Георги Първанов за Бойко и бойковщината

Публикуваме това интервю от 22.12.2010 г., излъчено по БНТ, поради фундаметналния му характер.

Водещ: Без изрични предисловия казвам, че гост на „Денят започва” е президентът на България Георги Първанов. Добро утро, здравейте.
Георги Първанов: Добро утро.
Водещ: Г-н президент, в четвъртък, утре, Министерски съвет ще излезе с предложение към вас да отзовете посланиците, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност (ДС), ще го приемете ли?
Георги Първанов: Веднага искам да кажа, че не бих приел бланкетно предложение, защото винаги съм бил убеден, че отговорността не може да бъде колективна. Аз и в предишните дни заявих, че съм готов да гледам име по име, да отворим всяка папка, да я прочетем заедно с министъра или с премиер. Даже нещо повече, аз предлагам да имаме готовност да качим тези папки в интернет, да ги отворим за обществото. Т.е. решенията, които ще вземем за всеки един от тях, да бъдат под контрола на обществото. Ако някъде има някой, който да е сгрешил, който да е донасял за колегите си или пък да е работил против националния интерес, ще подпиша незабавно. Но, както общо взето имам представа за по-голямата част от случаите, хората просто са си вършили работата в името на държавния интерес, а държавата и тогава, и сега е една и съща, независимо от това кой управлява. Мисля, че тези хора трябва да бъдат запазени, да бъде запазено тяхното достойнство.
Водещ: Г-н президент, към момента на подписването на тези укази, само да уточним, че става въпрос за 33-ма дипломати, които в момента представляват страната ни зад граница, знаехте ли за тяхното минало в ДС?
Георги Първанов: За част от тях аз знаех, те бяха обявени, така, както знаеше и сегашното правителство, защото по различни поводи тези имена бяха обявявани.
Водещ: Т.е. не би трябвало в този случай да е проблем да поемете отговорност за това, че след 2002 г., когато започва вашият мандат, че процентът на дипломатите с агентурно минало се е увеличил от 30% на 50%.
Георги Първанов: Т.е. искате да кажете, че при Иван Костов са били 30%, което само по себе си е новина. Аз мисля обаче, че в случая едно подобно сравнение е некоректно. Първо, защото наистина никой при подобни назначения не прави справки в архивите. Това може да прави единствено Комисията по досиетата, по отделен график, който всички вие добре познавате. Второ, моят критерий винаги е бил в това, дали човекът е кадърен, дали може да се справи, дали е доказал себе си. Така че от тази гледна точка, аз естествено си поемам отговорността.
Водещ: Вие преди малко казахте, че сте за стриктен, диференциран подход към отделните личности, чийто досиета бяха огласени, нали правилно ви разбрах?
Георги Първанов: Точно така.
Водещ: Но мислите ли, че във външнополитически план нашите настоящи съюзници от ЕС и от НАТО, най-вече, също са склонни да гледат диференцирано на тези хора?
Георги Първанов: Първо ние трябва да им обясним за какво става дума и второ, отново ще припомня, че част от тези имена бяха обявени преди години и от това не е произтекъл никакъв проблем. Тези хора отидоха посланици, изпълняваха своите ангажименти, тези хора, някои от тях, организираха успешните посещения на министър-председателя в западни, в европейски страни.
Водещ: Знаете ли, когато казвате за индивидуалната преценка, си мисля, че тук отново опираме до моралния казус. Добре, вие ще отворите досиетата на всеки един от тези 33-ма дипломати, ще се прецени име по име, личност по личност, случай по случай, но в крайна сметка крайната оценка отново ще е въпрос на морал, и до толкова, до колкото с премиера Борисов имате различни възгледи – как ще излезете от тази патова ситуация с дипломатите ни?
Георги Първанов: Аз не знам защо имаме различни възгледи сега, на този етап, с премиера. Аз помня добре, когато той правеше много ясно разграничение през 2008 г., в едно негово изказване, между разузнавачите и доносниците. За мен това е ключовият проблем. Второ, когато става дума за морала, мисля че тук е ключът към разбирането на понятието. Аз не приемам хора, които са свързани с предишния режим в една или друга степен на други позиции да бъдат нравствените съдници, да бъдат моралните ментори на обществото ни, в частност по този въпрос. Кажете ми как сегашният министър-председател, който е преподавал в школата на МВР, който е бил част от обучението на репресивния апарат на тогавашния режим, как той сега ще съди онези чиновници, които коректно са си вършили работата. Второ, питам пак за морала и за двойния стандарт – защо ние искаме тези 30 или 40 души да платят сметката на прехода, а има едни 1400 души, или колкото са, които бяха обявени в МВР и за които не даваме да падне косъм от главата им. А това са хората, които отговарят за сегашната сигурност. Сигурността, разбирана в НАТО-вския смисъл на думата, сигурността, разбирана като част от Шенгенското пространство. Значи, те остават, а онези, които са били на дипломатическа работа, ще трябва да им отрежем главите, образно казано – това не го разбирам.
Водещ: Знаете ли, в това студио министър Цветанов каза, че тези хора от МВР, обаче не са натоварени с никакви политически решения, от тях не зависят никакви политическия решения в МВР.
Георги Първанов: А дипломатите какви политически решения взимат? Те изпълняват волята на институцията, нищо повече, така че няма място за двоен стандарт. Разберете, има 4 хил. души, чиито имена са в списъка. Аз съм за това, всички тези имена да излязат в публичното пространство, не само като имена, а и с папката, която стои зад тях.
Водещ: Колкото до директното ви обвинение към премиера, че по някакъв начин е свързан с подготовката на някогашния репресивен апарат, готов ли сте за отговора, който ще получите от страна на премиера?
Георги Първанов: Аз не се притеснявам от нищо. Казвам това, което звучи сега, с ясното съзнание, че тази полемика трябва да продължи до изясняването на истината. Единственият критерий за решаването на този въпрос е истината.
Водещ: Вицепремиерът Цветан Цветанов тук, в това студио, каза, че ГЕРБ има политическата воля да сложи точка на тази тема. Как обаче приемате многоточието, което беше сложено с оставките на министъра без портфейл Божидар Димитров и зам.-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров?
Георги Първанов: Павлин Димитров, признавам, че го познавам бегло, но впечатлението ми е за един добър професионалист. Що се отнася до Божидар Димитров, аз мисля, че проблемът там не е папката, защото от онова, което знам, което излезе в публичното пространство, той просто е работил по националната кауза така, както работи и сега. Според мен Божидар Димитров си отиде, заради многобройните гафове, които направи и това трябваше да се случи. Той беше използван, употребен и захвърлен.
Водещ: Добре, ще наложите ли вето, ако управляващото мнозинство все пак в близките месеци гласува такива промени в Закона за дипломатическата служба, които в една или друга степен има лустрационен характер?
Георги Първанов: Лустрацията беше предмет на няколко решения на Конституционния съд, които трябва да знаем и да помним. Така че имайки предвид това, което се е случвало в предишните години, имайки предвид, впрочем, позицията и на много български държавници от предишния период – аз мисля, че не бива да се допуска лустрация.
Водещ: Между впрочем тук, в това студио, вчера зам.-председателят на ДПС Лютви Местан изрази много интересна теза, че ако се стигне до лустрация, това може да отреже главите на продукта на ДС, но не и на продуцентите, на хората, които са вербували тогава хората.
Георги Първанов: Това е една логична теза. Аз пак казвам, така, както вървят нещата с много стара дата, забележете, от хора, които, образно казано, са задрямали около 1990 г., които не са провели своята битка като дисиденти, като противници на предишния режим, сега се събуждат и решават да водят тази битка. Водят я със същата страст така, както са громили империализма преди 1989 г. Справка, г-н Асен Агов, има една блестяща книга, издадена в „Партиздат” - „Против империализма”. Справка, ако щете дори Иван Костов, чийто статии в „Работническо дело” всички помним. Така че, аз се опасявам, че онези, които са били идеолози, онези, които са допринасяли в не по-малка степен за предишния режим, ще останат отново недосегаеми.
Водещ: Защо България не успя да прочете историята си много, много отдавна, преди 20 години, ако трябва да стигне до някакъв катарзис и да отвори нова страница?
Георги Първанов: Аз мисля, че България прочете много разумно своето минало, тези 45 години. Не случайно ние сме единствената страна в региона на Балканите от бившите страни от соцлагера, в която нямаше етнически, нямаше граждански конфликт. И за мен това е едно от големите достижения на прехода, този негов мирен характер. Нещо повече, аз винаги съм апелирал към това, да се намери формулата, механизмът за постигането на едно национално помирение по миналото, защото така до безконечност ще гледаме в огледалото за обратното виждане, всеки ще идва в името на нова идеологическа битка и ще стоим в опашката, както сме сега, в икономически и социален план на Европа.
Водещ: Добре, да обобщим. Как виждате конкретно излизането от кризата с дипломатите?
Георги Първанов: Казах, случай по случай този въпрос трябва да бъде решаван в един коректен диалог, с участието на експертите и пред очите на обществото.
Водещ: Там, където имате противоречия с премиера, как ще се процедира, до толкова, до колкото едно решение за отзоваване зависи от двама ви?
Георги Първанов: Ще трябва да огласим аргументите си пред обществото, а обществото да прецени кой е прав.
Водещ: Виждате ли някакъв аналог, някакви връзки между това, че когато беше приет в края на 2006 г. на Никулден Законът за досиетата, както го наричаме съкратено, бяхме на прага на ЕС, сега, четири години по-късно чакаме някакви позиции по влизането ни в Шенген. Случайност ли е това, че сега излязоха тези досиета, а в ключов момент преди да влезем в ЕС излезе Законът за досиетата?
Георги Първанов: Не, не мога да открия някаква аналогия, а и не мога да открия никаква логика, което е по-важно.
Водещ: Всъщност, през 2006 г., когато този закон беше гласуван, какво си помислихте, когато това стана факт? Ужасихте ли се от размерите на щетите, които могат да бъдат нанесени?
Георги Първанов: Винаги съм си давал сметка, че това ще нанесе доста поражения. Говорим не само за поражения, за всяка отделна личност, защото аз познавам много хора, за които има папки несъдържащи нищо особено. Познавам много хора, в чийто папки има една наистина достойна позиция. Въпреки всичко, те са под един знаменател. Това е личната драма. По-големият проблем е драмата за националната ни сигурност, защото няма съседна държава, която да е сложила на скенера своите разузнавачи.
Водещ: Ако към този момент, обаче сте имал такива притеснения, защо не наложихте вето на този закон?
Георги Първанов: Защото, аз съм го обяснявал и друг път, не бих искал да се създаде впечатлението, че аз търся решение на някакъв личен проблем. Това е въпрос, деликатен и за мен, както добре се знае, и което е особено важно, имаше тотална политическа воля в предишния кабинет, така че едно връщане на този закон щеше просто да забави влизането му в сила от порядъка на няколко дни, но не и да го спре.
Водещ: Преди няколко дни казахте, че целият този скандал с досиетата ви прилича на един филм на разлайване на кучетата, на опит да се отклони общественото внимание от истинските, от сериозните ни проблеми като общество. Случайно или не, в същия ден излезе социологическото проучване на „Алфа Рисърч”, а малко по-късно и на НЦИОМ за това, че се наблюдава за първи път ерозия към доверието на кабинета на Бойко Борисов и това недоверие, и тази ерозия е именно, заради скандалите, в които живеем в последните няколко месеца. Според вас, има ли правителството политическа воля да сложи точка този път не на досиетата, а на скандалите, в които битува и живее държавата ни?
Георги Първанов: Аз направих аналогия с този наистина хубав филм, който показва технологията на скандалите като начин за излизане от тежка управленска криза. Истината е, че самото правителство създава тези скандали. Целта е, за мен поне, да се покрие онова, което е тежко като проблематика, което е кризисно в управлението. Не е вярно, чух преди малко министърът да казва, че няма напрежение, че няма конфликт в здравеопазването. Просто медийно, обществено конфликтите в здравеопазването са покрити от тези скандали, но истината е, че здравеопазването ни е в тежка кома. Истината е, че проблемите в науката, във висшето образование са изправили на ръба на оцеляването този сектор. Да не говорим за ситуацията с доходите, които са изяждани от инфлацията, да не говорим за постоянно, трайно безработните. Т.е. ние имаме една продължаваща криза и тя се изразява не само в депресията, в която сме и която не знам колко време ще продължи, тя се изразява и в криза на управлението. За мен големият проблем е в това. И нека да ви кажа, ако беше време, когато можеше лесно министър-председателят да хвърли отговорността на тройната коалиция или на президента, после дойде време, в което станаха виновни неговите министри, сега отговорността е негова. И става все по-ясно, че България има един слаб премиер. Става ясно, че премиерът няма достатъчно управленски капацитет, няма решимост да преодолява проблемите, които има пред България и пред всеки един отделен българин. И завършвам отговора с нещо, което ми направи впечатление. Едно предаване преди няколко дни гледах, където чух трогателна история за шерифската значка на малкия Бойко, и се сетих, че на България й трябва не шериф, а й трябва добър стопанин. Трябва й знаещ, кадърен човек, който да управлява страната.
Водещ: Как стигнахте в отношенията си с премиера до тук? Защо толкова силно се обтегнаха вашите отношения?
Георги Първанов: Аз мисля, че голяма част от това напрежение, което се създава, е свързано с един съдържателен спор – спор за политики. Разбира се, има и личен елемент и това не датира от сега. Както вероятно помните, имаше няколко вълни – искания за импийчмънт, за отстраняването на президента – които бяха натоварени с много персонални нападки. Но аз се стремя да не давам ухо на персоналното, търся наистина дебата по политическите въпроси.
Водещ: Всъщност, г-н президент, премиерът Борисов ли е вашият антипод в политиката?
Георги Първанов: Аз не се съизмервам с когото и да е било в политиката, това би било твърде елементарно. Ако ми задавахте този въпрос преди 10 и повече години, щяхте да ме питате за Иван Костов.
Водещ: И вие вероятно щяхте да кажете да.
Георги Първанов: През различните периоди на прехода аз съм имал своята полемика, а понякога дори своя сблъсък с носителите на различни политически тенденции и в това няма нищо лошо. Хората трябва да преценят колко сме различни ние със сегашния или с предишните премиера и в крайна сметка кой е прав, и кой е крив.
Водещ: Въпросът е как ще изкарате оставащата повече от една година, но да кажем, една година от мандата ви? Не страдат ли от това противопоставяне между вас сфери, включително като дипломацията, където общо решение трябва да се вземе, ако щете отбраната?
Георги Първанов: Ще караме, понеже стана дума за отбраната, както казват в казармата, по устав. Т.е. ще се опираме твърдо на Конституцията и законите, които са създали механизми за общуване между отделните институции. Но държа наистина всеки да си изпълнява ангажиментите по Конституция, защото буквално от последните дни има пак сигнали, информация за това, че във външно министерство се спира информация за президентската институция. Намирам това за недопустимо, за доста елементарно в отношенията.
Водещ: За да бъдем по-директни, вярно ли е, че са ви скрили поканата за инагурацията на Дилма Русев в Бразилия в началото на 2011 година, че вие въобще не сте получили тази покана?
Георги Първанов: Говорителят на външно министерство на практика го потвърди, като каза, че министърът е определил кой пътува за Бразилия. Но аз така или иначе нямаше да пътувам, поради липсата на средства. Президентският бюджет е твърде оскъден в последните години и аз не мога да си го позволя. Ще поздравя, както го направих и при избори, г-жа Дилма Русев, ще потвърдя поканата си за визита в България, но нека пътуването да го реализира премиерът.
Водещ: Това не ви се случва за първи път. При предишното управление Симеон Сакскобургготски не ви показа една покана по повод подписването на членството ни в ЕС. Броите ли ги тези неща?
Георги Първанов: Това не са най-тежките проблеми в отношенията между институциите. Намирам това за доста периферно и доста дребно, за да се занимаваме с него.
Водещ: Като казвате по Конституция, всъщност по Конституция вие свиквате Консултативния съвет по национална сигурност и през годините може би една от най-често дискутираните теми е била борбата с организираната престъпност. Каква е оценката ви за борбата с организираната престъпност?
Георги Първанов: Да, и да отбележа, че Консултативният съвет по национална сигурност поне на два пъти е обсъждал тази тема. Трябва да кажа още веднъж, за пореден път, че това правителство тръгна силно или поне претенциозно в битката с престъпността. Казал съм добри думи за операция „Наглите” и ги потвърждавам. От там нататък, обаче виждам как нещата отиват на зле. Виждам първо, че има едни забежки към много показност, към дребнотене. „Факирите” и всякакви други такива неща трябва да се случват ежедневно и от това да не се правят телевизионни сериали. Виждам, за съжаление, че големите босове, както аз понякога образно съм се изразявал, акулите ги няма в полезрението на министъра на вътрешните работи. Как, питам за пореден път, може да се сложи на скенер, да се подслушва родилното отделение в Горна Оряховица, ако това е необходимо, разбира се, нека да се прави, но не може да се подслушват, не може да се хванат в крачка, в престъпна дейност босовете с тези доста характерни прякори, които всички ние добре знаем. Нямам обяснение за това.
Водещ: Кои са тези босове, всъщност, и тези акули? Темата за акулите, между другото, е ваша теза още от 2003 г. и 2004 г.
Георги Първанов: Точно така.
Водещ: Така че може би това е упрек, както към министър Цветанов в момента, но също толкова упрек към Михаил Миков, към Румен Петков и всички други предходни министри. Но, кои са босовете, които искате да видите зад решетките?
Георги Първанов: Безусловно. Аз не искам да фокусирам вниманието си върху сегашното министерство и Министерски съвет. Не е добре от устата на президента да излизат тези характерни прякори. Аз не знам дори истинските имена на някои от тези хора. Те се подвизават в медиите именно чрез „партизанските” си имена. Но всички добре ги знаем - тези, които имат огромни палати, тези, които въртят огромен ресурс във времето, в което, както виждаме, се събарят бараките край Искър.
Водещ: Какво е вашето обяснение, какво ги прави недосегаеми, за да не са зад решетките?
Георги Първанов: Е това е големият въпрос. Аз имам чувството, че има двоен стандарт в борбата с престъпността. И ако мога да продължа темата, мисля че са основателни въпросите за това, увеличила ли се е, и ако е да, вярно ли е, че с 50% е увеличението на контрабандата за последната една година? Има ли увеличен незаконен трафик на хора? И не е ли това причината за вчерашното писмо, чието съдържание аз не познавам в автентичния му вид, но във всеки случай очевидно е, че Германия и Франция по инициатива на френската страна са на път да отложат приемането ни в Шенгенското пространство. И тук обяснението не е в дипломатите, а обяснението е в това, че ние не сме си свършили добре работата.
Водещ: Не е ли странно, че големи приятели на България, каквито са Ангела Меркел и Никола Саркози, сега ни слагат крак, прът в колелото на членството ни в Шенген? Ударът е малко приятелски, огънят е приятелски.
Георги Първанов: В тези неща няма приятелство. Тук има много строги изисквания, които ние трябва коректно да изпълним. Нека да припомня, че така беше през цялата 2001 г. – 2006 г. Когато говорихте за тези посланици, това е времето, в което България покри много стриктно онези 30 глави, изискванията с отговарянето на десетки аргументи, с написването на десетки хиляди страници, така че наистина нашите съюзници казаха категорично да на членството на България, убедени с аргументите, които ние сме представили, а не защото са били добри приятели и уважават нашето минало.
Водещ: Все пак можете ли да използвате контактите си с тези двама лидери, за да промените решението за Шенген или това е невъзможно, според вас?
Георги Първанов: Цялата есен аз имах доста срещи с някои от тези лидери, поне с половината от лидерите в рамките на големите форуми, на които участвахме заедно, и първата, да не кажа, основната тема, която аз съм поставял е за членството на България в Шенгенското пространство. Но отново искам да кажа, има добронамереност, там има политическа воля, но позицията по тези въпроси се формира на едно конкретно, експертно ниво, като се отмятат съответните критерии.
Водещ: Наистина ли всичко е само на експертно ниво, според вас, дали няма и някаква друга задкулисна политическа логика?
Георги Първанов: Допускам, че има емоционален елемент. И най-лесното е тук да кажа - спират ни за Шенген, защото сегашното правителство е слабо, корумпирано и не знам си какво, така, както имаше в предишните години по отношение на тройната коалиция. Истината е, че има неща, които помрачават, които хвърлят и политическа сянка, например случаят с ромите по всяка вероятност е повлиял на отношението към България. Но отново искам да кажа, че не бива да смятаме, че той е определящ. Определящи са техническите критерии.
Водещ: Полезните ни ходове в тази ситуация?
Георги Първанов: Полезните ни ходове са да влезем в диалог, за да изясним какво още допълнително се очаква от нас и да го изпълним в срока, с който разполагаме.
Водещ: Г-н президент, преди 9 години дойдохте на власт, спечелихте първия си мандат в президентството с образа на социалния президент. Защо социалният президент отказа да наложи вето върху промените в Кодекса за социално осигуряване така, както анонсирахте преди няколко дни?
Георги Първанов: Първо, аз съм готов да изнеса цяла лекия по темата социален президент.
Водещ: Моля ви да не е лекция, а да е отговор.
Георги Първанов: Но ще ви дам отговор и на този въпрос. Този закон, тези промени са наистина объркани. Те са част от едно сложно законодателство, в което няма полезен ход. Ще ви кажа защо. От една страна чрез отпадането на точковата система, наистина буквално от 1 януари много хора ще бъдат изправени пред необходимостта или да работят още три години при положени, че вече са си подготвила багажа да се пенсионират, или да си платят една непосилна сума от няколко хиляди лева. От друга страна, ако върна този закон, това означава да създам многобройни проблеми на редица категории работници, например, тежките категории работници – на миньорите – и на безработните също в някаква степен. Така че ние, консултирайки се с експертите, със синдикатите, преценихме, че е по-доброто законът да се пусне. Но аз категорично настоявам да се намери решение чрез една законодателна промяна, защото наистина е несправедливо. Трябва да има гъвкавост в пенсионната ни система, трябва да има възможност наистина хората, които са си работили достатъчно време, да не бъдат наказвани за това, чрез подобни промени.
Водещ: А убеден ли сте, че управляващото мнозинство ще приеме такава законодателна промяна?
Георги Първанов: Иска ми се те да чуят аргументите, защото наистина от това те няма да спечелят кой знае колко, но ще бъдат ощетени много хора. Дали са 10 хил., дали са по-малко, както г-жа Христина Митрева обясняваше, аз не мога да преценя, но дори и да става дума за 100 души, ние сме длъжни да имаме социална чувствителност.
Водещ: Направихте анонс за вето и към новия изборен кодекс, той, разбира се, все още не е факт, но така или иначе, какво ви притеснява там, че да говорите за вето, евентуално?
Георги Първанов: Да, ветото е твърде възможно, но преди това ще кажа две добри думи за самия изборен кодекс. Първо, заради факта, че това е първото мнозинство, което се хваща да обобщи всички изборни норми в един документ, и второ, че го прави достатъчно рано преди изборите. От там нататък, обаче имам достатъчно критики. Първо, защото наистина се връща към норми, които са от преди повече от 10 години. Лишават се от възможността да избират своите кметове населените места до 500 души. Няма да избират своите кметове районите на големите градове. Въвежда се една двустепенна регистрация за коалициите, която вдига много летвата за редица партии, особено малките партии практически ще бъдат унищожени, ще бъдат изправени пред невъзможността да участват в тези избори. Намалява се, поне от това, което знаем като проект, съставът на общинските съвети. Или с други думи, освен, че се създават условия за служебна победа на ГЕРБ, на управляващите в тези избори, има опасност да се създадат проблеми, да се обездвижи, да се отслаби местната власт с едни такива закони.
Водещ: А как гледате на изискването за уседналост, не го споменахте това?
Георги Първанов: В този му вид изискването няма да проработи, както вие виждате, вече са създадени условия, преместват се маса избиратели от една община към друга. Това по-скоро е някаква форма на разчистване на междупартийни сметки.
Водещ: Как гледате на идеята, одобрена, ако не се лъжа, вчера от Народното събрание, местни и президентски избори на една дата?
Георги Първанов: Би трябвало да ме попитат.
Водещ: Ето, аз ви питам.
Георги Първанов: Едни от тези избори – местните - трябва да ги насроча аз. Но гледам позитивно, естествено, на възможността да бъдат обединени, защото първо, не би трябвало да харчим излишни пари за избори в рамките на един месец два избора. И второ, което е по-важно, може би това ще създаде условия за една по-голяма активност. Не съм сигурен, защото в крайна сметка активността зависи от отношенията към политиката и към политиците, а не само от изборните норми.
Водещ: Все още може би е рано, но горе-долу, мислил ли сте кога да насрочите местните избори, в какъв интервал от време да са догодина?
Георги Първанов: Вероятно ще бъдат октомври или ноември. Трудно ми е да кажа, трябва да преценим заедно с експертите и в консултация, разбира се, както винаги е било, с парламентарните партии.
Водещ: Големите енергийни проекти – АЕЦ „Белене”, „Южен поток”, „Бургас-Александруполис” – ваша е фразата, че трите, събрани заедно, правят голям шлем. Не се ли пропука, обаче този голям шлем, след като правителството на Бойко Борисов дойде на власт?
Георги Първанов: Първо, за пореден път да поясня. Наистина става дума за нещо много значимо. За тези 20 години България, българско правителство или институциите не са подписвали такъв пакет от мащабни проекти, какъвто ние направихме през 2008 г. Второ, аз наистина имам съмнения, че правителството и лично г-н Борисов няма реално да придвижат тези проекти. Оставам на страни факта и ситуацията около „Бургас-Александруполис”. Там наистина екологичната оценка е решаваща. Но много бавно, много мудно се работи по „Южен поток”. Там ние започнахме първи, ако си спомняте. Ние стартирахме проекта „Южен поток”. Едва сега, може би последни, ние подписваме за създаването на предпроектната компания и освен това остават много неизяснени въпроси. Големият проблем, обаче е „Белене”. И аз имам чувството, че премиерът Борисов просто се ослушва, образно казано, да види кой ще надделее в обществения дебат. А в рамките на това мотаене, ние губим вече 15-16 месеца. Това е време, в което Турция много мащабно, много динамично реализира проектите за развитието на ядрената си енергетика. Същото е със северните ни съседи. Т.е. ние губим темпо, което може да се окаже решаващо.
Водещ: Т.е. мислите, че подписването на меморандум с руската страна в края на ноември, не е нищо съществено, не е придвижило нещата по никакъв начин, така ли?
Георги Първанов: Не, съществените неща предстоят, ако се случат изобщо.
Водещ: Добре, през лятото вие доста категорично заявихте, че ако се наложи, ако смятате, че има нужда, а такава явно има според вас, ще инициирате референдум за АЕЦ „Белене”, но досега не сте го направили, защо?
Георги Първанов: Не го направих, защото буквално след моето изявление, премиерът Борисов взе една коренно различна позиция. Той прегърна идеята за строителството на „Белене”. Осъществиха се серия от разговори, които внушаваха, че наистина се работи много активно. Аз все пак мисля, че полезното време за решението на този въпрос изтича. То е в рамките на 2011 година. И ако все пак правителството отсече и каже, че „Белене” няма да се случи, то аз съм склонен да възобновя своята идея. Защото това е голям проблем, по който, струва ми се, българите трябва да се произнесат. Това е тема за референдум.
Водещ: Т.е. ако в края на тази година няма решени, в рамките на 2011 година вие сте готов да инициирате този референдум – да се строи или не АЕЦ „Белене”, има ли нужда България или не?
Георги Първанов: Да. И мисля, че това трябва да стане не по-късно от датата на изборите за президент и местна власт, т.е. да съчетаем три в едно.
Водещ: Добре. Любопитно ми е какъв е прочитът ви на разкритията на „Уикилийкс”. Четете ли „Уикилийкс”?
Георги Първанов: Чета това, което е за България, и частично за останалите държави.
Водещ: Разкритията за „Белене”, които станаха – Германската компания Ер-Ве-Е се отказа от проекта „Белене”, не само заради икономическата криза, а заради съмненията в безопасността и способността на българските партньори да работят според европейските практики – пише бившият ни посланик американски, тук, Нанси Макалдауни.
Георги Първанов: Това, което цитирате, е проблем на американската страна. Това е тяхната версия на случващото се. Може би най-добре от Ер-Ве-Е могат да кажат защо са си тръгнали. Сигурно всеки един от нас има своята версия. За мен една от версиите е точно това забавяне, това не изясняване на ситуацията, в това число и около финансирането. Но като става дума за публикациите в „Уикилийкс”, аз мисля, че наистина какво би станало, ако един български посланик пише от Вашингтон подобни неща, дава подобни тежки оценки за американската политика, за случващото се в американското общество. Мисля, че ние трябва да формираме своята позиция не по това какво е казал, дали в кореспонденцията, която сега се огласява, или публично, както в последно време е доста активен настоящият американски посланик - не от позицията на един или друг посланик, а от собствения си национален интерес. Така, както ние го четем обосновано.
Водещ: Още един, обаче интересен, цитат от „Уикилийкс” ще ми позволите. Намесено е името на тогавашния премиер Сергей Станишев и се говори за неговите обвързаности с Русия и енергийните олигарси в България. Кои са енергийните олигарси, всъщност, има ли в България такива, според вас?
Георги Първанов: Аз не знам дали може да се говори за олигархия в България. Олигархията е очевидно едно понятие, което е привнесено от Русия. То беше измислено, за да се внуши някаква аналогия с управлението на Путин. Олигархията е срастването на икономическата и политическата власт. И друг път съм казал, кога се осъществи това срастване, макар и не в мащабите на Русия – тогава, когато се разпродаваха имуществата, фабриките, банките в България и това беше преди повече от 10 години.
Водещ: Добре, да не ги наричаме олигарси. Но все пак за никого не е тайна, че има сериозни влиятелни кръгове в България, които имат енергийни интереси, свързани с Русия, не са ли опасни те наистина за доброто бъдеще на България в това отношение?
Георги Първанов: Зависи от едно или друго управление, защото сигурно в енергетиката има бизнесмени, които са свързани и с Русия, със запада, и не само със запад, а може би и с някои други интереси. Правителството и институциите са тези, които ще поставят всичко на мястото му. Ще поставят правилата, по които ще работи един или друг бизнесмен.
Водещ: Добре, на финала да поговорим и за АБВ. Вероятно тези, които в момента ни гледат вкъщи се питат защо не задаваме въпроси за АБВ. Г-н президент, не е ли твърде неопределен образът на гражданското движение, което представихте? Не реанимирате ли, откровено казано, скучни за българската общественост лица, хора, които вече са им омръзнали?
Георги Първанов: Ще се затрудните, ако ви питам кое от лицата на АБВ е скучно.
Водещ: Е, ще ме поставите в неудобно положение да назова конкретни лица, но има такива.
Георги Първанов: Не бих казал. Точно тук не се оправдаха очакванията, които бяха внушавани в периода до 11 ноември, че ще бъдат скучни, изхабени, че ще бъдат хора, свързани със службите, русофили и не знам си какви. Това не стана. Събраха се 200 души, кадърни, можещи хора, доказали се, повечето от тях. Тези 60 кметове, например, много от интелектуалците, хора, които са били в управлението и много млади хора имаше. Всяка оценка, г-жо Марчева, е въпрос на сравнение. Ако искате, можем да сравним тези 200 или 120 души от тях с това, което беше ГЕРБ в началото. Аз не помня имената на ГЕРБ при старта на формацията. За съжаление, трябва да кажа, че не помня много от имената на сегашната парламентарна група, не повече от 3. Но отново искам да кажа, че ние нямаме намерение да се съпоставяме на всеки етап с една или друга формация. АБВ е формация, която има маратонски цели, която няма намерение да пробяга спринтово една дистанция.
Водещ: Това е много интересно. Какво ще се случи на 40-тия километър тогава на този маратон? Казахте, че за такова бягане сте настроени.
Георги Първанов: Надявам се, на 40-тия километър идеите, алтернативните разработки и визии, които излизат от АБВ, да получат своя шанс за реализация в управлението на страната.
Водещ: Но тук въпросът е, може би, за профила на движението. Все пак излиза ясно, че в момента са относителни понятията дясно, ляво в съвременната политическа действителност. Но по-скоро социални или по-скоро либерални ще бъдете, като генератор на идеи?
Георги Първанов: Аз се питам тройната коалиция социална ли беше? Или ГЕРБ дали са десни? Напротив, за съжаление, ГЕРБ са призвани сега да реализират либерални, дори консервативни елементи в политиката и не го правят. Има едни забежки по левия популизъм. За мен в едно бъдещо управление и го казвам за пореден път, дори преди 15 години съм отстоявал тази теза, е в доброто съчетание, в баланса между либералното и социалното. Защото трябва да има ефективни антикризисни стратегически мерки, които да поощряват бизнеса и в същото време да се държи за социалната цена на тези реформи. Ще ви кажа още нещо. Сега се дебатира по това, дали да има коледни добавки или да се строят магистрали. Това не е коректен дебат. Аз съм бил против коледните добавки, това е намигване към електората. Но сега, когато инфлацията е изяла замразените от правителството доходи и на работещи, и на пенсионери, коледните добавки биха могли да компенсират това, което се случва и от там нататък да имаме едно по-активно потребление. Това ще рефлектира върху производството. Ето я веригата.
Водещ: Г-н президент, въпросът, който вероятно мнозина вълнува, е в края на този маратон дали АБВ ще си остане гражданско движение или ще стана нещо друго – партия?
Георги Първанов: Това ще преценят участниците в самото движение. Не съм аз този, който еднолично ще реши въпроса.
Водещ: Но не изключвате вероятността да се превърне и в партия?
Георги Първанов: В партия няма да се превърне по две причини. Първо, защото аз не искам да се занимавам с партийна дейност. И второ, защото вътре в АБВ има хора, които са свързани, даже някои от тях са лидери на партии с традиции – земеделци, социалдемократи, някои от патриотичните формации. Нека те да запазят своя облик, своята идентичност.
Водещ: В рамките на една коалиция?
Георги Първанов: Дали ще има коалиция или не, това първо ще решат, отново казвам, самите хора. И второ, това ще се определи от проблемите и предизвикателствата, пред които България ще бъде изправена през следващите години.
Водещ: Разочарова ли ви позицията на Стефан Данаилов, знам, че сте приятели с него, който днес казва в интервю за „24 часа” – АБВ не ме грабна, очаквах млади, а не възрожденци като мен?
Георги Първанов: Това е нормална позиция за скептицизма на един интелектуалец. И аз го разбирам. За съжаление, предполагам, че не само моят приятел Стефан Данаилов не може да намери нещо, да открие нещо в политическото и в общественото, гражданското пространство, което да ни грабне. И аз се взирам много внимателно. И ако говорим за хората, за съжаление, можещите, не само млади и стари, вече не са към политиката, не съм към управлението, те бягат към бизнеса или бягат към чужбина. Това е големият проблем на България в момента. Това не е проблем на някоя от партиите или на АБВ.
Водещ: И като заговорихме за движения, може би партии, може би коалиции, кажете откровено имате ли амбиция към сградата срещу вас, към „Дондуков” №1, имате ли амбиция към премиерския пост на едни следващи парламентарни избори?
Георги Първанов: Никога не съм имал, въпреки че сигурно е имало моменти, в които бих могъл да реализирам подобна стъпка. Още по-малко сега бих могъл да помисля за това след 20 години по върховете на политиката. Мисля обаче, че всички ние и аз бих дал своя принос за това, да се намери силен екип и силен, можещ министър-председател в един следващ период.
Водещ: Още около идейния или идеологическия профил на АБВ искам да ви попитам. Има ли място едно просветено русофилство в съвременна България, което е полезно за страната, а не като някое русофилство от миналото, негативно?
Георги Първанов: Няма място за филство, има място единствено за отстояване на националния интерес. Впрочем, позволете ми тази нескромност, по време на моето президентство стремежът ми е бил и мисля, че го постигах, да се постигне добрият баланс в отношенията със САЩ, като наш стратегически партньор, с Русия, като традиционен партньор, особено в икономическата сфера, на една равностойна основа. Разбира се, всичко това в рамките на нашето членство в ЕС, като един солидарен член на ЕС. Израз на комплекс е да се търси някакво филство, да се залепим за някой голям брат. Мисля, че ние сме по-силни с характера на външната си политика. Както аз съм го казвал и друг път, съжалявам, че трябва да се повторя – България може да прави енергетика с руски тръбопроводи, с руско участие в „Белене”, но да отстои правото на американски бази в нашата страна. И това се случи.
Водещ: Тъй като вървим към финал, г-н президент, очакванията ви за следващата година? Не смятате ли, че за вас лично ще бъде година на разочарованията, имате още една година на „Дондуков” №2 или сте по-оптимистично настроен?
Георги Първанов: В личен план за мен по-скоро е година на очакване да изляза достойно от институцията. Година, в която ще трябва да доразвия някои от инициативите, които получиха добра обществена подкрепа в тези години – „Съхрани българското”, „Българската Коледа”. Година, в която ще трябва да продължим работата по стратегията „България 2020”, като част от европейската стратегия. Така че за мен предстои много работа. Опасявам се обаче, че това за България ще бъде година, в която няма да имаме много основания за оптимизъм и от икономическа и от гледна точка на политическите взаимоотношения.
Водещ: Премиерът Бойко Борисов каза, че откакто е премиер думата любов не съществува за него, всичко било само пари. Така ли е и при вас?
Георги Първанов: При мен всичко е любов, ако мога да направя аналогия с друг български филм. Не мога да коментирам как парите въздействат върху институциите. Във всеки случай, тъй като в президентството не се вземат никакви решения, свързани с ресурсите на България, тази тема ми е чужда.
Водещ: И тъй като говорихте за инициативите под ваша егида, нека сега да видим един репортаж от „Българската Коледа”. Знаете, по това време в сутрешния блок всяка сутрин разказваме по една лична история, този път личната история е на 11-годишната Петя Зафирова от Пловдив. Момиченцето е болно от детска церебрална парализа, епилепсия и частичен аутизъм.
Репортер: Бащата на Петя я изоставил още, когато била на една година, по-късно и майката заминала за чужбина. От тогава не е потърсила детето си. Грижата за Петя поели бабата и дядото, които с много любов и търпение са направили истинско чудо, категорични са лекарите. След трите трансплантации на стволови клетки, едната от които са средства от „Българската Коледа”, момиченцето вече ходи, разбира всичко и се опитва да говори. Всеки ден баба й я води на рехабилитация, записала е Петя на курсове по плуване и езда.
Бабата: Разбира се, не съм спряла нито рехабилитация, нито логопед и психолог. Но това са средства, които даваш, води от едно място на друго, от друго, на друго, цял ден обикаляме и това са много средства.
Репортер: Петя ходи в специализираното училище за деца с увреждания, където се опитва да пише и рисува, а баба й нито за секунда не губи надежда, че тя ще оздравее. Жената непрекъснато обикаля кабинетите на специалистите, но всички възможности за лечение у нас вече са изчерпани.
Бабата: Най-голямото ми желание е да отидем в Израел, ако е възможно, да направят всякакъв вид изследвания и да кажат оттук нататък това трябва да стане, това трябва да се направи, с това трябва да се лекува. Защото нашите лекари, освен един Депакин, който й дават за епилепсията, абсолютно с нищо друго не я лекуват.
Репортер: Петя е направила 9 медикаментозни курса с аминокиселини. Цената само на един от тях е 1400 лв., а това е огромна сума за баба й.
Бабата: Мечтая да бъде като другите деца. Тя е много любвеобилна, вие я виждате. Тя е едно мило дете, за което бих дала всичко от живота си.
Репортер: Бабата на Петя казва, че ще продължи да се бори, за да осигури нормален живот за момиченцето. Има вяра и не губи надежда, че тя ще се оправи. Нужна й е само малка помощ.
Водещ: Г-н президент, на края, вие се обявихте за това, даренията за „Българската Коледа” да бъдат освободени от ДДС, дали има изгледи да бъде уважено искането ви?
Георги Първанов: Аз искрено се надявам, защото един такъв репортаж мисля, че е достатъчно красноречив. Много бих искал тези неща да не се случват инцидентно, защото един или друг премиер го е пожелал. Нека да направим промени в Закона за ДДС, които да позволят, разбира се, при много строг контрол, при ясни критерии, всички тези дарения целево за деца наистина да бъдат освобождавани, да бъдат връщани и да могат да бъдат използвани, за да може деца като Петя, като тези 700 деца, на които помогнахме през годините, на „Българската Коледа” да се изправят на краката и да реализират своите мечти.
Водещ: Благодаря ви за това интервю. Гост на „Денят започва” беше президентът Георги Първанов