Мечтите на Бойко

Пореден интересен текст от д-р Филипов, който препечатваме поради фундаменталното му значение за българската политика:

****
Закъснялото прозрение

Станишев рекъл в Благоевград вчера: “Освобождаването на Бойко Борисов като главен секретар на МВР беше грешка. Тогава се прецени, че два остри камъка трудно можеше да се сработят. Освобождаването на Борисов му помогна да влезе в политиката и сега да има 116 депутати.”
Добрутро, другарю Станишев! Ако бяхте чели малко повече и не само съветска литература, щяхте да знаете как се прави. Наскоро г-жа Седларска припомни как навремето президентът Линдън Джонсън отговорил, когато го попитали защо държи Едгар Хувър за шеф на ФБР: „Better to have him inside the tent pissing out, than outside pissing in.” (По-добре да е в палатката и да пикае навън, отколкото да е навън и да пикае в палатката”. (Виж "The People's Almanac") Обаче вие предпочетохте Петков в палатката. Не искам да кажа, че щеше да е добре др. Петков да продължава да пикае по фонтаните, но някак си можеше и двамата от палатката навън…
„Голямата семейна хроника на евреите” (Библията демек) ни учи „да обичаме и ближните си, и враговете си, може би защото става дума за едни и същи хора.” Точно! Те се явяват в едното или другото качество в зависимост дали ще ги пуснеш в палатката, или ще ги оставиш извън нея.
Ще дам пример с царя. Ако Костов не беше такъв надут пуяк, ако беше прегърнал Величеството в мощна задушаваща прегръдка, друга щеше да е историята и на десницата, и на левицата, че и на държавицата. Моли му се царя да се коалират, на крака му ходи в Драгалевци. („Той Костов отричаше, че се е виждал с царя едно време, ама аз съм го карал лично царя в неговата къща.”- Бойко в “Тази сутрин”, 14.09.2007)
Та и с Бойко така. След 4 години като вътрешен министър („Аз им се молих, молих, молих… те избраха Румен Петков...” - 28.02.2006, "Новинар") днес генералът щеше да си отива, а не да идва.
Ако човек има една мечта, не бива да му я отнемаш… „Аз винаги съм мечтал да бъда генерал и да се занимавам с криминална дейност.” ("24 часа", 29.01.2006) Може би тука „генерал” и „криминална дейност” да са в дизюнкция, не в конюнкция. (Както съм обяснявал и друг път, конюнкция е когато имаме и таковата до края и душата в рая, а дизюнкция е или едното, или другото.) Но както и да е. Царят го направи главен секретар, обаче го държа 6 месеца полковник. И Бойко брои дните, прави проверки, смята. Изчислява кога Славчо Босилков са го произвели: „След месец и десет дни стана генерал, проверил съм.” ("Банкер" от 23.02.2002) А когато най-накрая става и той генерал, даже и кучетата му празнуват: „Бях взел много хубаво месо. Нахраних хубаво кучетата. Изкарах ги в полето да се изтичат в снега. Беше късно вечерта -11 -12 часа. Беше великолепно! Красиво! Така ги нахраних - да разберат как генерал храни! ("Труд" от 23.01.2002)
Проигра си Станишев шансовете. А те не бяха малки. На 28 март 2005 г. Бойко декларира: „Аз имам прекрасни отношения и със Сергей Станишев - много добри, много така, мисля, че се разбираме добре. Вярваме си… Ахмед Доган, там е ясно… може да се каже, че той беше единственият човек в коалицията НДСВ-ДПС, който настояваше да бъда произведен в генерал-лейтенант и в същото време се съгласяваше с много от идеите, които предлагах.” (09.06.2005, "Новинар")
Аз мисля, че той и на поста главен секретар щеше да кандиса да остане. Ето какви са първите му впечатления от Петков: „Неговият стил на работа ми импонира, защото е много енергичен, независимо дали е ден или нощ. Има ли задача, тя трябва да бъде решена незабавно. Това много ми допада." (30.08.2005, "24 часа")
Царят пък колко сбърка. „Всички ме натискаха да направя партия за парламентарните избори и ако го бях направил, сега нямаше да я има тази тройна коалиция. Но царят се уплаши, юристите му повлияха. Тогава им казах: така и така ще ме омърляте, поне ме пуснете сам, а после каквото изкарам, ще го съберем. Но те не пожелаха.” ("Политика" от 07.04.2006 )
Ми то насила не става. Като не щат - ако щат!
И после имаше шанс, когато Бойко беше вече кмет на София: „Ако премиерът ме извика утре и ми каже - "Бойко, прав си, трябва да ти дам 50 млн. за асфалт. Прав си, трябва да ти дам за училищата 5 млн.,... прав си за боклука, ще разпоредя да го извозите в Пловдив, Перник, Русе, в депата, а след 1 година, като си построиш завода, ще ти дам пари да си го върнеш обратно." Тогава ще кажа: "Г-н Станишев, втори мандат ви пожелавам да сте премиер." И като изляза от при него, ще кажа - този човек ще го браня докрай, още 2 мандата, ако трябва. ... Утре да ме извика Станишев и да каже тия неща, няма да отида повече на среща на ГЕРБ.” ("Новинар" от 19.08.2006)
Но Станишев не го извика и по тоя начин си извика белята. То народът не случайно е казал, че едно куче като не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата.” Така и Станишев. Сега може само да се хапе по гъза.
Извинявайте, че толкова много цитати съм сложил, но ми се щеше веднъж за винаги да изясним документално кой е причината днес Бойко да е на власт.
И понеже те тъй и тъй цитатите станаха много, та още един едва ли ще навреди: „Живи и здрави и с късмет! Защото и на "Титаник" са били живи и здрави и богати, но нямали късмет.”

***

Какво разбираме от този текст?
1. Че има поне един друг човек, освен авторите в този блог, който е виждал как се изгражда Бойко Борисов през годините?
2. Че в скоро време онзи блог може да изчезне, защото пише прекалено много?
3. Че е хубаво човек да чете старите вестници?