Да си починем от Бойко, Боко и Тиквата

Предлагаме на читателите ни да се поровят из старите ни публикации, защото те са вече близо 1000 на двата сайта - за "премиера" и за "кмета" Борисов.

Ние искаме да си починем малко от всичките тези Бойковци, Боковци, хора с имена на цветя, тикви, пъпеши и др.п.

Ако искате, гласувайте вдясно в нашите анкети.

Бойко, Борис Бекер, Малеева и кебапчетата

Трогателна сцена: Бойко Борисов играе тенис.
Но понеже тенисът не е с "тенисист" като собственикът на верига "Хепи" Орлин Попов, а с Борис Бекер и Магдалена Малеева, резултатът съответно е не 9:0*, а 6:4.

"Дневник" съобщава:

Борисов игра самоотвержено на мрежата и дори не взе почивка нито веднъж между геймовете. Той така гореше в играта, че даже не даде на Кушев да спре за глътка вода. Малеева внесе голямо настроение с атрактивни отигравания, а Бекер - той се стараеше много да праща топката удобна за игра на премиера и дори допусна две двойни грешки.

Какво разбираме от тази новина?
1. Че когато срещу "премиера" играят тенисисти, той няма шансове?
2. Че Магдалена Малеева ще бъде подложена на данъчна проверка, за наказание?
3. Че Бойко действително само се прави на мъж, защото истинските мъже знаят добре, че трябва да си почиват след всеки нечетен гейм?

Вече не всички обичат Бойко

Адв. Иван Груйкин, Гражданска инициатива "Справедливост”

"Изминаха шест месеца от управлението на новото българско правителство. Непосредствено след изборите от " Справедливост” изложихме подробно категоричните си резерви към предстоящия управленски проект на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Веднага бяхме обвинени в предубеждение и некоректност – било много рано, били сме политически пристрастни, не разбираме изключителността на ситуацията и възможността единствено Бойко да се справи с нея и т.н.

Но нека сега да видим какво в действителност се случи през последните шест месеца.

Бойко Борисов дойде на власт с гръмки обвинения и закани към тройната коалиция. Предизборните общи обвинения в кражби, корупция, некомпетентност, които капеха като мед на сърцето на обикновения българин, се материализираха в еуфорични медийни публикации за фрапиращи злоупотреби.

Можем символично да наречем този етап от управлението на ГЕРБ "розовите беемвета” по името на широко отразения "скандал” в Министерството на отбраната. Този етап се характеризира с огромното изобилие на информация за "фрапиращи злоупотреби”, извършени от представители на предишното управление, които справедливият Бойков гняв громеше по всички възможни трибуни и ги даваше "на прокурор” (каквото и да означава това в България).

След това дойдоха обявените 57 "конкретни” мерки на правителството в областта на правосъдието и вътрешния ред, групирани в 3 основни насоки - законодателни промени, мерки за по-добро администриране на съдебната система, и създаване на постоянни екипи за борба с организираната престъпност и корупцията.

Тези прословути 57 мерки в момента дори не се споменават. Но с приетите изменения в Закона за събранията, митингите и манифестациите, както и гласуваните на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за електронните съобщения, управляващите надминаха всички очаквания за милиционерски уклон в законодателната си дейност.

Това, което комунистите и ДПС заедно не посмяха да направят по време на мандата си, доминираното от ГЕРБ парламентарно мнозинство направи на един дъх. При положение, че при предишното управление ГЕРБ се обяви против възможността полицията да има директен достъп до електронната кореспонденция и телефонните разговори.

За дисциплинирането на съдебната система Борисов и дясната му ръка Цветанов играят ролите на доброто и лошото ченге. Министърът ругае съдиите, началникът му обяснява защо и предлага на съдебната система мораториум върху взаимните нападки.

Така двамата разбират разделението на властите.

Медиите въодушевено отразяват "събитието” и създават впечатлението, че "нещо става”.

Засега единствено като медийно събитие може да се окачестви и широко рекламираният водевил, наречен "Наглите”. Медийно замислена и медийно отразявана като доказателство за успехите на правителството в борбата с организираната престъпност, тази "операция” нагледно показва какво можем да очакваме от това правителство – громене на престъпността в медиите.

Целенасочената проправителствена пропаганда затвърждава усещането за една паралелна действителност, нямаща нищо общо с реалността и с това, което виждаме и изпитваме на гърба си. При всяка своя поява по водещите телевизии Цветанов и Борисов задължително декламират сводката от някое полицейско управление - колко души са заловени, за какви престъпления и т.н. И хората си казват – "браво, само така, започнаха ги, най-после...."

А това, че заловените лица са приблизително толкова всеки ден, че всъщност стореното е крайно недостатъчно и е малка част от това, което полицията наистина трябва да направи; че основните лица от "Наглите” (които вече би трябвало да са само "Нелюбезните” според мотивите на съдебните актове за освобождаването им) са пуснати на свобода поради липсата на каквито и да е доказателства; че и от този случай в края на краищата няма да излезе нищо – няма страшно, "медийните тигри" Борисов и Цветанов ще измислят нова операция, ще обвиняват съда за липсата на осъдителни присъди и ще продължат напред.

Ако трябва да споделя собственото си впечатление от работата на МВР в последните месеци, това е категоричната ми убеденост, че полицията в София няма капацитета и способността да се справи с обикновено незаконно паркиране, особено след шест и половина вечерта. Но може това да е поради пълната им отдаденост в борбата с големите престъпници и липсата на време за по-дребните случаи. За дреболии като нарушаване на обществения ред от заведения и шумни съседи отдавна съм се отказал да ги викам .... а и да не преча на голямата битка с организираната престъпност.

В последните седмици управляващите изведнъж започнаха да говорят и за "здравна реформа". Простата причина за този внезапно формулиран нов управленски приоритет е, че лекари и медицински служители от общинските и частните болници в цялата страна, както и пациенти, масово се вдигнаха на протести срещу поредното управленско безумие в здравеопазването. И за да не признаят своето безхаберие и очевидното нарушаване на закона с въвеждането на допълнителни и незаконни изисквания за сключване на договори с НЗОК, управляващите започнаха да се оправдават с провежданата .... "здравна реформа". Каквато дори не споменаваха, преди докторите масово да се надигнат.

Действията на новите управляващи са всъщност пряко следствие от последователността и предвидимостта в поведението на министър-председателя, което засега се вписва в практическия алгоритъм, за който говорихме още в началото на мандата му – той прави обратното на това, което е заявил.

Отначало Борисов заяви решимостта си да смени Иван Искров като шеф на БНБ заради безобразния и незаконен начин, по който тройната коалиция го избра няколко месеца преди края на мандата си. По-късно заяви, че ще ревизира руските енергийни проекти в България. Многократно потвърди, че ще даде на прокурор всичките безобразия, които "тия крадци” от тройната коалиция са сътворили. Заканваше се да намали администрацията. Също и размера на пенсионните осигуровки. Изрази подкрепа на искане за импийчмънт на президента Георги Първанов. Обяви идеята си за референдум по въпроса за новините на турски език. Искаше да актуализира заварения от тройната коалиция бюджет. Определи се против генномодифицираните организми. Отказа да изтегли Румяна Желева като български кандидат за европейски комисар, защото тя се е представила добре на изслушването в Европарламента ...... и т.н., и т.н.

Налага ли се да припомням какво се случи по всяка една от горните теми?

Така че слушайте много добре какво говори Бойко Борисов – и той ще направи точно обратното. Кой казва, че българският премиер е непостоянен и непридвидим?

Разбира се, горните примери нямат за самоцел да покажат негативен образ на министър - председателя или пък лично да го засегнат. Нашите уважения към личността на Бойко Борисов, но тук става въпрос за човека с най-много власт в общата ни държава. Дадените примери потвърждават мнението, изразено преди половин година от Гражданска инициатива "Справедливост”, че няма как "доказалият се” през последните десет години управленец Бойко Борисов да бъде различен от това, което очите ни вече са видели и продължават да виждат.

Очевидно за все повече хора е, че дори "текезесарският” начин на управление да е бил удачен в охранителния бизнес на Борисов, няма как да сработи при управлението на сложни системи, каквито са едно министерство, Столичната община или държавата. Липса на ясна управленска визия и програма, хаотични и взети постфактум мерки, некачествен и крайно недостатъчен законодателен продукт, популизъм и демагогия, явна реставрация на социализма в основни сфери като здравеопазване, обществен ред, администрация, смехотворен управленски стил и злепоставящо международно представяне на страната – това е актуалната визитна картичка на кабинета "Борисов”. Лекари и пациенти, правозащитници, блогъри, екоактивисти, несвързани с властта работодатели – всички тези хора вече изпитаха върху себе си "компетентността” на "дясното” управление на ГЕРБ.

В отговор управляващите засилиха оборотите в услужливите медии, а и предвидливо започнаха да се подготвят със споменатите изменения в Закона за събранията, митингите и манифестациите, Закона за електронните съобщения и НПК.

Каква е алтернативата – чувам нетърпеливия и раздразнен въпрос........ Не можем изобщо да се надяваме на алтернатива, ако продължаваме да се самозаблуждаваме и отказваме да видим очевидното.

Поредният ГЕРБ-ов конформистки проект хаби обществена енергия и ресурси и допълнително деморализира средата, белязана от корупция, липса на почтеност и справедливост, а мафията продължава да управлява, макар и чрез други артисти в главните роли.

Засилва се ерозията на обществената тъкан, изчезва политическата нормалност и все повече се отдалечава сбъдването на нов съживителен български национален проект. Затова преди всичко сме длъжни да мислим и говорим така, както ни диктуват разума, себеуважението и това, което виждат очите ни. Честно, без притеснение, страх или леност. А това вече е алтернатива."

Какво разбираме от тази статия?
1. Че между нас има и мислещи хора?
2. Че адв. Груйкин си е сложил главата в торбата?
3. Че нито един вестник няма да посмее да я публикува?

Цинизмът и злобата на Бойко

Не се учудвайте - "премиерът" също може да е злобен. Част от стенограмата от заседанието на Министерски съвет на 23.12.2009 г., публикувана и в "24 часа":

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Това е исторически момент за целия смолянски район. Специално искам да благодаря на Министерство на външните работи и на Министерство на вътрешните работи, разбира се и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, които успяха да приоритизират и да поведат битката за този изключително важен ГКПП за целия регион. Разбира се и Президентът на Република България помогна изключително много при последното посещение в Гърция. Това е един акт на приоритизиране и на съвместна воля. Дванадесет години е отлагано, сега за два месеца и половина, благодарение на усилията на правителството и на Президента постигаме нещо изключително важно. Можем да се гордеем с този резултат. Благодаря на всички, които участваха!
БОЙКО БОРИСОВ: Прави лошо впечатление, че не ме хвалите мен!? Започвам да се замислям, по простата причина, че господин Папандреу не беше чул за този пункт. Изобщо не смятаха да го вадят от пакета. На четири поред срещи с него започвах с: „Добър ден! Ще отидем ли да открием пункта?” И той го отлага, отлага и вече накрая нямаше как да ни откажат, заради дружбата и приятелството, което изградихме.
Така че ще ви моля, първо – да ме похвалвате мен и тогава да подреждате, който и да било! Иначе, към Президента – своите уважения, от осем години той е президент, но пункт няма. Така че – благодарим за съдействието, благодарим, че говорим в един тон, но не бих допуснал изобщо да се коментира огромната ми заслуга.

Какво разбираме от думите на "премиера"?
1. Че говори изключително остро, когато става дума за огромната Му заслуга?
2. Че министър Плевнелиев ще е първият сменен министър?
3. Че не пропуска да захапе Президента?
4. Че се чувства озлобен как е възможно някой друг да има заслуга, освен Него?

Използваме случая да пожелаем спорна Нова година на хилядите ни читатели! Екипът ни организира конспиративна среща в началото на януари, на която ще обсъдим как да отразяваме по-пълно дейността на нашия "премиер". Очаквайте ни отново на 10-и януари 2010 г.

Взимат Бойко на майтап

Съпругата на финансовия министър, очевидно жена с тънко чувство за хумор, дава интервю за подмазваческия към кабинета "Стандарт", в което казва:

- Бихте ли оприличили вицепремиера на някой от американските политици?
- Той всъщност не е политик, а икономически експерт. Мисля, че човекът, който най-много му е повлиял, е бившият финансов министър на САЩ Ли Самърс - известен икономист и бивш президент на Харвард. Той е много отворен, много умен и решителен. Според мен обаче Симеон е малко по-емоционален от него.
- А на кой от американските политици ви прилича премиерът Бойко Борисов?
- На първо място, веднага в главата ми изниква името на Арнолд Шварценегер. Той също е много харизматична личност, висок, много добре изглеждащ, спортен тип. Но в същото време е много способен политик.
- Когато говорим за харизматични мъже, бихте ли го оприличила на Кенеди?
- Да. Той е харизматичен като него. Разликата с Кенеди обаче е, че в САЩ той е асоцииран с много богатата династия, от която произхожда. Докато Борисов е от хората, които са постигнали всичко сами - като Клинтън и Обама. А това е много по-трудно.

Какво разбираме от това интервю?
1. Че г-жа Фройнд-Дянкова си прави тънък майтап с "премиера", защото го опреличава на Шварценегер като "висок", "добре изглеждащ", "спортен тип", след което го разграничава с думите, че Шварценегер в същото време е много способен политик, а за Бойко няма такова определение?
2. Че журналистките явно си правят майтап с "премиера", защото го сравняват с човека, за който се говори, че е бил ценител на женската красота?
3. Че журналистките имат черно чувство за хумор?

Бойко и Шматко

Николай Колев - Босия пита: По какво се различават Сергей Шматко и „Конгрешънъл Куотърли”?

Ето някои цитати:

- На първо място съществува истинската биография на Борисов. Тя е толкова пробита, че клякането пред руснаците за енергийните проекти е нищо.
- В „Конгрешънъл куотърли” излезе голям материал, в който се изваждаха на бял свят връзките на Борисов с мафията и прането на пари на жената, с която живее.
- Докато Сергейчо шикалкавеше с месеци и години, за да угоди и на американци и руснаци, Бойко се изрепчи и моментално беше направен на ваденка.
- Трагедията на Бойко е, че ако беше разказал биографията си щеше да е неуязвим, за чуждите държави, но нямаше да е „вожд и учител на широките народни маси”. Щеше да е помощник вожд и учител на Митьо Очите в Белене.
- Гърченето на Бойко щеше да е комично за публиката, ако не беше за наша сметка. Оттук-нататък който го хване ще го язди. Естествено, отново за наша сметка.
- Прочее, нито Медведев, нито Путин, нито дори Шматко ще се занимават повече с Борисов. Шматко остави дистанционното в посолството на Русия и сега всеки трети секретар ще може да набива шокове и мастики под пожарникарската каска.


Какво разбираме от неговата статия?
1. Че му е бил обещан пост, но не го е получил?
2. Че казва истината?
3. Че народът, въпреки казаното, ще продължи да обича "премиера"?

Какво стана с барбекюто?

На 14-и август "премиерът" заяви пред "24 часа":

- Кои са следващите разкрития? Сигурно има и по-възмутителни.
- Не случайно българският народ беше отчаян от замитането на следите през тези 20 г. Окей, готов съм да се съглася с президента и другите, на които “възмездие” не им харесва. Да говорим за истината, реалностите, това, което е направено със собствеността на държавата и общините. Това са неща, които с години се знаят от медиите и обществеността. ДНСК вчера връчи заповеди за незаконното строителство на т.нар. сарай. Ами защо се казва Сараят на Доган? Нали беше хотел? Защо не са работили през тези месеци? Нали трябва да кажем, като отидем, на някой човечец една незаконна барака или ограда защо я бутаме, а други не ги закачаме. Този двоен стандарт няма да го има.
- Ще се бутне ли наистина?
- Ако собственикът не премахне сам в установения от закона срок от 14 дни, отиваме на булдозер. Така, както събарях незаконните бензиностанции по южната дъга на околовръстното. Но сега всички софиянци, като карат по нея, знаят, че съм я направил.

Какво се питаме?
1. След като мина "установения от закона срок от 14 дни" отидоха ли на булдозер?

Бойко - унизен, последен на срещата с Путин

Путин наби канчето на Бойко вчера в Полша. Ние имахме съмнения, че така и ще се случи, прочетете тук.

Цял ден днес слушахме, гледахме и четяхме как Путин щял да се срещне първо с нашия "премиер".

Какво се оказа обаче?
Бойко бе последният премиер, с който Путин се срещна в Полша! Руският лидер първо се здрависа с полския си домакин Туск, после с премиера на Украйна, после на Холандия, на Финландия, за да дойде едва тогава мястото на нашия "неформален лидер".

Познавачите на руския език могат да се забавляват със стенограмата от началото на срещата малко по-долу, а ето какво разбрахме ние от нея?

1. Че Путин иска да има срещу себе си предсказуем премиер?
2. Че за Русия ролята на България е тази, която тя си избере?
3. Че и без България, Русия ще си построи газопроводите?
4. Че джудото се оказва по-добро от каратето?
5. Че Бойко бе унизен по всички правила на играта и това се вижда и на снимките по-долу (кликнете върху тях за по-голям размер)?
6. Че прес-службата на Министерския съвет се опитва да замазва положението с общи приказки?


Информация за събитието от сайта на българския "премиер":

"България ще обяви позицията си по енергийните проекти, в които е партньор с Русия, след като се запознае в детайли с договорите, сключени от предишното правителство. Това отново подчерта премиерът Бойко Борисов на срещата си с руския си колега Владимир Путин.
Договорено е работна група от руската страна да пристигне в София и заедно с българските експерти да бъдат обсъдени подробностите по поетите досега ангажименти от двете страни. Според премиера Борисов за подробното запознаване с договорите и поетите с тях ангажименти ще са необходими между два и три месеца."


Информация от сайта на руския премиер:

В.В.Путин: Господин Премьер-министр, мы имели возможность недавно поговорить друг с другом по телефону. Я поздравлял Вас в письменном виде с победой на выборах. И рад возможности встретиться с Вами лично, познакомиться, поговорить о нашем взаимодействии в сфере политики и экономики. У нас много больших совместных проектов.

Хотелось бы услышать Вашу оценку перспектив. Понимаем, что есть необходимость переосмысления, вхождения в материал. Надеемся, что этот процесс не займет много времени, и мы получим от наших болгарских коллег точную и ясную позицию по всем направлениям нашего взаимодействия.

Б.Борисов (как переведено): Господин Премьер-министр, я благодарен за то, что Вы нам уделили время. В СМИ было много публикаций, были озвучены оценки и в российских и в болгарских СМИ. Мы участвовали в довольно тяжелой политической борьбе в Болгарии.

И практически мы в подробностях не знали о достигнутых договоренностях между Россией и Болгарией в области энергетических проектов. Однако чисто в политическом плане наше Правительство - ярый сторонник продолжения долгосрочных отношений как в политике, экономике, так и в культурной области.

В чисто политическом плане хочу отметить, что наша страна, несмотря на то, что является членом Евросоюза, членом НАТО, не обременена никак в отношениях с Россией. Наоборот, наши народы, как православные народы, веками утверждали существующие дружеские отношения между нами. Мы обязаны поддерживать уровень таких отношений и впредь.

Я очень благодарен Вам, что в ходе телефонного разговора между нами Вы согласились дать нам срок до ноября месяца в связи с тем, что у нас совершенно новый состав Правительства. Кроме того, нам никак не удалось получить информацию о характере договоров, подписанных между нашими странами. Может быть, это и есть причина расхождения в оценках.

Как я узнал от министра иностранных дел, все это было открыто, публично и известно болгарской общественности. Но я заверяю Вас еще раз, что детали по договорам Болгарии не известны. Вот почему существуют диаметрально противоположные позиции - "за" и "против".

Наше Правительство будет продолжать политику превращения Болгарии в энергетический центр на Балканах и в Европе. Я благодарен Вам за реакцию и за Вашу готовность направить российских экспертов в Болгарию. Мои министры уже готовы к встрече.

Может быть, за месячный срок мы ознакомимся с положением дел в деталях. Я имею в виду, прежде всего, "Беленэ". По "Южному потоку" я считаю, что у нас проблем нет. А что касается нефтепровода "Бургас-Александруполис", то там одна единственная проблема. По этому вопросу будут два местных референдума - это экология прибрежной зоны.

Так что болгарскую общественность следует попытаться убедить в том, что этот проект полезен для Болгарии. Могу Вам заявить, что в этом плане мы можем работать совместно и успешно. И хочу Вас заверить, что в моем лице Вы найдете партнера.

Но мы обязаны ознакомиться с положением дел в деталях. Вы знаете, что у нас нет абсолютного большинства в парламенте, для этого нам не хватает 5 депутатов. Несмотря на огромное различие между нами и другими партиями, нам надо просто их убедить, что все это на пользу Болгарии.

В.В.Путин: Господин Премьер-министр, я еще раз хочу повторить, что мы с пониманием относимся к необходимости новым членам кабинета, новому кабинету войти в материал, ознакомиться со всеми этими проектами более подробно.

Правда, это все документы открытые. И если в силу каких-то внутриполитических причин предвыборного характера у ваших специалистов не было возможности с ними познакомиться, мы вам предоставим все возможные материалы.

Я бы хотел полностью согласиться с Вами в том, что у нас с Болгарией особые отношения. Все проекты, которые мы разрабатывали до сих пор, направлены, в том числе, на то, чтобы поднять статус Болгарии как крупного энергетического центра в Европе, как крупного транзитера. По сути, изменить геополитический - в этом смысле геополитический - статус страны и дать возможность дополнительно заработать на транзите.

Если в силу каких-то причин и определенного анализа ваше правительство посчитает, что тот или иной проект не отвечает интересам болгарской стороны, уверяю Вас, уважаемый господин Премьер-министр, не будет никаких проблем в наших межгосударственных отношениях. Мы не будем осуществлять тот проект, который не устраивает Болгарию. Мы пойдем другим путем, Россия решит эти проблемы, но другими способами. А мы с Вами найдем другие возможности для сотрудничества, причем будем искать и делать это без всяких проблем и обид, исходя из интересов друг друга.

Единственное, о чем мы просим - это определиться как можно быстрее. "Бургас-Александруполис", о котором Вы вспомнили, мы уже обсуждаем много лет. А делов-то там - 280 км. Мы уже построили нефтяную трубопроводную систему из Восточной Сибири до китайской границы - это 1500 км. И скоро достроим до берега Тихого океана - это еще 2 тыс. А начали только два года тому назад. А "Бургас - Александруполис" обсуждаем семь лет!

Скажите нам просто "нет" и все - и закроем тему. Также и по другим проектам.

Путин набива канчето на Бойко?

Българските и руските сайтове съобщават една и съща новина, но със съществени разлики:


Русия: Сегодня по инициативе болгарской стороны состоялся телефонный разговор Председателя Правительства России В.В.Путина с Премьер-министром Болгарии Б.Борисовым.
В ходе беседы В.В.Путин и Б.Борисов провели конструктивный обмен мнениями по актуальным вопросам торгово-экономического сотрудничества, в том числе российско-болгарского взаимодействия в энергетической сфере.
В.В.Путин и Б.Борисов также договорились провести встречу в Гданьске 1 сентября с.г. в рамках участия в Международных мероприятиях, посвященных 70-летию начала Второй мировой войны, а также согласовать в ближайшее время сроки проведения очередного заседания Межправительственной Российско-Болгарской комиссии по торгово-экономическому и научно-техническому сотрудничеству.

България: Министър-председателят Бойко Борисов проведе телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин. Двамата обсъдиха бъдещото развитие и възможностите за задълбочаване на традиционно добрите политически отношения между България и Руската федерация и проектите, по които двете страни са партньори – реализиране на газопровода „Южен поток”, петролопровода „Бургас – Александруполис” и строежа на АЕЦ „Белене”. „В момента страната ни проучва детайлите по сключените договори”, уточни премиерът Борисов.

Какво разбираме от тези съобщения?
1. Че на Бойко явно му припарва стола, щом е поискал да говори със самия Путин, срещу чиято държава злословеше само преди дни?
2. Че Бойко се прави на интересн с това уточнение, за което не се говори в информацията от Русия?
3. Че нашият пресцентър се срамува от това, че двамата ще се срещат в Гданск и не си го признава?
4. Че на Бойко са му набили канчето?

Всички обичат Бойко (или докъде се докарахме)

Всички обичат Бойко (или докъде се докарахме)

Адв. Иван Груйкин, председател на Гражданска инициатива "Справедливост”


Близо два месеца България живее с усещането за сериозна промяна. Разбира се, причината се дължи изцяло на победата на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ на проведените в началото на юли общи парламентарни избори. Дълго и методично налаганият му медиен образ на нестандартен и успешен политик, който е единствената алтернатива на кражбите, лъжите и некадърността на вредната за страната тройна коалиция, доведе до огромна изборна подкрепа и почти абсолютно мнозинство в парламента. И като допълнителен ефект от изненадващо голямата победа – почти религиозни очаквания за бързи и решителни промени във всички сфери на обществения и политически живот.

Безспорно за всички е, че ГЕРБ, новият парламент и излъченото от него правителство са немислими без личността на лидера си Бойко Борисов. Целият нов управленски проект се върти около персоната, харизмата, качествата и волята на новия премиер. ГЕРБ е негов личен проект и той може да го ръководи чрез който си поиска "формален” лидер.

Мнозинството в Народното събрание – основната институция в една парламентарна република, каквато по конституция е България – засега представлява послушна на премиера група хора, очевидно съзнаващи присъствието си там единствено благодарение на снизхождението на своя патрон.

Управленска програма, приоритети, принципи на действие на Бойко Борисов и на ГЕРБ - никой не е видял нещо систематично, сериозно и задълбочено, а и надали някой очаква подобни неща, имайки предвид управлението на Столична община през последните години. Такъв беше и подходът на премиера при избора на кабинет – никакви публично обявени и прозрачни принципи, технологии, критерии или правила – всичко е личен избор и лична гаранция на вседържателя Бойко. Там, където не може да се сети за някакъв аргумент в полза на съответната кандидатура, е достатъчно личното му приятелство.

И така – с личен авторитет и сила, харизма, гаранции, с приятелства и без каквито и да е принципи и правила – България се сдоби с нова изпълнителна власт. Божидар Димитров му е приятел, който го е подкрепил в трудни времена – та не заслужава ли такъв човек да стане министър?

При този старт на "новата власт” изникват най-малко два въпроса

Допустимо ли е една правова държава да се управлява по маниера на мафията

– единствено с личен авторитет, сила, приятелства и лични гаранции, а не с универсалните и независещи от отделната личност правила и механизми на правовата държава. И ако една държава започне да се управлява по такъв начин – може ли изобщо да претендира, че е правова и демократична?

Демонстрираният от Бойко Борисов и производната му ГЕРБ управленски стил и манталитет са не просто дълбоко погрешни. Те са изключително опасни за една боледуваща демокрация, каквато е България. Пълното игнориране на прозрачността, универсалните правила и механизми на демокрацията и преклонението и примирението пред силата, грубостта, популизма и откровената простотия (да ме извиняват показалите светкавичен рефлекс и "правилна” ориентация медии) предвещават нова форма на лична диктатура. Разбира се, перфидна и с видимо по-приемливи форми от посестримите си в Русия или в напълно деморализираната и обезверена Беларус. Форма, силно напомняща "късния” Живков – един от откровено признаваните образци на поведение на Бойко Борисов. "Човек от народа”, хитрец, осъзнал силата, в настоящата българска действителност, на граничещата с кича (не)посредственост, "снишаващ” се пред смръщените погледи на "големия брат” (в този епизод - европейци и американци) – това вече е пробвано с успех преди едно поколение българи.

Бойко Борисов начело на българската държава – това не е само любопитен експеримент, интересен за политически анализатори, народопсихолози и социални патолози. Възлагането на каквито и да е надежди на новия Отечествен фронт, наречен ГЕРБ, и набеденият за нов месия негов лидер, означава

окончателно изчезване на остатъците от политическа нормалност в България

Пълното обезсмисляне на какъвто и да е политически дебат, окончателното изчезване на политическото говорене и действие, демонстративното игнориране на конституционните институции и механизми и заместването им с личността на Бойко Борисов и вдигащите пушилка и врява местни "конвенти” на ГЕРБ – всичко това показва обезкуражаващ обществен регрес и представлява форма на "мека” диктатура, фактически подменяща конституционните форми и механизми на държавността в България.

Конкретните проявления на "гербовия” упадък на българската политическа и обществена действителност са видни най-вече в личностите, думите и действията на някои от знаковите фигури в управлението на Бойко Борисов. Самият той, при цялото уважение, което изпитвам към личността на който и да е отделен човек, и като признавам способността на всеки за лична еволюция и развитие, представлява тъжна карикатура на моментното състояние на българската общност.

Ако приемем новия български премиер като въплъщение на преобладаващото разбиране за комплексните качества, които трябва да притежава премиерът на страната – морал, принципност, изгаряща мотивация за просперитет на Родината, интелект, воля, стабилност и предвидимост, систематичност и методичност в действията, възпитание и стил на поведение, изказ и маниери, цялостност на личността (съответствие между думи и дела, претенции и същност, усилия и резултати) – тезата за национална катастрофа никак не е пресилена.

Само от уважение към личността на човека Борисов няма да анализирам конкретните измерения при самия него на всяко от изброените по-горе качества. Но със свито сърце очаквам обща изява на българския премиер и премиера на която и да е от съседните ни държави (не смея да си помисля да отида по-далеч в сравненията...), излъчена "без маска и без грим” от чуждестранните медии, които не са толкова податливи на неотразимия Бойков чар. Какво пък толкова, би казал някой, ама може ли някой от тях да го бие на карате ....

Съгласен съм – това е доста силно и тежко към човека Бойко Борисов. Но когато някой доброволно е излязъл в светлината на прожекторите, не може да се сърди от подобен подход. Напротив - точно този подход е задължителен, а не колективната амнезия и загубата на слух, зрение, на чувство за приличие и достойнство. Това е българският министър-председател и всички ние сме длъжни да бъдем изключително критични и взискателни към него и поведението му.

Няма смисъл отново да говорим за миналото, бизнеса и съдружията на "десния” Борисов, или да се мъчим са открием поне един случай, в който да не е направил обратното на това, което вече е казал.

Лично за мен обаче е шокираща

пълната липса на реакция от абсолютно неприемливото поведение на премиера Борисов

в публичните му изяви. Нищо лично, но това все пак е българският министър – председател. Това ли е новият ни национален стандарт за поведение, стил, приличие, интелект, компетентност? Не става въпрос единствено за естетика, а за лицето на България и за достойнството на всеки един от нас. Троснато говорене на "ти” на български министри пред публика, показното изстрелване на милиционерски заповеди за незабавно действие, грозна жестомимика и уличен език – явно имиджмейкърите на премиера считат за особено важно запазване на автентичния Бойко и дори подчертаване на "най-силните” му страни поради огромния популистки заряд, особено ценен според тях в условията на "пиянството на един народ”.

Показах на мой приятел англичанин няколко кадъра с участието на бъдещия (тогава) премиер и го попитах какво мисли. Деликатният британец явно беше затруднен и раздвоен между възпитанието си и настояването ми да бъде откровен.

"Не бих си купил кола от този човек”

– беше сдържаният му отговор.

Какви ги говори тоя – чувам вече ръмженето на наежени "гербери” или привърженици на съучастниците от Синята коалиция, РЗС и "Атака". Да бяхме оставили комунистите и бандата на Доган окончателно да овършеят страната... Без Бойко нямаше да можем да направим нищо...

Сигурно е така, уважаеми господа. Без Бойко нямаше да направите нищо. И с Бойко няма да направите нищо. Нито пък той е в състояние да направи каквото и да е добро и смислено нещо. Този филм съм го гледал преди осем години. В главната роля тогава беше друг измислен герой, който е политическият патрон и родител на днешния. Не приемам жалкото оправдание за пълната ви политическа несъстоятелност, поради която за четири (или за осем – както си изберете) години на откровено престъпно и провалено управление не можахте (или не пожелахте, или и двете) да убедите хората, че могат и трябва да се доверят на вас? Че нито за миг и не си помислихте да действате принципно, с убеждение, с грижа за хората и за страна си, а не за поредното си политическо оцеляване. И продължавате да го правите... Ако оставим на вас, след няколко месеца може комунистите и ДПС да се сторят симпатични на хората в сравнение с новите управляващи и да бъдат единствената им опозиция...

Още преди изборите за всеки нормален и средно информиран човек беше ясно, че тройната коалиция е престъпна и представлява опасност за страната и нейната сигурност. Не беше ясно за прокуратурата и за медиите (с много малки изключения), които с престъпно усърдие извайваха внушението за нормалност на предишната власт. Всички те сега се надпреварват да пригласят на "справедливия” Бойков гняв от престъпленията на Станишев, Доган и компания.

Но какво значение има мнението на Бойко Борисов или на медиите? И сега, и преди изборите правото да преследват и наказват престъпниците, включително и тези във властта, имат единствено прокуратурата и съдът. Защо се вдаваме толкова в приказките на Бойко и неговите министри, и продължаваме да сме безучастни към личността на главния прокурор и към оглавяваната от него институция?

И ако хипотетично допуснем, че поради "разкритията” на ГЕРБ и новата политическа конюнктура г-н Борис Велчев най-после ще почне да върши това, за което му се плаща,

кой ще ни предпази от самия Бойко и неговите хора,

ако случайно някой ден ореолът му на непогрешимост падне и той също престъпи закона?

Ще чакаме ли нов месия да вдъхне увереност и да даде данни и позволение за действие на безидейния и бездеен главен прокурор?

През изминалите две години от "Справедливост” сме подавали многобройни сигнали и информация лично до главния прокурор, включително и за прословутите скандални заменки - без никакъв резултат. Поискахме и неговата оставка поради очевидния му отказ или неспособност да изпълнява конституционните си и законови правомощия – никаква реакция.

Ако наистина е имало престъпления на хора от предишната власт, а досега няма реакция в тази посока от прокуратурата, Борис Велчев трябва да подаде оставка и да се направи разследване за причините за услужливото му бездействие. Ако няма нищо – Бойко, Цветанов и компания говорят глупости. Кое от двете (или и двете) е вярно?

Основна фигура в новото правителство е дясната ръка на Борисов

вътрешният министър и вицепремиер Цветанов. Еволюцията му в умението да изглежда уверено пред камера, редейки прилежно заучени баналности, е впечатляваща. Но възможността да прескочи средното милиционерско ниво очевидно е нулева.

Емоционалната приповдигнатост на обясненията му за недостатъчното вещево доволствие на полицаите и демонстративното му заставане срещу присъдите на осъдени за убийство на заподозрян полицаи показват единствената управленска концепция, която има тандемът Борисов – Цветанов. "Възраждане” на МВР – повече полицаи, повече пари за тях, безнаказаност и привилегии – какво тук значи някакъв си гражданин!

Безнадеждно е да очакваме Цветанов да разбере, че МВР и полицаите не са ценност, която един български министър трябва да отстоява като кауза, а са единствено помощно средство, инструмент, с който да се защитава истинската ценност – гражданина и обществото от граждани. А как министърът ще мотивира допълнително своите служители и как ще ги подготвя и съветва да избягнат присъди – това е вътрешен въпрос за ведомството, който като гражданин не искам да ми бъде натрапван – аз искам резултати за това, което плащам на държавата и на полицията в частност. Нивото и разбирането на Цветанов и на началника му за повече ред и сигурност в държавата са показателни за това, което със сигурност можем да очакваме от тях – милиционерска държава, показност и кампанийност, безхаберие, поставяне над закона, посредственост и цинизъм.

Какво ни остава да направим? Със сигурност – да не се поддаваме на поредната лъжа. Да вярваме на очите, опита и разума си, а не на услужливата до отвращение пропаганда.

Максимално бързо да изградим липсващия до момента автентичен десен политически проект, който да работи методично за истинско върховенство на закона, за справедливост и отговорност. Да прекъснем разлагащото нацията възпроизвеждане на социализъм, и най-после да поискаме скъсване с миналото.

С честност и идеализъм, посветеност и решителност, непримиримост и постоянство. Обединени от общото си разбиране за нормалност и приличие.

За да съхраним достойнството си и надеждата за една успешна, модерна и уважавана България.

Министърът без портфейл

Министърът без портфейл, Божидар Димитров, се оказва голям мъж.


Няма да цитираме всичко, казано от г-н Димитров, но е интересно да се види как неговите думи "пасват" на тези на патрона му.

Какво разбираме от изявленията на Б.Димитров?
1. Че е голям мъжкар?
2. Че непрекъснато иска да го подчертава?
3. Че сравнява Бойко с Чърчил?

Бойко се прави на мъж

Сервилният "Стандарт" се слага:

Заглавие: Бойко даде 3 дни на Сергей
Подзаглавие: Спрете продажбата на държавни имоти, нарежда Генерала
Текст:
5 ултиматума на Сергей Станишев постави новият премиер Бойко Борисов. И му даде 3 дни срок да отчете как ги е изпълнил.
Да се спрат продажбите на имоти и лизинговите схеми за кредити, поиска Генерала. Той настоя да се стопира процедурата за емитиране на облигационен заем от 100 млн. евро за Българския енергиен холдинг.
Борисов поиска още временно да се прекратят преговорите за АЕЦ "Белене", "Южен поток", както и за сключването на нов договор за доставка на руски природен газ.

Истината, както става обичайно за "Стандарт" е скрита в четвъртия параграф, почти незабележима. Всъщност става дума за писмо на Борисов до Петър Димитров, министъра на икономиката и енергетиката. За целия текст на писмото вижте mediapool. Писмото може да се види и на сайта на ГЕРБ.

Какво разбираме от тази "новина"?
1. Че Бойко се изживява като Милен Велчев, който пращаше подобни кървави писма на Муравей Радев.
2. Че Бойко много е паднал, щом се занимава лично да пише до някакъв министър.
3. Че истината е различна от написаното от "кмета", както се вижда от публикуваните в mediapool факти.