Бойко, Конституцията, партията, патологията

Оригинално заглавие: За крушата и пръта

В далечната 2002 г., още с раждането си, с първите си думи, д-р Филипов предупреди, че една ръка, една здрава ръка, броди из родината. „Май ли беше, или юни, или некой друг от тях”, забравил съм точно, но тогава Тошо Тошев, Венелина Гочева, Радосвет Радев, един поп, един историк и др. лица предложиха на Софиянски и Антоан да удостоят Бат’ Борисов със звание “Почетен гражданин на София”. Щото Бат' Борисов бил всеотдаен в работата си. (Какъв усет са имали тия хора за това къде лежи бъдещето!)
А Божидар Димитров написа една прочувствена статия за преврата на 19 май 1934 г., в която основният патос беше, че това е пътят за лекуване на болни демокрации като нашата.
Тогава още се притесних: „Дали в някои нездрави мозъци не се мъти идеята за “здравата ръка”? Всички условия са налице. Здрава ръка имаме под ръка. Медийните партньори са от най-сериозните… А народът е втасал и превтасал, ще вика “Ура” и “Да живей!” на всеки пехливанин, който хване сопата откъде дебелия край и подкара политическата пасмина. И американците щели да помогнат… Абе, изобщо замисълът е бетон арме.
Чудя се само, ако демокрацията ни е балканска, защо си въобразяват, че диктатурата ни ще е по-читава.”
Нямам какво да добавя към тази прогноза, която е на ръба на ясновидството, че и оттатък. Искам само да питам дали знаете, че здравата ръка от едната страна, означава яко дупе от другата. Щото тя, здравата ръка, почва избирателно, „по заслуги”, но накрая вече кара наред…
Прави ли ви впечатление, че ние нямаме кабинет, а само премиер. «Разпоредих на министрите», «наредих», «забраних», «поръчах»... Винаги и само в единствено число. «Аз»! Знам, че „ние” е най-подлото местоимение, че зад „ние” винаги се крие „никой”, но все пак може да споменава множественото число поне чат-пат, колкото да си мислим, че е събрал екип от съмишленици, а не аргати. «Разпоредил съм на зам.-министрите на МВР много бързо да се промени законът...» И тук липсата на йерархична култура е най-малкото. (Йерархичната култура изисква Бойко да нареди на Цецко, а Цецко вече надолу към подчинените си.) По-притеснителното е, че зам.-министри на МВР ще променят закона! Може да ви изглежда, че това е дребнава забележка, но на мен не ми изглежда така. Не му е работата на Цецко, та камо ли на заместниците му, да променят законите. Като почне МВР да променя законите, тя работата е...
Няма партия. Има само Бойко Борисов. Товя явление в политологията се смята за опасна болест. „Силно персонализираните партии” са „дълбока патология”. (Кародърс) Помислете и върху това.
Иначе на всички много ни се иска да видим Станишев как се усмихва като Мона Лиза зад решетките. Само че нещо ме смущава. Какво стана с Доган, обръчите, ДПС? „Сделка или не”? Знаете ли колко са общинските фирми? И има ли някой, който да се съмнява, че всички те са проядени от корупция? Браво, евалла за Вальо Топлото и Вълка, но що не се чу нищо за «Паркинги и гаражи» например? И за колко още други… Малко избирателна излиза тази борба с общинската корупция.
На всички много ни се иска вече цялостно да се оправи тази шибана държава. Но за това са нужни две неща: воля и можене. Но, както казваше героят на Хайтов, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш.
Още много неща могат да се кажат. Но май е рано, май засега няма обществена чуваемост.
Затова ще завърша с една историческа препратка. Някога един голям български политик и държавник, Петко Каравелов, като го вкарали в Черната джамия (май по Стамболово време) и малко го побили, беше рекъл: „Никога да не ви иде наум, че сопата може да бъде благородна.”
Е, днешната сопа не е така буквална, като сопата преди 100 г. Но по същество е същата. И наносопа да измислят, и от нея ще боли, да знаете!
И пак ще кажа: нямам фиксации на тема Бойко Борисов. Но докато бях в отпуск събрах и изчетох всички негови интервюта, от първото до последното. Изводите, които си направих са много, но най-важният е: човекът бързо се учи, но много късно е започнал.
(- ...Упрекват (ви), че не познавате добре конституцията.
- Да, не я познавам конституцията добре и... Ще намеря време да се запозная по-добре, за тяхно успокоение.”- 11.10.2003, НТВ, "На четири очи"))
Може някой ден да кача в блога „подпури” от тези интервюта, за да разберете "за какво става на въпрос”.
Но понякога си мисля, че народ като нашия, премиер като Борисов може да го оправи. Знам, че не е ласкаво, но какво да направя, като и това си го мисля.
Засега не искам да ми вярвате. Искам само да ме чуете. Всъщност, ето още едно цитатче от г-н премиера от далечната 2003 г.: „Година и половина говоря, че държавата е конструирана неправилно -че за една славянска страна е необходим централизъм при управлението. В Русия, в САЩ, във Франция президентът е на върха. А в България върхове много: президент - връх, премиер -връх, Герджиков - връх, Филчев - връх, Григоров - връх. Слави Трифонов -връх. Всички са независими и всеки си прави каквото си иска. Няма обединяваща фигура. Дори патриарсите ни са двама. Кой е конструирал така държавата, за да представлява такъв хаос? Не съм аз.” (10.01.2003, "Труд")
Във всеки случай този славянски централизъм не означава дедо Максим да управлява държавата.
Ало, пенсиите, знаете ли какво означава заплахата на Бойко да управлява 30 години? Че ще ви събере кърпичките на всичките. Нали се сещате, при онова, последното тържество в живота, се дават кърпи. Та това макетата го ползват като метофора, че некой е надживял друг. Едно време, по социалистическо, съм чувал интелектуалци на средна възраст да се безпокоят, че Тато „ще ни събере кърпичките на всички”. И да ви кажа, онези яйца в „Красно село” не са забравени. Тъй че в близко бъдеще ще викате: „Бедни ми, бедни Иване (Стояне, Петкане... да не ви изреждам всички поименно, че сте 2.3 млн.) що не умря при Станишев.” При Костов даже беше по-наръчно.
Р.S. Така като чета нагоре какво съм ви написал, май хич не е смешно. Излиза, мамка му стара, че като пишеш за пари по ти е смешно, отколкото като пишеш без пари. Що така, не мога да си обясня.

Мнозинството на ГЕРБ и Атака

От блога на журналиста Иван Бедров:


Докато Бойко Борисов съобщава по един министър на ден, а днес – дори двама, докато Станишев се бетонира на върха в БСП и не дава дума да се продума за оставка, докато другите коментират меморандуми и декларации, един друг народен любимец успя да се измъкне от инфекциозното отделение. Там, където на вратата има червен кръст и написана диагноза, където не пускат никой да влиза, нито пускат обитателите да излизат. Защото е заразно. Дори много заразно. Волен Сидеров успя да избяга от изолатора и сега е залостил с гърба си вратата отвън и отблъсква всеки опит да бъде върнат обратно в изолатора.

Последната седмица е седмицата на Атака. Въпреки, че Волен Сидеров не е сред най-често показваните лица, последната седмица е неговата седмица. Той получи това, което 4 години не успя – Атака да бъде приемана като легитимна политическа сила наравно с всички останали. Волен Сидеров получи това, но не го постигна той. Постигна го Бойко Борисов. Как се случи това, знаете всички. Тактическите интереси на ГЕРБ и Атака съвпаднаха удивително. Бойко Борисов измъкна изпод „Синята коалиция“ килимчето на незаменимостта и съвсем обърка Яне Янев, който изобрети новия термин „опозиция, която подкрепя правителството“. Гласовете на Атака бяха основният инструмент в това упражнение. А самата Атака очевидно се харесва в ролята на този точно инструмент. Защото така беше извадена от изолатора.

Независимо дали на Бойко Борисов му харесва или не, новото мнозинство ще си спечели името „Мнозинството на ГЕРБ и Атака. И това ще бъде напълно коректно. Тази ситуация ще породи въпроси, на които засега няма разумни отговори. В основния документ на Атака, наречен „20 точки на партия Атака“, в точка 15 пише: Българската земеделска земя не се продава на чужденци при никакви условия. В точка 16 пък пише: Отмяна на договора за затваряне на АЕЦ Козлодуй. Този договор се нарича Договор за присъединяване и отмяната му означава напускане на Европейския съюз. Номерът със земята – също. Точка 13 пък казва кратко и пределно ясно: Напускане на НАТО.

ГЕРБ отсега ще трябва да си намери отговор на въпроса: Какво търси такава партия в тяхното управляващо мнозинство. Досега Атака беше в изолатора, защото има за какво. Защото все още не се е отказала от заразните точки. ГЕРБ отвори вратата на изолатора и ще си носи тази отговорност. Така става винаги, когато позволиш тактическото удобство да изяде политическия смисъл.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че се е намерил поне един журналист, който е видял същността на режима на Бойко Борисов - съюз с националистите от Атака?
2. Че никой друг вестник и журналист не е посмял да каже тази истина?
3. Че сините и РЗС не смеят да се обадят за тази подмяна на вота?
4. Че дори и Иван Бедров не е посмял да каже истината докрай - ГЕРБ не отвори вратата на изолатора, защото ГЕРБ не прави нищо, което Бойко Борисов не е наредил.