Слънце в страната на изгряващото слънце

Препечатваме материала на г-н Теофан Германов от http://argumenti-bg.com/ без никакъв коментар - след като го прочетете, всичко ще ви стане ясно.

Премиерът Борисов огря Япония с многобройните си гафове.

Един стар виц от времето на тоталитаризма гласеше, че Тодор Живков след посещение във Франция, докато вечерял със съпругата си Мара Малеева я попитал: “Маро, аз на какво ти приличам, бе”. Първата дама отвърнала: “Ами, Тошо, как на какво – на първи секретар на ЦК на БКП. На какво друго да приличаш.” Живков отвърнал: “Не, бе. На нещо друго.” Вторият опит на Малеева също не бил успешен: “Е-е-е, Тошо, ами на председател на Държавния съвет сигурно.” Тогава Живков казал: “А, бе, май, на Господ приличам.” На въпроса “Що бе, Тошо?”, първият партиен и държавен ръководител отговорил, че е така, защото когато ходил по улиците на Париж или се срещал с официални лица всичките като го видели се тупали по челото и казвали: „О, мон Дьо, мон Дьо!”

Как е „Господ” на Японски авторът на тези редове не знае, но със сигурност подобни “божествени” емоции е предизвикал и нашият премиер при посещението си през девет планини, морета, океани и държави, та в десета – в Япония. Само трябва да се надяваме, че втрещените от нашия премиер японци не са възкликвали “Буда, Буда”, защото бдителният министър Цветанов веднага би ги заподозрял във връзки с РЗС, Яне Янев и в разпространяване на клевети и инсинуации на Трактора, след което щеше да им пусне по едно СРС и да ги просне по очи в някоя ранна утрин.

Но ситуацията с дипломатическите занимания на премиера щеше да бъде смешна, ако не беше твърде сериозна. Японският воаяж на нашите властимащи беше поредна, но очевидно не последна, сцена от опита на



Борисов да приложи методите и поведенческите модели от кръчмата в Банкя

върху световната политическа сцена.



За година и половина като премиер, Борисов успя да подобри рекорда от външнополитически гафове не само на първите демократични лидери, които шокираха чуждестранните политици с падане от самолетната стълба, с подминаване на кралски особи по коридора или с речи на английски, написани на кирилица със съответното произношение. Той успя да надмине и Тодор Живков, който си беше въобразил, че може в световната политика да говори и действа като на заседание на нашенското Политбюро, където всички го гледат в очите и ръкопляскат дори на най-голямата глупост. Разказват, че бившият член на Политбюро и вицепремиер по стопанските въпроси Тано Цолов години наред възхвалявал Тодор Живков като разказвал историята как при някакво посещение в Египет предизвикал възхищението на домакините като …прескочил една локва. Разбира се, партийният велможа описвал локвата като огромен ров, а подскока на Тато като “лъвски скок”. Лошото е, че днес ролята на някогашното Политбюро и на знайните и незнайни Таноцоловци се играе от така наречените свободни медии, които разбират свободата си като свобода да хвалят повече и повече нелепиците на властта.

Посещението на залязващия и затънал в скандали премиер-слънце Бойко Борисов в страната на изгряващото слънце Япония бе своеобразен апотеоз на дипломацията, която със самочувствието, че е много оригинален и интересен, прилага нашият пръв партиен и държавен ръководител. Откакто е премиер, а и преди това, Борисов в чужбина успя да обиди собствения си народ на “кофти матр’ял”, да затрудни преводачите с думи като “шменти-капели” или с описанията как вътрешният министър копал трупове с багер. Успя да отиде до Бразилия, скривайки поканата от държавния глава Първанов, към когото всъщност бе адресирана, с което да пренесе нашенските междуинституционални проблеми чак в Латинска Америка. Успя да се похвали с това, че Берлускони е мерил височайшия му гръб в педи, което си е чист намек, че е мутра, но поне Борисов го възприе като комплимент. Е, не успя да ни вкара в Шенген, нито да се овековечи в Рим с паметна плоча, но…може един ден и това да стане.



Тези дни банкянската дипломация стигна чак до Далечния Изток



Няколкото дни, в които на родна почва се вихреха скандали, бушуваше криза, цени летяха нагоре безконтролно, премиерът Борисов предпочете да се разходи до Япония, вместо да се занимава със “скучните” дела, последвали скорострелния вот на доверие, с който правителството реши да си осигури още шест месеца безметежно съществувание. Борисов реши да стартира шестте месеца междувотова ваканция с посещение в една от най-желаните туристически дестинации в света. А че пътуването на Бойко Борисов до Япония бе просто разходка и екскурзия на държавна сметка говори не друго, а факта, че огромната част от кореспонденциите, дописките и информациите от другия край на света бяха посветени на участието на премиера в спортни състезания, връчване на купи, получаване на подаръци, прилагане на хватки на министри по време на коктейл, коментари за качествата на българската жена (и за природните такива на България като цяло), за забраната за пушене в заведенията от 2013 година, за хранителния навик на японския аграрен министър, който обичал кисело мляко, и едва съвсем накрая и помежду другото – за срещата с японския премиер Наото Кан и за евентуалното идване на японска инвестиция в сферата на възобновяемите енергийни източници (същите, които държавата е длъжна така и така да изкупува на предварително фиксирани преференциални (много по-високи от тези на обичайните) цени). Обясниха ни и как Бойко Борисов е успял да се скара на японците за това, че малко инвестират в България, както и за фундаменталните му разсъждения по повод световния тероризъм, който ние, българите, борим с консумация на дюнери.

Акцентите, които един мислещ човек би трябвало да си извади от едно подобно посещение, програмата и резултатите му, са че това е било едно напълно лишено от съдържание пътуване на държавни екскурзианти, които са си поставили за цел, докато са на власт да поразгледат чужбината. Че това е така говори и фактът, че Бойко Борисов в тежката и пълна с лишения 2010 година се е разхождал по света цели 65 дни (по данни на Агенция БГНЕС), а вътрешният (забележете) министър Цветанов малко по-малко – 62. На разноски на държавата и гражданите външният министър Младенов е прекарал в чужбина цели 193 дни, което му дава



пълното право да кандидатства за естествен спътник на земята,





но пък Институтът по астрономия при БАН трудно ще може да го признае за такъв, защото е пред закриване. И тъй като резултатът от тези посещения не е свързан нито с членство в Еврозоната, нито с такова в Шенген, нито с някакви впечатляващи инвестиции, които да създадат работни места в кризата, то можем с чисто сърце да кажем, че тези хора са ходили на курорт и да си припомним култовата фраза от филма “С деца на море”, че когато ти си плащаш разходката е курорт, а когато на теб ти плащат за разходка – е командировка.

Фактът, че в Япония са осъществени протоколни срещи, които имат минимални резултати, а е заложено повече на атрактивни занимания, е достатъчно показателен. За разлика от нормалните екскурзианти, които в страна като Япония се интересуват от хилядите наистина важни и интересни исторически и културни паметници и забележителности и научават нещо повече за тази уникална култура, нивото на нашите министри-туристи (или поне на първия турист на Републиката) е твърде ниско и се свежда до посещението на спортни мероприятия. Не че това е лошо, но за японските висши среди е станало ясно (ако не е било предварително ясно предвид многобройните спортни мероприятия предвидени в програмата) точно



колко “високо” е интелектуалното ниво на българската власт



Безспорни са и няколкото супергафа, направени от нашенските властимащи. За страна, държаща толкова много на традициите, каквато е Япония, това, че премиерът отряза безцеремонно от програмата си частта с културните прояви и разглеждането на ключов за японската история храм, при това под предтекст, че му се спи, е огромна обида. Това е равносилно на нещо от типа японският премиер да откаже да поднесе цветя на Паметника на незнайния войн под предтекст, че му се пие саке или му се ходи на гейша (Берлускони може и да пропусне такова събитие по последния повод). Това, че Борисов в контекста на разговора за самураите и тяхната традиция се е разговорил за прелестите на българската жена, която била тайното ни оръжие, е равносилно на това японският премиер да разкаже за японската парна баня, когато нашите домакини му разказват, например, за героите от Априлското въстание. Естествено, един японец, представител на страна, в която строгият протокол и коректното поведение са в култ никога не би и помислил да прояви подобно неуважение. Гаф беше и прилагането на хватка към министъра на земеделието Мирослав Найденов, който буквално бе повален от премиера по време на публично мероприятие. Подигравката на премиера с един министър в страна, в която думи като “чест” и “достойнство” имат особено значение, също е създала шокиращо впечатление. Един своеобразен връх на случващото се е и това, че



Борисов успя да се скара на японските инвеститори,



че не инвестират достатъчно у нас. Явно премиерът не е доволен от това, че няма достатъчно ленти за рязане напоследък, нито че Япония малко подпомага чутовните успехи на ГЕРБ. Борисов забрави решаващата помощ на Япония за построяването на метрото като слънце, за което обича да ни напомня, че лично (дето се казва – с ей тия две ръце) е построил. Но и премиерът трябва да знае, че никой не инвестира в страна, в която властта взима решения от днес до довечера, и в която няма политическа и икономическа стабилност и компетентна (като пояснение за премиера – компетентна означава да има по-малко Калинки) администрация.

За сведение на Бойко Борисов и медийните подлизурковци, които бързаха да обясняват как японците едва ли не са били очаровани и приятно изненадани от балканския си гост, то би трябвало просто да си спомним, че японците са един много любезен народ, който с безизразно лице ще приеме всяка поднесена простотия, но впечатлението от госта ще остане ясно и еднозначно лошо.

Разбира се, най-големият гаф, който премиерът направи беше коментарът му за това, че ние се пазим от тероризъм като водим балансирана политика по отношение на арабите, които искали да правят бизнес у нас, защото на всеки ъгъл имало дюнери. Разбира се, можем да приемем премиерските откровения като шега и да издигнем лозунга “Всеки изяден дюнер – пирон в ковчега на Осама бин Ладен”, но проблемът е много по-сериозен. Първо – министър-председателят с лека ръка сложи знак на равенство между арабин и терорист, с което меко казано ще се влошат отношенията с арабските страни (и без това военният министър Аню Ангелов вече сгафи жестоко, обиждайки Сирия като терористична държава). Второ – Борисов си позволи да коментира такава деликатна тема по абсолютно лековат начин, което показва, че нашата страна няма реална стратегия за борба с тероризма и трето – не е коректно такава тема да се коментира извън страната и в контекста на траура и шока, който изпита Русия да се дава рецептата “дюнер срещу тероризъм”. Вероятно тези думи на премиера ще бъдат ясно разчетени в арабските страни и наистина ще се отразят зле на отношенията ни с тях за дълго.

След една подобна равносметка на японските воаяжи на първия партиен и държавен вожд можем да констатираме, че оттук нататък така и ще бъде – притеснен и уморен от вътрешните проблеми, скандалите и кризата, Борисов все по-често ще осенява света с присъствието си и с неповторимия банкянски хумор.



В чужбина никой не му показва СРС-та,



в които лобира за митнически далавери. Там кимат любезно на височайша глупост (то и у нас е така, но вече се пропуква), а и има възможност да ходи на интересни спортни прояви. Борисов навлиза в трети етап на своето политическо развитие. Ако отначало политическото му говорене в стил “Ей, виж там, че Мишо Бирата ми се обади да не го закачаме” бе много симпатично за електората и се превърна в „Бойкореа”, то след това бойкореата бе възнаградена с издигането на Борисов за кмет на София и за премиер и се превърна в “Бойкокрация”, то днес навлизаме в етапа на бойкомацията (съкратено от бойкова дипломация), който ще завърши с много по-тежки последствия от първите два етапа, защото безумният театър на абсурда, в който живеем става достояние по света, създават се реални гафове и лош образ на България по света. Създават се и реални опасности за България, създава се и усещането, че нашата висша политика не умее да произвежда нищо, освен безсмислени клишета и дебелашки шеги.

Затова, както има обществена инициатива “Ден без Бойко Борисов в медиите” си струва да предложим инициатива “Не пускайте този човек в чужбина”. Или поне да се замислим за нея, ако държим по света да не се смеят всеки път, щом се чуе думата “България”.