Бойко - Атака по кризата

(публикуваме разказа на наш читател от Пловдив)

АТАКА ПО КРИЗАТА

- Трябва да ударим Кризата!– каза строго премиерът и измести вляво брадичката си по
посока на вътрешния министър. - Мисля, че ни създаде достатъчно проблеми и е време
да и сложим точката! Какво ще кажеш, Цветанов?
- Напълно съм съгласен с вас, г-н Премиер! – отвърна жертвоготовно вътрешният
министър.- Спецотрядът е заел позиция и чака сигнал за действие.
- А кой трябва да го даде тоя сигнал, Цветанов? Не те ли поставих толкова нависоко,
за да се научиш да даваш сигнали. Ти докато го дадеш сигнала и кризата току-виж,
подвила опашка и изчезнала.
- Във ваше присъствие – почва да чупи пръсти вътрешният министър. – не е редно аз да
давам сигнал. Надявам се вие лично да дадете старт на операцията. Все пак рейтингът
ви е най-висок.
- Нищо не можете без мен вие! – оглежда с едно око фронтовата линия премиерът,
а с другото вътрешния министър – Скоро ще поискате и жените ви…такова…да
обслужвам. Аз да не съм слънце, че да огрявам навсякъде? Виж, за рейтинга не си прав.
Тези 400 000 евро ме удариха по рейтинга. Това най-малко съм го очаквал от мутрите.
Имам чувството, че с това те лобират за президента. Трябва да се допитам до врачката
си. Извикай ми я тук, или, чакай, прати правителствения самолет да ми я докара.
Пратих я в Зимбабве да обменя опит с племенните оракули. Дано не се забърка с някоя
черна магия!
- Едва ли моментът е подходящ сега точно да я викате, г-н Премиер. Виждате, че
целият наличен състав на Отдела за борба с организираната престъпност е заел позиция
и чака вашия сигнал.
- Този път си прав, струва ми се. А имаме ли внедрен агент на територията на врага?
- От една седмица е вътре и дава най-точни сведения за движението на противниковия
състав.
- Пуснахте ли хеликоптерите да огледат отгоре?
- И това направихме. Кризата напредва с пасивна инерция и сега е удобен момент да я
ударим. Още повече, че и сапьорите са готови да отрежат пътя й назад.
- А пусна ли данъчните да я проверят за конфликт на интереси.
- Чиста е като Ахмет Доган за Цанков камък.
- Значи нищо друго не ни остава, освен да приложим силата на закона.
- Искате да кажете – силата на оръжието, защото със закона пробвахме и не се получи.
- Така де, въпросът е да приложим сила, пък каква точно, няма значение. А какъв беше
сигналът, че го забравих?
- SOS, г-н Премиер.
- Как така, това не е ли сигнал за помощ! Абе, Цветанов, не съм те сложил тука да се
излагаш като кифладжия. Ние ще се предаваме ли или ще атакуваме!
- Ще атакуваме, г-н Премиер!
- Е, ами тогава какъв е тоя сигнал SOS?
- Всъщност, точно тук е уловката, г-н Премиер. Сигналът SOS идва все едно от врага и
ние като добри самаряни бързаме да му се притечем на помощ.
- Аааа, ясно! Много умно, Цветанов. Знаех си аз, че от село Шума глупави хора не
излизат. Виж, ако беше от Шумен, можеше да станеш като Тодор Колев, да разсмиваш
нацията. Е, хайде, от мен да мине, давам сигнала.
- Атакаааа! – извика вътрешния министър след подадения от премиера сигнал.

Изведнъж всички храсти се превърнаха в добре подредена и маскирана бойна дружина,
която с мощен вик се хвърли в атака срещу нищо неподозиращия противник.