1964 г.: Другарят Тодор Живков на визита в СССР

Премиерът и първи секретар на БКП, др. Тодор Живков, направи историческо посещение в Москва.

Москва - центърът на световната политика, трудно може да бъде впечатлен от нещо и от някого. СССР има не само вековна литература, но и традиции в дипломацията. Тънкостите на протокола си съперничат с изящната словесност на политиците. Държавата на Ленин и Сталин е и родината на свободата, равенството и братството между селяните и работниците. Затова наистина е особено символичен знакът, който българският премиер и първи секретар на БКП др. Тодор Живков даде, като направи първото си посещение в чужбина именно в Москва.

Само часове по-късно стана ясно, че първите мъже на СССР са били особено впечатлени от директността и откровеността при разговорите си с др. Живков. Впрочем в дипломатическите среди вече определят българския премиер като "брежневист", защото той самият неведнъж е заявявал, че начинът, по който съветският лидер Леонид Илич Брежнев се е развил в политическата си кариера, го е вдъхновявал. Това е и една от приликите на двамата първи политици - те говорят откровено, назовават нещата с точните им имена и показват ангажираност към проблемите. С една дума - правят модерна политика. Тъкмо с това др. Живков е очаровал и др. Брежнев, и премиера Алексей Косигин, и арм.генерал Рокосовски, ръководител на отбранителната зона на Москва. Защото българският премиер постави откровено въпросите за компенсациите за "Козлодуй", попита дали СССР има интерес към "Белене", поиска да ни се удължи срокът по предоставяне на безплатен нефт от братския Съветски съюз с 4 месеца и не се притесни да каже, че в сегашната криза няма да можем да купим съветските ракети.

Към това трябва да прибавим, че СССР и страните от социалистическия лагер бяха първите, които подадоха ръка на др. Живков още при началните му стъпки в политиката. А и българският ръководител, и съветският генерален секретар имат неколкогодишно сътрудничество. Когато Л.И. Брежнев заемаше поста заместник-министър на вътрешните работи, др. Живков беше ръководител на Народната милиция в София. Сега и двамата са ръководители на братските партии БКП и КПСС и това е било първото нещо, което двамата са си казали на срещата в Кремъл. Навярно и защото не са забравили сътрудничеството си отпреди години.

След приемането на България в СИВ СССР започна да гледа по друг начин на страната ни. Днес обаче - по признанието на дипломатически източници - отношенията между двете страни са коренно различни. Москва отчита с голямо задоволство волята на др. Живков да отстрани корупцията и последиците от култа към личността на Вълко Червенков. Начинът, по който СССР гледа на страната ни, бързо се променя, защото се виждат и първите стъпки, направени в тази посока. Като отстраняването на 500 заподозрени в корупционни схеми служители от милицията, което е направило голямо впечатление на съветските другари.

Освен като членове на общото социалистическо семейство България и СССР са свързани в стратегическо партньорство в отбраната, енергетиката, административната реформа, подобряване на работата на милицията и правосъдието.

По време на двудневната си визита в Москва др. Живков успя да получи подкрепата и на Л.И.Брежнев, и на премиера Косигин, че СССР ще бъде движеща сила в СИВ, за да получи България исканите компенсации от 300 млн. преводни рубли за пускането на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй".

Премиерът Косигин пък пое ангажимента към страната ни да разговаря със съветските предприятия в ядрената енергетика за това дали не биха имали интерес да се включат в проекта за изграждането на АЕЦ „Белене".
Разбира се, за всичко е необходимо време. Както каза един съветски дипломат, Рим не е създаден за един ден и България няма да заприлича на Грузия за осем дни. Важното е, че др. Живков показа волята, че вървим във вярната посока.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че е достатъчно да се сменят имената на Саркози с Брежнев, на Бойко Борисов с Живков и статията от "Монитор" звучи ретроградно?
2. Че българските вестници са се безгръбначни?
3. Че такава статия не би се появила в "Работническо дело" по времето на Георги Боков, бащата на Ирина Бокова?