1959 г.: Мъжката политика на др. Т. Живков омагьоса Москва

Статия от вестник "Труд", издание на Профсъюзите

“Вие - това сме ние” - тази ключова фраза, изречена от Никита Хрушчов по време на срещата му с др. Тодор Живков, дава обяснение за успеха на двудневното работно посещение на българския премиер в СССР. Др. Т. Живков получи от Москва всичко, за което дойде:
- демонстрацията на искрено приятелство и специално отношение към него като млад, надежден социалистически политик;
- съпричастност към проблемите на България и тежките реформи, които трябва да проведе правителството;
- ангажименти за лобиране в името на България в институциите на ООН и СИВ;
- признание за активната работа на новото управление в борбата с корупцията, организираната престъпност и наследството от периода на култа към личността;
- оценка за Партията като добре структурирана и организирана политическа сила с тежест в Коминтерна;
- споделянена общност в рамките на голямото семейство на социалистическия лагер;
- и накрая, но не на последно място - възвръщане на доверието към България и надеждата на прогресивна Европа, че ще играем по правилата.
Облечени в конкретика, тези изводи звучат така: др. Т. Живков отказа на СССР да закупува корветите, но не разсърди съветските ни другари, защото им отвори нови писти за сътрудничество
- по-сериозно участие в АЕЦ “Белене”, в други проекти на военнопромишления комплекс (например модернизацията на полските фрегати), в модернизацията на “Кремиковци”. В замяна на това измъкна ясен съветски ангажимент за отпускане на България на 300-те милиона рубли компенсации и отлагане с четири месеца на крайните срокове по програмата “безплатен нефт“, за да имаме повече време да усвоим полагащите ни се горива.
Навсякъде по време на московските срещи на др. Т. Живков решаването на държавните въпроси минаваше през откровения личен контакт, общото му минало с първите мъже на братския Съветски съюз, доброто им взаимно приятелство в истински мъжки разговор. Свойското потупване по раменете винаги бе съпроводено с конкретни цифри, с конкретни милиони, от които България се нуждае.
Как го постигна? С искреност
С директно назоваване на проблемите. Без увъртане и шикалкавене. Простичко и ясно. др. Т. Живков свали от гърба си товара на Вълко Червенковото правителство, което зад неписаните закони на дипломацията всъщност е криело нежелание за решаване на въпросите, неудобство да се даде отказ или просто забатачване на поети обещания.
Тази откровеност на др. Т. Живков, която все повече впечатлява света, му отваряше леко тежките врати на съветската работническо-селска аристокрация и парираше очакваното напрежение в “неприятните” разговори. И ако за кроткия Алексей Косигин се знаеше, че “без съпротива” ще приеме отказа за корветите, то изненадата дойде от “разбирането” на Н.С. Хрушчов. Дипломатически източници бяха предупредили делегацията ни, че съветският ръководител е “труден”, когато отстоява своите интереси, че може да тропа по масата с обувка в изблик на смазваща нервност. Нищо такова не се случи с др. Т. Живков. Разговор на малки имена, спомени за общи спецоперации, когато единият е бил първи секретар на Украйна, а другият – началник на милицията, и накрая - бъдещи проекти. Докато Никита Сергеевич въртял цигара „Слънце“ в ръцете си, без да запали и без да предложи даже и на госта си, демонстрирал невероятните си познания по енергетика и пристрастието си към атомните реактори. С което пък напипал болната за др. Т. Живков тема - как да продължим АЕЦ “Белене”, излизайки от енергийната криза.
После, изпращайки го по стълбите на Кремъл, го тупал непрекъснато по рамото със заръката: “Каквото искате, ще ви помагаме”. Същото обещание др. Т. Живков получил и от колегата си Алексей Косигин, докато двамата чертали енергично с пръсти върху стъклените масички пред себе си различните общи проекти между България и СССР.
Министрите, които съпровождаха българския премиер - Цветан Цветанов, Румяна Желева, Трайчо Трайков и Николай Младенов, в своите контакти също не се притесняваха да назоват проблемите, да поискат конкретна помощ.
Визитата в СССР всъщност е част от политиката на др. Т. Живков, която той упорито налага - за европейското признание на страната ни като велика сила.
В четвъртък министър-председателят ще посрещне в София югославския премиер Тито, после идва ред на румънеца Чаушеску, а до края на годината ще бъде домакин и на шефа на Варшавския договор, маршал Вихрогонов. В този “голям шлем” естествено място заема и любимият му Никита Сергеевич, с която др. Т. Живков се чува по телефона поне веднъж в седмицата.
Желанието му е в тази прегръдка България все някакси да изплува от блатото на своята изостаналост. И да покаже освен мъжко поведение в разговорите и мъжка политика в решаване на проблемите на държавата.


Какво разбираме от тази статия?
1. Че в "Труд" пишат така, сякаш сме преди 50 години?
2. Че само смяната на имената е достатъчна, за да се види какви ги върши "премиерът" Борисов?
3. Че щом в Интернет се появяват такива шеги, дните на кабинета са преброени?