ГЕРБ, медиите и цензурата

Статията е написана от журналиста Стойко Тонев и препечатана в "Гласът на жабата"


Ехо, тука ли сте?

Щото аз малко се изгубих напоследък. Напълно сте прави. Изнервих ви с дългото си мълчание. Ако ще ви стане по-добре, ще ви споделя, че и аз се изнервих. Първо ме пратиха месец и половина в отпуск, за да не преча на предизборната кампания на „нашето момче” Станишев. После пък направо ме забраниха, за да не преча на афилиацията на нашето ново момче – Бойко Борисов. И ние се поогледахме, поослушахме като прасе га такова зад листник и „не ни остана друго, освен да попитаме накъде е вратата”. Пак много се задържахме, личната ни прогноза беше максимум шест месеца.
И дето каза Софиянски когато напусна СДС, „Ох, олекна ми”. Само с два ката кавички бих могъл да кажа, че „Нова медийна група”, ръководена от Дилян Пеевски, е приветливо място за работа. Като един същи Победоносцев, той идва всяка вечер, чете всички вестници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре (Да, да, този същия, дето му викаха Боко Тиквата преди изборите!) Че и на Цветанов. А то как да намериш снимка, на която Цветанов да изглежда добре… Бута карикатури, защото слънчогледите му се видели като гербери… Нема Станишев, нема Орешарски, даже Доган не се появява по страниците. Нали съм ви казвал, падналият няма приятели… журналисти. Далаверите на бившия кабинет се вадят с някакво необяснимо мазохистично чувство. Чак почваш да се питаш дали пък не бъркаш, че Пеевски е бил част от този кабинет… А репортери и редактори тичат с изменени лица и само се питат: „Това дали ще мине, Дилян да не го свали?” Професионализъм? Страх и автоцензура. А страхът е заразен. И има хора, които, подобно на кучета, успяват да го подушат и да се възползват от него. Да ме прощава Ирена Кръстева, от която лично аз лошо не съм видял, но имаше чудна дарба да се обгражда със „счупени” хора, бивши журналисти в напреднала фаза на ехолалия. Казвам го без злоба. Но няма и да лицемеря, че го казвам за тяхно добро. Защото не вярвам, че счупеното може пак да се залепи. Все пак хората не са грънци. Макар че няма много да настоявам… Вероятно така е много лесно да се управлява, но не и да се прави журналистика. То кой ли прави вече журналистика… Разликата между хората не е в това, че едни се страхуват, а други не. Просто някои се опитват да се борят със страха си, а другите вече са се предали.
И все пак, ако Ирена Кръстева поне създаваше видимост, че щади журналистическото достойнство, то Пеевски дори и не подозира, че такава категория може да съществува. Пък и има друг дерт, трябва да се спасява кожата. И затова във вестниците му за Бойко или добро, или още по-добро. И май му се получава. Нещо напоследък не чувам любимия лайтмотив на г-н премиера от предизборната кампания – ДПС, обръчите, вестниците на ДПС и Кръстева-Пеевски. Намеквам за взаимност, ако ме разбирате.
Но в крайна сметка вестниците са си техни, имат право дори и да ги съсипят. И не е правилно това да се определя като цензура. Понятието цензура е съотносимо само с държавата. Когато медията е частна, единствено издателят определя нейната политика. Правото на журналиста е да напусне, ако не може или не иска да се съобразява с тази политика. Това е либералното решение за свободата на словото, така е отразено и в нашата конституция (чл. 39 – 41). Винаги съм твърдял, че няма свободна и независима медия. Че свободата на словото е колективна категория. Свободни и независими са всички медии заедно. Всяка с интересите си, а всички заедно в интерес на информираността на обществото. Но май ще трябва да преосмисля този си възглед. Пакетната сделка, сключена от българските медии с Бойко Борисов, като че ли е на път да ме опровергае.
Разбира се, въпросът с цензурата е малко по-сложен. Защото ако конституцията затваря предната врата на държавата да се меси в медиите, тя влиза през задната, опосредствано, чрез благата, които властта може да изсипе или не в един вестник, а понякога (но не рядко) и лично на главния редактор.
Но има нещо друго, по-страшно от цензурата - онова вътрешно подло чувство, наречено автоцензура. Оня стремеж да предвидиш какво ще се хареса на ръководстсвото и да го напишеш. И започваш да пишеш с презерватив на перото.
Разликата между цензурата и автоцензурата е… Нека го кажа с един разбираем пример. Една жена може да бъде изнасилена. Може да бъде принудена да направи дори свирка, фелацио по народному. Но дали ще гълта си е неин личен избор. Много е грозно да гледаш как гълта насилена журналистика… Е, това не е проблем само на „Монитор”, „Експрес”, „Телеграф”. Това е проблем на цялата българска преса, в която тече усилен процес на „барековизация”. Можете да прочетете в сайта на Жабата как великата журналистка от „Труд” Валерия Велева носила баница на Бойко чак в Банкя. Баничарка – страхотна метафора за днешната българска журналистика – а в случая с „Труд” и за вчерашната… Не бих го повярвал, ако не ми разказа очевидец, как Тошо Тошев причаквал Бойко в изборната нощ да го прегръща и целува „по мъжки”…
Между другото, Дилян Пеевски рекъл да ми предадат, че щял да ме гони до дупка и ако ме вземат в друг вестник, да купи и него и да ме изгони и от там. Може, може. Па може и да не може. Щото зависи. Не сме от вчера в занаята, помним много „велики”, които дойдоха като аслани и си тръгнаха… Вие помните ли титаните от Г 13? И къде са те сега?
Всъщност, ако трябва да съм честен, нямам основание да се сърдя на Пеевски. И аз не бих простил на някой, който ми е отправял разни комплиментарности като „пикльо” (когато по царско искаха да го правят зам.-министър, а той нямаше още 21 г.), „правен в час по трудово”, „Дилянозавър”… Не, Дилянозавър май не съм го наричал… Както и да е. Искам само да кажа на младите си колеги и приятели, които оставих в „Експрес” и „Монитор” - Дилян Пеевски ще мине и ще замине, ще се забрави както много други преди него, но вие ще трябва да продължите да гледате в огледалото лицето си, да го миете и бръснете. А това е трудно, ако презираш онзи зад стъклото. Айн Ранд пише, че „да работиш за работодател, който не споделя твоите идеи, не е компромис; да се правиш, че споделяш неговите идеи, това е компромис”. Тоест, гълтането си е по желание!
Иначе „Детето-чудо” (по израза на Ива Николова) продължава да пазарува медии. Със сигурност е купил дяловете на Недялко Недялков в „Уикенд” (50%). И странно, не чух Бойко да се изкаже по темата. Но може и да не е разбрал. Говори се също за напреднали преговори с ВАЦ. Да ме прощават горецитираните членове от конституцията и всички фенове на идеята за медиите като четвърта, независима, власт, но ако тази продажба се осъществи, то тя със сигурност е санкционирана от правителството, т.е. от Бойко. Да се чуди човек защо му са на Пеевски нови вестници, като в момента съсипва настоящите си издания. „Експрес” е жив само номинално. За „Монитор” се говори, че, ако не си вдигне тиража до края на годината, и него не го чака нищо добро. А то, след крутия обрат в политиката му, по-скоро умрял ще се вдигне, нежели „Монитор”.
Та такива работи. Иначе какво да ви кажа. В момента докторът си седи вкъщи и чете книжки. И мисли. Можем да си финансираме такъв живот още месец-два, пък после ще видим. Колкото до това защо не съм ви споделил, че ще започвам работа в някакъв седмичник, който щял да излиза, а съм ви оставил да научавате от сайта на Блъсков („Делта нюз”), отговорът е много прост. И аз от там научих. Обадиха се да ми честитят, че съм щял бил… Достоверността на Блъсковите медии е извън всякакво съмнение. Така де, не можеш да се съмняваш в нещо, дето знаеш, че го няма.
Между другото, Пеевски, макар и да не е така всесилен, както си въобразява, има възможности да повлияе в някои редакции с цел докторът да бере зазъбица колкото е възможно повече. И вече е повлиял на няколко места, доколкото усещам. Иначе нямам обяснение защо ми забуксуваха преговорите с „Financial Times”. Това не е нормално, не мислите ли? Има нещо сбъркано, някаква „смутена социалност” (нали така казваше Дилов?) Но какво да се прави, това, дето природата го е сбъркала, човек не може да го оправи.
Той, сиромашкият, не разбира, че може да ме запуши по всички медии, но две неща не може да ми вземе: перото и вас, читателите. Така че може би наистина трябва да започна да пиша само за вас. Дали може да се живее от това – ще видим. Но със сигурност ще е забавно.

P.S. Г-н Пеевски, доколкото знам, вие не сте сред читателите на блога ми, но се надявам, че все ще се намери някой да ви услужи и да доведе до вниманието ви написаното. Затова искам да уточня нещо. Това, дето „Експрес” писа навремето, че баща ви направил фондация за борба срещу корупцията, за да се бори с вас, не е моя вина. Данка Василева го написа. Аз дори не го повярвах, защото той разправяше също, че вие още на 14 години сте били решили, че на 21 ще бъдете милионер и какви ли не чудесии. А това, че уж сте правен в час по трудово беше грешка и аз си платих за нея. Пъпките ме свалиха от поста първи зам.-главен и ме направиха прост наблюдател. Е, може и вие да сте помогнали, щото както се разбра, тогава сте преговаряли за закупуването на медиите на Пъпките. Тъй че отмъстили сте си, нема защо вече да ми гоните карез. Така де, като юрист трябва да разбирате, че за да е възпитателно, наказанието трябва да отговаря на престъплението.
И само още две думи. „Могъщият лъв може да си позволи да си поиграе с мишката, която е пресякла пътя му – всяка друга реакция от страна на лъва би му създала зловеща репутация.” Та бъдете лъв, не мишка. Ако можете, де.

Бойко, Конституцията, партията, патологията

Оригинално заглавие: За крушата и пръта

В далечната 2002 г., още с раждането си, с първите си думи, д-р Филипов предупреди, че една ръка, една здрава ръка, броди из родината. „Май ли беше, или юни, или некой друг от тях”, забравил съм точно, но тогава Тошо Тошев, Венелина Гочева, Радосвет Радев, един поп, един историк и др. лица предложиха на Софиянски и Антоан да удостоят Бат’ Борисов със звание “Почетен гражданин на София”. Щото Бат' Борисов бил всеотдаен в работата си. (Какъв усет са имали тия хора за това къде лежи бъдещето!)
А Божидар Димитров написа една прочувствена статия за преврата на 19 май 1934 г., в която основният патос беше, че това е пътят за лекуване на болни демокрации като нашата.
Тогава още се притесних: „Дали в някои нездрави мозъци не се мъти идеята за “здравата ръка”? Всички условия са налице. Здрава ръка имаме под ръка. Медийните партньори са от най-сериозните… А народът е втасал и превтасал, ще вика “Ура” и “Да живей!” на всеки пехливанин, който хване сопата откъде дебелия край и подкара политическата пасмина. И американците щели да помогнат… Абе, изобщо замисълът е бетон арме.
Чудя се само, ако демокрацията ни е балканска, защо си въобразяват, че диктатурата ни ще е по-читава.”
Нямам какво да добавя към тази прогноза, която е на ръба на ясновидството, че и оттатък. Искам само да питам дали знаете, че здравата ръка от едната страна, означава яко дупе от другата. Щото тя, здравата ръка, почва избирателно, „по заслуги”, но накрая вече кара наред…
Прави ли ви впечатление, че ние нямаме кабинет, а само премиер. «Разпоредих на министрите», «наредих», «забраних», «поръчах»... Винаги и само в единствено число. «Аз»! Знам, че „ние” е най-подлото местоимение, че зад „ние” винаги се крие „никой”, но все пак може да споменава множественото число поне чат-пат, колкото да си мислим, че е събрал екип от съмишленици, а не аргати. «Разпоредил съм на зам.-министрите на МВР много бързо да се промени законът...» И тук липсата на йерархична култура е най-малкото. (Йерархичната култура изисква Бойко да нареди на Цецко, а Цецко вече надолу към подчинените си.) По-притеснителното е, че зам.-министри на МВР ще променят закона! Може да ви изглежда, че това е дребнава забележка, но на мен не ми изглежда така. Не му е работата на Цецко, та камо ли на заместниците му, да променят законите. Като почне МВР да променя законите, тя работата е...
Няма партия. Има само Бойко Борисов. Товя явление в политологията се смята за опасна болест. „Силно персонализираните партии” са „дълбока патология”. (Кародърс) Помислете и върху това.
Иначе на всички много ни се иска да видим Станишев как се усмихва като Мона Лиза зад решетките. Само че нещо ме смущава. Какво стана с Доган, обръчите, ДПС? „Сделка или не”? Знаете ли колко са общинските фирми? И има ли някой, който да се съмнява, че всички те са проядени от корупция? Браво, евалла за Вальо Топлото и Вълка, но що не се чу нищо за «Паркинги и гаражи» например? И за колко още други… Малко избирателна излиза тази борба с общинската корупция.
На всички много ни се иска вече цялостно да се оправи тази шибана държава. Но за това са нужни две неща: воля и можене. Но, както казваше героят на Хайтов, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш.
Още много неща могат да се кажат. Но май е рано, май засега няма обществена чуваемост.
Затова ще завърша с една историческа препратка. Някога един голям български политик и държавник, Петко Каравелов, като го вкарали в Черната джамия (май по Стамболово време) и малко го побили, беше рекъл: „Никога да не ви иде наум, че сопата може да бъде благородна.”
Е, днешната сопа не е така буквална, като сопата преди 100 г. Но по същество е същата. И наносопа да измислят, и от нея ще боли, да знаете!
И пак ще кажа: нямам фиксации на тема Бойко Борисов. Но докато бях в отпуск събрах и изчетох всички негови интервюта, от първото до последното. Изводите, които си направих са много, но най-важният е: човекът бързо се учи, но много късно е започнал.
(- ...Упрекват (ви), че не познавате добре конституцията.
- Да, не я познавам конституцията добре и... Ще намеря време да се запозная по-добре, за тяхно успокоение.”- 11.10.2003, НТВ, "На четири очи"))
Може някой ден да кача в блога „подпури” от тези интервюта, за да разберете "за какво става на въпрос”.
Но понякога си мисля, че народ като нашия, премиер като Борисов може да го оправи. Знам, че не е ласкаво, но какво да направя, като и това си го мисля.
Засега не искам да ми вярвате. Искам само да ме чуете. Всъщност, ето още едно цитатче от г-н премиера от далечната 2003 г.: „Година и половина говоря, че държавата е конструирана неправилно -че за една славянска страна е необходим централизъм при управлението. В Русия, в САЩ, във Франция президентът е на върха. А в България върхове много: президент - връх, премиер -връх, Герджиков - връх, Филчев - връх, Григоров - връх. Слави Трифонов -връх. Всички са независими и всеки си прави каквото си иска. Няма обединяваща фигура. Дори патриарсите ни са двама. Кой е конструирал така държавата, за да представлява такъв хаос? Не съм аз.” (10.01.2003, "Труд")
Във всеки случай този славянски централизъм не означава дедо Максим да управлява държавата.
Ало, пенсиите, знаете ли какво означава заплахата на Бойко да управлява 30 години? Че ще ви събере кърпичките на всичките. Нали се сещате, при онова, последното тържество в живота, се дават кърпи. Та това макетата го ползват като метофора, че некой е надживял друг. Едно време, по социалистическо, съм чувал интелектуалци на средна възраст да се безпокоят, че Тато „ще ни събере кърпичките на всички”. И да ви кажа, онези яйца в „Красно село” не са забравени. Тъй че в близко бъдеще ще викате: „Бедни ми, бедни Иване (Стояне, Петкане... да не ви изреждам всички поименно, че сте 2.3 млн.) що не умря при Станишев.” При Костов даже беше по-наръчно.
Р.S. Така като чета нагоре какво съм ви написал, май хич не е смешно. Излиза, мамка му стара, че като пишеш за пари по ти е смешно, отколкото като пишеш без пари. Що така, не мога да си обясня.

Бойко изземва функциите на съда?

Преди малко в Пловдив нашият "премиер" е казал, че новосъздадената Мюсюлман-демократическа партия е противоконституционна. Малко преди това пък е обявил, че "докато продължаваме да взимаме пари, значи кабинетът е успешен".


Какво разбираме от това?
1. Че Бойко изземва фунцкиите на съда, като определя кое е конституционно и кое не?
2. Че Бойко не е уточнил кой именно продължава да взима парите и чии пари?
3. Че за него успешен е кабинетът, който взима пари?

Бойко и самолетите

Попаднахме на този анализ за самолетите, купени от предишното правителство. Тъй като анализът е много голям, можете да го прегледате в посочената горе публикация, за нас по-важното от него е:
- самолетите са купени на пазарни цени;
- самолетите са сравнително нови;
- самолетите са взети на изгоден лизинг;
- самолетите са нужни на властта;
- правителството не е наясно с това какво точно е купено.

Какво разбираме от този анализ?
1. Че Бойко ни прави на малоумни с разсъжеденията си за самолетите?
2. Че и неговите министри са толкова подготвени, колкото премиера, за да говорят по въпроса - прочетете казаното от всеки един от тях?
3. Че тази публикация едва ли ще намери място в независимите български медии?

Бойко и лъжата

Бойко започна вече да лъже и маже както му дойде отвътре.

Вчера по БНР казал, че "вече има резултат от антикризисните правителствени мерки." Като най-пресен пример той посочи, че в петък Европейската комисия е подписала най-големия транш за България. Става въпрос за над 350 млн. лв. за втората част на софийското метро, обясни Борисов, който допреди парламентарните избори беше градоначалник на столицата.

Какво разбираме от това?
1. Че Бойко ни взима за малоумни, щом убедено твърди, че решението за отпускане на парите е свързано с антикризисните правителствени мерки?
2. Че в потвърждение на т.1 Бойко Борисов сам припомни, че от кандидатстването с проекта до отпускането на първия транш са изминали две години и 9 месеца, т.е. те не са свързани с новите Му мерки.
3. Че да се твърди, че това е най-големият транш е просто невярно, както ще покажем в една от следващите ни публикации.