Бойко: няма memento, няма mori

От "24 часа", с оригинално заглавие "Борисов и песните омайни на сирените":

1. "Аз моята история съм я написал, та написал. Не могат да ме уязвят с нищо. От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен. Дано съумея да го управлявам добре и да измъкна държавата от кризата при капаните, които са ми заложени. Дано успея, истински го искам."

Тъй промишляваше Той, надвесен от парламентарния балкон, който в тоя исторически момент наподобяваше златна колесница, понесла Юнака, що срази страховитата триглава ламя, нарита я по където трябва, натика я в миша дупка (там да страда и плаче унизена), па я запокити в забвение през девет парламента в десетия (ама и това не е сигурно).

Тази невидима триумфална колесница се носеше над кипналите овации на преторианците, предвождани от магистрати и сенатори с изменени лица, подир тях - каруци, натежали от електорални трофеи, най-накрая - три синджира знатни партийни военнопленници, подкарани в близост до жертвените бикове. За разлика от триумфите в Древния Рим, зад победителя не стоеше роб, чиято задача е да придържа над главата му лавров венец и да шепне в ухото Му Memento mori.

2. Отчетливото отсъствие на някой, който да шепне в ухото Му Memento mori, е компенсирано от пърхащ рояк лицемерни ласкатели, от политически и медийни мажоретки, които преживяват неговия триумф като свой; които лежат като килимчета в Неговото подножие - това им е обичайната поза пред всяка нова власт, понеже чакат да падне нещо, преди да е паднала властта; които като сирени омайват със своите изкусителни песни и новия победител, и целокупното общество. Които са надарени с гъвкав морал, вземат и най-острия завой с такава скорост, че неизменно се сблъскват със собствените си задници; докато в един дивен момент хорът на ласкателите се преобразява в хор на съдниците.

3. Триумфът е заслужен и трябва да бъде преживян. Но всяко триумфално шествие има край. После настъпва прозата на управлението. Едно управление, преливащо от очаквания, претоварено от надежди, преизпълнено със загадъчност.

4. Всяко негово изречение започва с "Аз". Има невероятната способност да бъде винаги център на внимание. Той е демон вездесъщ - огрява десет телевизии наведнъж. С небрежна лекота преминава от една роля в друга - от обитател на сенчестия свят до приказен юнак, от презрението към политическата класа до част от същата тази класа. Каквото си е наумил - прави го. Докато поредната роля му омръзне и премине към следващото превъплъщение.

Всяко обстоятелство, събитие, приятел, съюзник или опонент преобръща в средство за постигането на своята цел, каквато и да е тя. Суетен като истински мъж. Държи да бъде пръв, да бъде победител, други варианти не съществуват. Няма нужда от преводач. Говори това, което хората искат да чуят. Без значение дали това, което казва днес, отрича казаното вчера.

Раздава ултиматуми - от главния прокурор до президента. Това се харесва, внушава решителност и усещането, че всичко е под контрол. Цялото бъдещо управление ще минава през него, през неговото "Аз", и ще бъде под неговия пълен контрол. Като премиер неформалният лидер ще бъде неформален началник на парламента, на вътрешните и на външните работи, на съдебната власт и на всички власти, за които се сетите.

Не желае да дели властта с никого, нито да я споделя, нито да вади чужди кестени от чужд огън. "Коалиция" е мръсна дума, управление с "Костов на шия" - абсурд. Той ще действа, както обикновено: "В каратето аз атакувах в последните 10-15 секунди".

Винаги досега виновен е бил всеки друг, той - никога. И сега ще бъде така, въпреки че оттук нататък цялата отговорност ще бъде негова. Очакваното възмездие ще задоволи страстите за кратко. Зрителите, поканени на кървавите гладиаторски игри, ще се сетят, че освен зрелища трябва и хляб. Тогава ще открият, че световната криза е пристигнала.

И понеже Б.Б. има поразителен инстинкт и вероятно задкулисното мнозинство вече ще е свършило своето дело, в един ден може да осъмнем с Велико народно събрание, изтърбушена конституция, променена обществена подредба и президентска република. Отгатнете сами името на президента.

5. И тогава роякът от политически и медийни мажоретки ще запърпори като ескадрила бойни хеликоптери, понесени от "Танцът на валкириите"... Доста неочакван край на прехода, прочее.

Велислава Дърева