Бойко и медиите

Асен Генов пише:

Помните ли, че вероятно първото прес-съобщение на Кабинета "Борисов" бе покана към журналистите на заседание на "Правителството на премиера Борисов", а не това на Република България. Тогава си казах, че това, вероятно, е гаф на прес-службата му.

После премиерът предупреди журналистите да не задават тъпи въпроси, защото можел да избухне, но пак никой не реагира. Аз го отдадох на липса на достатъчно възпитание и опит...

Цветанов започна, а и до ден днешен го прави, да се жалва, че МВР няма власт и свободен достъп до телефонните ни разговори и Интернет, заради което не може да си върши работата, но и тогава никой не реагира. Аз го отдадох на това, че той си е просто едно ченге, което това може и иска да прави - да следи и да слухти, в добрия и лошия смисъл на думите...

Все по-ясно става, че в много случаи Борисов хал-хабер си няма, а и хич не му и пука какво и как говори. Аз все си мисля, че един ден и други ще забележат това – тези, които са призвани да бъдат критични и обективни, а не сервилни и наведени пред черноколанеца - медиите.

Напоследък Борисов все по-отчетливо и безпардонно демонстрира самоувереност и грубо отношение към подчинените си (обръщайки се фамилиарно, със заповеднически тон към тях, докато те трескаво записват в тефтерчета какво се очаква да правят); той пък е все по-близък и усмихнат към ласкаещите го и все по-застрашителен и заповеден към дръзналите да задават неудобни въпроси журналисти или към тези, които са критични към неговия стил. Аз все си мисля, че това са ремисии, дължащи се на професионалното му охранителско минало.

Когато обаче Борисов заяви следното:

"От тези, които ме критикуват искам само едно - да не говорят и да не ме дразнят. Ще изведа държавата от кризата. Единственото, което искам е - мълчете!.."

...За мен вече няма съмнение, че нещата не са на добре. Не се съмнявам, че и това култово изказване на Борисов ще затихне някъде из пожълтелите страници на вестниците и кеша на Гугъл. Това обаче е опасна индикация...

По-рано сравних управлението на Борисов с това, на Путин - телевизионно. Въпреки различията в някои нюанси, нещата са горе-долу еднакви: раздават се заповеди, уволняват се и се назначават хора по телевизията, пращат се самолети насам-натам, канят се хора по резиденции и държавни работни места, снимки, усмивки, шеги и заплахи...

Има нещо обаче, което силно ме притеснява: Путин си има(ше) критици. Някои от тях вече не са сред живите. Иска ми се да вярвам, че "дразненето, заради критиките" няма да доведе до едно по-продължително мълчание на критикуващите...

...Гарантиращо медиен комфорт на лесно дразнещия се и избухлив "медиен премиер" и "неговото" правителство.


Какво разбираме от това?
1. Че Асен Генов се оказва един наблюдателен човек?
2. Че нито един журналист не е забелязал тези реплики на Борисов?
3. Че ни чака военно положение?