Бойко и Македония

Осъждането на Спаска Митрева предизвикаха гнева Му:

Съжалявам, че македонското правителство и държава подходиха по този начин. Българската дипломация направи всичко. От наша страна имаше необходимото мълчание, за да няма упреци за някакво вмешателство. Молихме се на македонската страна като на приятели и съседи, но от там се подиграха с нас", заяви "премиерът". Той допълни, че не разбира каква е тази съдебна система, според която се решава майка с пеленаче да бъде в затвора. Бойко Борисов добави, че Македония ще чака много помощ от България тепърва за предстоящите си присъединявания и допълни, че от страна на България и лично от него това многократно ще им бъде напомняно.

Какво разбираме от това?
1. Че "премиерът" ни е отмъстителен?
2. Че приема за подигравка правосъдието в Македония?
3. Че Се държи като в детската градина?
4. Че в отмъстителността Си е готов да постави членството на Македония в НАТО и Европейския съюз на карта?

Бойко Борисов - пиян?

От интервюто на Бойко Борисов пред незадаващата смислени въпроси Цветанка Ризова може да се стигне до извода, че "премиерът" беше пиян?

Тук няма да цитираме цялто интервю, но всеки, който го прочете, може да види как криволичи мисълта на нашия "премиер" и да се попита: "На какво се дължи това?"

Вижте някои подбрани бисери:

Бойко Борисов: Мисля, че да нарекат авторитарна партия ГЕРБ, партията, която е правила атентати в църкви, няма такава партия в света, това е социалистическата партия или бившата комунистическа, която е избивала хора по лагерите. Я си представете сега ГЕРБ да направим концентрационни лагери или да ходим да взривяваме църкви, и да искаме да управляваме пак. Ето това Мира, с цялото си уважение към нея, в момента ни обяснява. Нека се засрамим, какво е това чудо. Онзи ден корветите, бил съм и аз едва ли не виновен, че с Царя ги поръчвали. Тези хора си загубиха всякакво чувство, дори не мога да им се смея вече. Толкова са нагли, че не ми се коментират. Развалихте ми настроението.

Какво разбираме?
Че "премиерът" не знае какво е авторитарна партия? Че никой не е посмял да му каже, че авторитарен е нещо друго?

Бойко Борисов: Всички тези, които са избивали, включително и дядо ми, не трябва изобщо да ги има в политическия живот, нямат право. Как се чувства Станишев, ако отида да му убия дядото и след време да съм ненаказуем и да си правя конгреси и да си правя изказване. Тези хора нямат морал, нямат срам. Тези същите нещастници, които са там, са убили дядо ми. И сега те излизат и казват, че искаме прочит на историята. Ами, хайде върнете го от гроба, бе. Как не ги е срам.

Какво разбираме от това?
1. Че "премиерът" Бойко Борисов не помни, че самият той беше член на БКП, командир на батальон по време на т.нар. възродителен процес?
2. Че "премиерът" клевети днешните членове на БСП като извършители на престъпления преди 65 години?
3. Че "премиерът" ни е бил пиян?

Водещ: Само, че в миналото предаване г-н Станишев беше готов да се обзаложи с мен, че от 27 страни България е в първата петица с най-добри бюджетни показатели. Само пред ден-два излезе доклад на Еврокомисията, който потвърди, че ние сме в първата петица.
Бойко Борисов: Да, това е така. Но той излезе заради нас. Именно, заради добрата финансова политика, която водим. Заради това
Водещ: Възможно ли е за два месеца и половина да излезем в първата петица.
Бойко Борисов: Да, разбира се, защото хората отвън – МВФ, Световна банка и европейските институции, Европейската централна банка, наблюдават всички наши промени, които правим. Това, че запазих Иван Искров също има значение и затова дават такива оптимистични добри доклади. Затова и пускат фондовете, затова искат да ни помогнат за „Козлодуй” с 300 млн. евро. Идват, приемат ни. Европейското семейство иска да извади България от последното място в Европа.

Какво разбираме от това твърдение на "премиера"?
1. Че "Европейското семейство" иска да извади България от последното място, за да сложи там някой друг?
2. Че Бойко Борисов се изживява като месия?
3. Че смята съкращаването на хора и инвестиции за "добра финансова политика"?

Бойко Борисов и задръстванията в София

От блога на Филипа Радионова, оригинално заглавие "На думи и на дела":

„Оборище“, „Раковски“, жълтите павета на „Цар Освободител“.

От там минава голяма част от трафика в София. Хората, които пътуват от единия към другия край, нямат голям избор на трасета. Понеже всички шосета водят към Центъра.

„Оборище“, „Раковски“ и жълтите павета на „Цар Освободител“ днес отново бяха затворени. В пиковите следобедни часове, а една част и вечерта, когато минавах през района. В резултатат алтернативните улици бяха повече от задръстени, за което както винаги допринасят разни селяци, спрели на аварийки по средата на платното.

И ето как протекоха мислите ми: Първо се учудих, че в 20 часа движението е по-натоварено и отколкото в 17. После се сетих, че днес на гости ни е Берлускони. След това се поправих, че всъщност е на гости на Премиера Борисов. И тогава си спомних как Кметът Борисов разказваше, че редовно пишел писма на ръководителите на бившето правителство и парламент. В писмата молел, искал, заплашвал (не знам коя форма на общуване е използвал) да престанат с делегациите, понеже столицата и без това е задръстена. Срещал само мълчание и неразбиране.

Впоследствие констатирах, че това е изначална глупост. Не може да посрещаш делегации в Люлин или Обеля. Не може и да не вземеш нужните мерки за сигурност.

Та значи. Или Кметът Борисов е бил крайно наивен, или е бил краен популист, или и двете. Та ми се струва, че Премиерът Борисов трябва да напише едно писмо сам до себе си в новото си качество и функции. И да си припомни, какви ги е приказвал.

Четете бавно: Това е частен случай, показателен за общото. Кметът и Премиерът са названия за един и същ човек. Този човек или не внимава какво говори, или много внимава да е твърде хубаво, да не кажа илюзорно.

Четохте ли бавно? Думите, делата, реалността... нали?

Какво разбираме от тази публикация?
1. Че има хора, които си спомнят какво е говорил "кметът", а сега "премиер" Бойко Борисов?
2. Че Бойко Борисов е бил не наивен, а циничен?
3. Че такава публикация няма да се появи в нито един вестник, дори и в "Галерия"?

1964 г.: Другарят Тодор Живков на визита в СССР

Премиерът и първи секретар на БКП, др. Тодор Живков, направи историческо посещение в Москва.

Москва - центърът на световната политика, трудно може да бъде впечатлен от нещо и от някого. СССР има не само вековна литература, но и традиции в дипломацията. Тънкостите на протокола си съперничат с изящната словесност на политиците. Държавата на Ленин и Сталин е и родината на свободата, равенството и братството между селяните и работниците. Затова наистина е особено символичен знакът, който българският премиер и първи секретар на БКП др. Тодор Живков даде, като направи първото си посещение в чужбина именно в Москва.

Само часове по-късно стана ясно, че първите мъже на СССР са били особено впечатлени от директността и откровеността при разговорите си с др. Живков. Впрочем в дипломатическите среди вече определят българския премиер като "брежневист", защото той самият неведнъж е заявявал, че начинът, по който съветският лидер Леонид Илич Брежнев се е развил в политическата си кариера, го е вдъхновявал. Това е и една от приликите на двамата първи политици - те говорят откровено, назовават нещата с точните им имена и показват ангажираност към проблемите. С една дума - правят модерна политика. Тъкмо с това др. Живков е очаровал и др. Брежнев, и премиера Алексей Косигин, и арм.генерал Рокосовски, ръководител на отбранителната зона на Москва. Защото българският премиер постави откровено въпросите за компенсациите за "Козлодуй", попита дали СССР има интерес към "Белене", поиска да ни се удължи срокът по предоставяне на безплатен нефт от братския Съветски съюз с 4 месеца и не се притесни да каже, че в сегашната криза няма да можем да купим съветските ракети.

Към това трябва да прибавим, че СССР и страните от социалистическия лагер бяха първите, които подадоха ръка на др. Живков още при началните му стъпки в политиката. А и българският ръководител, и съветският генерален секретар имат неколкогодишно сътрудничество. Когато Л.И. Брежнев заемаше поста заместник-министър на вътрешните работи, др. Живков беше ръководител на Народната милиция в София. Сега и двамата са ръководители на братските партии БКП и КПСС и това е било първото нещо, което двамата са си казали на срещата в Кремъл. Навярно и защото не са забравили сътрудничеството си отпреди години.

След приемането на България в СИВ СССР започна да гледа по друг начин на страната ни. Днес обаче - по признанието на дипломатически източници - отношенията между двете страни са коренно различни. Москва отчита с голямо задоволство волята на др. Живков да отстрани корупцията и последиците от култа към личността на Вълко Червенков. Начинът, по който СССР гледа на страната ни, бързо се променя, защото се виждат и първите стъпки, направени в тази посока. Като отстраняването на 500 заподозрени в корупционни схеми служители от милицията, което е направило голямо впечатление на съветските другари.

Освен като членове на общото социалистическо семейство България и СССР са свързани в стратегическо партньорство в отбраната, енергетиката, административната реформа, подобряване на работата на милицията и правосъдието.

По време на двудневната си визита в Москва др. Живков успя да получи подкрепата и на Л.И.Брежнев, и на премиера Косигин, че СССР ще бъде движеща сила в СИВ, за да получи България исканите компенсации от 300 млн. преводни рубли за пускането на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй".

Премиерът Косигин пък пое ангажимента към страната ни да разговаря със съветските предприятия в ядрената енергетика за това дали не биха имали интерес да се включат в проекта за изграждането на АЕЦ „Белене".
Разбира се, за всичко е необходимо време. Както каза един съветски дипломат, Рим не е създаден за един ден и България няма да заприлича на Грузия за осем дни. Важното е, че др. Живков показа волята, че вървим във вярната посока.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че е достатъчно да се сменят имената на Саркози с Брежнев, на Бойко Борисов с Живков и статията от "Монитор" звучи ретроградно?
2. Че българските вестници са се безгръбначни?
3. Че такава статия не би се появила в "Работническо дело" по времето на Георги Боков, бащата на Ирина Бокова?

1959 г.: Мъжката политика на др. Т. Живков омагьоса Москва

Статия от вестник "Труд", издание на Профсъюзите

“Вие - това сме ние” - тази ключова фраза, изречена от Никита Хрушчов по време на срещата му с др. Тодор Живков, дава обяснение за успеха на двудневното работно посещение на българския премиер в СССР. Др. Т. Живков получи от Москва всичко, за което дойде:
- демонстрацията на искрено приятелство и специално отношение към него като млад, надежден социалистически политик;
- съпричастност към проблемите на България и тежките реформи, които трябва да проведе правителството;
- ангажименти за лобиране в името на България в институциите на ООН и СИВ;
- признание за активната работа на новото управление в борбата с корупцията, организираната престъпност и наследството от периода на култа към личността;
- оценка за Партията като добре структурирана и организирана политическа сила с тежест в Коминтерна;
- споделянена общност в рамките на голямото семейство на социалистическия лагер;
- и накрая, но не на последно място - възвръщане на доверието към България и надеждата на прогресивна Европа, че ще играем по правилата.
Облечени в конкретика, тези изводи звучат така: др. Т. Живков отказа на СССР да закупува корветите, но не разсърди съветските ни другари, защото им отвори нови писти за сътрудничество
- по-сериозно участие в АЕЦ “Белене”, в други проекти на военнопромишления комплекс (например модернизацията на полските фрегати), в модернизацията на “Кремиковци”. В замяна на това измъкна ясен съветски ангажимент за отпускане на България на 300-те милиона рубли компенсации и отлагане с четири месеца на крайните срокове по програмата “безплатен нефт“, за да имаме повече време да усвоим полагащите ни се горива.
Навсякъде по време на московските срещи на др. Т. Живков решаването на държавните въпроси минаваше през откровения личен контакт, общото му минало с първите мъже на братския Съветски съюз, доброто им взаимно приятелство в истински мъжки разговор. Свойското потупване по раменете винаги бе съпроводено с конкретни цифри, с конкретни милиони, от които България се нуждае.
Как го постигна? С искреност
С директно назоваване на проблемите. Без увъртане и шикалкавене. Простичко и ясно. др. Т. Живков свали от гърба си товара на Вълко Червенковото правителство, което зад неписаните закони на дипломацията всъщност е криело нежелание за решаване на въпросите, неудобство да се даде отказ или просто забатачване на поети обещания.
Тази откровеност на др. Т. Живков, която все повече впечатлява света, му отваряше леко тежките врати на съветската работническо-селска аристокрация и парираше очакваното напрежение в “неприятните” разговори. И ако за кроткия Алексей Косигин се знаеше, че “без съпротива” ще приеме отказа за корветите, то изненадата дойде от “разбирането” на Н.С. Хрушчов. Дипломатически източници бяха предупредили делегацията ни, че съветският ръководител е “труден”, когато отстоява своите интереси, че може да тропа по масата с обувка в изблик на смазваща нервност. Нищо такова не се случи с др. Т. Живков. Разговор на малки имена, спомени за общи спецоперации, когато единият е бил първи секретар на Украйна, а другият – началник на милицията, и накрая - бъдещи проекти. Докато Никита Сергеевич въртял цигара „Слънце“ в ръцете си, без да запали и без да предложи даже и на госта си, демонстрирал невероятните си познания по енергетика и пристрастието си към атомните реактори. С което пък напипал болната за др. Т. Живков тема - как да продължим АЕЦ “Белене”, излизайки от енергийната криза.
После, изпращайки го по стълбите на Кремъл, го тупал непрекъснато по рамото със заръката: “Каквото искате, ще ви помагаме”. Същото обещание др. Т. Живков получил и от колегата си Алексей Косигин, докато двамата чертали енергично с пръсти върху стъклените масички пред себе си различните общи проекти между България и СССР.
Министрите, които съпровождаха българския премиер - Цветан Цветанов, Румяна Желева, Трайчо Трайков и Николай Младенов, в своите контакти също не се притесняваха да назоват проблемите, да поискат конкретна помощ.
Визитата в СССР всъщност е част от политиката на др. Т. Живков, която той упорито налага - за европейското признание на страната ни като велика сила.
В четвъртък министър-председателят ще посрещне в София югославския премиер Тито, после идва ред на румънеца Чаушеску, а до края на годината ще бъде домакин и на шефа на Варшавския договор, маршал Вихрогонов. В този “голям шлем” естествено място заема и любимият му Никита Сергеевич, с която др. Т. Живков се чува по телефона поне веднъж в седмицата.
Желанието му е в тази прегръдка България все някакси да изплува от блатото на своята изостаналост. И да покаже освен мъжко поведение в разговорите и мъжка политика в решаване на проблемите на държавата.


Какво разбираме от тази статия?
1. Че в "Труд" пишат така, сякаш сме преди 50 години?
2. Че само смяната на имената е достатъчна, за да се види какви ги върши "премиерът" Борисов?
3. Че щом в Интернет се появяват такива шеги, дните на кабинета са преброени?