щото те доста неща поискаха от мене, викам сега да ви питам и аз нещо, да видим кой сега ще си удържи по-първи на обещанието... Така че съм на ваше разположение.

Въпрос от залата: Наскоро чух, че г-н Гриша Ганчев ще строи завод за автомобили в България с китайска фирма?

Б.Б: Те го строят. Ако си спомняте още навремето с бившия премиер Станишев правиха първа копка, преди две години някъде.

Гост от залата: Моят въпрос е насочен към този обект, защото аз на този етап разработвам два двигателя с вътрешно горене. "Мазда" разработва ванкеловия двигател от години и хвърля по половин милион долара всяка година да го усъвършенства. Моят двигател няма нужда от такива работи. Не е патентован, защото тука е невъзможно да се пантентова. 500 долара на час иска патентен адвокат. Аз имам адвокат, който го прави про боно. Въпросът ми е защо трябваше да избягам от България в Америка, за да патентовам нещо, което може да бъде в България, и утре да кажем ето, имаме български двигател с български автомобил.

Б.Б: Какво предлагаш да направиме сега? (смях в залата)

Гост: Предлагам като начало да провериме некои кадри, защото като бях в България имах жена и дете. Баща й, който е директор на 124-о основно училище в София, ме заплашваше постоянно с покойния Георги Илиев, че ще бъда намерен в канавките на София, ако не се разкарам от дъщеря му. Не съм виждал детето си от 7 години. Тука съм, за да творя, необезпокояван от мафиози, които заемат постове в България и изучават нашите деца!Това е престъпление!

Б.Б: Аз предполагам, че си го застигнал със...

Гост: Не, аз не смея да се върна в България...

Б.Б: Върни се спокойно, щото и той не е жив! Мисля, че в случая аз не мога да взема отношение, защото това са си лични отношения между баща, дъщеря, зет. Имам навика в лични взаимоотношения да не се бъркам. Спокойно можеш да се върнеш в България, гарантирам ти, че нищо няма да ти се случи! Виж, от жена ти не знам... (смях в залата) Там не мога да се намесвам!

Светлозар Момчилов, в-к "България сега", разпространява се в САЩ и Канада: С какво мислите, че българите в Северна Америка биха били полезни на България? Естествено, до тоя подходящ момент, за който вие говорите, когато те евентуално биха се върнали в България?

Б.Б: Аз мисля, че тази седмица външният министър ще има доста срещи с българската общност в Северна Америка. Кога хората се чувстват спокойни? От едната страна, както г-жа Поптодорова каза, че престъпността е в нормалните граници, които обществата са приели, сиреч има наказуемост, и когато има финансово-икономическа обстановка, която да носи приходи, съответно по-високи доходи. Миграцията на хората е след парите - там, където могат да изкарат повече пари. Бих дал много примери защо България е на тоя хал. Сигурно вие ги знаете. Но нашта икономика през тея двайсет години така е конструирана, че тя е един вид съпътстваща икономика на чуждите инвестиции, които са дошли. Много пъти съм го казвал: какво най-напред беше приватизирано или в какво се изразяват най-много чуждите инвестиции? В ЕРП-тата, където всъщност стоиш на електромера на човека, във ВИК-тата, където му стоиш на водомера, в мобилните оператори, където му стоиш на телефона, в моловете, където му стоиш на чантата за пазар, в енергийните проекти, където всъщност са подписани така договорите, че от евтиния ток на "Козлодуй" да компенсираме компаниите, които са дошли в България, които изнасят парите обратно към компаниите си майки. Е, от какво да се получат пари и от къде да се храни икономиката и съответно държавата? И затова ние в момента толкова много преструктурираме, за да може в един момент това, което...

Ето и в ООН днеска с президента това говорихме, сега с еврейската общност... България какво може да предложи да изкарва пари? Туризъм? На последно место. С какво най-много ние се хвалиме, като кажеме за България нещо? С геостратегическото й положение - че сме държава на кръстопът. Ми кат сме държава на кръстопът, ще си направим магистралите, ще си направим пристанищата, ще си направим летищата, ще си направим контейнери и терминали, ще направим зона за високи технологии и те парите ще си дойдат в държавата във вид на такси, във вид на концентрация. Ние точно обратното сме правили през всичките тези години. Нито една магистрала, сринати пристанища, летищата половината затворени..

Глас от публиката: Няма и полети!

Б.Б: Няма и полети... Дето се вика, с продажбата на "Балкан", това е най-уникалната продажба в света - продаваш нещо, като добавяш 40 милиона долара към него!

Глас от публиката: Защо няма директни полети?

Б.Б: Защото сега работим с две от арабските държави, знаете - с Катар и с Кувейт, в момента си правят финансово-икономическите разчети. Имам уверението, че след края на октомври ще ми отговорят. Ние им дадохме, подписахме с тях за открито небе, да имат възможност да летят по две дестинации - към Азия и към Америка. И се надявам едната да бъде Ню Йорк, защото и на мен не ми е приятно - прекачвам се на Лондон, оттам до тука... - по 12-13-15 часа път! Надявам се в края на октомври да имаме положителен отговор. Подписали сме такъв меморандум. А навремето "Балкан" си имаше, но повтарям, така го продадоха, че да добавим 40 милиона долара.

Или примерно насипното пристанище в Бургас! Взимаме заем от японската банка, за да направиме пристанище за "Кремиковци", което го продаваме за 1 долар! Звучи като виц, но това е истината. И сега ние трябва да преодолееме всичко това, да направим икономиката пак да изкарва пари. И днеска това ми беше и мисълта с президента на ООН, тъй като и с президента на Израел бяхме говорили - Шимон Перес, сега го поставихме и на еврейската общност по време на срещата. България следващото, освен геостратегическо положение, има най-плодородната земя и най-екологично чиста може би в момента в Европа. А след 20 години или 10 дори, проблемът на човечеството ще бъде водата и храната. Не петролът, храната и водата! И аз истински се надявам генералният секретар на ООН да потвърди, че догодина ще дойде в България. Това ще бъде темата, по която ще натискам най-много - България да се превърне в земеделското... тъй като ние имаме най-добрата земя, най-трудолюбив народ, с една дума - с инвестиции и техника ние можеме тези милиони декари пустееща земя, които имаме, да храниме и света със нея.

(чуват се възгласи "Браво")

Б.Б: Така че много усилия ще ни струва, но в края на краищата важно е да заявиш позицията си и да натискаш в една посока. Така че магистрали, пристанища, земеделие, туризъм, енергетика...

Глас от публиката: Цигани!

Б.Б: Те са наши приятели и сънародници!

Глас от публиката: Как ще финансирате тези проекти? Щото тука чухме, че от множеството европари, отпуснати за този вид проекти, няма нищо налице.

Б.Б: За съжаление аз заварих държава, в която й бяха спрени всички еврофондове. Нали си спомняте? Вижте, ние всички много говориме за еврофондове. Те са важни, безспорно, колкото може повече да се усвои. Но дори и със всичките пари, да приемеме, че 100% се усвоят от еврофондовете, те са нищожно малки спрямо бюджета на държавата или спрямо това, което ние би трябвало да привлечеме като чужди инвестиции. И ако ме слушахте внимателно, пристанищата могат да се концесионират, магистралите вече ги строиме с европейски пари. В земеделието това, което говорим, прекрасно място да дойдат не само израелците... След два дена имам среща с китайския премиер. По същия начин ще му бъдат поставени нещата. Има държави, които разполагат с огромни финансови средства и няма къде да ги инвестират. Трябва им място, където да има стабилност. А не забравяйте, че България е държавата с най-ниски данъци в Европа. Така че, госпожо, това са местата, откъдето ще се финансират тези проекти.

Трудно, но в евроатлантическата общност се говори, че в България има видим напредък в борбата с престъпността, корупцията, измамите и всичко останало. Аз съм убеден, това е на първата година, след пет, след шест, ще видите, че ние ще станем средноевропейска държава. Това ви го гарантирам. (аплодисменти)

Въпрос от публиката: България е разсечена от реки, които болшинството не са пълноводни. Мислено ли е по въпроса тези пътища да се ползват като най-евтин начин за превоз на товари?

Б.Б: Кои реки имате предвид? Освен Дунав, там по Дунавската стратегия с Австрия и Унгария работим много активно...

Въпрос от публиката: Марица, доколкото знам, не е плавателна. Просто се питам дали, ако по някакъв начин се използват водните пътища, няма да ни излиза по-евтино...

Б.Б: Най-евтиният, най-краткият и най-бързият път. Знаете, че Дунав е реката, която минава през цяла Европа. Това е Дунав - пристанището в Солун, Дунав-Черно море. Ние имаме възможност през пристанище Варна, пристанище Русе, пристанище Лом, Лом-Солун. Само че сега към края на годината, айде и да се забавят малко, въпрос на месец ще е, ще пуснеме "Люлин". Проектираме "Струма". Ще я натиснеме, до 3-4 години ще стане и "Струма". Гърците са си направили до границата магистралата и ще стане най-краткият път Европа - топлото море на Солун през Лом. Още Митхат паша навремето първата железница, която прави, е Русе - Варна. А не е бил глупав човек! Те са ни го направили! От нас се иска просто да не крадат, а да почнеме да мислиме за държавата и да експлоатираме тая даденост, която се нарича геостратегическо, нали на високопарен език, положение на страната.

Те са го измислили навремето. Войни са водили точно заради Дунав и Черно море. През Дунав и Черно море може да отидеш до Москва да доставяш товари. Огромен пазар! Старите пазари в арабския свят! Огромни пазари, умишлено зачеркнати и влезли други на нашето место там! Ние няма да правиме коли, понеже колегата каза. Да, може да имаме гениални като него хора, които да са измислили двигател. Но ние няма да продаваме коли в Германия, к`вото и да направим! (смях) Нито в Япония ще изнасяме компютри! Но за арабския свят, за бившите съветски републики можеме да изнасяме това, което най-много и най-ценно имаме.

Глас от публиката: Розово масло!

Б.Б: Не само!

Въпрос от публиката: Добър вечер на министър-председателя! Имам няколко коментара и предложения. Първо, аз се гордея, че съм българин и ще направя всичко възможно в останалата част от живота ми да помогна България да има по-добър имидж в Европа и в Америка. Първо искам да предложа за български училища в Америка, които да разширят българската култура на тези, които решиха да имат деца в Америка. Не само на английски, но да им предоставим възможността да изучават родната българска култура...

Б.Б: Сутринта трябваше да дойдеш! Знаеш ли колко хубаво беше!

Въпрос от публиката: Нямах покана! (смях) Второ, какво правим, за да направим българските продукти по-конкурентноспособни? Като българското сирене и кашкавал, например? Защото аз обичам българското сирене, а виждам само гръцко в магазините!

Б.Б: Е затова въведохме сега стандарта "Стара планина".

Въпрос от публиката: И последният ми въпрос е какво направихте с визите и кога българското общество ще може да пътува свободно до Америка? (ръкопляскания)

Б.Б: Знаете, че сега въведохме отново т.нар. стандарт "Стара планина", и трябва да ви кажа, че качеството на продуктите с този сертификат е коренно различно. Досега хората не знаеха какво купуват, а и никой не би си купил кренвирши или салами, които са правени от крайчетата на отпадъците на Европа. С тея продукти ли да излеземе да продаваме в Ню Йорк?! Нали те ще ни ги върнат на другия ден! Така че сега със стандартизацията мисля, че в Министерството на земеделието и храните се постигнаха доста добри резултати. Неслучайно и така сме заложили в наредбата, че само при едно нарушение му взимаме лицензията. Няма да има тоя път "Сгреших, прости ми", такива няма. Едно нарушение, прибираш му лиценза и заминава!

А за визите - поставили сме го. Може би той щеше да се ускори този процес, ако навреме бяхме въвели биометричните данни. То и сега, така негласно, американското посолство се старае да издава, особено за бизнеса, за хора, които са познати, десетгодишни визи. Което горе-долу е приемливо, щото ходиш веднъж на десет години. Но аз се надявам, че ако така продължаваме да работим и да се виждат видимо..., защото неформално тук в Ню Йорк почти всички шефове на служби в Щатите ще дойдат да ме видят. И там още веднъж тоя въпрос ще им бъде поставен. Когато беше и директорът на ЦРУ в София за два дни, обяснихме колко е важно, за да могат българите да се чувстват истински партньори на САЩ, защото ние участваме и в Афганистан, и в Ирак, и в Босна и Херцеговина, Косово, навсякъде в рамките на НАТО и ние заслужаваме да бъдем оценени като такъв партньор. Видяхте, че на Гърция дадоха от колко години, и то в момент, в който кризата ги съсипа, просто за да им пооправят малко имиджа. Това им трябваше за международния пазар. Това сме го поставяли заедно и с полския премиер Доналд Туск, и с унгарския Орбан. Те ще бъдат сега на 8-13 октомври в София и сме се договорили така, между нас казано, тези държави - Полша, Унгария, България, които сме във визов режим със САЩ, да поставим тоя въпрос. Защото догодина ние ще влеземе в Шенгенското пространство, живот и здраве, а за Щатите да пътуваме с виза - не е правилно! Така че ще вложим усилия, влеземе ли в Шенген, това ще е много силен мотив да искаме от правителството на САЩ да ни махне визите и за нас.

Въпрос от публиката: Ще удължите ли мораториума за генно-модифицираните растения, който е за пет години?

Б.Б: Госпожо, ние приехме закон за това. Не е пет години, той няма край! Тогава, когато ставаше спор за тия пет години - да ги има или да ги няма, имаше спор и в самата Европейска комисия. Но понеже обществото реагира много остро, мойто мнение беше, че не трябва да се дава дори мораториум, а да е ясно. Ние в момента мисля, че сме единствената държава, която сме забранили всичко!

(Викове "Браво" )

Въпрос от публиката: Драги сънародници, тук съм дошъл в тая държава от 18 години. Съм излязъл от България на 16.

Б.Б: Две години път! (смях)

Въпрос от публиката: Защо България на мене не ми дава българско гражданство?

Б.Б: По принцип с гражданството знаете, че президентът се занимава (смях). Но външният министър ще го провери. Ако има несправедливост, ще я решим

Въпрос от публиката: Защото съм нямал ЕГН!

Б.Б: Така че ако искаш ела в България, ще го организираме и ще ти го възвърнем. Чу ли ме или не ме слушаш?! Ще дойдеш при външния министър в София и ще ти го решиме проблема!

Въпрос от публиката: Г-н министър-председател, искам да ви поздравя от името на българите в Ню Йорк! Вие сте първият министър-председател, който идва и се среща с нас. Аз живея тук от 15 години!

Б.Б: Чакай! Ми Станишев? Всички се хвалят, че се срещат с вас, като идват тука!

Въпрос: Не съм го виждал, да ви кажа честно!

Б.Б: То има сигурно и друга общност! (смях)

Въпрос от публиката: Гледаме да се прибираме всяка година в България. Тази година се прибрахме лятото и за първи път почувствах, че не искам да се връщам обратно в Америка. Има някаква нова атмосфера, има някакъв импулс в хората.

Б.Б: Мачкаме ги, затова така са... (смях)

Въпрос от публиката: Не, не. Искам да ви пожелая да имате все така волята и силата да ги мачкате и с удоволствие да се прибираме, може би и завинаги, в България. Защото сме българи и там трябва да живеем! (аплодисменти)

Въпрос от публиката: Добър вечер! Казвам се Дани Карабян и съм финансов аналист на Уолстрийт. Първо искам да благодаря на министър-председателя за всичко, което прави срещу престъпността и корупцията в България, също на господин Цветан и на всички от правителството. Мисля, че това за първи път се случва от много години. От точно 20!Всъщност тази корупция и престъпност изгониха много българи от родината. И бих желал да ви задам въпроса: ще има ли институция в България, към която несправедливо ощетените граждани от правосъдната система ще могат да се обръщат или винаги ще трябва да се обръщаме към съда в Страсбург за правата на човека. И бих искал да дам един пример. Аз съм също жертва на тази правосъдна система. Загубих половин имот в град Пловдив по несправедлив начин. Имот, за който аз и моето семейство сме плащали данъци и сме правили подобрения. Просто не знам към кого да се обърна...

Б.Б: За съдебната система трябва да се направи необходимото и аз истински се надявам самите те да чуват подобни въпроси. Защото знаете, че тя е независима система и всяка намеса в нея крие рискове. За съжаление именно поради това, че е независима, те считат, че не зависят от народа дори. Ето, виждате, ние идваме и заставаме пред вас, едни ни харесват, други не, но считаме за наш дълг да отговаряме и да помагаме на всеки един по проблема му. Не знам как са ви взели имота. Ако има далавера във взимането, ми го дай (смях). С Ради Точев - сега му дай документи и телефон, на който да те намерим.

Въпрос от публиката: Аз съм професор по генетика в Ню Йорк. Говорейки за ГМО...

Б.Б: Нали няма да ме изпитваш!

Въпрос от публиката: Не, няма да ви изпитвам. Само един въпрос: имате ли технология за мониторинг, да знаете дали храните, които се предлагат, съдържат ГМО или не? Аз не съм съвсем запознат, на доколкото знам, в България няма такъв тип лаборатории, които да правят генетични изследвания...

Б.Б: Имаме! Имаме такава лаборатория, но ако идваш до България, много ще се радвам подобни хора с професорски титли... Елате, ще ви пратя, ще отидете с министъра на екологията, ще се убедите, защото след това ще можете да разкажете за това, което имаме и което се прави сред вашата общност. Така че идвате ли си в България, сте добре дошъл!

Въпрос от публиката: Не искам да оценявам усилията в областта на борбата с престъпността и корупцията, но тъй като в България има структурни проблеми, искам да знам какви точно структурни промени предвиждате, така че като си дойда, тази полиция и съдебна система да продължат да работят срещу престъпността. Имате ли някаква стратегия за това как да се повдигне икономическият капацитет на нацията, така че да дойдат чужди инвестиции и в секторите, в които искаме да дойдат, за да се осъществи един подем в България? Благодаря ви.

ББ: Аз се надявам ние да бъдеме по-дълго, щото за следващите не гарантирам как ще се справят! Така че... Мисля, че народът трябва да оцени и ще оцени това, което се прави! Разбира се, има сектори, в които не ни е всичко наред. Особено такива, които са забатачени от 20 години като здравеопазването. Много трудно се правят структурни промени там. Защото има цели схеми, които действат и съсловията не одобряват всички промени, които искаме да правим. А там влизат милиарди левове на година и съпротивата е голяма. Аз съм убеден, че в следващите години и съдебната система ще работи по-добре, прокуратурата започна да работи по-добре, вече доста съдилища дават нормални... работят нормално. Мисля, че много много по-добрите хора са на наша страна в тази система и нещата ще се наредят. А иначе мога да изброя поне 30-40 човека на ниво министър и зам.-министър, а и в агенциите, които са на ваша възраст и които ги взех от Лондон, Париж, Вашингтон и в момента са в управлението на държавата. Като се износят малко, идвайте вие и ще ги сменяме! Това е пътят! Хора с такъв, западен манталитет. Работили, участвали, е както професорът преди малко. Това са хора, които като дойдат, почват да работят с тоя манталитет. И веднага това се връща обратно в евроатлантическата общност. Те имат доверие в ония хора, говорят на един език, разбират това, което правят. Това е пътят!

Въпрос от публиката: Добър вечер! Казвам се Моника и съм от София. Студентка съм в Щатите от 4 години и искам да питам. Аз съм дошла тук със стипендия, която ми е предоставена от университета, в който уча. Обаче ми предстои да се дипломирам, а бих искала да продължа да уча за магистър или докторант. Искам да питам защо няма организации или спонсори в България, които биха спонсорирали студенти като нас, които да продължат да учат за магистратура или докторантура в САЩ и другаде по света? Интересувам се от програми, които спонсорират деца като нас?

Б.Б: Ами до голяма степен аз мисля, че има и доста фондации, и доста хора, дори и тук като този... Тед? Не го виждам, той тука ли е? Ради, намери го тоя човек и да го запознаем с момичето, може да му излезе късмета...(смях) Тед Василев тука ли е? (оказва се, че е излязъл). Трябва и повече активност от вас. Все пак държавата не е социалистически тип държава да търси да решава на всеки един проблема с финансирането. Е тия хора виждате ли ги? Старите емигранти. 40 години, докато се наложат. Така че това, че си изкарала дотука със стипендия, е огромен бонус за тебе. Сега просто трябва да си по-активна. Ако си добра, те вече ще те забележат. Така че повече активност.

Въпрос от публиката: Добър вечер, г-н премиер. Искам да ви благодаря. Ние приветстваме всичко, което правите. Абонирах се за всичките български телевизии, за да мога да ви гледам и да следя всичко, което правите (кикот в залата). Аз се занимавам с данъци в Америка. Правя данъците на хората и като хоби следя от време какво става в България. Разбрах, че от 2007 г. е излязъл някакъв закон, който касае всички нас, които живеем в чужбина. Аз съм от 12 години тука и никога не съм имала личен лекар в България. Оказва се, че дължа здравни вноски в България. Нямам против, излезъл е законът, искам да си ги платя. Но ако аз по някаква причина не бях проверила, нямаше да знам. Всички ние имаме адреси в България. Никога никой не ни е изпратил уведомление, че дължим пари. Начисляват ни се лихви. Смятам, че ако държавата иска да събере тези пари, трябва да изпрати на хората известие, че те ги дължат тези пари.

ББ: Логично.

Глас от залата: Просто едно предложение да пращат на хората известия...

ББ: Да им съберат парите.

Въпрос от залата: Аз имам съвсем кратък въпрос: какво може да се направи за образованието? Какви стъпки се предвиждат? И добре дошли, защото това е все пак е усилие да се срещнете с нас.

ББ: За образованието знаете, че това беше сферата, в която не направихме съкращения, въпреки огромния дефицит, който има държавата. Веднъж. И втори път - за 120 български училища в Европа и Америка подсигурихме финансиране. Включително и за двете български тук.

Глас от залата: Значи това ме кара да се връщам по-скоро!

ББ: Дай Боже да си възстановиме така мощта на икономиката, ще има повече за образование. Всичко е функция на парите, които влизат в бюджета. Образование се прави с пари, здравеопазване - с пари, а парите могат да дойдат, ако ти работи икономиката. Е сега да ви изпитам колко завода можете да изброите в България, ще видите, че ще се запънете.

Въпрос от залата: Г-н Борисов, обективна реалност е, че всъщност вие отворихте европейските фондове за България. Вие акцентирахте на природните дадености в страната като селско стопанство и като трудолюбие на българския ни народ. Всеки път, когато чета какви обеми от европейските фондове сте усвоили, 50% от мен се радват, останалите 50% ...

ББ: Ни е яд!

Глас от залата: Ни е яд! Публична тайна е, че фирмите, които останаха юридически лица в нашата страна, които имат капацитета като работен ресурс, като финанси, това са партийните фирми, които бяха вързани към държавния и общинския бюджет. Фиксирам фирмите на Божков, но те са цяла плеяда. Налива се вода в колелото на хората, които продължават да спъват развитието на страната. Въпросът ми е: ако селското стопанство, а то наистина е много важно, а там също са фондове и средства, партийно протежирани с крадени пари и огромни обеми, какво се прави за това европейските пари да стигнат до обикновените българи, до този, който има парче земя и би могъл да се занимава с това с нежното трудолюбие и с нужния ангажимент? Фиксирам фондовете и програмите за развитие на селското стопанство...

ББ: Вие от колко години сте тук?

Глас от залата: от 9 месеца.

ББ: От 9 месеца. Сравнително отскоро. Но знаеш, че в момента, особено за магистрала "Тракия" - най-видният пример, цялата ни магистрала "Тракия" струва почти толкова, колкото пътя за "Цанков камък". В пъти по-евтино я строиме. По земеделските фондове не сте прави. Защото парите за тютюнопроизводителите - 160 милиона, ги дадохме на всеки един тютюнопроизводител. Не ги пуснахме отделно, а на всеки един. Над 1 милиард земеделските производители, и то малките и средните, си получиха от правителството, от европейските програми. Сега винаги е възможно да стане некъде и пробив. Но масово в момента парите си стигат до самия производител. И неслучайно тая година ние имаме рекордни добиви и в пшеница, и слънчогледът особено добре върви. И мисля, че много пари ще влезнат в производителите... За дребните производители парите министър Найденов ги дава. Миналата седмица даже в новотел "Европа" се събраха - по 300-400-500 души идват там и се подписват и си ги взимат. Така че е много видимо, много публично.

Но понеже в 7 и половина требва да освобождаваме залата, ми казаха, аз ще остана тука на разположение, който иска да остане да пита още нещо. На другите пожелавам приятна вечер. То сега кво е, събота или неделя? Тука кво се пада? Неделя. Приятна неделя тогава. Има баница и луканка, заповядайте! И българско вино! Така че...

Финални ръкопляскания.

Какво разбираме от тази стенограма?
1. Всичко?
2. Нищо?