Управлението на Бойко - театър на абсурда

Публикуваме мнението на Иван Груйкин без коментар. Вие сами можете да си направите изводите.



Подмяната
Как и ние участваме в Бойковия абсурден театър
Иван Груйкин, Гражданска инициатива ″Справедливост”
15 Април 2010

Започвам тези редове със смесица от тъга, леко съмнение и известна умора. Вече без яд и без съжаление, но с надеждата, че все повече българи ще започнат да се събуждат от съня, в който от няколко години лековато и безотговорно се унасяме.

От съображения за коректност и обективност винаги допускам, че може би аз не мога да видя това, което се приема за чиста монета от вестници и телевизии, или пък ми се привиждат неща, които всъщност не съществуват.

Но нека хвърлим произволен поглед върху медийните заглавия. Премиерът ще се среща с Обама, премиерът недоволства от поредното открито безобразие на някой от предшествениците му, премиерът ″работи повече като полицай” и ″е казал на министрите си сами да инициират проверки, а не той да ги прави постоянно”, премиерът смята, че ″лекарите са подтиквани да недоволстват” и ″обвърза възстановяването на ритмичните плащания в болниците със събирането на държавните “вересии”, премиерът разказва какво е научил от дядо си за ″женските пари”. Министърът на вътрешните работи иска спешен разговор с отговорен служител на ″Сименс” – Германия заради софтуерните проблеми при персонализацията на новите лични документи.

На пръв поглед, нищо особено. Нормално е премиерът да е на първите страници по най-важните за страната въпроси (включително за предстояща среща с президента на световната суперсила), министърът на вътрешните работи е длъжен да реагира мигновено на всеки проблем, засягащ работата на оглавяваното от него ведомство, а министър Божидар Димитров отдавна счита голямата тема за българите в чужбина и въобще патриотичното говорене за свой запазен периметър. Какво странно и неестествено има тук?

Лично за мен това е усещането, че с четенето, свикването и мълчаливото приемане на тази и подобна ежедневна информация неусетно ставам съучастник на една колосална измама, адресирана към всички българи. Измамата, че днес България е нормална страна (макар и с проблеми), с нормално правителство (без всички в него да са идеални и безгрешни), че в действителност в страната се случва това, което хората виждат по телевизията и четат по вестниците. Всъщност дори и опозиционните и критично настроени медии (доколкото изобщо ги има) няма как да не кажат, че Бойко Борисов е премиер и че ще се среща с Обама.

Веднага след изборите от ″Справедливост” прогнозирахме, че идването на власт на Бойко Борисов е на път да заличи всякакви остатъци на нормалност в българския политически и обществен живот. Но днес култовата перифраза ″Егати държавата, щом Бойко Борисов й е премиер” вече не звучи убедително и повече би се възприела като дребнаво заяждане и проява на лош вкус.

Бойко Борисов изглежда се е сраснал с премиерския пост. Наложеното от него, Цветанов и компания темпо на медийни изяви и управленски изявления и ходове дори не дават възможност на обикновения човек да помисли критично и непредубедено.

Ако успеем да се замислим, ще стигнем до извода, че

за изминалите десет месеца не се е случило нито едно смислено и полезно за страната нещо

което да е направено от правителството. А усещането за различност е последица най-вече от колоритния медиен образ на премиера и някои от лицата в неговия кабинет, както и от повсеместния хаос в изявленията и действията на управляващите, представяни ни като знак за диалогичност и гъвкавост.

Човек от народа, говорещ ясно, с искрена емоция, с позоваване на наученото от майка и от дядо, като че наистина си вярва - така, както би го казал всеки възмутен гражданин вечер в кварталната кръчма. И със същата степен на разбиране и компетентност.

Единствената реална промяна в живота ни за това време са ежемесечни протести на лекарите (което при всички случаи означава намаляване на надеждността на здравната защита на всеки от нас), силно влошената пътна инфраструктура, голямата ″дупка” в приходната част на бюджета, поставяща на съмнение сигурността и функционирането на държавата в близките месеци.

И няколко шумни полицейски акции, в които скандалите и гафовете на вътрешния министър многократно надхвърлят практическите резултати (доколкото изобщо има такива). А за международните ″пробиви” на Бойко Борисов предпочитам да не си спомням – а и се моля да не ми ги припомнят познати от Берлин, Лондон, Анкара, Ерусалим ......

Да, Бойко Борисов наистина е премиер на България.

И не се е променил за времето, през което е на този пост.

Такъв си е, какъвто го помним и като кмет на София. Същият чаровник, какъвто беше и като главен секретар на МВР и една от иконите на кабинета Сакскобургготски.

Многократно сме заявявали оценката си за професионалното ръководене на МВР и за нивото на престъпността, разкриваемостта на престъпленията и състоянието на ведомството по негово време, а и непредубеденият сам може да си спомни картината отпреди осем-девет години. За управлението и състоянието на столицата по време на кметуването му – също.

Истинското лице на Бойко Борисов е това, което ″грееше” сред смях и почуда на кадрите от българското посолство в Берлин. Или още по-рано, по време на предизборния ″диспут” с безличния Станишев, където неадекватността и жестомимиката на Борисов напомняха на попаднал в небрано лозе селски бабаит, който не е в състояние добре да разбере и да се ориентира в смисъла на разговора, на който е имал лошия късмет да попадне.

Излъчване и маниери на старшина на рота, компетентност, отговаряща на изискванията за същата длъжност, очевиден талант да говори по всякакви теми нахъсано, просто, с апломб и справедлив гняв към някой друг, който е виновен за всяко негово неблагополучие. Разбира се, никога не влиза в конкретика и дълбочина.

Персонализирането от Борисов на всеки въпрос и вкарването му в битовия коловоз на собственото му разбиране за управленската технология и процедури (платих пенсиите, изплатил съм социалните надбавки, денонощно правя проверки, оправям техните бакии, събирам техните вересии .... ) е характерният стил на говорене и изразяване за обслужващ персонал на ниво домакин, снабдител или разсилен, който е искрено убеден, че обслужваните от него съществуват и могат да се оправят единствено благодарение на собствените му усилия...

На този фон

министърът на вътрешните работи изглежда почти като интелектуалец.

С все по-витиеватия си стил на изразяване, със самочувствието на човек, който знае всичко в държавата, но (както и при премиера) ″лошите” му пречат да постигне стопроцентов успех. Самочувствие, дължащо се в голяма степен на липсата на компетентни и мотивирани журналисти и независими медии, които да направят за смях бързо повярвалия си министър и неговите обидни за мислещия зрител тези и изказ.

Впрочем какво значение има, че Борисов е некомпетентен и повърхностен, щом има устойчив жизнен инстинкт, здрав разум и практицизъм, с които ще може да направи най-важните за страната управленски стъпки? Какво лошо има в моралния му релативизъм и пълната липса на идеологически позиции, ако в момента на страната ни са нужни здрава ръка и безкомпромисност? Защо се дразним от непрекъснатите му медийни преигравания, вместо да признаем вродения талант да излиза сух от водата и да превръща всеки проблем в свое предимство, безскрупулно стоварвайки отговорността за него върху главите на политическите си опоненти?

И какво от това, че управлява хаотично и безсистемно, еднолично и авторитарно, с безсмислени движения и постоянна промяна на намеренията, след като хората си го харесват и го предпочитат пред префърцунените и неискрени негови предшественици? Не е ли тогава критиката към Борисов и неговото управление некоректна и преднамерена?

Сигурен съм, че не. Защото и нациите са като семействата – със своите възможности за напредък, просперитет и дългосрочно устойчиво развитие. Както и с рисковете от криза, регрес, деградация и разруха. За огромно наше съжаление втората перспектива е на ход в България вече повече от шейсет и пет години. Независимо от временната стабилизираща роля на външни фактори като членството в ЕС и НАТО, разрушителната тенденция продължава. И тя е очевидна в безнадеждния срив на моралните ценности, в разрушения интегритет на нацията, западналата инфраструктура и жестоката демографска криза.

Мисленето и действието от позициите на ценностни, принципи и формулирани въз основа на тях дългосрочни цели и приоритети е непознато и органично чуждо на хора като Борисов и Цветанов, а и като Божидар Димитров.

И затова управляват страната като еднолична частна охранителна фирма

с много телевизионна реклама и спорадични патриотарски провиквания към омърлушените, но все още надяващи се охранявани.

А за справянето с тази разрушителна за България шейсет и петгодишна тенденция е абсолютно недостатъчно наличието на телевизионен талант, бабаитски чар и първичност, инстинкт за представяне в благоприятна светлина, уличен език, липса на скрупули и на чувство за приличие.

Доколко тези ″силни” страни на настоящия български премиер ще помогнат в краткосрочен план да се справи с кризата и престъпността – справка - бюджетният дефицит, състоянието на здравеопазването, пътната инфраструктура и последната криминална хроника. Но тези ″управленски” качества на Бойко Борисов и окончателното им обществено легитимиране не са просто безполезни – те имат особено опасни последици в средносрочен и дългосрочен план. Защото са изключително деморализиращи за обществената среда и не позволяват да се види катастрофалното днешно състояние на българското общество, способността му да се самоорганизира и функционира под формата и със съдържанието на съвременна правова и демократична държава, като продължават да ни избутват по пътя към пропастта.

А затварянето на очите, мълчанието и примирението с културния и управленски феномен ″Бойко Борисов – премиер” е един от индикаторите, че крайната точка на този път е достигната.

Бойко и рамката Му

Вулгарният език на нашия "премиер" достигна нови висоти - този път в предаването на двамата подмазвачи Иван и Андрей:


В предпоследното издание на "Шоуто на Иван и Андрей" по НТВ гостува сестрата на премиера Борисов Красимира Иванова, а в последното - самият минпредседател.

При гостуването на г-жа Иванова бяха осветени неизвестни факти от детството на Бойко Борисов в Банкя. Сестрата разказа, че с малкия ББ се карали кой да кара единственото колело в семейството. Велосипедът бил женски.

Оня ден при визитата на премиера в шоуто темата бе отново разчепкана, колелото на историята се завъртя назад, министър-председателят се отдаде на спомени с дефинитивни елементи.

***

Андрей: Хубаво ли беше колелото, дамското?

Бойко Борисов: Много. Разликата между мъжко и дамско знаеш ли каква е?

Андрей: Вие ще ми кажете.

Бойко Борисов: Защо се смееш? Каква е разликата?

Андрей: Не знам, ама звучи хубаво.

Иван: Ами аз си го представям с едно розово, с едни такива гирлянди отстрани.

Бойко Борисов: Беше зелено. Но понеже аз имам рамка (тактична пауза и усмивка на джентълмен)...

Иван/Андрей: Аха.

Бойко Борисов: ...а това е разликата между мъжкото и женското. Сиреч аз мога, ако искам, да си повозя някой на рамката.

(Бурни овации.)

Иван: А, значи проблемът е, че вие сте искал да си возите някой, но понеже дамското няма рамка, не може...

Андрей: Това е кофти.

Бойко Борисов: И доста возих!

(Бурни и продължителни овации. Бендът свири туш, водещите се клатуркат и смеят непринудено; Иван тръгва да задава въпрос, но спира наполовина с охкане, хихикане и възклицание: "Това е много хубаво"...)

Целият текст - в "Сега"

Какво разбираме от този разговор?
1. Че си имаме за "премиер" човек за пример - който ръси простотии от екрана, без да се замисли.
2. Че водещите Андрей и Иван са също толкова циници, колкото е и "премиерът"?
3. Че за подобно поведение, както пише и "Сега", в други държави премиерът вече би си подал оставката. Но там премиерите са премиери, а не "премиери", както у нас?

Бойко и подмазваческата журналистика

Бившият агент на ДС и "журналист" Иван Гарелов пише за бившия милиционер и сегашен "премиер" Борисов, във вестника на друг агент на ДС - "Труд" статия под заглавие "Борисов внася драматургия в политиката".

Ето един откъс от нея:

"В петък вечерта в тв новините гледахме истински екшън с главен герой нашия премиер. Борисов изненада всички, кацайки с хеликоптер на граничния пункт Кулата, блокиран от стачката на гръцките фермери. Изглеждахме вече безсилни пред егоистичните интереси на съседите и в гнева си започнахме да се заяждаме как си прекарват времето, как си правели скара и пиели узо. Нещо повече - о, ужас, забавлявали се в казиното. На фона на собствената ни мизерия ни се струваше кощунствено тези хора да стачкуват и същевременно да се забавляват. Започнахме да изобразяваме в комичните шоута гръцките фермери пияни от узо, както едно време американските моряци пияни от кока-кола...И в един миг ето го Бойко Борисов като някакъв Батман кацна от небето и се изправи авторитетно пред смаяните гърци.
“Ето, искали сте да се срещнете с премиера на България. Дошъл съм на крака. Казвайте.” Като знам колко си падат гърците по юначеството, мога да си представя с какво възхищение са гледали в този момент на българския премиер."

Какво разбираме от тази хвалебствена "статия"?
1. Че подмазвачеството край няма?
2. Че Гарелов като ветропоказател е почнал да духа в посоката, е която вее Борисов?
3. Че д-р Тони Филипов единствен е успял да долови есенцията на мислите гарелови?

Бойко и Слави

Кой Слави ли? Слави Трифонов, а не Слави Бинев.

Снощи Слави Трифонов нанесе няколко удара върху "премиера" Борисов, които обаче едва ли ще имат някакъв ефект върху хлъзгавия Бойко. Слави обвини медиите, че се слагат на "премиера", че не смеят да пишат критични материали срещу него и др.п.

Какво разбрахме от това интервю със Слави Трифонов?
1. Че когато нещата не са станали по неговия хатър, той изведнъж става анти-Бойко?
2. Че Бойко се сношава редовно с българската журналистика?
3. Че управлява държавата със SMS-и?
4. Че за всички тези неща е писано нееднократно, дори и в нашия блог?

Взимат Бойко на майтап

Съпругата на финансовия министър, очевидно жена с тънко чувство за хумор, дава интервю за подмазваческия към кабинета "Стандарт", в което казва:

- Бихте ли оприличили вицепремиера на някой от американските политици?
- Той всъщност не е политик, а икономически експерт. Мисля, че човекът, който най-много му е повлиял, е бившият финансов министър на САЩ Ли Самърс - известен икономист и бивш президент на Харвард. Той е много отворен, много умен и решителен. Според мен обаче Симеон е малко по-емоционален от него.
- А на кой от американските политици ви прилича премиерът Бойко Борисов?
- На първо място, веднага в главата ми изниква името на Арнолд Шварценегер. Той също е много харизматична личност, висок, много добре изглеждащ, спортен тип. Но в същото време е много способен политик.
- Когато говорим за харизматични мъже, бихте ли го оприличила на Кенеди?
- Да. Той е харизматичен като него. Разликата с Кенеди обаче е, че в САЩ той е асоцииран с много богатата династия, от която произхожда. Докато Борисов е от хората, които са постигнали всичко сами - като Клинтън и Обама. А това е много по-трудно.

Какво разбираме от това интервю?
1. Че г-жа Фройнд-Дянкова си прави тънък майтап с "премиера", защото го опреличава на Шварценегер като "висок", "добре изглеждащ", "спортен тип", след което го разграничава с думите, че Шварценегер в същото време е много способен политик, а за Бойко няма такова определение?
2. Че журналистките явно си правят майтап с "премиера", защото го сравняват с човека, за който се говори, че е бил ценител на женската красота?
3. Че журналистките имат черно чувство за хумор?

Неграмотният Бойко

Вестник "Труд" е публикувал честитка, написана собственоръчно от "премиера":

"На всички читатели, както и на хората, работещи във вестник “Новините днес”, пожелавам успех, здраве и късмет!

Да ви върви!

Бойко Борисов"

Това, което "Труд" е спестил са правописните грешки. Ето как изглежда истинският текст на "премиера":

"На Всички читатели, както и на хората работещи във вестник “Новините днес”, пожелавам успех, здраве и късмет!

Да Ви върви!

Бойко Борисов"

Какво разбираме от този текст и статията в "Труд"?
1. Че "премиерът" ни е неграмотен и смята, че думата "всички" се пише с главно "В"?
2. Че "премиерът" ни не знае каква е разликата между "Ви" и "ви"?
3. Че в желанието си да се подмаже на "премиера", "Труд" е пресолил манджата?
4. Че не се разбира как и къде точно трябва да върви на всички читатели на "Новините днес"

Бойко и фелациото

Прочетете в блога на Николай Бареков цялата статия, а тук вижте отбрани откъси:

Вчера с политолога Димитър Аврамов обяснявахме какво е Бойко Борисов пред нашите колеги и приятели от the daily beast и главния редактор на изданието Тина Браун, която е истински звяр или bullet в журналистиката и бивш главен редактор на елития Newyorker. Видяла е какво ли не, което я прави силно скептична спрямо разните му „феномени“. Какво да кажем за нашия??? Сравнявахме го с Берлускони, с Обама, със Саркози, с Уго Чавес, с Марлон Брандо от Кръстника. Накрая Аврамов използва следното сравнение – той е нещо като вашия Джон Готи, само че в обратния смисъл.
Продължават да си го харесват, а рейтингът все така расте.

Какво разбираме от тази статия?
1. Че Кеворк Кеворкян бе прав за сутрешното фелацио?
2. Че не само рейтингът Му расте в очите на придворната журналистика?
3. Че в България не са останали свободни медии?

Бойко Борисов и 100-те Му дни

Всеки един ден нашият "премиер" ни радва с нов заловен и предаден на прокуратурата разбойник. За първите сто дни той вкара около 1400 пъти предишният премиер в затвора, в престъпни схеми, в компанията на банда негодници. Отнесе го и Орешарски, на който му извадиха секретното постановление през носа. Или му течеше секрет от носа? Абе, имаше нещо!

В поредица интервюта в българските медии, услужливо препечатани на сайта на Министерски съвет, Той сподели поредица от твърдения без никакво покритие. Вижте сами някои крилати фрази, непокрити от никакви факти.

Госпожа Меркел, канцлерът на Германия, е изключителен приятел на България. Тя взема присърце проблемите на България. Премиерът на Люксембург - Жан-Клод Юнкер, също. Известен е, че пуши много и не спазва правилата за пушене. Папандреу също е много добър приятел на България, както и цялата му фамилия. Независимо че сме от различни политически семейства, той е социалист.

Ние се питаме - в какво точно се изразява присърцатото взимане на проблемите на България? А премиерът на Люксембург се оказва известен само с това, че пуши. Папандреу пък бил добър приятел, макар че е социалист?

Фандъкова трябва да продължи да прави това, което е от нейната компетентност, което е много важно и е приоритет на правителството - образованието. София има 180 училища. Детските градини се увеличават непрекъснато. Тя трябва да прави това, което знае и може най-много.

Така разбираме, че Фандъкова ще бъде не кмет на София, а ръководител на 180 училища и детски градини. Кмет ще е самият Той, Бойко. Той си го казва, да не се изненадаме след няколко дни! "Гласуваш за Йорданка, получаваш Бойко"?

По нищо не разбрах, че има толерантност в тези 100 дни. Атаките бяха отвсякъде.

А ние да си мислим, че са само от 2-3 уеб сайта... Защото с изключение на "Дума", никой вестник не каза и една лоша дума за Бойко. Или добро или още по-добро.

Наложихме мораториум и спряхме заменките на Станишев и тройната коалиция - заменките на горите

Но пуснахме ТИМ да си строи на брега на Морската градина.

Но аз вече съм си прибрал парите. Имам стабилен фискален резерв. Българите трябва да бъдат абсолютно спокойни. Около 8 милиарда лева стоят в трезорите на Българска народна банка. Няма застрашен влог на гражданин. Парите са ни в касите, за да има спокойствие.

Валутният резерв били негови пари? Те били осигурявали влоговете на гражданите? И били в касите, за да има спокойствие? А в Закона за валутния съвет пише други неща, но със сигурност не пише, че парие са на Бойко.

Бойко и медиите

Асен Генов пише:

Помните ли, че вероятно първото прес-съобщение на Кабинета "Борисов" бе покана към журналистите на заседание на "Правителството на премиера Борисов", а не това на Република България. Тогава си казах, че това, вероятно, е гаф на прес-службата му.

После премиерът предупреди журналистите да не задават тъпи въпроси, защото можел да избухне, но пак никой не реагира. Аз го отдадох на липса на достатъчно възпитание и опит...

Цветанов започна, а и до ден днешен го прави, да се жалва, че МВР няма власт и свободен достъп до телефонните ни разговори и Интернет, заради което не може да си върши работата, но и тогава никой не реагира. Аз го отдадох на това, че той си е просто едно ченге, което това може и иска да прави - да следи и да слухти, в добрия и лошия смисъл на думите...

Все по-ясно става, че в много случаи Борисов хал-хабер си няма, а и хич не му и пука какво и как говори. Аз все си мисля, че един ден и други ще забележат това – тези, които са призвани да бъдат критични и обективни, а не сервилни и наведени пред черноколанеца - медиите.

Напоследък Борисов все по-отчетливо и безпардонно демонстрира самоувереност и грубо отношение към подчинените си (обръщайки се фамилиарно, със заповеднически тон към тях, докато те трескаво записват в тефтерчета какво се очаква да правят); той пък е все по-близък и усмихнат към ласкаещите го и все по-застрашителен и заповеден към дръзналите да задават неудобни въпроси журналисти или към тези, които са критични към неговия стил. Аз все си мисля, че това са ремисии, дължащи се на професионалното му охранителско минало.

Когато обаче Борисов заяви следното:

"От тези, които ме критикуват искам само едно - да не говорят и да не ме дразнят. Ще изведа държавата от кризата. Единственото, което искам е - мълчете!.."

...За мен вече няма съмнение, че нещата не са на добре. Не се съмнявам, че и това култово изказване на Борисов ще затихне някъде из пожълтелите страници на вестниците и кеша на Гугъл. Това обаче е опасна индикация...

По-рано сравних управлението на Борисов с това, на Путин - телевизионно. Въпреки различията в някои нюанси, нещата са горе-долу еднакви: раздават се заповеди, уволняват се и се назначават хора по телевизията, пращат се самолети насам-натам, канят се хора по резиденции и държавни работни места, снимки, усмивки, шеги и заплахи...

Има нещо обаче, което силно ме притеснява: Путин си има(ше) критици. Някои от тях вече не са сред живите. Иска ми се да вярвам, че "дразненето, заради критиките" няма да доведе до едно по-продължително мълчание на критикуващите...

...Гарантиращо медиен комфорт на лесно дразнещия се и избухлив "медиен премиер" и "неговото" правителство.


Какво разбираме от това?
1. Че Асен Генов се оказва един наблюдателен човек?
2. Че нито един журналист не е забелязал тези реплики на Борисов?
3. Че ни чака военно положение?

Бойко и теглата на една майка

Българските медии охотно отразиха срещата на "премиера" Борисов с освободената от македонски затвор Спаска Митрова.

Премиерът разговаря със Спаска повече от половин час. 25-годишната българка бе много развълнувана, много сдържана и притеснена в изказванията си. Тя благодари за подкрепата на всички в България и увери, че ще иска да дойде да живее тук, след като вземе детето си, което не знае къде е. Спаска Митрова видимо изглеждаше добре, но беше силно притеснена и след първите няколко думи, които произнесе, тя отговори на няколко журналистически въпроса, някои от които и с помощта на премиера.
Спаска Митрова ще пренощува в резиденция Бояна, след като отиде в София тази вечер. В понеделник ще и помогнат с документите, които има, ще й предложат и работа: „Това не е много трудно” – каза премиерът.

Какво разбираме от тази информация?
1. Че Бойко Борисов е готов на всичко заради минутата PR?
2. Че горката жена е използвана в политическата Му биография?
3. Че премиерът предлага работа на македонците и "това не е много трудно", а българите в това време се записват на трудовата борса като безработни или трябва и те да лежат в македонски затвор, за да се погрижи държавата за тях?

Бойко Борисов - строител

Бойко пред сп. "Тема":
- "Над 1000 фасади съм отремонтирал, над 20 фонтана съм постоил..."
Въпрос: Бойко не е построил нищо, построеното в София е станало с парите на софиянци, а не на Бойко, нали?

- на въпроса защо не гласуват решенията в Министерския съвет:
"Гласува се. Искаш ли да те поканя следващия път да видиш как става? Аз чета точката, министърът, който я внася, коментира и обяснява на колегите си. След това питам дали има някой против, за да се впише."
Въпрос: Всеки, който е отворил стенограмите на МС, е видял, че решенията на МС не се гласуват, а Бойко не пита дали има някой против?

- "Между другото господин Путин точно това каза: „Явно българският народ има нюх”."
Въпрос: Ако е казал такова нещо господин Путин, дали Бойко осъзнава иронията?

- "България има прекрасни жени. Много по-добри от нас, по-умни, по-интелигентни, като се започне от Руми Желева, Кунева, Надежда Михайлова, Цецка Цачева, Фандъкова..." и "ще подпомагам Фандъкова максимално в сферата, в която е по-малко компетентна."
Въпрос: как може Фандъкова да е по-умна, по-добра и по-интелигентна от Борисов, а да е по-малко компетентна?

ГЕРБ, медиите и цензурата

Статията е написана от журналиста Стойко Тонев и препечатана в "Гласът на жабата"


Ехо, тука ли сте?

Щото аз малко се изгубих напоследък. Напълно сте прави. Изнервих ви с дългото си мълчание. Ако ще ви стане по-добре, ще ви споделя, че и аз се изнервих. Първо ме пратиха месец и половина в отпуск, за да не преча на предизборната кампания на „нашето момче” Станишев. После пък направо ме забраниха, за да не преча на афилиацията на нашето ново момче – Бойко Борисов. И ние се поогледахме, поослушахме като прасе га такова зад листник и „не ни остана друго, освен да попитаме накъде е вратата”. Пак много се задържахме, личната ни прогноза беше максимум шест месеца.
И дето каза Софиянски когато напусна СДС, „Ох, олекна ми”. Само с два ката кавички бих могъл да кажа, че „Нова медийна група”, ръководена от Дилян Пеевски, е приветливо място за работа. Като един същи Победоносцев, той идва всяка вечер, чете всички вестници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре (Да, да, този същия, дето му викаха Боко Тиквата преди изборите!) Че и на Цветанов. А то как да намериш снимка, на която Цветанов да изглежда добре… Бута карикатури, защото слънчогледите му се видели като гербери… Нема Станишев, нема Орешарски, даже Доган не се появява по страниците. Нали съм ви казвал, падналият няма приятели… журналисти. Далаверите на бившия кабинет се вадят с някакво необяснимо мазохистично чувство. Чак почваш да се питаш дали пък не бъркаш, че Пеевски е бил част от този кабинет… А репортери и редактори тичат с изменени лица и само се питат: „Това дали ще мине, Дилян да не го свали?” Професионализъм? Страх и автоцензура. А страхът е заразен. И има хора, които, подобно на кучета, успяват да го подушат и да се възползват от него. Да ме прощава Ирена Кръстева, от която лично аз лошо не съм видял, но имаше чудна дарба да се обгражда със „счупени” хора, бивши журналисти в напреднала фаза на ехолалия. Казвам го без злоба. Но няма и да лицемеря, че го казвам за тяхно добро. Защото не вярвам, че счупеното може пак да се залепи. Все пак хората не са грънци. Макар че няма много да настоявам… Вероятно така е много лесно да се управлява, но не и да се прави журналистика. То кой ли прави вече журналистика… Разликата между хората не е в това, че едни се страхуват, а други не. Просто някои се опитват да се борят със страха си, а другите вече са се предали.
И все пак, ако Ирена Кръстева поне създаваше видимост, че щади журналистическото достойнство, то Пеевски дори и не подозира, че такава категория може да съществува. Пък и има друг дерт, трябва да се спасява кожата. И затова във вестниците му за Бойко или добро, или още по-добро. И май му се получава. Нещо напоследък не чувам любимия лайтмотив на г-н премиера от предизборната кампания – ДПС, обръчите, вестниците на ДПС и Кръстева-Пеевски. Намеквам за взаимност, ако ме разбирате.
Но в крайна сметка вестниците са си техни, имат право дори и да ги съсипят. И не е правилно това да се определя като цензура. Понятието цензура е съотносимо само с държавата. Когато медията е частна, единствено издателят определя нейната политика. Правото на журналиста е да напусне, ако не може или не иска да се съобразява с тази политика. Това е либералното решение за свободата на словото, така е отразено и в нашата конституция (чл. 39 – 41). Винаги съм твърдял, че няма свободна и независима медия. Че свободата на словото е колективна категория. Свободни и независими са всички медии заедно. Всяка с интересите си, а всички заедно в интерес на информираността на обществото. Но май ще трябва да преосмисля този си възглед. Пакетната сделка, сключена от българските медии с Бойко Борисов, като че ли е на път да ме опровергае.
Разбира се, въпросът с цензурата е малко по-сложен. Защото ако конституцията затваря предната врата на държавата да се меси в медиите, тя влиза през задната, опосредствано, чрез благата, които властта може да изсипе или не в един вестник, а понякога (но не рядко) и лично на главния редактор.
Но има нещо друго, по-страшно от цензурата - онова вътрешно подло чувство, наречено автоцензура. Оня стремеж да предвидиш какво ще се хареса на ръководстсвото и да го напишеш. И започваш да пишеш с презерватив на перото.
Разликата между цензурата и автоцензурата е… Нека го кажа с един разбираем пример. Една жена може да бъде изнасилена. Може да бъде принудена да направи дори свирка, фелацио по народному. Но дали ще гълта си е неин личен избор. Много е грозно да гледаш как гълта насилена журналистика… Е, това не е проблем само на „Монитор”, „Експрес”, „Телеграф”. Това е проблем на цялата българска преса, в която тече усилен процес на „барековизация”. Можете да прочетете в сайта на Жабата как великата журналистка от „Труд” Валерия Велева носила баница на Бойко чак в Банкя. Баничарка – страхотна метафора за днешната българска журналистика – а в случая с „Труд” и за вчерашната… Не бих го повярвал, ако не ми разказа очевидец, как Тошо Тошев причаквал Бойко в изборната нощ да го прегръща и целува „по мъжки”…
Между другото, Дилян Пеевски рекъл да ми предадат, че щял да ме гони до дупка и ако ме вземат в друг вестник, да купи и него и да ме изгони и от там. Може, може. Па може и да не може. Щото зависи. Не сме от вчера в занаята, помним много „велики”, които дойдоха като аслани и си тръгнаха… Вие помните ли титаните от Г 13? И къде са те сега?
Всъщност, ако трябва да съм честен, нямам основание да се сърдя на Пеевски. И аз не бих простил на някой, който ми е отправял разни комплиментарности като „пикльо” (когато по царско искаха да го правят зам.-министър, а той нямаше още 21 г.), „правен в час по трудово”, „Дилянозавър”… Не, Дилянозавър май не съм го наричал… Както и да е. Искам само да кажа на младите си колеги и приятели, които оставих в „Експрес” и „Монитор” - Дилян Пеевски ще мине и ще замине, ще се забрави както много други преди него, но вие ще трябва да продължите да гледате в огледалото лицето си, да го миете и бръснете. А това е трудно, ако презираш онзи зад стъклото. Айн Ранд пише, че „да работиш за работодател, който не споделя твоите идеи, не е компромис; да се правиш, че споделяш неговите идеи, това е компромис”. Тоест, гълтането си е по желание!
Иначе „Детето-чудо” (по израза на Ива Николова) продължава да пазарува медии. Със сигурност е купил дяловете на Недялко Недялков в „Уикенд” (50%). И странно, не чух Бойко да се изкаже по темата. Но може и да не е разбрал. Говори се също за напреднали преговори с ВАЦ. Да ме прощават горецитираните членове от конституцията и всички фенове на идеята за медиите като четвърта, независима, власт, но ако тази продажба се осъществи, то тя със сигурност е санкционирана от правителството, т.е. от Бойко. Да се чуди човек защо му са на Пеевски нови вестници, като в момента съсипва настоящите си издания. „Експрес” е жив само номинално. За „Монитор” се говори, че, ако не си вдигне тиража до края на годината, и него не го чака нищо добро. А то, след крутия обрат в политиката му, по-скоро умрял ще се вдигне, нежели „Монитор”.
Та такива работи. Иначе какво да ви кажа. В момента докторът си седи вкъщи и чете книжки. И мисли. Можем да си финансираме такъв живот още месец-два, пък после ще видим. Колкото до това защо не съм ви споделил, че ще започвам работа в някакъв седмичник, който щял да излиза, а съм ви оставил да научавате от сайта на Блъсков („Делта нюз”), отговорът е много прост. И аз от там научих. Обадиха се да ми честитят, че съм щял бил… Достоверността на Блъсковите медии е извън всякакво съмнение. Така де, не можеш да се съмняваш в нещо, дето знаеш, че го няма.
Между другото, Пеевски, макар и да не е така всесилен, както си въобразява, има възможности да повлияе в някои редакции с цел докторът да бере зазъбица колкото е възможно повече. И вече е повлиял на няколко места, доколкото усещам. Иначе нямам обяснение защо ми забуксуваха преговорите с „Financial Times”. Това не е нормално, не мислите ли? Има нещо сбъркано, някаква „смутена социалност” (нали така казваше Дилов?) Но какво да се прави, това, дето природата го е сбъркала, човек не може да го оправи.
Той, сиромашкият, не разбира, че може да ме запуши по всички медии, но две неща не може да ми вземе: перото и вас, читателите. Така че може би наистина трябва да започна да пиша само за вас. Дали може да се живее от това – ще видим. Но със сигурност ще е забавно.

P.S. Г-н Пеевски, доколкото знам, вие не сте сред читателите на блога ми, но се надявам, че все ще се намери някой да ви услужи и да доведе до вниманието ви написаното. Затова искам да уточня нещо. Това, дето „Експрес” писа навремето, че баща ви направил фондация за борба срещу корупцията, за да се бори с вас, не е моя вина. Данка Василева го написа. Аз дори не го повярвах, защото той разправяше също, че вие още на 14 години сте били решили, че на 21 ще бъдете милионер и какви ли не чудесии. А това, че уж сте правен в час по трудово беше грешка и аз си платих за нея. Пъпките ме свалиха от поста първи зам.-главен и ме направиха прост наблюдател. Е, може и вие да сте помогнали, щото както се разбра, тогава сте преговаряли за закупуването на медиите на Пъпките. Тъй че отмъстили сте си, нема защо вече да ми гоните карез. Така де, като юрист трябва да разбирате, че за да е възпитателно, наказанието трябва да отговаря на престъплението.
И само още две думи. „Могъщият лъв може да си позволи да си поиграе с мишката, която е пресякла пътя му – всяка друга реакция от страна на лъва би му създала зловеща репутация.” Та бъдете лъв, не мишка. Ако можете, де.

Бойко и самолетите

Попаднахме на този анализ за самолетите, купени от предишното правителство. Тъй като анализът е много голям, можете да го прегледате в посочената горе публикация, за нас по-важното от него е:
- самолетите са купени на пазарни цени;
- самолетите са сравнително нови;
- самолетите са взети на изгоден лизинг;
- самолетите са нужни на властта;
- правителството не е наясно с това какво точно е купено.

Какво разбираме от този анализ?
1. Че Бойко ни прави на малоумни с разсъжеденията си за самолетите?
2. Че и неговите министри са толкова подготвени, колкото премиера, за да говорят по въпроса - прочетете казаното от всеки един от тях?
3. Че тази публикация едва ли ще намери място в независимите български медии?

Бойко и медиите

От просторно интервю в Труд" разбираме, че властта се е окопала с предани вестници. Някои подбрани цитати:

Кристина Патрашкова:
- ...След последните парламентарни избори, които бяха спечелени от ГЕРБ, веднага се почувства промяната.
- В какво се изразява тя?
- Промяната се почувства и във всички останали вестници, собственост на Кръстева и Пеевски. Помним как преди изборите се атакуваше ГЕРБ. Помним също, че в предизборната нощ Бойко Борисов иронично благодари на представители на тези вестници за “коректната” кампания, която е водена спрямо него и ГЕРБ. Заговори се за преследване на бизнеса на Ирена Кръстева. Тези неща после заглъхнаха.
Вестниците на Кръстева и Пеевски се преобърнаха светкавично. Тогава започна и намесата в “Уикенд”.
...- А кои са тези, които трябва да бъдат обгрижвани специално, освен Доган, Бойко Борисов?
- Вероятно всички, които заемат ключови постове в държавата. Министрите, по-важните депутати (б. а. - в последния брой на “Уикенд” има статия срещу министър Вежди Рашидов, вероятно защото не е от ГЕРБ). Дано видя в “Уикенд” публикация, която да ме опровергае. Но вече имам впечатление, че те контролират интервютата, те си избират заглавията, снимките.

Какво разбираме от това интервю?
1. Че властта се готви да си напазарува и "Труд", а следователно и "24 часа"?
2. Че слуховете в софийските заведения за това, че Бойко сам си избира снимките и заглавията са верни?
3. Че България уверено върви по пътя на установяване на едноличен режим?

За повече, прочетете какво пише големият Иво Инджев в своя блог:
- Бойко си няма медии, но медиите си имат Бойко
- Репортери без надница
- Медиите наистина са полегнали, а опозицията е права

Бойко Борисов си противоречи

Ето, сам си признава.

На 11.09.2009 г, в Парламента:

“Има една прошнурована тетрадка, която е на специална секретарка. Тя получава в пликове, запечатани с восък, всички материали. Подписва се в тази тетрадка, след това в една друга - червена на цвят, я внася при мен, пак прошнурована по дата, месец, година, час, запечатани пликове. Предава ми ги. Чета, след това слагам резолюция за прокурор, за доразследване, да се запознае министър или съответно друга служба, да се образува група от прокурор, следовател, полицай, за задържане или каквото и да било. След като това нещо с резолюцията стане, се подписвам в тетрадката, секретарката завежда часа, пред мен с телбодове запечатва, връща се и пише в нейната тетрадка в толкова часа и през секретните деловодства минава обратно."

На 23.09., в "Труд" в подмазваческата статия "ГЕРБ ги хваща, законът ги пуска":

На въпрос дали ще нареди да се разследва групировката ТИМ, както призовава германският журналист Юрген Рот, премиерът рече: “По нея доста хора работят, доколкото знам. Аз не съм разследващ.”


Какво разбираме от това противоречие?
1. Че Бойко не е разследващ, но дава указания за разследване?
2. Че Бойко се раздвоява и не знае кога какво е казал?
3. Че журналистите са късопаметни и не помнят какво е казал Той?
4. Че журналистите са страхливи и не смеят да Му покажат, че Той също греши?

Бойко злоупотребява с властта?

Бойко Борисов демонстрира, че не спазва законите. От негово интервю в медиите:

...Мебелите пък бяха... Имах чувството, че сядам на гинекологичен стол! (Показва нагледно как се е седяло на стола на Станишев.) Дадох ги по другите кабинети, а аз си донесох тези от общината - евтини са и са удобни", показва Борисов бялата кожена гарнитура от кметския си кабинет.

Какво се питаме?
1. На какво основание премиерът взима дълготрайни материални активи от общината?
2. Кой ще понесе отговорността, когато се направи ревизия в общината и домакинът си признае, че е останал без кожна гарнитура?
3. Каква е все пак цената на белите кожени мебели?

Защо милиционерите не трябва да стават премиери?

28-годишният Андриян Георгиев е написал и публикувал на 1-ви юли т.г. статия по темата за Бойко - "премиер". Препечатваме я от неговия блог:

Защо милиционерите не трябва да стават премиери?

1 юли, 2009 от Вълк-единак

Най-вероятният бъдещ министър-председател на България ще се казва Бойко Борисов. Това лице освен, че е известна мутра и престъпник, е и кадър на народната милиция. Какво означава обстоятелството да си, така да се каже, станал човек в народната милиция? (Въпрос е и дали изобщо е възможно в народната милиция да станеш собствено човек.)

Народната милиция е една военизирана структура, което значи една строго йерархична структура. Послушанието, изпълнението на заповеди и подчинеността са условията, без които самото съществуване на народната милиция би било невъзможно. Когато човек реши да бъде част от една военизирана структура, той неминуемо жертва свободата и автономността на своята мисъл и своята действеност. В милицията от индивида не се иска да мисли и не се толерира да действа свободно, а се изисква да изпълнява заповеди.

В такава среда на тотална несвобода е пребивавал Б.Б. бая годинки. Бат’ Бойко следователно не е “самонаправил” се човек. Б.Б. е създание и продукт на българската държава, при това комунистическата народна република. Няма как при това положение да не става дума за един дълбоко зависим човек. Първото ми подозрение спрямо Б.Б. като зависим човек е, че именно като зависим човек шествието му на българската политическа сцена е дълбоко съмнително. За себе си съм твърдо убеден, че Б.Б. е нечия маша, нечий инструмент. Както всеки вижда, Б.Б. не е особено надарен с ум, нито има изявена и твърда идеологико-политическа ориентация, която да му дава подтик да търси промяна в българското общество. До оня ден беше послушник в МВР, прост като галош, ама иначе вече пръв кандидат за премиер със създадена огромна партийна структура и мрежа и огромни финанси за медийни изяви. Не ви ли намирисва всичко това? Откъде се пръкна за нула време, откъде средства, откъде ум? Категорично Б.Б. това не може и не го създаде той. Кой го създаде тогава? Ами тоя, дето създаде и всички останали партии в България, защото те всичките са се пръкнали не из недрата на гражданството, не като инструменти на граждани със сходни политико-идеологически светогледи, а като актьори в постановката, наречена “Фасадна демокрация”. Второто ми подозрение спрямо Б.Б. като зависим “по природа” човек е, че, и това е поантата на този текст, премиерският пост в България би следвало да бъде заеман от свободни и автономни човеци, които сами с помощта на своите съмишленици и съидейници са се преборили за доверието на мнозинството от гражданите на България и с това са заслужили властта. Трябва премиерът да е свободен и автономен човек като необходимо условие, макар и недостатъчно, за неговата неманипулируемост от разни “силови полета” в обществото. Трябва премиерът да е свободен и автономен човек, за да прокарва своята и на своите съмишленици визия за общественото развитие, а не нечия друга. Премиерът трябва да е свободен и автономен човек, за да цени свободата и автономията на другите човеци, макар и нямащи неговата власт. Премиерът, най-сетне, трябва да е свободен и автономен човек, за да управлява, а не да бъде управляван. В този смисъл другарят милиционер, който цял живот е свикнал да му казват какво да прави, добър управник ли може да бъде?

Какво разбираме от тази статия?
1. Че се намират млади журналисти, които да разсъждават над случващото се у нас без емоции?
2. Че човек, който е анти-комунст, може да съзре комунистическата същност на милиционерите във властта?
3. Че човекът скоро няма да е на работа в агенция "Фокус", известна с въртенето на опашка пред "премиера" Борисов?

Бойко се прави на мъж

Сервилният "Стандарт" се слага:

Заглавие: Бойко даде 3 дни на Сергей
Подзаглавие: Спрете продажбата на държавни имоти, нарежда Генерала
Текст:
5 ултиматума на Сергей Станишев постави новият премиер Бойко Борисов. И му даде 3 дни срок да отчете как ги е изпълнил.
Да се спрат продажбите на имоти и лизинговите схеми за кредити, поиска Генерала. Той настоя да се стопира процедурата за емитиране на облигационен заем от 100 млн. евро за Българския енергиен холдинг.
Борисов поиска още временно да се прекратят преговорите за АЕЦ "Белене", "Южен поток", както и за сключването на нов договор за доставка на руски природен газ.

Истината, както става обичайно за "Стандарт" е скрита в четвъртия параграф, почти незабележима. Всъщност става дума за писмо на Борисов до Петър Димитров, министъра на икономиката и енергетиката. За целия текст на писмото вижте mediapool. Писмото може да се види и на сайта на ГЕРБ.

Какво разбираме от тази "новина"?
1. Че Бойко се изживява като Милен Велчев, който пращаше подобни кървави писма на Муравей Радев.
2. Че Бойко много е паднал, щом се занимава лично да пише до някакъв министър.
3. Че истината е различна от написаното от "кмета", както се вижда от публикуваните в mediapool факти.

Бойко - премиер, парите - обратно в България!

Първото действие на Бойко, след като спечели изборите бе... да върне парите на България!

В неподписана статия в хартиеното издание на "Стандарт" - новият стар глашатай на победителите, под заглавие "Бойко върна 140 милиона евро по САПАРД" пише следното:

Европейската комисия пуска парите от САПАРД. Не си приписвам заслугата за освобождаването на 140 милиона евро, това е награда за българския народ, защото показа, че не желае държавата да е най-корумпираната и най-бедната в Европа. Това съобщи вчера бъдещият премиер Бойко Борисов. Генерала коментира, че Европа е оценила по достойнство високата избирателна активност на парламентарните избори. Европарите бяха върнати, след като Борисов разговаря с шефа на ОЛАФ Брюнер.

За щастие има и други издания, от които може да се види истината, която се разминава сериозно със слагаческото и подмазваческо заглавие в "Стандарт":

"Познавам Бойко Борисов от 2001 г. и оттогава говорим за корупцията. Ще го обявим публично, ако новото управление проваля започналите позитивни развития." заявява директорът на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер пред "Дневник".

Очакваната позиция на ЕК по отношение на блокираните средства по програма САПАРД не бива да се обвързва по никакъв начин с политическите промени и изборните резултати в България. ЕК основава решението си единствено и само на база изпълнени ангажименти, отстранени слабости и действащи европейски системи за управление и контрол пише в становище на досегашния вицепремиер по европейските фондове Меглена Плугчиева в отговор на "изявления в медиите по темата САПАРД"

Какво разбираме от тези цитати?
1. Че парите, разбира се, са отпуснати не защото "Генерала" се е обадил на шефа на ОЛАФ, а защото са "започнали позитивни развития".
2. Че с Бойко само са си говорили за корупцията, но четири години като главен секретар на МВР, "Генерала" не е направил нищо, за да я премахне.
3. Че вестник "Стандарт" много бързо обърна плочата и забрави хвалебствията, които каканижеше по адрес на Станишев.